Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 172
Димитровград, 14.05.2018г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Димитровградският
районен съд, в публичното заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
при
секретаря Т.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Г.Стоянова
гражд.дело №1643/2017г. по описа на
РС – Димитровград, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 200 от КТ.
Образувано е по иск на Ж.В.М., ЕГН-********** *** и И.С.М.
ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване:Димитровград, Бул.“Г.С.Раковски“ № 16-Б,
ет.2, чрез адв.Д.И.
против: "Транс-Тракия цимент"ЕООД
със седалище и адрес на управление:град Димитровград, кв.“Марийно“, бивша база „Минстрой“,
ЕИК *********, представлявано от Д.А.В..
Ищците твърдят, че
синът им работел по безсрочен трудов договор, като „шофьор на
тежкотоварен автомобил" във фирма "Транс-Тракия цимент"ЕООД със
седалище и адрес на управление:Димитровград, кв.Марийно, бивша база Минстрой
ЕИК 126646901-ответник по делото.Синът
им С.И.М. с ЕГН-********** починал на 30.01.2017 г.при падане от циментовоза с
който работел на територията на предприятието.Злополуката се приемала за
трудова по чл.55 ал.1 КСО, за което обстоятелство имало издаден административен
акт-Разпореждане №5104-26-5 от 02.03.2017 г.на НОИ ТП-Хасково, както и Протокол
от извършеното разследване №5103-26-1 от 02.03.2017 г. от НОИ ТП- Хасково. С. им бил единствен син, имало между тях силна емоционална връзка, изключително близки и топли
отношения.Виждали се често, особено когато не бил на път.Като единствен син
разчитали на него при нужда, предвид възрастта им да им подпомага когато са
възниквали здравословни проблеми.Той им бил единствена опора и
надежда за бъдещето.Липсата за тях била голяма, загубили най-близкия си
човек, много тежко преживяли смъртта му. Поради
обстоятелството, че злополуката е приета, като трудова такава, им давало
основание да ангажират отговорността на работодателя за неимуществеин
вреди-преживени негативни емоции, душевни страдания, пряка последици от
настьпилата смърт на сина им. Предвид изложеното, молят да се
постанови решение, с което да се осъди ответното дружество да им заплати
обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в негативни емоционални преживявания от смъртта на сина им, установена като трудова злополука, а
именно по 60 000 хиляди лева за всеки от тях двамата, общо 120 000 лева, ведно
със законовата. лихва от деня на увредата 30.01.2017 г., както и направените
разноски по делото.Претендират се и
разноски по делото.
Ответното дружество оспорва предявеният иск изцяло по основание и размер.Не оспорва
обстоятелството, че С.И.М. е работел по трудов договор в „Транс Тракия цимент“
ЕООД от 17.03.2015 г. на длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил. Оспорва обстоятелството, че злополуката е
станала през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и че
извършваната в момента на злополуката работа е била в интерес на предприятието.
В тази връзка оспорва приетото в протокол № 5103-26-1/02.03.2017 г. че
злополуката има трудов характер. От констативната част на протокола се
установява, че починалият работник е минал през портала на базата на ответното
дружество, около 18 часа на 30.01.2017 г. и е паркирал натоварения с цимент
влекач, в двора. Той говорил с пазача и му съобщил, че ще отпътува около 3 часа
на 31.01.2017 г., за да може да стигне в София в 6 часа и да спази посочения
график. Около 10 минути по-късно, пазачът намерил пострадалия да лежи
неподвижно на земята до задния край на циментовоза, около него имало кръв и
метална тръба. В протокола е записано, предположението, че пострадалия е паднал
от цистерната на автоциментовоза от височина от около 3 метра, на земята. Само
въз основа на това предположение, комисията е приела, че злополуката е трудова.Оспорва записаното в протокол № 5103-26-1 /
02.03.2017 г., че причината за злополуката е
падане от паркирания в двора на производствената
база циментовоз по напълно неясни причини, че на пострадалия не е проведен
инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа, както и ежедневен
инструктаж в деня на злополуката, че
злополуката има трудов характер. Моли да се открие производство по оспорване съдържанието на протокол №
5103-26-1/ 02.03.2017 г. по отношение на тези обстоятелства.
Твърди, че към исковата молба е представено разпореждане
№ 5104-26-5/02.03.2017 г., за което няма данни дали е връчено на посочените в
него лица, дали е изтекъл законоустановения срок за обжалване и дали е влязло в
сила. В тази връзка оспорва констатациите в Разпореждането, досежно приетото,
че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Моли да се открие
производство по оспорване съдържанието на разпореждане № 5104-26-5/02.03.2017
г.
Твърди, че във връзка с изпълняваната работа, на
пострадалото лице е извършван встъпителен инструктаж, тримесечен инструктаж и
ежедневен инструктаж. Извършван му е и инструктаж, от служител на Вулкан Цимент
АД, за ползване на автоматизираната система за затваряне на люкове на
циментовоз, при товарене на цимент от Вулкан.
Пострадалият
е бил инструктиран и запознат с правилата за затваряне на люка на циментовоза,
което изключва необходимостта той да се качва на автомобила, извън определеното
за това място и да затваря люка ръчно.
Твърди, че са налице основанията по чл. 55, ал. 3 от КСО и основанията за изключване или намаляване на отговорността на работодателя
по чл. 201, ал. 1 КТ или 201, ал. 2 от КТ, поради което исковата претенция се
явява неоснователна.
Твърди,
че пострадалият е имал здравословни проблеми — високо кръвно и свързаните с
това сърдечни заболявания, които е лекувал с медикаменти, предписани от лекар.
Във връзка със заболяването си, през пролетта на 2016 г. той е претърпял
инцидент ЛТШ/ в двора на ТЕЦ Марица, в резултат на загуба на съзнанието при
управление на товарния автомобил и е бил откаран в болница за лечение.Именно в
резултат па здравословните си проблеми, той вероятно е паднал и ударил главата
си, което е довело до неговата смърт.
Оспорва твърдението в исковата молба, че ищците са
били изключително близки със сина си и между тях е имало силна емоционална
връзка. Оспорва твърдението, че той е бил опора за тях и те са разчитали на
него при нужда.Твърди, че пострадалият и родителите му са живеели разделени.
Отношенията между тях са били обтегнати и конфликтни. Пострадалият се е
оплаквал от майка си и е заявявал, че са скарани и не си говорят.
На
осн. чл. 219, ал. 1 от ГПК, моли да конституира като трето лице по делото ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Позитано” № 5, с което Транс- Тракия цимент» ЕООД е
сключил договор за застраховка „Трудова злополука” на 19 бр. лица, работещи в
дружеството, посочени в списък към застрахователната полица. Срокът на
застраховката е 01.02.2016 г. - 31.01.2017 г. - по застрахователен сертификат №
3607161110000001, т.е. към датата на злаполуката пострадалият е бил застрахован
и обезщетението за настъпилото събитие следва да бъде изплатено от
застрахователя. На 17.01.2017 г. е сключена нова застраховка „Трудова
злополука”със срок от 01.02.2017 г. -31.01.2018 г., с която пострадалият отново
е застрахован.С оглед изложеното, за ответника бил налице правен интерес да
привлече ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕИК ********* като трето лице,
помагач на ответника, за да участва в делото и решението да има сила на
присъдено нещо по отношение на него.
В законоустановения срок е депозиран
отговор и от третото лице помагач на ответника ответника ЗАД“Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Позитано” № 5, съгласно който третото лице помагач оспорва основателността на
иска.При условията на евентуалност прави възражение и за прекомерност на
исковата претенция, с оглед фактическия състав по случая.Твърди, че
сключениятдоговор между ответника по настоящото
производство и Третото лице-помагач по
делото няма отношение към ищците и техните претенции. По силата на чл. 10, ал.
1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука’’ (ДВ бр.
15/2006г.),застрахователният договор имал действие по отношение на трети лица -
наследници на починалия при трудова злополука. Такива по реда на наследяване в чл. 5, ал. 1 и чл.
9, ал. 1 от ЗН се явявали децата и съпругата на
пострадалия.По изложените съображения в процесния случай доводите на ответника
за отговорността на застрахователя и
основанието за привличането като трето
лице помагач били неоснователни.Заявява, че не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между „Транс - Тракия Цимент” ЕООД и ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” относно застрахователна полица „Трудова злополука” №
36071718605000001. По силата на същото на 02.11.2017 г. било изплатено и
застрахователно обезщетение на Ивет С.ова М. в размер на 54 585.72 лв. в
резултат на смъртта на нейния наследодател.
Счита, че настоящия
случай попада в хипотезата на чл. 55, ал. 3 от КСО, както и на чл. 201, ал. 2
от КТ - т.е. липсва трудова злополука, поради субективните действия на
пострадалото лице, както и е налице съпричиняване на вредоносния резултат поради
груба небрежност. Служебните задължения на пострадалия не са изисквали същият
да отваря и затваря люка на циментовоза, което е изключвало необходимостта той
да се качва на автомобила, извън определеното за това място и да затваря същия
ръчно. Поради това, счита че инцидента е в резултат от други фактори, които не
могат да бъдат вменени като отговорност на работодателя и последният не следва
да отговаря за настъпилия инцидент със свой работник. Освен че не била доказана
основателността на предявения иск, счита, че той от една страна е недоказан по
размер, а от друга страна - е силно завишен.
Размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определял от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не било абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Безспорно е, че телесното нараняване не може да бъде
оценено в пари, предвид което при определянето на размера на обезщетението се
следвал принципа на справедливостта, законовите разпоредби и застрахователната
практика.Предвид гореизложеното, моли, да отхвърли изцяло предявения иск като
неоснователен и недоказан, заедно с всички произтичащи от това законови
последици. При условията на евентуалност, ако се уважи настоящия иск, моли да
се вземе предвид възражението му за неговата прекомерност с оглед фактическия
състав по случая.Не възразява срещу доказателствените искания в отговора на исковата
молба.
Безспорно
по делото е, че ищците са родители на С.И.М.. Не се спори, че между последния и
„Транс Тракия цимент“ЕООД е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което С. М. е изпълнявал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил“.
От приетите като доказателства по
делото Протокол № 5103-26-1/2.3.17г. за резултатите от извършеното разследване
на злополуката, станала на 30.1.2017 год. И Разпореждане №5104-26-5/2.3.17г.,
връчени лично на управителя на ответното дружество на 2.3.17г. се установява,
че всеки следобед от „Вулкан Цимент“АД изпращали заявки до „Транс Тракия
Цимент“ЕООД по ел.поща, според заявките на клиентите заявили цимента и часа на
доставката, се уведомявали шофьорите за кой обект ще пътуват, а те сами
определяли часа на натоварването на цимента в циментовоза от силозите на
първото дружество.В зависимост от часа на разтоварването и километрите, които
трябва да измине шофьора, последният сам преценял кога да тръгне, за да изпълни
дадения му курс.Видно било от издадения пътен лист, че С. М. е трябвало да
пътува на 31.1.2017г. за град София, а цимента е трябвало да бъде доставен в
6.00 часа, поради което е натоварил цимента на 30.1.17г.Извършилите
разследването на трудовата злополука не са установили по каква причина след
паркирането на циментовоза в двора на превозвача и оттеглянето на Желев към
портала пострадалият се е качил на циментовоза.Причината за злополуката е
падане от паркирания в двора на производствената база циментовоз по неясно
напълно причини.Инцидентът, довел до смъртта на работника, е приет за трудова
злополука с Разпореждане № 5104-26-5/2.3.17г. на НОИ, ТП-Хасково, на основание
чл. 55, ал.1 КСО.Безспорно било установено при проверката, че на пострадалия не
е проведен инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа,
както и ежедневен инструктаж в деня на злополуката.За предотвратяване и
отстраняване на констатираните нарушения и на вредните последици от тях на
работодателя са дадени задължителни предписания с конкретни срокове за
изпълнение.
Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.За обратното по делото не се
представиха доказателства от ответника, предвид откритото производство по реда
на чл.193 от ГПК и указаната доказателствена тежест за страната.Това
разпореждане има характер на
индивидуален административен акт, относно наличието или не на трудова злополука
от една страна, а от друга представлява официален удостоверителен документ по
смисъла на чл.179 от ГПК за съдържащите се в него факти с обвързваща
материална доказателствена сила, относно
положителния факт на трудовата злополука.
Представени са извлечение от страници за проведен инструктаж
при постъпване на работа и тримесечен, списък с проведен начален инструктаж от
5.1.15г., подписани от С.И.М..
Представена е длъжностната характеристика на длъжността „шофьор
на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, от която се установява, че
пострадалият е имал задължение по време на работа да ползва фирмено работно
облекло, предвидените лични предпазни средства при товарене и разтоварване,
както и да уведомява незабавно диспечера за всички обстоятелства, които влияят
върху изпълнението на трудовите задължения и определения график.
В
показанията си свидетелят Петков-колега на пострадалия заявява, че при
товаренето и разтоварването задължително е следвало да се ползват каска, обувки,
очила. Било забранено да се отварят люковете на необозначените за това места,
след натоварването и затварянето им.Твърди, че без инструктаж не можело да се
влиза и излиза от завода, той се правел задължително.Аналогични са показанията
на св.Грозева-диспечер в ответното дружество, която твърди, че приетите като
доказателство по делото пътен лист е подпечатан и подписан от нея.Същият
собственоръчно е бил попълнен от шофьора С. М., като от съдържанието му ставало
ясно, че с автомобил с рег.№ Х8350 на дата 31.1.17г. е следвало да пътува и да
достави на същата дата насипен цимент на посочения заявител на поръчката.
Свидетелят
К.-портиер в ответното дружество твърди, че на датата на инцидента е бил на
работа, като към 19 часа пострадалият е пристигнал с колата, паркирал я
натоварена да пренощува в базата и след като не се явил на портала след
известно време, на място установил, че М. е паднал до камиона.
Свидетел
Д. – колега на пострадалия М. твърди, че през лятото на 2016 година последният
е имал инцидент по време на работа с камиона в ТЕЦ“Гълъбово“, тъй като му
прилошало и закачил метална конструкция по време на движение в базата и спукал
гуми на ремаркето.М. му бил споделял, че има проблем с високото кръвно
налягане.
От
показанията на свидетелите К. и Т., без родство със страните по делото се
установи, че пострадалият и родителите му се разбирали много добре, подпомагали
се взаимно, като С. М. често им гостувал у дома, а те го подпомагали
финансово.Ищцата и негова майка често го
съпровождала в аптеки, за да му купува лекарства за нормализиране на високото
кръвно налягане.Знаели за здравословния му проблем. Притеснявали се за
здравословното му състояние.Били всеотдайни родители, а синът им-заинтересован
за техните проблеми с желание да им помага при разрешаването им.Често през
почивните дни се грижели за внучето си-дете на пострадалия и жената, с която
живеел при условията на съпружеско съжителство.Смъртта на сина им ги съсипала
психически и физически.Майка му непрекъснато плачела, а бащата прекъснал
социалните си контакти, и двамата станали необщителни и мрачни.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно Решение № 111 от 27.05.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 468/2010 г., IV г. о., ГК, в разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ,
законодателят е уредил имуществената отговорност на работодателя за щети от
трудова злополука, изразяващи се както в увреждане на здравето, така и при
смърт на работника, т. е. в последната хипотеза е уредено обезщетение за вреди,
причинени на близките на починалия от смъртта му, следователно наследниците на С.И.М.
разполагат с иска по чл. 200 от КТ. В този смисъл е и постановеното в т. 3 от
Тълкувателно решение № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г., ОСГК,
съгласно което пострадалият работник при условията на чл. 200 от Кодекса на труда не може да търси
от предприятието обезщетение за претърпените от него вреди на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД. Така формираното становище,
задължително за съдилищата, е възприето в трайната практика. Искът за
обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, независимо
дали претенцията изхожда от работника или от неговите наследници при настъпила
в резултат на злополуката смърт, е с правно основание чл. 200 КТ, уреждащ
обективната безвиновна отговорност на работодателя за вреди, настъпили при
изпълнение на трудово правоотношение.
По делото
безспорно се установи, че синът на ищците като работник при ответника е
претърпял трудова злополука при изпълнение на трудовата си функция, при която
починал.
При присъждането на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, съдът се води от принципа за справедливост,
визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. При постановяване на решението следва
да съобрази разясненията в ППВС № 4/1961 г., както и разясненията в ППВС № 5/1969
г., разясненията по тълкуване на чл. 52 ЗЗД, дадени с ППВС № 2/1984 г., като
отчете спецификата на връзката между пострадалия и преживелите го негови
родители- ищци по делото. Съгласно раздел ІІ от ПП № 4 от 23.XII.1968 год.
размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди.
Съобразно
указанията, дадени с ППВС № 4/1968 год. съдът следва да прецени интензивността
и проявлението на болките и страданията на ищците от загубата на починалия при
трудова злополука техен син, както и проявлението на тези болки и страдания с
оглед спецификата на връзката между пострадалия и преживелите го родители. Бяха
събрани гласни доказателствени средства, чрез разпитаните свидетели за
твърдените в исковата молба негативни емоции, душевни страдания във връзка с
причинената смърт. Доказа се, че между родителите и сина им е имало изградена
емоционална връзка, чувство на обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа.
Показанията на тези свидетели са последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се в насока относно тежката загуба от
ищците на сина им.
Спорният между страните момент е относно това, налице ли е умишлено
увреждане от страна на пострадалото лице, респ. налице ли е груба небрежност, която
да е станала повод за настъпилото събитие, причинило смъртта на лицето.
Съгласно разпоредбата на чл.290 от КТ и приложимия към релевантния
момент ред по чл.55 ал.1 от КСО и
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки, за установяването на трудовата злополука се подава декларация от
осигурителя до съответното териториално поделение на НОИ, като последното е
компетентно с разпореждане да постанови дали приема или не злополуката за
трудова .Налице е разпореждане на органа по чл.60 ал.1 от КСО за приемането на
злополуката за трудова, поради което доводите на ответника в противна насока са
неоснователни.
Довода
на ответника, че пострадалият е предизвикал увреждането, с други думи смъртта
си означава да се приеме, че ответникът оспорва, че е налице трудова злополука
съгласно чл.55 ал.3 от КСО /”Не е налице трудова злополука, когато пострадалият
умишлено е увредил здравето си”/.
Съдът счита, че
твърденията за умишлено предизвикване на увреждането работодателят-ответник в
настоящето производство е могъл да реализира по пътя на обжалването на
издаденото на основание чл.60 ал.1 от КСО разпореждане, с което се приема, че
злополуката е трудова. Няма пречка и посочените възражения да бъдат заявени
едва в съдебното производство, но фактът, че това не е сторено по пътя на
обжалването на въпросното разпореждане само по себе си е индиция, че
ответникът, към онзи момент се е съгласил с удостовереното, че злополуката е
трудова.От друга страна изложените в настоящето производство възражения, че
злополуката не е трудова, не кореспондират на установените факти и
обстоятелства по делото.В този ред на мисли неоснователно се явява поддържането
и пред настоящата съдебна инстанция възражение на работодателя за умишлено
причиняване на процесните вредоносни последици от умишленото действие на
работника, което е основание за освобождаване на работодателя от своята
обезпечителна гаранционна отговорност-арг. чл.201 ал.1 от КТ.Съгласно
нормативното правило, уредено в диспозицията на тази правна норма, работодателят
не отговоря за причинени неимуществени и
имуществени вреди на работник или служител, вследствие настъпила трудова
злополука, само в случай че пострадалият е причинил умишлено
увреждането.Следователно, необходимо е да се разграничава умишленото
неизпълнение на съответното трудово задължение, вкл. и такова, свързано със
спазването на правилата за безопасност на труда, от умисъла при причиняването
на травматичните или функционални увреждания на работника или служителя. За да
се освободи от своята обезпечителна-гаранционна отговорност по чл.200 от КТ, работодателят
следва да установи чрез пълно и главно доказване, че пострадалият е действал
при пряк умисъл за увреждане на своето здраве и телесна цялост, т.е. той е
следвало да действа с определена противоправна цел-настъпването на вредоносния
резултат, като неговото противоправно намерение следва да обхваща и
противоправните последици, респ. съзнателно той да е целял тяхното
настъпване.Тези правнорелевантни факти, обуславящи умисъла като форма на
вината, субективното отношение на работника към неговото противоправно
поведение и противоправните последици, не са установени в процеса на доказване
по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ, тъй като
пострадалият при трудовата злополука е допринесъл за настъпването й, допускайки
груба небрежност.
Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен
модел-поведението на определена категория лица/добрия стопанин/ с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се
отличава по форма/според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй
като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел-грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
на технологичните правила и на правилата за безопасност.Това съпричиняване
обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност-липсата на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването
при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с
обективното отношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички
конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Небрежността
ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на
вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати.
В настоящето производство е
установено по несъмнен начин, че пострадалият С. М. не е спазил необходимите
правила за безопасност на труда, доколкото безспорно по делото от цитираните
по-горе писмени доказателства се доказа проведен инструктаж при постъпване на работа и тримесечен такъв относно
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на
работещите, подписани от С.И.М., както и длъжностната характеристика на
длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, заемана от
пострадалия.Последният е имал задължение по време на работа да ползва фирмено
работно облекло, предвидените лични предпазни средства при товарене и
разтоварване, както и да уведомява незабавно диспечера за всички обстоятелства,
които влияят върху изпълнението на трудовите задължения и определения график,
да отваря и затваря капака на входните отверстия /люковете/ при товарене на
насипния цимент още в завода, непосредствено след натоварването, съгласно
цитираната в обсъдения по-горе Протокол от 2.3.2017г. “Инструкция за товарене и
разтоварване на автоциментовозите“, като това действие се извършвало ръчно и
без ползване на чук, тръба и др.подобни предмети. В тази връзка безспорно се установи по делото, че след паркирането
на натоварения циментовоз в двора на превозвача и оттеглянето на св.Желев към
портала, безпричинно и неоснователно пострадалият се е качил на циментовоза
отново, извън определеното за това място, т.е. извън силозите за товарене.
В конкретната ситуация съдът съобразява,
че в случая следва да се кредитират отразените данни в приложения по делото Протокол,
показанията на свидетеля непосредствен очевидец след инцидента, от които се
установява, че за случая, при който е починал наследодателя на ищците е виновен
единствено той, поради това, че е нарушил правилата за бозопасност на труда.Друга
причина за настъпването на вредоносния резултат, освен предприетите от
пострадалия действия след натоварването на циментовоза и паркирането му не са
установени, още повече, че липсват и други участници, преки очевидци на
действията на М.. В този смисъл съдът счита, че пострадалият с действията си
грубо е нарушил правилата са безопасност на труда и с решението му да се качи
отново на циментовоза извън указаните за това места е предвиждал настъпването на вредоносния
резултат, но се е надявал същия да не настъпи, респ. да го предотврати.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав приема, че трудовата злополука с наследодателя на ищците е
съпричинена.Това съдът счита, че е така, защото пострадалият сам се е поставил
в ситуация на повишен риск, тъй като грубо е нарушил основни правила за безопасност
на труда, не се е съобразил и с факта, че страда от високо кръвно налягане,
приема редовно медикаментозно лечение/безспорно установено по делото и
неоспорено от страните/, както и с ниските температури на зимния период, които
предполагат обледяване на повърхността на товарния автомобил и предпоставки за подхлъзване.
Настоящият съдебен състав счита,че в конкретния случай съпричиняването от страна на пострадалия съставлява 60% от
вредоносния резултат, поради което ответникът ще следва да отговоря за
неимуществени вреди причинени на ищците по смисъла и съдържанието на чл.201
ал.1 от КТ, но размера на тези вреди ще следва да бъде редуциран с оглед
приетото от настоящата инстанция, че съпричиняването е 60% от вредоносния резултат.
Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова
злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени
от близките на починалия. При смърт на пострадалия от непозволено увреждане
кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящи, възходящи и
съгруга.Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по чл.52
от ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики.Принципът на
справедливостта изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице.Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени
поотделно за всеки един от ищците, като се имат предвид множество обстоятелства
и взаимовръзки. Грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация
на вините, но критерий при определянето на процента на съпричиняване е
конкретния принос на увредения.
При определяне размера на
неимуществените вреди, наличието на каквито се доказа / в този смисъл са
свидетелите, които установяват мъката и болката на родителите на пострадалия
след неговата смърт/, съдът взе предвид конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства като близките отношения между родители и дете, младата
възраст на починалия, който е бил
морална опора на ищците, бъдеща финансова такава, топлите отношения между него
и членовете на семейството му.
В този
ред на мисли съдът счита, че с оглед общия критерий за спаведливост, залегнал в
нормата на чл.52 от ЗЗД сумата в размер на 60 000лв. за всеки един от
ищците е адекватна, за да репарира
причинените им неимуществени вреди.В настоящият случай исковете по чл.200 от КТ са предявени за
сумата от общо 120 000лв. или по 60 000лв. за всеки от ищците.Така
определените размери на обезщетенията за неимуществени вреди следва обаче да бъдат намалени на основание чл.201
ал.2 от КТ с определения от настоящата инстанция процент на съпричиняване на
пострадалия -60%, при което обезщетението за всеки един от ищците възлиза на
сумата от по 24 000лв.Т.е.
предявените искове с правно основание чл.200 от КТ-от по 60 000лв. за
всеки един от ищците следва да се уважат за сумите от по 24 000лв. за всеки
един от тях, а за разликата над 24 000лв. до пълните предявени размери от по 60 000лв.
ще следва да се отхвърлят.
Предвид уважения размер на
исковите претенции, ще следва да се определят и разноските по делото и
дължимата от ответника ДТ.Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
ищците разноски по делото, съобразно уважения размер на исковата претенция,
като на всеки един от тях сумата в размер на по 1000 лева. Ответникът ще следва
да заплати и ДТ за уважения размер на исковите претенции по сметка на РС-Димитровград в размер на 1920
лева.Ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по
делото разноски съобразно отхвърлената част на исковата претенция в общ размер
на 2160 лева.Не се установиха данни за претендирано адвокатско възнаграждение
от ищците по-голямо от предвидения минимум в Наредба №1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "Транс-Тракия
цимент"ЕООД със седалище и адрес на управление град Димитровград,
кв.“Марийно“, бивша база „Минстрой“, ЕИК *********, представлявано от Д.А.В. да заплати на Ж.В.М., ЕГН ********** *** с адрес
за призоваване: град Д., бул.“*****“ № **-Б, ет.*, сумата от
24 000/двадесет и четири хиляди/ лева, представляваща дължимо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени негативни емоции,
душевни страдания/ в резултат на трудова злополука с настъпила смърт на сина й С.И.М.
на 30.01.2017 година, ведно със законната лихва от датата на събитието 30.01.2017 година до окончателното заплащане
на сумата, както и сумата в размер на 1000/хиляда/ лева, представляваща частта
от направените по делото от нея разноски, съразмерно на уважената част от иска,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част над присъдените в размер на 24/двадесет
и четири хиляди/ лева до размера на претендираните 60 000/шестдесет хиляди/ лева,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА "Транс-Тракия
цимент"ЕООД със седалище и адрес на управление град Димитровград,
кв.“Марийно“, бивша база „Минстрой“, ЕИК *********, представлявано от Д.А.В. да заплати на И.С.М., ЕГН ********** *** с адрес
за призоваване: град Д., Бул.“*******“ № **-Б, ет.*, сумата от
24 000/двадесет и четири хиляди/ лева, представляваща дължимо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени негативни емоции,
душевни страдания/ в резултат на трудова злополука с настъпила смърт на сина му
С.И.М. на 30.01.2017 година, ведно със законната лихва от датата на
събитието 30.01.2017 година до
окончателното заплащане на сумата, както и сумата в размер на 1000/хиляда/
лева, представляваща частта от направените по делото от него разноски,
съразмерно на уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част
над присъдените в размер на 24/двадесет и четири хиляди/ лева до размера на
претендираните 60 000/шестдесет хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
"Транс-Тракия цимент"ЕООД със седалище и адрес на
управление град Димитровград, кв.“Марийно“, бивша база „Минстрой“, ЕИК
*********, представлявано от Д.А.В. да заплати по сметка на Районен съд-Димитровград държавна такса в
размер на 1920/хиляда деветстотин и двадесет/ лева.
ОСЪЖДА
Ж.В.М., ЕГН ********** *** и И.С.М., ЕГН **********, двамата с адрес
*** и с адрес за призоваване: град Димитровград, бул.“Г.С.Раковски“ № 16-Б,
ет.2 да заплатят на "Транс-Тракия
цимент"ЕООД със седалище и адрес на управление град Димитровград,
кв.“Марийно“, бивша база „Минстрой“, ЕИК *********, представлявано от Д.А.В. разноски по делото в размер на 2160/две
хиляди сто и шестдесет/ лева, съобразно отхвърлената част на исковите
претенции.
Делото е разгледано и решено при участието на ЗАД“Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Позитано” № 5, като трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС –
Хасково в 14-дневен срок от датата на съобщението, че е обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не
се чете.
Съдебният акт е публикуван на 14.05.2018 г.
Съдебен секретар: Д.Петрова