РЕШЕНИЕ
№ 260009
Гр.Хасково, 12.01.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковския окръжен съд, въззивен граждански състав, на дванадесети януари
две хиляди и двадесет и първа година, в закрито заседание, в състав:
Председател:Деляна Пейкова
Членове:1.Георги Гочев
2.Капка Вражилова
като разгледа докладваното от мл.съдия
Вражилова В.гр.д.№ 898 по описа на съда
за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.247 ал.1от ГПК.
Производството пред настоящата съдебна
инстанция е приключило с Решение № 260081 от 25.11.2020г., постановено по
в.гр.д.№898/20г. по описа на ОС-Хасково по повод обжалване на Постановление на
съдебен изпълнител с изх.№47692/07.10.2020г. по и.д. №20209290401336 по описа на
ЧСИ Н* К* с рег.№929. С Решението си ХОС отменил обжалвания акт на съдебния
изпълнител и постановил намаляне на приетите в тежест на длъжника разноски за
адвокатско възнаграждение в размер от 700 лева на 200 лева, както и на определената
пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер от 1746.42 лева на
1 246.42 лева.
С
искане вх. № 263657 от 10.12.2020г. ЧСИ Н* К* е поискала от ХОС да се произнесе
с Решение, с което да допусне поправка на очевидна фактическа грешка, като в
диспозитива на Решение № 260081 от 25.11.2020г., постановено по в.гр.д.№898/20г.
по описа на ОС-Хасково, да съобрази изложеното в мотивната му част по отношение
начина на формиране на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Съдът като взе предвид горното и сам като извърши преценка, прие следното:
С оглед обстоятелството, че ЧСИ Н* К* не е страна
в производството пред ХОС и в този смисъл не е надлежно легитимирана да поиска
поправка на очевидна фактическа грешка, допусната от съда при постановяване на
Решението, искането се явява недопустимо.
Предвид факта, че съдът сам констатира действително
наличие на допусната очевидна фактическа грешка при постановяване на съдебния
си акт, касателно размера на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, то
производството следва да се развие като такова по смисъла на чл.247 ал.1 пр.1 ГПК, инициирано по собствен почин на съда.
Нормата на чл. 247, ал. 1 ГПК
предоставя на съда възможност да поправи допуснатите в решението си очевидни
фактически грешки. По смисъла на тази разпоредба очевидна фактическа грешка е
всяко несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и
нейното външно изразяване в писмения текст на акта. Очевидна фактическа грешка
е налице и тогава, когато съдът е обсъдил правния спор между страните и е
изразил становището си по същия начин в мотивите, но в диспозитива е пропуснал
да отрази това свое становище или пък го
е отразил погрешно.
В мотивната част на Решението си
ОС-Хасково е аргументирал извод, че с оглед постановеното намаляване на
приетите в тежест на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
700 лева на 200 лева, основата, върху която трябва да се изчислява таксата по т.26
ТТРЗЧСИ, също следва да бъде редуцирана
с разликата между двете суми. Имайки предвид представеното по делото
Разпореждане на ЧСИ Н* К* по по и.д. №20209290401336, в което дължимата такса е
била определена в размер на 1 746.42 лева, в диспозитивната част на
Решението си ХОС е постановил
намаляването на същата до сумата от 1 246.42 лева. Изчислявайки по
този начин механично размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, съдът е допуснал
техническа грешка в диспозитива на Решението, като не е съобразил, че размерът
на приетото за дължимо адвокатско възнаграждение представлява част от събраната
сума, формираща основата, върху която се изчислява таксата. Поради това се е
получило разминаване между формираната воля на съда, намерила израз в мотивите
на настоящото дело, и обективираната такава в диспозитива на решението при
изчисляването на конкретния размер на дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Освен това в мотивната част на своя акт
съдът е приел, че дължимата пропорционална такса е била изчислена от ЧСИ
съгласно разпоредбата на т.26 б „в“ от ТТР към ЗЧСИ. Така направеният извод ХОС
е базирал на представените от ЧСИ мотиви към жалбата срещу неговото
Постановление, в които последният изрично е посочил, че дължимата
пропорционална такса е била изчислена съобразно т.26 б „в“ от ТТР към ЗЧСИ.
При съобразяване размера на събраната по
изпълнителното производство сума, която надвишава 10 000 лева, съдът
намира за необходимо да поправи в настоящото производство и допуснатата в тази
насока очевидна фактическа грешка при изчисляване дължимия размер на
пропорциналната такса, съблюдавайки приложимата в случая разпоредба на т.26 б
„г“ от ТТР към ЗЧСИ и едновременно с това, съобразявайки и намаления размер на
приетите разноски за адвокатско възнаграждение. Поради това основата, върху
която се изчислява дължимата такса следва да се намали с разликата от 500 лева
и по този начин да се определи в размер на 20 089.18 лева/включващи-
15 000 лева главница, както и законна лихва върху нея за периода от
22.05.2018г. до 28.09.2020г. в размер на 3 541.67 лева и 1 090.12
лева главница, както и законна лихва върху нея за периода от 22.05.2018г. до
28.09.2020г. в размер на 257.39 лева и
200 лева адвокатско възнаграждение/. Така след извършване на съответните
изчисления според приложимата разпоредба на т.26 б „г“ от ТТР към ЗЧСИ
дължимата пропорционална такса към датата на събиране на дълга от длъжника-
28.09.2020г. възлиза на 1710.42 лева с ДДС.
Така констатираното несъответствие следва да
бъде преодоляно чрез допускане поправка на очевидна фактическа грешка, като в
диспозитива на решението изрично да се отрази, че дължимата пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да бъде определена на 1 710.42 лева
съобразно намалянето на приетите в тежест на длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение от 700 лева на 200 лева, вместо посочените 1 246.42 лева.
Водим от горното и на основание чл. 247, ал.4 ГПК
съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА
ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 260081 от 25.11.2020г., постановено по в.гр.д.№898/20г. по описа
на ОС-Хасково,
като в диспозитива на ред първи, отдолу нагоре, вместо „1 246.42 лева“, да
се чете „1 710.42 лева“.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.