Решение по дело №2543/2023 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл. 215 и следващите от ЗУТ.

Делото е образувано по жалба на Т. Х. Т. от [населено място], подаден чрез адв. С. Т. , срещу заповед № 1501/12.05.2023г. на кмета на община Варна.

Жалбоподателят заявява оплакване за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като собственикът на ПИ с ид. 10135.2552.1855 по КККР н агр. Варна - Х. Т. , не е бил уведомен по реда на чл. 26 АПК за образуваното адм. производство по прокарване на временен път до ПИ с ид. 10135.2552.1865. Релевира се материална незаконосъобразност с доводи, че до ПИ с ид. 10135.2552.1865 може да се осигури достъп през 1866, понеже тези два имота имат едни и същи собственици. Пътеката, отразена в кад. карта с №1863 ,не съществува на място . В обхвата на разрешения временен път попадат трайни насаждения. Проектираният временен път не е съобразен с предписанието на чл 190 , ал. 1 и 3 ЗУТ предвид съществуване на по -икономичен и целесъобразен вариант на временен път. Отправеното искане към съда е за отмяна на обжалваната заповед .

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответната страна – кметът на община Варна , редовно призован , не се представлява, но депозира писмено отговор на жалбата с позиция за недопустимост .

Заинтересованите лица К. К. С., С. И. Л., В. В. В., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Заинтересованата страна К. И. Л., се представлява от адв. Т. Р., която изразява позиция за липсата на правен интерес от оспорване предвид решение № 3996/17.04.2024г. на Адм съд- Варна.

Заинтересованата страна община Варна, редовно призована, не се представлява в съд. заседание .

Административен съд – Варна , като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата изхожда от лице с активна процесуална легитимация- адресат на атакувания акт . На жалбоподателя не е било връчено съобщение по чл. 61 АПК , поради което към момента на подаване на жалбата потестативното право на оспорване не е преклудирано. По повод възражението на ответника за недопустимост на процеса поради отсъствие на положителната процесуална предпоставка на процесуалното право на жалба- правен интерес, съдът се е произнесъл с протоколно определение от 29.10.2024г. В обобщение жалбата е процесуално допустима , а при изследване на нейната основателност съдът съобрази следното:

На 10.04.2023г. заместник -кмета на община Варна, замествайки кмета на същата община, е издал заповед № 1089, с която на основание чл. 190, ал.1 и 3 ЗУТ е разрешил прокарване на временен път на К. К. С., собственик на ПИ с ид. 10135.2552.1865 по КККР на [населено място].

В срока за обжалване на тази заповед кметът на община Варна е издал процесната заповед № 1501/12.05.2023г. , с която на основание чл. 62, ал.1 АПК е допълнил заповед № 1098/10.04.2023г. , включвайки като съсобственик на ПИ с ид. 10135.2552.1865 по КККР на [населено място] К. С..

На 21.12.2023г. кметът на община Варна е издал заповед № 4463, с която на основание чл. 62 ,ал.2 АПК е поправил фактическа грешка в своя заповед № 1501/12.05.2023 г. , коригирайки номера на неговата заповед от 10.04.2023г. на 1089 вместо 1098.

С решение № 3996/17.04.2024г. по адм. дело № 1062/2023г. , влязло в законна сила на 03.07.2024г., Варненският административен съд е отменил заповед № 1089/10.04.2023 г на кмета на община Варна.

Изложената фактическа установена налага следните правни изводи :

С оглед разпоредителната част на обжалваната заповед и предвид вписаното в нея правно основание - чл. 62, ал.1 АПК , кметът на община Варна е разполагал с публично право да допълни предходна своя заповед , издадена по реда на чл. 190 АПК. След като допълващият адм. акт изхожда от органа, автор на допълваният адм. акт , е налице компетентност на издателя.

Обжалваното властническо волеизявление е обективирано в предвидената от закона писмена форма . В мотивите на акта се обективира констатация на ответника за непълнота на предходно негово произнасяне по чл. 190 ЗУТ относно носителите на правото на собственост върху имота, до който се разрешава прокарване на временен път. Изрично е вписано и правно основание за издаване на процесната заповед.

Видно от материалите на събрана адм. преписка процесната заповед е издадена в срока за обжалване на заповед № 1089/10.04.2023г.

Законодателят е разписал възможност преди изтичане на срока за обжалване административният орган да може да отстрани допуснати непълноти в акта / чл. 62 , ал.1 АПК/ . С оглед функцията на новият административен акт по гарантиране пълнота на предмета на предходен адм. акт , то допълващият акт има акцесорно значение .

В конкретния случай допълваният адм. акт- заповед № 1089/10.04.2023г. на кмета на община Варна, е отменен по съдебен ред .

Според правната доктрина на отмяна подлежат унищожаемите адм. актове.

При отмяна на унищожаем акт породените от него правни последици се заличават / унищожават/ с обратна сила / виж Л. К, „Административно право , изд. Фенея, 2009 г., стр. 162 и 188 /. В този смисъл е произнасянето и на юриспруденцията - решение № 160 от 17.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 2332/2015 г., I т. о., ТК.; особеното мнение към решение № 3/28.04.2020 г. на КС по к. д. № 5/2019 г. на конституционния съдия А. С..

Постановяването на отмяна на адм. акт е проявление на конститутивното действие на съдебното решение . След като съдебното решение действа ex tunk т.е. отстранява с обратна сила последиците на недействителен административен акт , по настоящия казус съдът следва да приеме, че към датата на издаване на процесната заповед по допълване № 1501/12.05.2023г. в правния мир не е съществувала допълваната заповед №1089/10.04.2023г. на същия издател.

При несъществуване на допълвана заповед допълващата заповед се явява административен акт без предмет .

Основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока (дефекта), от който е засегнат акта. В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Според съдебната практика нищожен е административен акт при липса на предмет, когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет.

В обобщение атакуваната по съдебен ред заповед е нищожен административен акт.

Предвид изхода на правния спор на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът следва да удовлетвори искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски – платена държ. такса от 10 лв. и заплатен в брой адв. хонорар [рег. номер].

Мотивиран от изложените съображения Административен съд – Варна

 

 

Прогласява нищожността на заповед № 1501/12.05.2023г. на кмета на община Варна, с която се допълва заповед № 1089/10.04.2023г. на същия издател.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Т. Х. Т. от [населено място], съдебно -деловодни разноски от 1010 / хиляда и десет / лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.