№ 588
гр. Варна, 24.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Р. Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500470 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от П. Б. Ц. чрез
процесуалния й представител – адв. К. М. от АК-Варна против определение
№ 260238/15.08.2022 г. по гр.д.№ 848/2020 г. на Окръжен съд - Варна, с което
са оставени без уважение исканията им по реда на чл.248 от ГПК за
изменение на решение № 260018/13.06.2022 г. Оплакванията са за
неправилност, с молба за отмяна и за присъждане на направените пред
първоинстанционния съд разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор на частната
жалба.
Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
С влязло в сила решение № 260018/13.06.2022 г. по гр. д. № 848/2020 г.
на ВОС са отхвърлени обективно и субективно съединените искове на Г. В.
Ж., действащ чрез своята майка и законен представител Р. Г. Г., с правно
основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД срещу СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър
Стаматов“ ЕООД и д-р П. Б. Ц. за заплащане на сумата от 300000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 33997.23 лв.- обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва.
Към представения в с.з.списъка на разноските от ответницата Ц. са
приложени договор за правна помощ и съдействие с уговореното
възнаграждение в размер на 12000 лв., с включен ДДС, платимо чрез банков
превод и доказателства за извършени плащания.
1
Против депозираното от молителката Ц. искане за присъждане на
разноски в размер на 12000 лв. за адвокатско възнаграждение е
противопоставено възражение за прекомерност.
С решение № 260018/13.06.2022 г. по гр. д. № 848/2020 г. на ВОС, съдът
е осъдил Г. В. Ж., действащ чрез законния си представител Р. Г. Г. да заплати
на П. Б. Ц., сумата от общо 10231.92 лв., представляваща разноски по делото
пред ВОС, в това число адвокатски хонорар с ДДС, депозити и такси на осн.
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК. До този краен резултат, съдът е достигнал при
уважаване на възражението за прекомерност и изчисляване на размера на
адвокатското възнаграждение спрямо сбора на цената на всички искове.
Подадената впоследствие молба от Ц. на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК е оставена без
уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно. В определение № 404/26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2883/2020 г.
на ВКС, ІV г. о., е дадено разрешението, че разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/2004 г., има предвид броя на обективно съединените искове,
независимо от броя на ищците или ответниците, т.е.- независимо от броя на
субективно съединените искове, а аргументи са изведени от нормата на чл.
72, ал. 1 ГПК.
По аргумент от възпроизведеното разрешение в практиката на ВКС при
определяне на размера на минималното адвокатско възнаграждение по
Наредба № 1/2004 г. следва да бъде съобразено правилото на чл. 2, ал. 5 от
същата, като в хипотезата на обективно съединени искове, предявени с една
обща искова молба, минималното адвокатско възнаграждение се определя за
всеки от исковете поотделно.
При определяне на размера на възнаграждението на процесуалния
представител, съдът е приел, че минималното адвокатско възнаграждение се
изчислява на база на интереса по конкретното дело, а не на база на цената на
всеки от обективно съединените искове.
Тъй като в конкретния случай са кумулативно съединени осъдителни
искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
300000 лв. и за имуществени вреди в размер на 33997.23 лв., при преценката
за минималното адвокатско възнаграждение следва да се съобразят правилата
на чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 5 от Наредба № 1/2004 г. Съобразно
цената на исковете възнаграждението следва да бъде определено в общ
размер на 10896 лв. с ДДС, включващ 7530 лв. /9036 лв. с ДДС/ по иска за
обезщетение за неимуществени вреди и 1550 лв. /1860 лв. с ДДС/ по иска за
неимуществени вреди, като този размер е около минималния размер по
Наредбата. Предвид многократното отлагане на делото, налагащо явяване на
процесуалния представител на молителя, независимо от вида на извършените
2
в съдебните заседания процесуални действия, съдът намира, че молбата по
чл.248 от ГПК е изцяло основателна и следва да бъде уважена. В полза на
молителката следва да бъде присъдена сумата от 12000 лева – заплатен
адвокатски хонорар с ДДС – след отмяна на обжалваното определение.
Предвид факта, че в диспозитива на решението като разноски е
присъдена сумата от 10231.92 лв, включваща адвокатски хонорар с ДДС в
размер на 9851.92 , депозити и такси, настоящата инстанция приема, че
допълнително следва да бъде присъдена разликата от 2148.08 лв. над тази
сума, до 12000 лева, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260238/15.08.2022 г. по гр.д.№ 848/2020 г. на
Окръжен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 260018/13.06.2022 г. по гр. д. № 848/2020 г. на
Окръжен съд – Варна в ЧАСТТА МУ за разноските на П. Б. Ц., като:
ОСЪЖДА Г. В. Ж., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител Р. Г. Г., ДА ЗАПЛАТИ на П. Б. Ц. сумата от още
2148.08 лв. с ДДС – адвокатски хонорар, наред с присъдената сума от
10231.92 лв.
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3