№ 4
гр. Момчилград, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20235150200238 по описа за 2023 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на Е. Е.
И. с ЕГН- **********, против Наказателно постановление № 23- 0303- 000
209/ 05.05.2023г. на ВПД.Началник на РУ-Момчилград при ОДМВР-
Кърджали, с което на осн.чл.175 ал.2 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е било
наложено административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева, за
допуснато нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Със подадената жалба чрез адв.М. Б. от АК- Кърджали се изразява
недоволството от процесното НП, като се посочва, че същото следва да се
отмени, т.к. не били отразени всички обстоятелства по случая, както и че
нямало допуснато от негова страна нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, т.к. на
посочената дата в тъмната част /05,30-05,55ч./ се движел със скорост от 55/60
км/ч., и върху посоченият в обжалваното НП пътен участък отстрани са
изскочили коне, които той не е успял да види и веднага задействал
спирачките, в резултат на което е настъпило ПТП.
Жалбоподателят заявява, че се е движел със съобразена със пътните и
другите условия скорост, но е нямало как да предвиди това обстоятелство
/внезапното излизане на пътното платно на животните/, и съответно не е
виновен за настъпилото ПТП. Изтъква и развива подробни съображения за
1
незаконосъобразност на НП и иска отмяната на същото. Претендира разноски.
В съдебно заседание– жалбоподателя, нередовно уведомен, не се
явява, като се представлява от адв.М. Б. от АК- Кърджали, който не възразява
да се даде ход на делото, въпреки нередовността на призоваването, и
поддържа жалбата по изложените в жалбата и в съдебно заседание
съображения. Претендира разноски във всички инстанции.
Административно- наказващият орган- Началникът на РУ-
Момчилград, оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение, а
атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено- по съображения
изложени в писменото становище.
Постъпила е молба- становище от гл.ю.к.СТОЯН ЧОЛАКОВ, с която
същият оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение, а
атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено- по изложените
кратки съображения. Претендира ю.к.възнаграждение, и респ. прави
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение с оглед фактическата и
правна сложност на делото.
В съдебно заседание АНО се представлява от гл.к.к. Ст.Чолаков, който
намира жалбата за неоснователна и иска потвърждаването на процесното
наказателно постановление, по доводи, изложени в пледоариите. Претендира
ю.к. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от АУАН серия Ад № 494749, и№ 23- 0303- 000 209/
05.05.2023г., съставени и издадени на жалбоподателя, за това, че на
25.04.2023 г. около 05,55 часа на път II-59, км.950 посока на движение от
гр.Момчилград към гр.Кърджали, управлявайки л.а БМВ 530 с рег.№ В 5263
НТ собственост на Ервин Е. И., с ЕГН- ********** от гр.Момчилград, поради
движение с несъобразена скорост се блъска във внезапно изскочилото
еднокопитно животно /кон/ в следствие, на което настъпва ПТП с материални
щети по автомобила и убито животно. Водача е изпробван за алкохол с
техническо средство „Дрегер 7510“, който е отчел нулев резултат и е
извършил следното нарушение:“ водачът не избира скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
2
интезивност на движение и други обстоятелства за да спрат пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението ПТП, с което виновно е
нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП.
По делото като доказателство е приложено копие на Протокол за ПТП
№ 1293622, в който е описан механизмът на ПТП, нанесените по МПС щети,
както и поведението на участниците в произшествието, като е посочено, че
водачът на МПС- жалбоподателят при движение със несъобразена скорост се
блъснал в внезапно изскочило на пътя животно- кон, което е било без ушна
марка и е настъпило ПТП с мат.щети- описани подробно.
Видно от разпита на разпитаните свидетели по делото, а именно И. Г.
Г. и В. Р. Г., чиито показания съдът кредитира напълно, се установява, че
актосъставителят е посетил мястото на ПТП-то след инцидента и е установил
материални щети по автомобила и починало животно. По този пътен участък
не е имало пътен знак, указващ, че има опасност от внезапно изникване на
животно по пътя. Пътят не е бил мокър. Съставен е бил Акт и протокол за
ПТП.
Въз основа на посочения по-горе акт, ВПД.Началник на РУ-
Момчилград е издал процесното Наказателно постановление № 23- 0303- 000
209/ 05.05.2023г., с което на осн.чл.175 ал.2 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е
било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 200 лева, за
допуснато нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. В наказателното постановление
е описана горната фактическа обстановка.
НП е било връчено на жалбоподателя на 22.05.2023г.
Съдът счита, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в 7-
дневния срок за обжалване.
При преценка на доказателствата съдът намира, че депозираната
жалба е основателна, а атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено .
По отношение на процесното наказателно постановление, се
установи, че с него на жалбоподателят е наложено наказание, на основание
чл.179 ал.2 предл. 1-во от ЗДвП, за извършено от него виновно нарушение на
чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото
3
доказателства не е безспорно доказано, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Посочената като нарушена норма на
чл.20 ал.2 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на пътни превозни
средства, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и задължение да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
В случая не е доказано по несъмнен начин, че вина за настъпилото
ПТП има жалбоподателят по настоящото производство. В настоящото
производство тежестта на доказване на административното нарушение лежи
върху АНО.
Съдът кредитира свидетелските показания на актосъставителя и на
свидетеля по акта, че на посоченото място и дата, жалбоподателят при
управление на лек автомобил – описан по-горе блъснал животно-кон без ушна
марка, като настъпило ПТП с материални щети по автомобила. Впоследствие
водача бил проверен за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер,
който е отчел нулев резултат. Посочените показания кореспондират с
останалите доказателства по делото. Съдът не кредитира свидетелските
показания, в останалата им част тъй като пол.служители не са били очевидци
на настъпилото произшествие- а единият от тях е само свидетел при
съставянето на АУАН, сиреч дори и не е посетил местопроизшествието.
В тази връзка съдът взема предвид и това, че не са съобразили
времето на настъпване на ПТП – то, с оглед на обстоятелството, че то е
настъпило в тъмната част на деня, не са установили скоростта на движение на
автомобила на жалбоподателя и дали е употребил спирачки, както и на какво
разстояние е възприел горепосоченото животно и дали то внезапно и
непредвидено е пресякло пътното платно и се е блъснало в МПС на
жалбоподателят или е било без надзор в обхвата на пътя и не са установили
дали животното е попаднало в мъртвата зона на автомобила, и всички други
обстоятелства по случая.
Събраните по делото писмени доказателства също не установяват по
4
надлежен начин вината на жалбоподателят за настъпилото ПТП.
Сиреч, административно-наказващия орган, при издаването на акта за
установяване на административно нарушение, не е установил правилно
фактическата обстановка, не събрал необходимите доказателства, поради и
издаденото процесно наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Освен изложеното следва да се посочи, че в АУАН и в НП е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правото
на защита и поставя в обективна невъзможност привлеченият към адм.
отговорност субект да разбере, за какво следва да отговаря и как да се
защити. Този извод произтича от обстоятелството, че с АУАН
жалбоподателят е бил привлечен да отговаря за извършено административно
нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, без да е конкретизирано точно кое от
изброените в нормата предложения като хипотези, с виновното си поведение
деецът е нарушил.
Съгласно цитираната разпоредбата от ЗДвП, водачите на ППС са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Очевидно е, че се касае за
примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат
значение за избиране на съобразена скорост за движението. В АУАН обаче,
не са описани обстоятелствата, при които е осъществено нарушението както и
не е посочено точно кое от изброените предложения не е спазено от водача-
посочено е движение с несъобразена скорост, но не е посочено точно с какво
не е съобразена скоростта. Това описание е пренесено и в процесното НП.
Съобразно и това съдът приема, че е налице липсва на пълно описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, и затова формира
еднозначен извод- АУАН е съставен в нарушение на императива на
разпоредбата на чл.42 т.4 от ЗАНН, доколкото липсва посочен от
законодателя задължителен рекзивит. Коментираното нарушение е особено
съществено и поставя в невъзможност привлеченият към отговорност субект
да узнае за какво нарушение е привлечен да отговаря и как да се брани, респ.
5
да изгради защитната си теза.
В конкретният случай са останали и неизяснени множество
обстоятелства– видимостта на жалбоподателя спрямо пресичащото или
стоящото на пътя животно, дали е имало спирачен път на автомобила и ако е
имало такъв какво е разстоянието му метри, а оттам и точната скорост на
движение на автомобила, дали животното е попаднало в мъртвата зона на
автомобила, преди настъпването на ПТП. Само след обстоен анализ на всички
тези обстоятелства, може с категоричност да се докаже дали жалбоподателят
е виновен водач, или е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Освен това не може и да се приеме, че внезапно изскочило на пътя
животно в тъмната част на денонощието съставлява предвидимо препятствие,
като липсват доказателства за обратното.
От събраните по делото доказателства не се стига до категоричен
извод, че вина за настъпилото ПТП има жалбоподателят по настоящото
производство. Съдът може да приеме, че жалбоподателя е виновен за
настъпилото ПТП само при условие, че е извършил административно
нарушение и то е доказано от АНО по несъмнен начин, което в настоящото
производство не е сторено.
Имайки предвид изложеното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
При този изход на делото и съобразно нормата на чл.63 от ЗАНН,
съдът следва да се произнесе и по разноските, предвид искания за
присъждане на разноски, които са направени от двете страни. В случая от
страна на жалбоподателката е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено
възнаграждение в размер на 800 лева- при първото разглеждане на делото /в
първоинстанционният съд – 400 лева и във касационната инстанция- 400
лева/.
Претендират се всички разноски, поради и което същите следва да се
присъдят на жалбоподателя, т.к. същите са и в рамките на дължимото
минимално възнаграждение, съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като от
представителя на ответната страна /гл.ю.к.Стоянов/ е направено възражение
6
за прекомерност. Съдът намира възражението за неоснователно, защото
заплатеният размер на адвокатското възнаграждение не надвишава
минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна
помощ и сложността на делото, същият се явява съразмерен и съответстващ
на критериите по чл.36 ал.2 от ЗАдв.- да е справедлив и обоснован.
Предвид това, на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-
Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да
понесе тези разноски по делото. Предвид това съдът намира, че следва
ОДМВР- Кърджали да заплати сумата от 800 лева на жалбоподателя,
представляващи разноски по делото- заплатено адв.възнаграждение във двете
инстанции.
Водим от изложеното и на осн.чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 23- 0303- 000 209/
05.05.2023г. на ВПД.Началник на РУ-Момчилград при ОД на МВР-
Кърджали, с което на осн.чл.175 ал.2 пр.1 от ЗДвП, на Е. Е. И. с ЕГН-
**********, е било наложено административно наказание- “глоба” в размер
на 200 лева, за допуснато нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Кърджали да заплати на Е. Е. И. с ЕГН-
**********, сумата от 800 лева, представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7