РЕШЕНИЕ
№ 3078
гр. Варна, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. С.
при участието на секретаря А. Ст. А.
като разгледа докладваното от М. С. Гражданско дело № 20243110106478 по
описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Д. Т., ЕГН
**********, действаща лично и като законен представител на поставения под пълно
запрещение В. А. Т., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. К. ул. „П. В.“ № ****, чрез
пълномощник адв. И. Р. с която се претендира да бъде осъдено **** „***** – З.“, *** *****,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „В.“, ул. „С. С." № ****, ет. *** да заплати
на всеки един от ищците сумата от по 21527,08 лв., представляваща дължим остатък от
застрахователно обезщетение за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди в
резултат на настъпила на 02.10.2021г. трудова злополука, довела до смъртта на техния
съпруг/баща А. Ж. Т., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от
датата на предявяване на исковата молба - 01.12.2023 г. до окончателното заплащане на
сумите, както и за сумите от по 322,80 лв., представляващи обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главниците от 21527,08 лв. за периода 26.02.2022г. до 01.12.2023г.
В исковата молба ищците сочат, че са наследници на А.Ж. Т., починал на 02.10.2021г.
след настъпила злополука, призната за трудова с разпореждане № 5104-04-85/10.12.2021г. на
основане чл. 55, ал. 1 от **** . В протокол № 5103-03-26 от 02.12.2021г. съставен от комисия
от *** на ****-гр. В. за разследване на злополуката е констатирано, че е настъпила по време
на извършване на маневра довела до летален изход на А. Т.. Излага се, че последният като
служител на „****“ *** - поделение Гл Ол е бил застрахован с групова застраховка на
работници и служители за риска „Т. з.“ със Зл пл № ******* от 29.07.2021г. със срок от
31.08.2021г. до 20.08.2022г. и застрахователната сума от 98500000 лв. за 890 застраховани
лица или 110674,16 лв. на човек, при наличие на покрит риск „С. на з. в ре. на з.“. Поддържа
се, че по заявление на ищците за изплащане на обезщетение застрахователят изплатил по
банковите им сметки сумите от по 33810,00 лв. на всеки, което плащане в общ размер на
67620,00 лв. е значително по-малко от размера на застрахователната сума от 110674,16 лв.
Излага се, че застрахователят не е посочил начин на определяне на застрахователната сума,
нито уведомление за отказ от изплащането на остатъка. Моли се за уважаване на
претенциите. Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът **** „*** – З.“ е депозирал писмен отговор
на исковата молба чрез адв. Т. С., с който главните и акцесорните искове се оспорват като
неоснователни. Не оспорва, че е заплатил по банкови сметки на ищците на 25.02.2022г.
застрахователно обезщетение в размер на общо 67620,00 лв. поради настъпването на покрит
риск - смърт на застрахованото лице А. Ж. Т., по застраховка „Т. з.“ между ответника и
работодателя на наследодателя на ищците обективирана в полица № *******/29.07.2021г. за
застраховани 890 работници и служители по средносписъчен състав, при застрахователна
сума от общо 98500000 лв., със срок на валидност от 31.08.2021 г. до 30.08.2022 г. Излага, че
обезщетението е определено по чл. 8 и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” и представените
по преписката доказателства, в размер на 7-кратния размер на годишната брутна работна
заплата на съответния застрахован работник или служител към момента на сключване на
застраховката и съставлява 100 % от застрахователната сума. Поддържа, че вноската по
полицата се определя въз основа на актуални данни, предоставени от застраховащия за
средносписъчния състав и средномесечната заплата към края на всяко тримесечие. Не
оспорва обстоятелствата около реализиралата се на 02.10.2021г. трудова злополука, като
сочи, че към момента на сключване на застраховката съгласно Допълнително споразумение
за изменение на трудово правоотношение № 234/07.07.2020г. основното месечно трудово
възнаграждение на А. Т. е било 805лв. Излага, че по подадено от ищците възражение срещу
размера на изплатените обезщетения застрахователят е отговорил, че то остава
непроменено, като е уточнил, че то не е формирано по справедливост по смисъла на чл. 52
от ЗЗД. Поддържа, че застрахователната сума следва да се определи по реда на Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Т. зл.“, съгласно чл. 8,
ал. 1 от която тя се определя на базата на месечната брутна работна заплата на
застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката, а
съгласно ал. 2 сумата не може да бъде по-малка от 7-кратния размер на годишната брутна
работна заплата на съответния работник или служител. Поддържа се, че съгласно чл. 9, ал. 1
от НЗЗРСРТЗ при смърт на застраховано лице застрахователите изплащат обезщетение в
размер на застрахователната сума за съответния работник или служител, определена
съгласно чл. 8, ал. 2, в който смисъл е и Решение № 8975/05.08.2022 г. по гр.д. №
26582/2021г. на СРС. Излага се, че според константната съдебна практика обезщетението по
застраховка „Т. з.“ се изчислява на база месечните трудови възнаграждения с постоянен
характер. Излага, че ако се приеме, че в застрахователното обезщетение следва да се включат
допълнително трудово възнаграждение от 0,6 % за придобит трудов стаж (4,83 лв.) и
професионален опит в размер на 12,6% (101,43 лв.), то общият размер на получаваното
месечно възнаграждение следва да възлиза на общо 911,26 лв., 7-кратният размер на
годишната работна заплата – 76 545,84 лв., а дължимата сума за доплащане - 8925,84 лв. По
изложените съображения моли за отхвърляне на исковете в цялост, а в евентуалност над
сумата от общо 8925,84 лв. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – заверни копия от: трудов договор № ****/05.04.2012г. с
допълнително споразумение № **** от 07.07.2020г. за изменение на трудово
правоотношение;
препис-извлечение от акт за смърт на А. Ж. Т.; удостоверение за наследници изх. №
*****г. на Ат. Ж. Т.; решение № ****/07.07.2022г. по гр.д. № ***/2022г. по описа на ВОС;
разпореждане № *******.12.2021г. на *** на **** – В. Т., протокол №
***********/02.12.2021г. на *** на **** – В., декларация за трудова злополука с вх. №
******/07.10.2021г., съдебномедицинска експертиза- аутопсия № ****/2021г. на **** „С. А.
– В.“ ***; присъда № ****/03.11.2022г. по НОХД № ****/2022г. по описа на ВОС
застрахователна полица № *****/29.07.2021г. с общи условия на застраховка „З.“ на
„**** – З.“ ****, искане от М. Т. до ИД на *** „**** – З.“ *** с вх. № ****/07.01.2022г.,
писмо изх. № ****/19.01.2022г., заявление от М. Т. до ****„**** – З.“ *** с вх. №
****/07.02.2022г., доклад № 1 и № 2 по щета № ******* от 15.02.2022г.; заявление от М. Т.
до **** „**** – З.“ **** с вх. № ****/21.04.2022г., писмо изх. № *****/26.04.2022г.
заявление от М. Т. до **** „**** З.“ *** от 19.04.2022г., 2 стр. извлечение по сметка,
2
се установява, че:
На 05.04.2012г. между А. Ж. Т. като работник и „**** ****“ **** - поделение Г. О.
като работодател бил сключен трудов договор, изменен със споразумение от 07.07.2020г., по
силата на който работникът изпълнявал длъжността стрелочник-маневрен в поделение за
товарни превози в гр. Г. О. с уговорено основно месечно възнаграждение от 805 лева и
допълнително ТВ за трудов стаж и професионален опит от 0,6% на година.
На 29.07.2021г. между „Б*****“ **** - поделение Г. О. и ****„*** – З.“, ЕИК ****
била сключена групова застраховка на работници и служители за риска „Трудова злополука“
със Застрахователна полица № ***** от 29.07.2021г. със срок от 31.08.2021. до 20.08.2022г.,
посочена застрахователната сума от 98500000 общо за 890 застраховани лица, при наличие
на покрит риск „Смърт на застрахованият в резултат на злополука“.
А. Ж. Т., починал на 02.10.2021г. след настъпила злополука, призната за трудова с
разпореждане № *****/10.12.2021г. на основане чл. 55, ал. 1 от КСО.
М. Д. Т., ЕГН ********** и В. А. Т., ЕГН ********** /поставен под пълно
запрещение с настойник М. Д. Т./ са наследници на А. Ж. Т..
На 07.01.2022г. М. Д. Т., лично и като настойник на В. А. Т. подала заявление до З***
„**** – З.“ за изплащане на обезщетение за вредите претърпени от трудовата злополука,
като въз основа на заведената по това заявлнеие щета застрахователят изплатил на М. Д. Т. и
В. А. Т. по банковите им сметки сума от по 33810 лв. на всеки. Преди изплащане на
обезщетението с писмо от 19.01.2022г. **** „О*** – З.“ изискало от М. Д. Т. и В. А. Т.
изброените в него документи, които били представени със заявление от М. Т. входирано на
07.02.2022г. в *** „О*** – З.“ **.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявените искове са субективно и обективно - кумулативно съединени с правно
основание чл. 459 вр. чл. 448, ал. 7 вр. ал. 1 от Кодекс на застраховането /КЗ/ вр. чл. 10, ал. 1
вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите
за риска "трудова злополука" /НЗЗРСРТЗ/ и чл. 459 вр. чл. 448, ал. 7 вр. ал. 3 от КЗ вр. чл. 86
от Закон за задълженията и договорите / ЗЗД/.
Съгласно ал. 1 от цитираната норма на чл. 459 от КЗ – „Договорите за застраховка
"Злополука" се сключват срещу рискове, свързани с живота, здравето или телесната цялост
на физическо лице, които са настъпили в резултат на злополука.“ Съобразно ал. 2 –
„Злополука е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото лице
в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които
застрахованото лице не си е причинило умишлено. Непредвидимостта се предполага до
доказване на противното.“
От цитираната меродавна правна уредба следва, че с договора за задължителна
застраховка „Т. з.“ работодателят застрахова живота, здравето и работоспособността на
своите работници и служители. Договорът се сключва между работодателя и застрахователя,
в полза на работниците и служителите. При реализиране на застрахователния риск /трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, причинила смърт, трайно намалена неработоспособност или
временна неработоспособност/, застрахованият работник или служител, а при смърт -
законните му наследници, имат право да получат договорената застрахователна сума.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата на чл. 154 от ГПК за
разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, ищците следва да
установят в условията на пълно и главно доказване следните твърдяни обстоятелства от
фактическия състав на претендираното право: наличието на действителен застрахователен
договор за застраховка „Трудова злополука“ между застрахователя и работодателя на
наследодателя на ищците А. Ж. Т.; настъпване на дата 02.10.2021г. в срока на застраховката
на покрит застрахователен риск - трудова злополука, довела до смъртта на техния
съпруг/баща; че са претърпяли неимуществени вреди в резултат на тази трудова злополука,
техния вид и размер; че са предявили своята претенция до ответника- застраховател, който
им е изплатил обезщетение в общ размер на 67620,00 лв., при дължим остатък от по
21527,08 лв. за всеки.
3
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимото застрахователно
обезщетение на ищците за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на
застрахованото лице – наследодател на ищците, вследствие на настъпила трудова злополука
от 02.10.2021г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ответникът – застраховател е заплатил по банкови сметки на
ищците на 25.02.2022г. застрахователно обезщетение в размер на общо 67620 лв. поради
настъпването на покрит риск - смърт на застрахованото лице Ат. Ж. Т., по застраховка „Т. з.“
между ответника и работодателя на наследодателя на ищците обективирана в полица №
****/29.07.2021г. за застраховани 890 работници и служители по средносписъчен състав, при
застрахователна сума от общо 98500000 лв., със срок на валидност от 31.08.2021г. до
30.08.2022г.; че злополуката от 02.10.2021г. е призната за трудова с разпореждане № 5104-04-
85/10.12.2021г. на основане чл. 55, ал. 1 от КСО.
В настоящия случай не се спори относно относно наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Т. з.“ между ответника-застраховател и
работодателя на наследодателя на ищците А. Ж. Т., настъпване на дата 02.10.2021г. в срока
на застраховката на покрит застрахователен риск - трудова злополука, довела до смъртта на
техния съпруг/баща и предявяването от страна на ищците на претенция към ответника-
застраховател. Тези обстоятелства се установяват и от гореобсъдените доказателства.
Признават се конклудентно и с наличието на извършено плащане от застрахователя на
обезщетение във връзка с това застрахователно събитие.
Спорният въпрос е за дължимия размер на застрахователното обезщетение.
В чл. 459, ал. 3 от КЗ е посочено, че „договорът за застраховка злополука може да се
сключи за изплащане на фиксирани парични суми, на обезщетения на размера на причинени
вреди или за комбинация от двата вида плащане. В ал. 4 – „За застраховка "Злополука" с
изплащане на фиксирани парични суми се прилагат съответно и чл. 397, чл. 438, ал. 5, чл.
441, 442, чл. 443, ал. 1 – 3 и ал. 5 и 6, чл. 444, 445, 448, 454 и 456.
В чл. 448 от КЗ е посочено, че при настъпване на застрахователното събитие или на
определените в договора условия по застраховка "Живот" застрахователят е длъжен да плати
застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния договор.
В нормата на чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд е
предвидено, че работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за
живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка
на работодателя при условия и по ред, определени с акт на М. с. В приетата съобразно тази
законова делегация НЗЗРСРТЗ чл. 8, ал. 1 е посочено, че застрахователната сума по
застраховка "Трудова злополука" се определя на базата на месечната брутна работна заплата
на застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката, като
съобразно ал. 2 от Наредбата застрахователната сума не може да бъде по-малка от 7-кратния
размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител.
Според чл. 9, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ при смърт на застраховано лице застрахователите
изплащат обезщетение в размер на застрахователната сума за съответния работник или
служител, определена съгласно чл. 8, ал. 2 при сключване на застрахователния договор. В
чл. 17 от Наредбата е посочено, че застрахователят носи отговорност за причинени вреди на
здравето на работниците и служителите при трудова злополука до размера на
застрахователната сума, определени в договора за застраховане.
Съобразно § 1, т. 4 от ДР към НЗЗРСРТЗ „Застрахователна сума“ е понятието по § 1,
т. 5 от допълнителните разпоредби на КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г. отм. ДВ.
бр.102 от 29 Декември 2015г., в сила от 01.01.2016г./, което в тази норма е посочено още като
„лимит на отговорност“ и е дефинирано като договорената или определената с нормативен
акт и посочена в застрахователен договор парична сума, представляваща горна граница на
отговорността на застрахователя към застрахования, ползващото се лице или третото
увредено лице. /идентично с понятието посочено в чл. 346 от действащия КЗ /в сила от
01.01.2016 г./.
В чл. 38 от ОУ към процесния договор е посочено, че при груповите застраховки
застрахователана сума може да бъде еднаква за всички застраховани лица или различна по
4
размер за отделните категории лица.
Предвид гореобсъденото съдържание на процесния договор за застраховка с посочена
обща застрахователна сума за конкретен брой работници, съдът намира, че той е сключен в
първия от трите лимитативно императивно уредени варината за определяне на
застрахователно обезщетение по см. на чл. 359, ал. 3 от КЗ - за изплащане на фиксирани
парични суми. Предвид липсата на посочена в договора сума поотделно за отделните
застраховани лица, или за отделни категории от тях по см. на чл. 38 от ОУ, при преценка
поотделно и в съвкупност на всички клаузи по договора и ОУ към него по реда на чл. 20 от
ЗЗД, следва единственият възможен извод, че страните по него са определили
застрахователната сума за всеки един от застрахованите работници като фиксирана сума
равна на частното получено при делението на посочената обща застрахователна сума
/98500000/ и броя на работниците/890/ – т.е по 110674,16 лв.
Съдът не намира доводи при смисловото, граматическо и логическо тълкуване на
горецитираните норми от КЗ или НЗЗРСРТЗ, за извод, че по нормативен ред
застрахователните суми по договори за застраховка "трудова злополука" са ограничени с
максимум от седем брутни работни заплати – ясно и недвусмислено в чл. 8, ал. 2 от
Наредбата е посочено, че е недопустимо те да бъдат по-малки от 7-кратния размер на
годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител – т.е видно е , че
нормативно е уреден минимум, а не максимум на застрахователната сума.
В случая, действително в договора или ОУ към него няма данни при каква база на
БТВ на застрахованите работници е определена застрахователната сума по смисъла на чл. 8,
ал.1 от НЗЗРСРТЗ, но следва да се има предвид, че с по-нова норма от най-висш ранг - чл.
359, ал. 3 от КЗ /която е приета след чл. 8, ал. 1 от Наредбата и била действаща към момента
на сключване на процесния договор/ са посочени други механизми за определянето на
застрахователните суми, като нито един от тях не е обвързан с размера на трудовото
възнаграждение.
След приспадане от така определеното дължимо обезщетение в общ размер на
110674,16 лв. на платеното обезщетение в размер на по 33810,00 лв. на всеки от ищците
/общо 67620,00 лв./ се получава разлика от 43054,16 лв. или по 21527,08 лв. за двамата
ищци, които суми съвпадат с претендираните.
По изложените съображения съдът намира, че исковете за главницата следва да бъдат
уважени изцяло.
По отношение на акцесорните претенции за обезщетение за забава:
Според нормата на чл. 459 вр. чл. 448, ал. 3 от КЗ застрахователят извършва
плащането в срок 15 работни дни от датата, на която са представени поисканите
доказателства за установяване на застрахователното събитие и на размера на плащането.
Видно от гореобсъдените доказателства всички изискани от застрахователя
документи по см. на цитираната норма във връзка с процесната щета са му били представени
на 07.02.2022г. От тази дата е започнал да тече предвидения в нормата срок, който е изтекъл
на 25.02.2022г., от когато застрахователят е в забава, което обуславя доказаността на тези
претенции по основание. Доказан е й размерът им предвид направеното изчисление с
онлайн калкулатор, за което не са необходими специални познания. По изложените мотиви,
съдът намира за основателни и тези искове.
Предвид изхода на спора, на ищците следва да се присъждат разноски на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, коието според представените доказателства са за: държавни такси –
886,08 лева, за внесен депозит за експертиза 400 лв. и за адвокатско възнаграждение в
размер на 2500 лв. – общо 3786,08 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА **** „**** – З.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к. „Въ.“, ул. „С. С.“ № ***, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на всеки от М. Д. Т., ЕГН ********** и В.
5
А. Т., ЕГН ********** /поставен под пълно запрещение и действащ чрез законен
представител М. Д. Т./ - двамата с адрес: с. К., ул. „П. В.“ № ****, на основание чл. 459 вр.
чл. 448, ал. 7 вр. ал. 1 и ал. 3 от КЗ вр. чл. 10, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ сумата
от по 21527,08 лв., представляваща неплатен остатък от застрахователно обезщетение в общ
размер на по 55337,08 лв., за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на
настъпила на 02.10.2021г. трудова злополука, довела до смъртта на техния съпруг/баща А.
Ж.Т., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на предявяване
на исковата молба - 01.12.2023г. до окончателното заплащане на сумите, и на основание чл.
459 вр. чл. 448, ал. 7 вр. ал. 3 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД сумата от по 322,80 лв.,
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците от
21527,08 лв. за периода 26.02.2022г. до 01.12.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ****„**** – З.“, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ж.к. „В.“, ул. „С. С.“ № ***, ет. **** да заплати на М. Д. Т.,
ЕГН ********** и В. А. Т., ЕГН ********** /поставен под пълно запрещение и действащ
чрез законен представител М. Д. Т./ сумата от 3786,08 лева представляващи сторените
разноски в производството по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6