Решение по дело №671/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на К. С. С., [ЕГН], адрес: [населено място], [жк] ***, подадена чрез адвокат Д. А. от Адвокатска колегия – Хасково, съдебен адрес: [населено място], [улица], ***, против Решение № 97 от 09.05.2024 г., постановено по АНД № 672/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

 

Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила. Твърди, че същото противоречи на доказателствата по делото и на установеното от тях действително положение. Съдът не извършил дължимата служебна проверка на обжалваното НП за неговата правилност, обоснованост и съответствие с процесуалните правила, а самото решение било постановено в противоречие със съдебната практика. Налице била липса на мотиви, представляваща основание за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. Съдът не взел предвид, че административнонаказващият орган не установил категорично, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба за наркотични вещества – същият бил поканен да бъде изследван за употреба на алкохол и той отказал това, а не да бъде изпробван за НУВ. Тоест твърдяното нарушение не било установено по безспорен и несъмнен начин. Освен това при съставяне и връчване на акта било допуснато нарушение на чл. 43 от ЗАНН, довело до съществено нарушение на чл. 44 от ЗАНН и на правото на защита на жалбоподателя. В акта и в НП липсвали реквизити, императивно предписани към тяхното съдържание съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Посочената административна норма в АУАН не кореспондирала на посочената в обстоятелствената част фактическа обстановка. Същевременно не били посочени нарушените административна и административнонаказателна разпоредби. В акта нарушението не било описано с всички обективни и субективни признаци. Не били посочени местоработата на нарушителя, точния адрес на свидетеля, кому са поверени за пазене иззетите доказателства. Актът бил съставен от некомпетентен орган. В НП не било описано точно нарушението, мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, както и не били посочени всички обективни и субективни признаци на нарушението. Не било посочено и за конкретно какво медицинско изследване бил връчен талон, както и датата на талона. Не били посочени доказателствата, които потвърждават нарушението. В противоречие със закона се отнемали контролни точки въз основа на невлязло в сила НП. В дадената правна квалификация била вписана единствено административнонаказателната норма - чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, без да била посочена конкретна материалноправна норма от ЗДвП. Твърди се още, че техническото средство не отговаряло на изискванията на закона. Нарушен бил и редът за установяване употребата на НУВ, доколкото талонът за изследване не бил придружен от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8. Талонът за медицинско изследване не бил издаден от актосъставителя. Отделно от това не било установено по безспорен и несъмнен начин, че подписите в талона за медицинско изследване са положени от наказания. Следвало да се има предвид и че, когато лицето откажело извършване на проверка с техническо средство или тест, възниквало задължение да се извърши медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, което не било спазено. Изрично било посочено, че наказанието се налага само заради това, че било отказано извършване на проверка тест, но не и че същият бил отказал медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. От друга страна, по този въпрос било налице противоречие в обстоятелствената част и в диспозитива на НП. Не били налице външни признаци, поведение или реакции на жалбоподателя, нито такива се твърдели като фактическо основание за извършване на проверка, нито бил попълнен талон по образец - приложение № 2. С оглед на така изложеното, касационният жалбоподател моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното решение на районния съд и съответно оспореното наказателно постановление, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

 

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

 

Ответникът – Началник група при Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Хасково не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, съответно не изразява становище по основателността на касационната жалба.

 

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 23-1253-000687/05.06.2023 г., издадено от Началник група при Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Хасково и е осъдил К. С. С. да заплати на ОДМВР - Хасково сумата от 123.49 лева - разноски по делото за вещо лице.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 05.05.2023 г. около 21:15 часа, в [населено място] на [улица]до № 16 в посока [населено място] служители в Районно управление на МВР - Хасково спрели за проверка лек автомобил „Опел Инсигния“ с peг. номер [рег. номер]. При извършване на проверката се установило, че автомобилът се управлява от К. С. С., който веднъж вече бил установен да управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Последното мотивирало полицейските служители да поискат да тестват същия за употреба на наркотични вещества, при което последният пожелал да се изчака адвоката му. След това в сградата на РУ на МВР жалбоподателят бил поканен от полицейските служители да даде проба за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drager Drug Test 5000 с номер ARJM-0048, което същият отказал да стори. След този отказ, на жалбоподателя бил издаден и връчен Талон за изследване № 116931/05.05.2023 г., както и му бил съставен АУАН за отказа да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят С. не се явил да даде и кръвна проба за изследване. При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и на основание цитираната разпоредба за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наложил на лицето административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лева, както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, като конкретизирал, че водачът отказал да бъде тестван за употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, описано в АУАН.

С оглед изясняване на твърденията на жалбоподателя за това, че подписите, положени на „нарушител“ и за „получил преписа“ в АУАН, както и подписа на „подпис на провереното лице“ на двете места в Талона за изследване № 116931/05.05.2023 г. не са положени от него, в производството пред районния съд е допусната съдебно-графологична експертиза на подписа на жалбоподателя. Съгласно изготвеното заключение, оспорените подписи са изпълнени от К. С. С..

При излагане на доводите си по съществото на спора, съставът на Районен съд – Хасково е цитирал разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата и е посочил, че деянието, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност жалбоподателят, е наказуемо. Преценил е, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Приел е, че се установява компетентността на лицето, съставило АУАН и издалия НП орган. Преценил е, че е доказано извършването на твърдяното административно нарушение, изразило се в отказ на жалбоподателя, като водач на МПС, да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство от оправомощен орган. Приел е, че санкционната норма е правилно приложена, а административните наказания – съответни на формулираната в цитираната норма санкция.

 

Тези изводи се споделят изцяло от настоящия касационен състав.

Неоснователни са възраженията, че актът е съставен, съответно наказателното постановление – издадено, от некомпетентни органи. АУАН № 605912 от 05.05.2023 г., въз основа на който е издадено процесното НП, е съставен от компетентен орган – младши инспектор при ОД на МВР – Хасково (С. Т. Т.), в рамките на материалната и териториалната компетентност на последния. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1, подточка 1.1. РУ – Хасково (т. 20) от Заповед рег. № 1253з-160/30.05.2023 г. е налице изрично оправомощаване на актосъставителя. Компетентността на издателя на процесното наказателно постановление, от своя страна, се установява от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи – т. 3, подт.3.11.

На следващо място, в АУАН нарушителят е индивидуализиран с посочване на трите имена, ЕГН и точен адрес, с оглед на което липсва каквото и да е съмнение срещу кое точно лице е съставен акта. В тази връзка, според настоящия състав, не би могло да се приеме, че с непосочване на местоработата на лицето е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 6 от ЗАНН, което да е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Наред с горното, неоснователни са твърденията в касационната жалба, че в АУАН не бил посочен точния адрес на свидетеля. Видно от съставения АУАН, в същия са посочени имената, адресите и датите на раждане на свидетелите Д. Д. Г. и В. С. Д.. Дори и да се приеме, че не е посочен точният адрес на всеки от свидетелите, а вместо това в АУАН е записан адресът на Областна дирекция на МВР - Хасково, настоящият състав намира, че разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН е спазена. Изискваните данни относно свидетелите са необходими с оглед тяхното индивидуализиране и възможността за призоваването им. С посочените в процесния АУАН данни на свидетелите безпрепятствено може да се осигури призоваването и разпита им относно обстоятелствата по съставяне на АУАН. С оглед горното, касационният състав намира, че не е допуснато съществено нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН, което да е самостоятелно основание за отмяна на НП.

В случая са описани иззетите като доказателства СУМПС и контролен талон, като не е имало спор, че същите са останали на съхранение при контролните органи, съответно няма нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 10 от ЗАНН.

Относно наведените в касационната жалба възражения, че в противоречие със закона се отнемат контролни точки въз основа на невлязло в сила НП, следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила наказателно постановление и наложеното с него наказание. С влизане в сила на наказателното постановление, се отнемат и предвидените контролни точки (по арг. от разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение).

Правилен и съответстващ на установените по делото факти е и изводът на съда, че жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Съгласно приложимата норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба в размер на 2 000 лева.

Структурата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа и трите елемента на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция. В нормата са уредени няколко отделни хипотези на отказ от страна на посочените в нея лица, притежаващи качеството "водач", свързани със задължението им да бъдат проверени за наличието и концентрацията на алкохол в кръвта, съответно с установяване наличието на наркотични вещества/аналози. Нормата предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Нарушението е на просто, формално извършване и се явява довършено с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката. Извършената проверка на АУАН и НП в аспекта на изложеното, сочи на извода за ясно посочване на фактическите обстоятелства, относими към съставомерните елементи на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а възраженията на касатора в тази насока са неоснователни. Фактите са ясни и безпротиворечиви относно съставомерното поведение на водача по отказ да бъде изпробван с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, което отговаря на дадената правна квалификация по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Описаното нарушение съдържа посочения съставомерен за отговорността отказ от проверка с тест, тоест на първата форма на изпълнителното деяние. От съдържанието на АУАН и процесното НП се извежда по безпротиворечив начин волята на органа за налагане на административно наказание поради отказ на водача да бъде проверен с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Вписаното допълнение относно неизпълнение на предписание за лабораторно изследване не се намира в кумулативна връзка с отказа за изпробване с тест по смисъла на приложената санкционна норма, а и АНО не е отразил факти, респективно не е направил фактически констатации за поведение на водача във връзка с издадения му талон за медицинско изследване. Обратно, отказът на нарушителя да бъде изпробван с тест е надлежно описан и квалифициран като административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В случая АНО изрично е посочил, че нарушителят е отказал проверка с тест, поради което липсва противоречие и предявеното обвинение е ясно, а изводите на въззивния съд в изложения смисъл са обосновани и правилни. Посочването на текста за неизпълнение на предписание за извършване на химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, настоящата инстанция счита, че е с оглед прецизиране на дадената допълнителна възможност на жалбоподателя да извърши лабораторно изследване, от която той не се е възползвал. Поради това в АУАН и в НП в тази им част е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, и не може да се счита, че съществува неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират. В този смисъл не е нарушено правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение, изразяващо се в отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, поради което и правилно въззивната инстанция е потвърдила наказателното постановление.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП между двете предложения е използван съюзът "или". Тоест посочената норма съдържа два самостоятелни и алтернативни състава на административно нарушение, един от които е отказът за тестване за наличието на наркотични вещества, без значение дали водачът желае да даде проба за лабораторно изследване.

Неоснователно е и възражението за липса на фактическо основание за тестване на водача – признаци, реакции и поведение за употребени наркотични вещества. Действително чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. предвижда, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Последното обаче не означава, че при липса на такива, подобно тестване/изследване е изключено. Преценката дали на конкретния водач да бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества или не, е предоставена изцяло в правомощията на контролните органи, като водачите не могат да извличат от визираната разпоредба основания за неизвършване на проверка по причини, че тяхното поведение или реакции не са дали повод за такава.

Следва да бъде отбелязано още, че при липса на извършена проверка с техническо средство, възраженията за това, че техническото средство не отговаря на законовите изисквания и по-конкретно на Закона за медицинските изделия, наведени в касационната жалба, се явяват напълно неотносими и ирелевантни.

Във връзка с изложените съображения, че не се установило да са издадени изискуемите 8 броя стикери и че било нарушено изискването единият стикер да е залепен на талона за изследване, следва да се посочи, че същите биха могли да бъдат обсъдени и да се извърши преценка дали действително е допуснато съществено нарушение в тази насока, ако лицето е изпълнило предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В случая обаче от представените по делото доказателства се установява, че К. С. е отказал да се яви в съответното медицинско заведение и да даде проба.

От друга страна, анализът на събраните доказателствени средства установява извършването на релевираното административно нарушение. Касаторът К. С. е управлявал лек автомобил, тоест има качеството водач на МПС, и при извършена проверка от контролните органи, е отказал да бъде изпробван с тест за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози. Осъществени са елементите от визирания фактическия състав на деянието и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, на който АНО е наложил предвидените административни наказания. Издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил, Районен съд – Хасково е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 97 от 09.05.2024 г., постановено по АНД № 672/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.