Р
Е Ш Е Н И E
Номер:
24 02.03.2022
Град Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на трети февруари две хиляди двадесет
и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от
съдията Марин Маринов
административно дело № 293 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 64,
ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
Образувано е по
жалба от Община Разград, срещу т. 5 от Решение № РД-02-36-1213 от 17.11.2021
год. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в
растеж” 2014-2020 в частта, с която е отказана верификация на разходи: в размер на 87760, 05 лв. по договор № BG16RFOP001-1.023-0002-C01-S-26 от 18.01.2019 год. с изпълнител ДЗЗД „Тракия
инженерни системи”; в размер на 105.07 лв. по договор № BG16RFOP001-1.023-0002-C01-U-8
от 04.09.2018 год. с изпълнител „Агенция Стройконтрол – ВТ” ООД; в размер на
2398.80 лв. по договор BG16RFOP001-1.023-0002-C01-U-9 от 04.09.2018 год. с изпълнител „Институт
за управление на програми и проекти” ООД и в размер на 128.16 лв. по договор BG16RFOP001-1.023-0002-C01-U-18
ат 29.10.2018 год. с изпълнител „Институт за управление на програми и проекти”
ООД. В жалбата се твърди, че при постановяване на решението в оспорената част
административният орган не се е съобразил с влезли в сила съдебни решения, с
които са отменени или изменени финансови корекции наложени на оспорващия от УО
на оперативната програма, които са посочени като основание за неверифициране на
процесните разходи, поради недопустимост с оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1,
т. 4 от ЗУСЕСИФ. По отношение на сумата от 2398.80 лв. по договор BG16RFOP001-1.023-0002-C01-U-9
от 04.09.2018 год. с изпълните „Институт за управление на програми и проекти” ООД
оспорващият твърди, че за същата няма
произнасяне с диспозитива на решенето, както и изложени мотиви за
неверефицирането на същата. Оспорващият иска съдът да отмени решението в
оспорената част, както и да му присъди сторените по делото разноски , съобразно
представения списък.
Ответникът по
оспорването - Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси” 2014-2020
год. – чрез процесуалния си представител - старши юрисконсулт Д. Д. – В. в писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение. В
условията на алтернативност прави възражения за прекомерност.
Съдът, като
обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Община Разград е
бенефициент по Административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) с
номер от ИСУН № BG16RFOP001-1.023-0002-C01
/РД-32-07-127 от 29.09.2017 г. /виж СД на л. 12/, по проект „Ремонт, обновяване
на материално - техническата база и мерки за енергийна ефективност в
образователните институции на територията на гр. Разград“ на община Разград.
Във връзка с
приключване на процедурата по одобрение на искане за окончателно плащане №
4/окончателно/ по горепосочения договор Ръководителят на УО е изпратил
на кмета на Община Разград писмо № 99-00-6-1280/13/ от 17.11.2021 год.
/л.51-60/ по електронен път чрез ИСУН
/л.50/, с което го е уведомил, че в изпълнение на административния договор отчетените с окончателния финансов
отчет разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ, възлизат на 7 225
711.06 лв. Посочил е също, че общият размер на неверифицираните разходи,
представляващи безвъзмездна финансова помощ
по настоящото искане е 1 620 554.93 лв. и в 20 точки от писмото са изложени конкретни суми и основанията за
неверифициране.
В т. 21 от
писмото /л. 60/ е посочено, че не се верифицират разходи в размер на
455 483.28 лв., като мотивите за отказ са изложени в приложеното Решение
за отказ от верификация.
В писмото са
посочени Приложение № 1 „Верифицирани разходи по разходооправдателни документи”
и Приложение № 2 Решение за отказ от верификация на Ръководителя на УО на ОПРР
2014-2020 год. В извлечението от кореспонденцията по ИСУН Приложение № 1 е
посочено като „Приложение 11.20.xlsx”. В това
приложение са посочени заявените суми за плащане, съответните разходооправдателни
документи, неверифицираните суми, както и верифицираните за плащане суми.
Основанията за неверифициране са две
- наложени финансови корекции и второто
основание „ по други причини”
Именно с оспореното Решение № РД-02-36-1213 от
17.11.2021 год. на Ръководителя на УО е
отказана верификация и плащане на
разходите по т. 21 от писмото общо в размер на 455 483.28 лв.,
детайлизирани в пет точки от диспозитива, както следва:
По т.1 се
отказва верификация на сумата 6 483,87 лв. на основание чл. 84 във връзка с чл.
82, ал. 1, т. 3 и т. 5 от Общите условия към сключения на 29.09.2017 г. АДБФП №
BG16RFOP001-1.023-0002-C01 и поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗУСЕСИФ условия.
По т. 2 се отказва верификация 25 162,27 лв. на основание чл. 23, ал. 5
от АДБФП, във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 2 и т. 3 от АДБФП и поради липса на
предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия.
По т. 3 се
отказва верификация на 104 175,27 лв. на основание чл. 23, ал. 5 от АДБФП във
връзка с чл. 23, ал. 3 от АДБФП и поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1,
т. 2 от ЗУСЕСИФ условия.
По т. 4 се
отказва верификация на 38,97 лв. (Тридесет и осем лв. и 97 ст.), представляващи
БФП, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ условия и
във връзка чл. 84 и чл. 82, ал. 1, т. 5 от Общите условия към АДБФП.
По т. 5 от
решението се отказва верификация на 319
622,90 лв., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ
условия, във връзка с чл. 62, ал. 2 и чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и във връзка с
чл. 32 от АДБФП.
В мотивите на
решението са посочени конкретните фактически основания, поради които е отказана верификацията на точно посочени по
размер суми и по кои договори. Фактическото основание за отказа да се
верифицират сумите по т. 5 от оспореното решение в т.ч. и оспорените в настоящото производство суми е, че
неверифицираните суми представляват
финансови корекции, наложени от УО по тези договори с посочени в мотивите решения по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и като
такива тези разходите в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ не са
извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и
българското законодателство, поради което са недопустими.
В настоящото
производство се оспорва отказът от верификация само на част от сумите по т. 5
на Решението, като в петитума на жалбата са посочени конкретните суми и
конкретните договори за възлагане на обществени поръчки, по отношение на които
Община Разград оспорва административния акт, а именно:
87 760,05 лв. по договор №
BG16RFOP001-1.023-0002-C01-S-26 от 18.01.2019 г. с изпълнител ДЗЗД „Тракия инженерни
системи“;
105.07 лв. по договор № BG16RFOP001-1.023-0002-C01-U-08 от 04.09.2018 г. с
изпълнител „Агенция Стройконтрол - ВТ“ ООД;
2398.80 лв. по
договор BG16RFOP001-1.023-0002-C01-U-9
от 04.09.2018 год. с изпълните „Институт за управление на програми и проекти”
ООД и
128,16 лв. по договор № BG16RFOP001-1.023-0002-C01-U-18 от 29.10.2018 г. с
изпълнител „Институт за управление на програми и проекти” ООД.
Решението е връчено на оспорващия на 17.11.2021 год., а жалбата е подадена
чрез лицензиран пощенски оператор на 01.12.2021 год. / виж транспортен етикет
л. 11/
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна и в предвидения от закона срок.
Съдът
констатира, че сумата в размер на 2398.80 лв. по договор BG16RFOP001-1.023-0002-C01-U-9
от 04.09.2018 год. с изпълните „Институт за управление на програми и проекти”
ООД, за която в писмо № 99-00-6-1280/13/
от 17.11.2021 год. е посочено, че се отказва верификация, не е предмет
на оспореното в настоящото производство решение. Тази сума е посочена в точка 2 от писмо № 99-00-6-1280/13/ от 17.11.2021 год. /гърба на л.51/ на
Ръководителя на УО до кмета на Община Разград, т.е. тя е извън сумата от
455 483.28 лв., посочена в т. 21 от писмото, която е предмет на оспорения
административен акт. Самият оспорващ сочи в жалбата си, че по отношение на тази
сума няма изложени мотиви в оспореното решение, нито пък е част от диспозитива
на същото.
Следва обаче да
се има предвид, че предмет на настоящия
правен спор, не е цитираното по-горе писмо, а Решение № РД-02-36-1213 от
17.11.2021 год. на ръководителя на УО. Доколкото тази неверифицирана сума не е
предмет на оспореното решение, жалбата е процесуално недопустима в тази ѝ част на основание чл. 159, т. 4 от АПК,
тъй като по същество оспореният акт не засяга правния интерес на Община Разград, касаещ
разходи за 2398.80 лв. по договор BG16RFOP001-1.023-0002-C01-U-9
от 04.09.2018 год., т.е. не е налице правен интерес от оспорването му за община
Разград.
В останалата
част жалбата като насочена срещу акт, който засяга интересите на оспорващия и подлежащ
на съдебен контрол, е процесуално допустима.
Решението е
издадено от компетентен орган – заместник- министър на труда и социалната
политика, на който със заповед № РД
02-14-909 от 21.10.2021 год. на министъра на труда и социалната политика е
възложено да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия орган и Договарящ орган по Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси”
2014-2020 год. /стр. 5/, съгласно
чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ и т. 1, б. „в” от Решение на МС № 792 от 17.12.2013 год. за определяне
на органи,
отговорни за управлението, контрола,
координацията и одита на
европейските структурни и инвестиционни
фондове и други инструменти и инициативи на
европейския съюз през периода 2014-2020 г.
Административният
акт е издаден в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за
издаването му. В диспозитива и мотивите на решението административният орган е посочил какъв е
размерът на неверифицираните разходи и на какви правни фактически основания е
решил тези разходи да не бъдат верифицирани. Доколко изложените фактически и
правни основания за издаването на оспорения акт са верни и правилни е въпрос на
доказване и материална законосъобразност на акта.
Съдът намира, че
при издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Спазени са административнопроизводствените
правила по чл. 60 – 64 от ЗУСЕСИФ, както и правилата, регламентирани в Наредбата за определяне на условията, реда и
механизма за функциониране на Информационната система за управление и
наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите
органи посредством ИСУН /ДВ бр.76/2016 год./, в т.ч. дадени разяснения и
поискани документи в съответните срокове и проверки на място /виж папки 2.14,
2.15, 2.16 от СД – приложения/, а и
оспорващият не твърди такива нарушения.
По отношение на
материалната законосъобразност на решението в оспорената част съдът намира следното:
Правното основание, на което
един разход би могъл да бъде недопустим, е ако не отговаря на някоя от
хипотезите на чл. 57, ал. 1 или чл. 58 от ЗУСЕСИФ, или е налице хипотезата на чл. 57,
ал. 2 от ЗУСЕСИФ. В обжалваната част от решението УО се е позовал на
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, съгласно която разходите са
допустими, ако са извършени законосъобразно, съгласно приложимото право на
Европейския съюз и българското законодателство във връзка с чл. 4, ал. 4 от същия закон, според който безвъзмездната финансова помощ не се
предоставя за финансиране на разходи, които вече са финансирани със средства от
ЕСИФ или чрез други инструменти на Европейския съюз.... както и с други
публични средства, различни от тези на бенефициента.
В чл. 62, ал. 2
от ЗУСЕСИФ е предвидено, че чрез междинни и окончателни плащания се
възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган.
Според чл. 63,
ал. 1 от ЗУСЕСИФ междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране
с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на
физически и финансов напредък на проекта.
В чл. 70, ал. 1
от ЗУСЕСИФ са предвидени хипотезите, при които финансовата подкрепа със
средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на
финансова корекция за нередност.
Определението за
нередност се съдържа в параграф 36 на
чл. 2 на Регламент /ЕС/ № 1303/2013- нередност е всяко нарушение
на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази
разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор,
участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове,
което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза
чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ чрез извършването на финансови
корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със
средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства –
допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията,
при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в
съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското
законодателство.
Според чл. 32
от АДБФП № BG16RFOP001-1.023-0002-C01
всеки разход, предвиден за финансиране със средства от БФП, включен в искане за плащане по проект на
бенефициента, за който възникне съмнение у Управляващия орган, че е
неправомерен поради допусната нередност или че е недопустима по друга причина,
не подлежи на верификация и плащане от Управляващия орган.
От анализа на
тези правни норми следва изводът, че наложените на бенефициентите по договорите
за безвъзмездна финансова помощ финансови корекции, представляват незаконосъобразно извършени
спрямо приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство
разходи и са недопустими, поради което не
следва да се верифицират за изплащане.
В настоящият
случай от мотивите към т. 5 на оспореното решение, Раздел II, т. 3 /стр. 16 на решението в СД л. 12 от делото/ е видно, че
РУО, позовавайки се на установена и регистрирана нередност с НИН ОПРР20/19/ЕФРР/693 от Регистъра на нередностите, по която е
постановено Решение № РД-02-36-389/21.03.2019 г. на Ръководителя на УО на ОПРР
2014-2020 за определяне на финансова корекция, не е верифицирал разходи в
размер на 105.07 лв., представляващи 10 % от отчетените в искането за плащане и
подлежащи на верификация разходи в
размер на 1050.72 лв. по договор № BG16RFOP001-1.023-0002-C01-U-08 от 04.09.2018
г. с изпълнител „Агенция Стройконтрол - ВТ“ ООД.
От доказателствата по делото е видно, че с Решение № РД-02-36-389/21.03.2019 г. / виж СД л. 35/ Ръководителят на УО на ОПРР
2014-2020 е приключил сигнал № 816, регистриран в Регистъра за сигнали и
нередности в ГД „Стратегическо планиране
и програми за развитие” при МРРБ, като е определил финансови корекции по
различни договори и изпълнители, в т.ч. и финансова корекция в размер на 10% от
стойността на допустимите разходи по договор № BG16RFOP001-1.023-0002-C01-U-08 от 04.09.2018 г. с
изпълнител „Агенция Стройконтрол - ВТ“ ООД на стойност 4378 лв. без ДДС. Това
решение е било оспорено по съдебен ред и с Решение № 83 от 07.06.2019 год. по
адм.д. № 111/2019 год. Административен съд Разград е отменил същото в частта, с
която на Община Разград е определена финансова
корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по договор
№ BG16RFOP001-1.023-0002-C01-U-08 от 04.09.2018 г. с изпълнител „Агенция
Стройконтрол - ВТ“ ООД на стойност 5253.60 лв.
с ДДС. Решението на АС-Разград в тази му част е оставено в сила с
Решение № 9758 от 16.07.2020 год. по адм.д. № 9211/2019 год. на ВАС Седмо отд.
От мотивите към т. 5, раздел IX, т. 2 /стр. 24-25 на решението в СД л. 12 от
делото/ е видно, че РУО, позовавайки се на регистрирана нередност НИН
ОПРР20/20/ЕФРР/1060, по която е
постановено Решение № РД-02-36-73/24.01.2020 г. на РУО на ОПРР
2014-2020 и Решение № РД-02-36-293/23.02.2021 г.
на Ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 по установена и регистрирана нередност
с НИН ОПРР20/21/ЕФРР/1387 от Регистъра на нередностите, не е верифицирал разходи в размер на 109 700,06 лв., в т.ч.
21 940,01 лв. по нередност с НИН ОПРР20/20/ЕФРР/1060 и 87 760,05 лв.
по нередност с НИН ОПРР20/21/ЕФРР/1387, общо представляващи 25% от отчетените в
искане за междинно плащане № 3 и подлежащи на верификация разходи 438 800,25
лв. по договор № BG16RFOP001-1.023-0002-C01-S-26 от 18.01.2019 г. с изпълнител
ДЗЗД „Тракия инженерни системи“.
От доказателствата по делото е
видно, че с Решение №
РД-02-36-73/24.01.2020 г. /виж СД л. 35/ Ръководителят на УО на ОПРР 2014-2020
е приключил сигнал № 1191, регистриран в РСН в ГД „Стратегическо планиране и програми за развитие” при МРРБ, като е
определил финансови корекции по различни договори и изпълнители, в т.ч. и финансова
корекция в размер на 25% от стойността на допустимите разходи по договор №
BG16RFOP001-1.023-0002-C01-S-26 от 18.01.2019 г. с изпълнител ДЗЗД „Тракия
Инженерни системи“ на стойност 798 549,50
лева без ДДС, по обособенa позиция № 1 ДГ „Райна Княгиня“ с дворно място
– реконструкция и обновяване с мерки за енергийна ефективност и съоръжения за
игра. С Решение № 49 от 08.06.2020 год. Административен съд Разград е изменил Решение № РД-02-36-73/24.01.2020
г., като е намалил размерът на финансовата корекция от 25% на 5 % от допустимите разходи по договор №
BG16RFOP001-1.023-0002-C01-S-26 от 18.01.2019 г. с изпълнител ДЗЗД „Тракия
инженерни системи“ на стойност 798 549,50
лева без ДДС. Решението на Административен съд – Разград в тази му част
е оставено в сила с решение № 1897 от 15.02.2021 год. по адм.д. № 795/2020 год.
на ВАС – седмо отделение.
С
Решение
№ РД-02-36-293/23.02.2021 г. /виж СД л. 35/ Ръководителят на УО на ОПРР
2014-2020 е приключил сигнал № 1566, регистриран в РСН в ГД „Стратегическо
планиране и програми за развитие” при
МРРБ, като е доналожил на Община Разград финансова корекция в размер на
20% с оглед стабилитета на 5-те процента
финансова корекция по измененото Решение № РД-02-36-73/24.01.2020 г. допустимите разходи по
договор №
BG16RFOP001-1.023-0002-C01-S-26 / 18.01.2019 г. с изпълнител ДЗЗД "Тракия
инженерни системи" на стойност 798 549, 50 лв. без ДДС, по обособена
позиция № 1. По този начин е достигнат максималния допустим размер на финансова
корекция от 25 % от допустимите разходи
по този договор. Решението е обжалвано
пред съда и с Решение № 59 от 25.02.2021 год. по адм.д. № № 81/2021 год. на
Административен съд – Разград, потвърдено с Решение № 11472 от 11.11.2021 год.,
по адм.д. № 7441/2021 год., същото е отменено.
С
оглед на изложеното по-горе съдът счита, че
в случая не са налице фактическите основания, посочени от РУО за отказ да се верифицират разходи в
размер на 105.07 лв. по договор № BG16RFOP001-1.023-0002-C01-U-08 от 04.09.2018
г. с изпълнител „Агенция Стройконтрол - ВТ“ ООД и разходи в размер на
87 760,05 лв. по договор № BG16RFOP001 - 1.023 -0002 -C01-S-26 от
18.01.2019 г. с изпълнител ДЗЗД „Тракия инженерни системи“ ООД, тъй като
с влезли в сила съдебни решения, които
са задължителни за всички по силата на чл. 177, ал. 1 от АПК, е установено, че
в тези случаи не са налице нередности, тъй като не е нарушено правото на Съюза
или на националното право и наложените финансови корекции като
незаконосъобразни са отменени. Ето защо тези разходи се явяват допустими по
смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, противно на приетото от
административния орган и решението в тази му част се явява постановено в
нарушение на материалния закон.
От мотивите към т. 5, раздел III, т. 1 на оспореното
решение /стр. 17 на решението в СД л. 12 от делото/ е видно, чe РУО, позовавайки се на установена и регистрирана нередност с НИН ОПРР20/19/ЕФРР/1023 от Регистъра на нередностите, по която е постановено с Решение № РД-02-36-1384/10.12.2019 г. на Ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020
/виж СД л.35 от делото/, не е
верифицирал разходи в размер на 128,16 лв., представляващи 10 % от отчетените в
искането за плащане и подлежащи на верификация разходи в размер на 1281,55 лв. по договор № BG16RFOP001-1.023-0002-C01-U-18 от 29.10.2018 г. с
изпълнител „Институт за управление на програми и проекти” ООД. Посочено е, че
тези разходи са по бюджетно перо II.21.1 3BІ -3.3.2: ЦДГ „Райна Княгиня“ с
дворно място – реконструкция и обновяване с мерки за енергийна ефективност и
съоръжения за игра и не се верифицират
разходи в размер на 106,80 лв., по фактура № ********* от 13.03.2019 г. По б.п.
V.50.1 невъзстановим ДДС за допустимите разходи по проекта, не се верифицират
разходи в размер на 21,36 лв., по фактура № ********* от 13.03.2019 г.
От доказателствата по делото е видно, че с Решение № РД-02-36-1384/10.12.2019 г. Ръководителят на УО на ОПРР 2014-2020 е
приключил сигнал № 1180, регистриран в
Регистъра за сигнали и нередности в ГД „Стратегическо планиране и програми за развитие” при МРРБ, като е
определил финансови корекции по различни договори и изпълнители, в т.ч. и
финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по № BG16RFOP001-1.023-0002-C01-U-18 от
29.10.2018 г. с изпълнител „Институт за управление на програми и проекти ” ООД,
гр. София, ЕИК: ********* на стойност 5 339,80 лв. без ДДС, по обособена
позиция № 1 „Упражняване на строителен надзор при извършване на ремонт и
подмяна на вътрешна отоплителна инсталация, изграждане на инсталация за топла
вода със слънчеви колектори, изграждане на енергоспестяващо осветление,
съоръжения за игра, градинско обзавеждане на ДГ „Славейче“ с дворно място“. По
делото няма данни, а и оспорващият не твърди, че решението е оспорвано по
съдебен ред.
Наред с това
обаче, единственият запис в приложение 11.20 „Верифицирани разходи по разходооправдателни
документи”, който съответства по суми /
106,80 лв. и 21.36 лв./ и по изпълнител
на дейността - „Институт за управление на програми и проекти”
ООД, се намира на лист 74 от делото,
ред 2 и ред 3. В тези записи е посочено, че разходооправдателният документ
не е фактура , а друг документ, издаден на 31.08.2020 год., обектът е
ЦДГ „Славейче”, а не ЦДГ „Райна
Княгиня”, както и че основанието да не се верифицират тези разходи е „ по други причини”, а не наложена
„финансова корекция”. Тези суми са и по друго бюджетно перо – б.п. II.21.2 3BІ
-3.3.3.: ЦДГ „Славейче“.
От същото приложение е видно, че посоченото в
мотивите на оспореното решение бюджетно перо, по което не се верифицират
разходите - б.п. II.21.1 3BІ -3.3.2: ЦДГ „Райна Княгиня“ е записано на л. 73 от
делото , ред 1 и 2, но касае други суми, други разходооправдателни документи и
друг изпълнител - „Енерджи” ООД, а не посочените в решението.
В крайна сметка не става ясно на какво
фактическо основание РУО е отказал верификация на сумата от 128,16 лв., – дали, че е наложена финансова корекция за нередност,
както е посочил в оспореното решение, или по други причини, както е посочено в
Приложение 11.20 и ако е по други причини какви са те. Тези разходи във връзка
с кой обект са, тъй като договор № BG16RFOP001-1.023-0002-C01-U-18 от
29.10.2018 г. е с изпълнител „Институт
за управление на програми и проекти ” ООД
и за обект ЦДГ „Славейче”, а не за ЦДГ „Райна Княгиня“ /,
както
е посочено в оспореното решение / за договора виж решение № РД-02-36-1384/10.12.2019 СД л. 35/, както и по кое бюджетно перо са тези разходи.
Ето
защо съдът счита, че фактическото основание, въз основа на което РУО е отказал
верификация на разходи в размер на 128,16 лв. по договор
№ BG16RFOP001-1.023-0002-C01-U-18 от 29.10.2018 г. с изпълнител „Институт за
управление на програми и проекти” ООД е неясно
от една страна и не е безспорно доказано от друга, което е в тежест на административния
орган, поради което решението в тази част противоречи на материалния закон, тъй
като не е доказано по несъмнен начин, че този разход не
отговаря на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, както е приел административният орган.
С оглед изложеното, т. 5 от
Решение № РД-02-36-1213 от 17.11.2021 год.
на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в
растеж” 2014-2021 в допуснатата за обжалване част, с която на
основание чл. 57, ал. 1, т. 4 вр. чл. 4, ал. 4 от ЗУСЕСИФ е отказана верификация на разходи в
общ размер на 87 993.80 лв., следва да се отмени, като постановена в противоречие
на материалния закон, а преписката върната на административния орган за ново
произнасяне в отменената част на решението, при спазване указанията на съда по
прилагане на закона. Следва да се
посочи, че съдът е осъществил контролът за съответствие на оспореното решение с
материалния закон, само в рамките на посочените от административния орган
фактически и правни основания.
С оглед на изхода от спора,
направено от страните искане и на основание чл. 143, ал. 1 и 4 АПК съдът следва да осъди страните да си
заплатят съразмерно на уважената и на недопустимата част от жалбата направените по делото разноски. Видно от
доказателствата по делото, разноските на оспорващия са в размер на 1062,92 лв.
от които 702.92 лв. държавна такса и 360
лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък. Ответникът
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение без да посочи неговия
размер, поради което съдът го определя
на 360 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс
във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съдът намира
направеното от ответника възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение за неоснователно с оглед на фактическата и
правна сложност на делото, както и размера на материалния интерес. По съразмерност дължимите на Община Разград разноски
са в размер на 1034,75 лв., а дължимите на
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в чиято
структура е органът – ответник, са в размер на 9,54 лв.
Предвид обстоятелството, че
и двете страни взаимно си дължат разноски, по компенсация,
погасявайки двете суми до размера на по-малката от тях, следва Министерството
на регионалното развитие и благоустройство, да заплати на Община Разград разликата в тях, или сумата от 1025,21 лв.
Мотивиран така и на
основание чл. 159, т. 4, чл. 172, ал. 1
и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Община Разград срещу т. 5 от
Решение № РД-02-36-1213 от 17.11.2021 год. на Ръководителя на Управляващия
орган на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 в частта, с която е
отказана верификация на разходи в размер
на 2398.80 лв. по договор BG16RFOP001-1.023-0002-C01-U-9 от 04.09.2018 год. с изпълнител
„Институт за управление на програми и проекти” ООД, и ПРЕКРАТЯВА производството
в тази му част.
ОТМЕНЯ
т. 5 от Решение № РД-02-36-1213 от 17.11.2021 год. на Ръководителя на
Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 в
частта, с която по искане на Община Разград за плащане № 4 (окончателно) по
Административен договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001-1.023-0002-C01 е отказана
верификация на разходи в общ размер на 87 993.80 лв., разпределени както
следва: 87 760,05 лв. по договор №
BG16RFOP001 - 1.023 -0002 -C01-S-26 от 18.01.2019 г. с изпълнител ДЗЗД „Тракия Инженерни системи“
ООД; 105.07 лв. по договор № BG16RFOP001-1.023-0002-C01-U-8 от 04.09.2018 год. с изпълнител
„Агенция Стройконтрол – ВТ” ООД и 128,16
лв. по договор № BG16RFOP001-1.023-0002-C01-U-18 от
29.10.2018 г. с изпълнител „Институт за управление на програми и проекти” ООД.
ВРЪЩА
на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в
растеж” 2014-2020 преписката по
направеното искане на Община Разград в отменената част на решението за ново
произнасяне, съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите
на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Министерството на регионалното развитие и благоустройство, да заплати на Община
Разград разликата в тях, или сумата от
1025,21 лв.
РЕШЕНИЕТО
в частта, която има характер на определение, подлежи на обжалване с частна
жалба в седем дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен срок.
В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Съдия:/п/