№ 345
гр. Варна, 07.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седми март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. С.
като разгледа докладваното от Диана К. С. Търговско дело №
20243100900529 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството образуването по искова молба от „Юробанк България“
АД срещу Е. Т. И..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и
допустимостта на предявените искове на основание чл. 140 от ГПК, съдът
следва да насрочи делото и да се произнесе по доказателствените искания,
като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими;
както и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Съдът на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК изготви следния проект
доклад по делото:
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване от „Юробанк България“ АД срещу Е. Т. И. искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати
сумата от 33243.45лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит FL1286773/01.06.2022г.
сумата от 2538.04лв., представляваща неустойка за забава в върху
главницата от 33243.45лв. за периода 01.04.2023г. до 27.05.2024г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 05.06.2024г. до окончателното й изплащане
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
1
право:
В исковата молба се твърди, че е сключен договор за потребителски
кредит №FL1286773/01.06.2022г., по силата на който „Юробанк България“ АД
е предоставила на Е. Т. И. кредит в размер от 40000.00 лева за текущи нужди,
като кредитополучателят се задължава да го върне, ведно с дължимите лихви
в срок до 01.06.2030г. По силата на чл.3, ал.1 от договора кредитът се
олихвява с променлива лихва. За първите дванадесет месеца се дължи лихва,
изчислена при прилагане на фиксиран лихвен процент от 6.200%. За
остатъчния период на кредита се прилага променлив годишен лихвен процент
в размер на 6.200%, формиран от Референтен лихвен процент Прайм на
банката за съответния период на начисляване и договорна надбавка.
ГПР съгласно чл.3, ал.8 от договора се равнява на 8.44%.
Кредитът е усвоен на 01.06.2022г.
Кредитът е в просрочие от 01.04.2023г. и са просрочени 12 вноски по
главница и договорни лихви.
Поради забавата е начислена неустойка по чл.9 от договора в размер на
законната лихва.
С оглед неплащане на месечна вноска №10 с падеж 01.04.2023г. банката
е направила изявление за предсрочна изискуемост на целия кредит, което е
връчено с покана на ответника на 12.03.2024г. чрез ЧСИ Сия Халаджова и
ЧСИ Петя И..
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, каквато е отказано с разпореждане №3903/09.09.2024г. за
процесните суми 33243.45лв. и 2538.04лв.
По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплати процесните суми.
По делото в срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба чрез особен представител.
Оспорват се предявените искове по основание и размер.
Оспорва се приложената към исковата молба Методология за
определяне на референтен лихвен процент да се отнася за процесния договор.
На ответника не е била предоставена възможност да сравни различни
предложения, което да му позволи да вземе информирано решение за
2
сключването на договор за потребителски кредит.
Твърди си, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи, които
не са индивидуално договорени
Клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави
и заобикаляне на Закона за потребителския кредит. Отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция, води до оскъпяването на
кредита. Неустойката се превръща в добавък към възнаградителната лихва, по
този начин се цели заобикаляне на установения в чл.19, ал.4 от Закона за
потребителския кредит праг на годишния процент на разходите /пет пъти
размера на законната лихва/.
На следващо място се оспорва правото на кредитора да капитализира
лихвата към главницата. Това представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10,
ал.3 от ЗЗД, което е допустимо само при уговорка между търговци на
основание чл.294 от ТЗ.
Ответникът оспорва обстоятелството да е надлежно уведомен за
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Такова уведомление не
е било получено от него чрез ЧСИ на 12.03.2024г. В тази връзка не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да установи:
- че между него и кредитополучателя е сключен договор за кредит;
- че сумата е усвоена по посочената банкова сметка
- че длъжникът е просрочил плащането по кредита;
- че банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем и изявлението й е връчено на длъжника;
- че се дължи главница в посочените размери;
- че ответникът дължи неустойка в претендираните размери за
посочените периоди;
- че клаузите са индивидуално договорени и не страдат от пороци,
водещи до нищожност;
3
На основание чл. 146, ал.1, т. 5 от ГПК съдът указва на ответника, че
носи доказателствената тежест за положителните факти, които изключват
отговорността му.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК обявява за общоизвестни и
ненуждаещи се от доказване данните от електронната партида в Търговския
регистър на ищеца - търговско дружество.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не са налице
факти, по отношение, на които страните не сочат доказателства.
На основание чл. 140, ал. 1 от ГПК съдът намира, че делото подлежи
на разглеждане по реда на общия исков процес.
Не са налице други предварителни въпроси по реда на чл. 140, ал. 1 от
ГПК, по които съдът не се е произнесъл.
На основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът следва да се произнесе по
допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба
писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.
В исковата молба е направено искане за допускане са ССЕ. Задачата на
експертизата е относима към предмета на спора, тъй като цели установяването
на основанието и размера на претенциите, поради което следва да бъде
допусната, допълнена с въпроси от съда. Това е необходимо за определяне на
размера на основание чл.162 от ГПК на исковите претенции, както и
изясняване на въпроса, в какъв размер е извършено плащането по клаузите, за
които се твърди нищожност, за които пороци с предвид потребителското
качество на ответника съдът следи служебно.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯ разглеждане на делото по общия исков ред.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
08.04.2025г. от 09.30часа, за която дата и час да се призоват страните като им
се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца да се връчи препис от
отговора на исковата молба.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО НА приложените с исковата молба
писмени доказателства.
4
ДОПУСКА СЪДЕБНО СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, вещото лице
след запознаване с материалите по делото, справка в счетоводните
отразявания и документи за плащане на банката, да даде заключение по
следните въпроси:
1. какъв е бил размера на предоставения кредит
2. усвоени ли са сумите по договора за кредит, кога, по какъв начин и в
какъв размер
3. налице ли е плащане на кредита, ако да, към кои дати и в какъв размер
4. към коя дата е налице неплащане от страна на длъжника на главница,
лихви и други по договора за кредит, като се вземе предвид уговорките за
главници, процент на лихвите, таксите, опрощаване, гратисни периоди и
др. по основния договор и Общите условия
5. какъв е размера на главница, обезщетение за забава към датата на
подаване на заявлението и към датата на заключението за периодите
посочени в исковата молба
6. Какъв е размера на годишния лихвен процент по договора за кредит към
датата на неговото сключване, как е формиран и какви компоненти
включва
7. Какъв е размера на лихвения процент към всяка една от датите на
неговата промяна, в случай, че е изменян. Какво е основанието за
изменението, считано от датата на сключване на договора
8. каква сума е реално внесена от ответника за погасяване на договорна
лихва, като вещото лице ги опише в приложение по дати на погасяване.
9. Каква сума е следвало да бъде внесена от ответника за погасяване на
договорна лихва, като при изчисленията вещото лице не приложи
едностранните изменения в лихвения процент и вземе предвид само
уговорките за процент на договорните лихви по договора за кредит
10. Каква е разликата между изчислените суми по т.8 и 9, има ли надвнесени
суми
11. вещото лице след като не приложи при изчисленията едностранните
изменения в лихвения процент и вноските, като се вземе предвид
уговорките за главници, процент на лихвите, таксите, опрощаване,
гратисни периоди и др. по основния договор да посочи какъв е размера
на неплатената главница и обезщетение за забава като направи
5
погашение и приеме за плащане надплатените суми за договорни лихви
ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ В РАЗМЕР НА 850.00 лева, вносим от ищеца
в едноседмичен срок от съобщението за настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ВЕЩО ЛИЦЕ Е. Д. М..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ ВЕЩОТО ЛИЦЕ СЛЕД ВНАСЯНЕ НА
ДЕПОЗИТА.
УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
клауза в договор, сключен с потребител. При констатиране на наличието на
неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по
неравноправния характер на клаузата.
Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има
преимущество пред спорното производство. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще
заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез
Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там
може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета
на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е
доброволно, като процедурата се развива пред трето неутрално и
безпристрастно за спора лице – медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да заявят с подаване на заявление,
на тел. 052/623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на
e-mail: *********@***.**.
6
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в
медиация.
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че в
съдебно заседание следва информират съда за участието си в процедура по
медиация или причините за невъзможността от такова участие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7