Решение по дело №4718/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 19.12.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

       СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                                ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 4718 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 11.02.2021г. по гр.д. № 13804/2020 на СРС, II ГО, 179 състав е признато за установено по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че З. „Б.В.и.г.“ АД дължи на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, сумата 432. 02 лв., представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „Ситроен”, модел „С5 Exclusive“, с peг. № ********, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.12.2018г. в гр. Стара Загора и разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 10.08.2020г. до погасяване на задължението, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 659. 65 лв. като неоснователен.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника З. „Б.В.и.г.“ АД, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че преди образуването на делото е заплатил на ищеца сума в размер на 433,06 лв., която е достатъчно да покрие стойността, необходима за отстраняване на щетите, определена от вещото лице в общ размер на 432. 02 лв. Моли съда да отмени решението и да отхвърли предявения иск, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД в депозиран от нея отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Моли съда да потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите във въззивната жалба и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част за уважаване на иска.

Производството е образувано по предявен от ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД срещу З. „Б.В.и.г.“ АД иск, с правно основание чл. 411 от КЗ за заплащане на сумата от сумата 659. 65 лв., представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „Ситроен”, модел „С5 Exclusive“, с peг. № ********, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.12.2018 г. в гр. Стара Загора, заедно със законната лихва от 10.08.2020 г. до погасяване на задължението, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.01.2020 г. по гр.д. № 2491/2020 г. на СРС.

Съгласно чл. 411 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до същия размер. Съгласно законовата разпоредба, предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.

В конкретния случай, във въззивната жалба не се оспорва настъпването на процесното произшествие и наличието на приетите в първоинстанционното решение повреди върху застрахования при ищеца автомобил. Доводите на въззивника касаят единствено наличието на извършено преди подаването на искова молба плащане, с което задължението му е погасено.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата в първоинстанционното производство съдебно-автотехническа експертиза, стойността, необходима за отстраняване на повредите на автомобила, е дадена в няколко варианта – с оглед цените в оторизирани за марката на автомобил сервиз и при цени в неоторизирани такива.

СРС е кредитирал заключението на САТЕ в частта досежно посочената стойност по средни пазарни цени, която възлиза на сумата 432. 02 лв. с включени ликвидационния разходи, като заключението на вещото лице не е оспорено и от страна на ищеца не е подадена жалба в отхвърлителната част на решението. Поради изложеното, цялата стойност на причинените от процесното ПТП възлиза на тази сума.

За пълнота следва да се отбележи, че от ищеца не са ангажирани доказателства процесното МПС да е било в срок на гаранционно поддържане, както и условията по него, поради което няма причина същото да бъде отремонтирано в оторизиран сервиз. Ето защо размерът на дължимото регресно вземане следва да бъде определен съобразно  средните пазарни цени в независим сервиз, който в случая възлиза на 432. 02 лв., съобразно заключението на вещото лице. По делото не се спори, че ответното дружество е извършило плащане в размер на 433.06 лв., поради което регресното вземане на ищеца е изцяло погасено.

При така изложените съображения и поради несъвпадение на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение в частта за уважаване на иска следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати сумата от 311. 09 лв. – разноски в исковото производство и 49. 11 лв. – разноски в заповедното производство.

При този изход на делото, право на разноски има въззивника-ответник, на когото следва да бъдат заплатени разноски за първоинстанционното производство от още 130. 98 лв. – депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, както и за въззивната инстанция в общ размер на 125 лв., от които 25 лв. – държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 23 НЗПП.

Така мотивиран,  Софийски градски съд

                                                           Р Е Ш И:

            ОТМЕНЯ решение от 11.02.2021г. по гр.д. № 13804/2020 на СРС, II Г.О., 179 състав в обжалваната част за уважаване на иска по чл. 411 КЗ за сумата 432. 02 лв., както и в частта, с която З. „Б.В.и.г.“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД сумата 311. 09 лв. – разноски за исковото производство и сумата 49. 11 лв. – разноски за заповедното производство,  като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК********срещу З. „Б.В.и.г.“ АД, ЕИК********иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 411 от КЗ, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата 432. 02 лв., представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил „Ситроен”, модел „С5 Exclusive“, с peг. № ********, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.12.2018г. в гр. Стара Загора и разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 10.08.2020г. до погасяване на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.01.2020 г. по гр.д. № 2491/2020 г. на СРС, 179 с-в.

Решението в останалата отхвърлителна част е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.И З.““ АД, ЕИК********да заплати на „З.Б.В.и.г.““ АД, ЕИК*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 130. 98 лв. – допълнително разноски за първоинстанционното производство и сумата 125 лв. – разноски за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.