РЕШЕНИЕ
гр. София, ……………… г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, III „В” състав, в публичното заседание на шестнадесети май през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА МЛ.СЪДИЯ:БИЛЯНА
КОЕВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Коева гр. д. № 15655 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 –чл. 211 от ГПК (отм.); във връзка с пар. 2,
ал.1от ГПК.
Производството е делбено във втора фаза – по
извършване на делбата.
С решение на СРС, 53 състав от 21.05.2018 г. по гр.д.№
4263/1997 г., на основание чл. 292 от ГПК (отм.);, вр. с пар.2, ал.1
от ГПК в дял и изключителна собственост на съделителя И.К.С. е
поставен следният недвижим имот: поземлен имот с проектен идентификатор
02659.2194.3204, проектна площ: 447 кв.м., при съседи: 02659.2194.278,
02659.2194.916, 02659.2194.3203, 02659.2194.281, заедно с намиращата се в него
сграда с проектен идентификатор 02659.2194.3204.1, проектна площ: 71 кв.м.,
съобразно скица проект № 15 – 322568-07.07.2017 г., неразделна част от решението,
а в дял на съделителя А.Г.М. е поставен следният недвижим имот: поземлен имот с
проектен идентификатор 02659.2194.3203, проектна площ: 517 кв.м., при съседи:
02659.2194.3204, 02659.2194.916, 02659.2194.132, 02659.2194.281, съобразно
скица проект № 15 – 322568-07.07.2017 г., неразделна част от решението.
Решението се обжалва от съделителя А.М. само по
отношение извода на СРС, че не следва да се присъжда парично уравнение за
вилната сграда разположена в дела на другия съделител – И.С.. Въззивникът
твърди, че е ощетен със сумата от 5002,8 лв. неоснователно. Поддържа се, че съдът
неправилно е приел, че сградата е паянтова, неизползваема и полуразрушена, тъй
като дори и такава тя има стойностен характер. Поддържа, че в приетата по
делото допълнителна техническа експертиза, вещото лице коректно и точно е
отразил квотите за вилната сграда в негова полза. Излага съображения, че
оценката на сградата от 9322 лв. е присъдена и
изцяло включена в дела й за сметка на другия съделител. Навежда доводи,
че неправилно СРС е приел, че стойността на дяловете съответства на квотите в
съсобствеността на страните. Искането към съда е да се присъди уравнение в
размер на стойността на квотата на въззивника от вилната сграда, равняващо се
на 5002,80 лв.
Ответникът по жалбата, И.К.С., не е подала отговор в
законоустановения срок. В проведеното съдебно заседание заявява, че оспорва
жалбата и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните
и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок, от легитимирано лице, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
С решение от 04.08.2008 г. по настоящото дело е
допуснат до делба парцел X-251 от кв. 55
по плана на гр. Банкя с площ 959,00 кв.м., заедно с вилната постройка в него с
площ от 104,46 кв.м. при квоти от 4510,25/8404 идеални части за А.Г.М. и
3893,75/8404 идеални части за И.К.С..
С решението от 21.05.2018 г., е постановено извършване
на делбата по реда на чл. 292 от ГПК – чрез разпределение, в тази част решението не е обжалвано
и е влязло в сила.
По оценката на делбените имоти: Със заключението на
в.л. по допълнителна СТЕ от 04.01.2017 г., изготвено от в.л. Е.Ц., прието в
първоинстанционното производство във втората фаза по делбата, средната пазарна
цена на процесните имоти е определена както следва: за дял “А” за А. М.,
стойността на дворно място УПИ XVI – 917 с площ 517 кв.м. е 71 192 лв., а за
дял “Б” за И.С., стойността на дворно място УПИ XX – 917 с площ 446 кв.м. е
61415 лева, а за “вилна сграда” – 9322 лв , или общата стойност на дял “Б” е в
размер на 70 737 лв.. Експертно заключение от 04.01.2017 г. не е оспорено от
страните по отношение на стойностите на имотите и се кредитира от съда като
обективно, безпристрастно и компетентно дадено.
При така установената фактическа обстановка съдът от
правна страна приема следното:
Съгласно трайната практика на ВКС, ако решението на
първоинстанционния съд е обжалвано само в частта за дължимото парично
уравнение, а в частта, с която е определено кой от съделителите какъв реален
дял да получи е влязло в сила, паричното уравнение следва да бъде определено
според стойността на делбеното имущество към момента на влизане в сила на
първоинстанционното решение. В този смисъл е Решение № 266 от 17.10.2014
г. по гр. д. № 3333/2014 г.
Делбата е извършена чрез разпределение по чл. 292 от ГПК (отм.);, като както вече бе посочено, в тази част
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Доводите на въззивника
касаят единствено оценката на имотите и съответно- сумата, която следва да бъде
определена за заплащане за уравнение на дяловете.
С оглед
приетото заключение на допълнителната съдебно-техническата експертиза, съдът
намира доводите на въззивника за неправилност на решението на СРС поради липса
на присъдено уравнение за получения дял от съделителя И.С. за основателно,
поради следните съображения:
Съобразно константната практика на ВКС, стойностното уравнение на
дяловете при възлагане на делбения имот и уравнение с имот и/или
пари, както и при разпределение на делбените имоти, с различна стойност, се
извършва на базата на съпоставка на стойността на получения в собственост имот
и стойностното изражение на дела от общата делбена маса, изчислена също в
парична стойност. Когато някой от съделителите получава дял на стойност
по-висока от стойността на дела му, уравнението следва да се извърши
именно в размера на разлика между получен и притежаван стойност дял от общата
маса, а не като разлика между стойността на отделните дялове, получени от
съделителите. Така Решение № 279 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 350/2009
г., II г. о., ГК.
В настоящия случай, действително както е посочил
първоинстанционния съд, от заключението на вещото лице по допуснатата по делото
допълнителна СТЕ от 04.01.2017 г. се установява, че сградата инкорпорирана в
дела на съделителя ответник по въззивната жалба – дял “Б” е полуразрушена,
посочено е, че сградата още не е рухнала поради наличие на околовръстни
железобетонни пояси, които държат зидовете. При оценката на дял “Б” обаче,
сградата е остойностена въз основа на действителното й физическо състояние, към
момента на извършване на експертизата, като е приложен коефициент на овехтяване
от 70 % на стойност 9322 лв. Така общата
стойност на дял “Б” за съделителя И.С. – възлиза на 70 737 лв. – представляваща
сбора от стойността на дворното място на УПИ XX – 917 – 61 415 лв. + стойността на “вилната сграда” – 9322
лв. Настоящият съдебен състав, кредитира заключението на вещото лице по
допуснатата допълнителна СТЕ, като пълно, компетентно, обективно и безпристрастно
изготвено, същото не е оспорено от страните. Няма основание експертизата да не
бъде кредитирана по отношение стойността на сградата, дори и последната да е в
лошо състояние, вещото лице е отразило стойността й, като е съобразена
амортизацията и е отразена действителната й икономическа стойност. По делото не
е представен протокол за събаряне на сградата или да са налице данни, че същата
подлежи на събаряне. Следва да се отбележи, че от изготвяне на заключението до влизане
в сила на решението на СРС, по отношение на способа на извършване на делбата и
определените дялове, не е изминал значителен период от време.
Делбата на двамата съделители А. М. и И.С. е допусната
при квоти съответно 4510,25/8404 и 3893,75/8404, извършена е по реда на чл. 292 ГПК (отм.),
като всеки от съделителите е получил имот в реален самостоятелен дял. Стойността
на цялата делбена маса / дял “А” плюс дял “Б” / е 141 9292 лв., или в стойностно
изражения дела на всеки от съделителите е както следва: за И.К.С. - 65758,69
лв. и за А.Г.М. – 76 1570, 30 лв.
В случая един от съделителите получава дял на стойност
по -висока от стойността на дела му и уравнението следва да се
извърши именно в размера на разлика между получен и притежаван стойност дял от
общата маса. Ето защо, И.К.С., като
получава в дял имоти на обща стойност 70 737 лв., съобразно извършеното
разпределение, а делът й се рявнява на 65758, 69 лв., следва да плати на другия
съделител А.М. сумата от 4 978, 30 лв.
уравнение., който е получил в дял имот на стойност 71 192 лв., а стойността на полагащия му се дял от цялата делбена
маса е 76 157, 30 лв.
Доколкото в решението на СРС липса диспозитив за
присъждане на уравнение, тъй като съдът е формирал мотиви, че такова не следва
да се присъжда, тъй като стойността на дяловете съответства на квотите в
съсобствеността на страните, а в частта по начина на извършване на делбата и
стойността на дяловете, решението е влязло в сила, не е налице част от
решението на съда, която следва да бъде отменена. Следва да се отбележи, че
когато делбата се извършва по реда на чл. 292 ГПК (отм.) съдът служебно
присъжда уравнението, т.е. не е нужно да има такова искане, респективно не е
необходимо да бъде постановяван отхвърлителен диспозитив, в случая не се касае
и за допълване на решението по смисъла на чл. 193 ГПК (отм.).
Съобразно изложеното и предвид предмета на настоящото
въззивно производство, въведен с въззивната жалба, настоящата инстанция следва
да постанови единствено осъдителен диспозитив по отношение на дължимото
уравнение за сумата от 4 978, 30 лв.
По разноските:
С оглед липсата на изменение на оценката на имотите,
първоинстанционното решение не следва да се изменя в частта относно
определените държавни такси съобразно квотите на съсобствеността.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и
уважаването на въззивната жалба, разноски следва да бъдат присъдени на
въззивника на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273 ГПК.
Въззивникът е заявил претенция за присъждане на разноски
за въззивната инстанция, поради което следва да му бъдат присъдени – а именно
сумата от 100 лв. – представляваща внесена държавна такса за въззивно
обжавлане..
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.К.С. с ЕГН ********** да заплати на А.Г.М. с ЕГН **********
сумата 4978, 30 лв. / четири хиляди
деветстотин седемдесет и осем лв. и тридесет ст./,
за уравнение на дяловете на разпределените по реда и на
основание чл. 292 ГПК (отм.) недвижими имоти.
ОСЪЖДА И.К.С. с ЕГН ********** да заплати на А.Г.М. с ЕГН **********
сумата от 100 лв. – на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273 ГПК,
представляваща внесена държавна такса за въззвино обжавлане.
Решението в частта, с която в дял и изключителна собственост на
съделителя И.К.С. е поставен следният
недвижим имот: поземлен имот с проектен идентификатор 02659.2194.3204, проектна
площ: 447 кв.м., при съседи: 02659.2194.278, 02659.2194.916, 02659.2194.3203,
02659.2194.281, заедно с намиращата се в него сграда с проектен идентификатор
02659.2194.3204.1, проектна площ: 71 кв.м., съобразно скица проект № 15 –
322568-07.07.2017 г. на стойност 70
737 лв., а в дял на съделителя А.Г.М. е поставен следният недвижим имот: поземлен
имот с проектен идентификатор 02659.2194.3203, проектна площ: 517 кв.м., при
съседи: 02659.2194.3204, 02659.2194.916, 02659.2194.132, 02659.2194.281, съобразно
скица проект № 15 – 322568-07.07.2017 г. на стойност 71 192 лв., е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1
от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.