РЕШЕНИЕ №
Гр. Сливен, 22.12.2017г.
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в съдебно заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,
При участието на секретар МАРИЯ
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от Хр. Марева т.дело № 54 по описа за 2017
година, за да се произнесе съобрази следното:
Предмет на делото са предявените
от адв. С.С. от СлАК като пълномощник на Г.Ж.Ж. ***“ АД за заплащане на обезщетение
за неимуществени в размер на 55 000 лв. и имуществени вреди – в размер на
4 852.60 лв., претърпените в ПТП на 16.04.2015г., с участието на
управляваното от Д.А.Б. *** МПС – МПС „Пежо 307“ с рег. № *** ***“ , чиято „Гражданска
отговорност“ е застрахована при ответното дружество, като претендира и
законната лихва от настъпване на вреди до окончателното изплащане на сумите.
Правната квалификация на така
предявените права е по чл. 226, ал.
1 КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД, чл. 25 от ЗДвП и на възраженията: по 226, ал. 1 КЗ (отм.), чл.52 от ЗЗД, чл. 51, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 150,
чл. 20, чл. 21, чл. 15, ал. 1 ЗДвП, чл. 84, ал. 3 ЗЗД
Обстоятелствата, на които се основават претендираните права са следните:
На 16.04.2015 г.
при преминаване през кръстовище със светофарна уредба,
бутайки мотоциклет в гр. Сливен на бул. „Ст. Стамболов", ищецът Г.Ж.Ж. бил засечен и
блъснат от лек автомобил „Пежо 307" с per. № *** ***, управляван от Д.А.Б.
с адрес ***. Водачката на МПС „Пежо 307", предприемайки
маневра, за да премине в ляво в съседната пътна лента е
блъснала ищеца и потоциклета. Почувствал е удар от страни от дясно, при което е
изпуснал мотоциклета и паднал настрани, надясно върху пътното
платно, преобърнал се е няколко пъти по пътната настилка, продължил да се
плъзга по шосето. В следствие на настъпилото ПТП ищецът получил тежка
фрактура на левия долен крайник, множество охлузвания и натъртвания по ръцете,
краката, хълбоците и таза.
Пострадалият Ж.
веднага е откаран в Спешното отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД
гр. Сливен, където е бил прегледан, направени са му ренгенови снимки на глава,
шийни прешлени, гръден кош, ляво бедро и лява подбедрица. Установено, че Г. Ж. има сериозна
фрактура на бедрената кост с дислокация на фрагментарно съскъсяване. Бил
откаран с линейка до Университетска многопрофилна болница за активно лечение и
спешна медицина „НИ. Пирогов" гр. София, където е приет в звено
Четвърта клиника по ортопедия и травматология за оперативно лечение с диагноза:
Счупване на тялото (диафиза) на бедрената кост - закрито. Фрактура феморис
синистри. Извършена му е хирургично-травматологична операция и престоял в
болницата 8 дни от 17.04.2015 г. до 24.04.2015 г. като му били дадени препоръки
за ХДР и домашно лечение след изписването и му е издаден болничен лист за 8 дни
болнично и 30 дни домашно лечение. В последствие домашното му лечение е
продължавано още 5 пъти по 30 дни - до 13.10.2015 год. и Ж. е изпратен на ТЕЛК
за продължаване на отпуската по болест. Тъй като предвид състоянието си Ж. не е
бил в състояние сам да се придвижва и да се обслужва сам се е наложило да му
бъде оказвана помощ от близките му. За възстановяване от претърпяната травма и рехабилитация
е постъпил за 7 дневно балнеолечение в Хотел Севтополис Балнео и СПА в гр.
Павел баня от 17.05.2015 до 14.05.2015 г. По късно, тъй като вече са
минали няколко месеца след ПТП и операцията, а Ж. е продължавал да има много
силни болки, се е наложило да си направи и процедури в Лазерен
медицински център Пловдив, където са му приложени лазерна терапия и озонова
терапия Въпреки приложените рехабилитационни процедури и изминалия дълъг
възстановителен период от време и до момента Ж. продължава да изпитва болки и
страдания и съответен дискомфорт, в следствие на възникналото на 16.04.2015 г.
ПТП. Предстои му нова операция за премахване на поставените пирони и отново
възстановителен период след същата.
По отношение на
моторното превозно средство, с което е блъснат при ПТП Ж., за л.а. „Пежо
307" с per. № *** ***, управляван от Д.А.Б. с адрес ***, е издадена застрахователна
полица за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите № **************,
валидна от 13.11.2014 г. до 13.12.2015 г., покриваща съответните
застрахователни рискове по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност". Така цитираната застрахователна полица е издадена от ЗД „Бул
инс"АД. По молба и настояване на Д.А.Б. с адрес ***, причинител на ПТП - Ж.
се е отказал от наказателно преследване срещу същата и възможността да й бъде
търсена наказателна отговорност, поради което образуваното наказателното
производство срещу Б. е било прекратено с Постановление за прекратяване на
досъдебно производство вх. № 1288/15 от 16.07.2015 г. на Районна прокуратура
Сливен, което също сме приложили към настоящата искова молба.
С уведомително
писмо с Изх. № НЩ 1576/09.03.2017 г. по повод депозирано от ищеца искане за
изплащане на имуществени и неимуществени вреди и заведената по този повод щета
№ ********** - за настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица №
************** - ПТП от 16.04.2015 г. и образуваната преписка по повод
предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, е определена
застрахователна сума в размер на 3 000 лв., с
което ищецът не е съгласен и претендира 55 000 лв. репарация за
причинените неимуществени вреди и 4 852.60 лв. – имуществени вреди под
формата на разходи за лечение и възстановяване.
В
допълнителната искова молба с оглед възраженията на ответника по
обстоятелсвтата се уточнява, че претърпените от ищеца травматични увреждания имат
характер на средна телесна повреда. Описаното увреждане е причинило трайно затруднение в движението на десния
долен крайник за повече от тридесет дни. Възстановителният период е продължил
дълго /повече от 9 месеца/. През периода на възстановяване ищецът е бил с
намалена работоспособност за общо 118 дни отпуск по болест от 17.04.2015 г. до
13.10.2015 г. с диагноза „Счупване на тялото (диафиза) на бедрената кост
-закрито. Фрактура феморис синистри". Следва да бъде отчетено
обстоят+елството, че през периода на възстановяване пострадалия Ж. е имал нужда
от чужда помощ при извършване на ежедневните си дейности. Следва да се има
предвид и продължителния период отпуск по болест, който е довел до намаляване
работоспособността на ищеца.
Обстоятелствата, на които
ответното дружество основава възраженията за неоснователност са следните:
Оспорва се извършването на деликт
от Д.Б., като водач на л.а. „Пежо", с peг. № *** ***и описания механизъм
на ПТП в исковата молба като неистински. Твърди се, че виновен за ПТП е изцяло
водачът на мотоциклета, който не го е бутал, а го е управлявал и то като
неправоспособен водач, без необходимата категория, за такова МПС – посочен в КП
за ПТП като водач № 1, която е графата за виновните водачи е отбелязан именно
ищецът!
В условията на евентуалност е
направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който управлява
мотоциклет в противоречие с правилата установени в ЗДП - несъобразена и превишена скорост и не
предприема своевременно действия за предотвратяване на ПТП, управляване мотоциклет без необходимата
категория както и неизпълнение на
задължението да се движи възможно най - вдясно в своята пътна лента.
Иска се оспорва по размер като
завишен съобразно принципа за справедливост.
За посочената в исковата молба
травма, представляваща трайно нарушение на движенията на левия долен крайник,
за период повече от 30 дни - средна телесна повреда, в специализираната
литература за оценка тежестта на телесни травми е отбелязано, че периода на
нетрудоспособността за физически труд е 9 месеца, при нормално протекъл
оздравителен процес, с всички необходими мероприятия за доброто възстановяване.
Представения финансов документ от
15.05.2015г., за сумата от 1 100 лева е видно, че е провеждал физиотерапевтични
и рехабилитационни процедури в специализирано заведение в гр. Павел баня;
Фактура с фискален бон от 20.04.15г. за закупуване на медицински консуматив
(комплект интрамедуларен фемурален пирон) на стойност 1 945.00 лева; фактура с
фискален бон от 24.04.15г. за потребителска такса - 40.00 лева; фактура с фискален
бон от 24.04.15г. за заплащане на услугата „самостоятелна стая" на
стойност 700.00 лева; представени са фискални бонове с неясно предназначение -
03.12.15г. стойност 80.00 лева; 07.12.15г. стойност 50.00 лева; 08.12.15г.
стойност 50.00 лева. Няма представени медицински документи за протичане на
възстановителния период, наличие на усложнения или други здравословни промени,
вследствие на ПТП от
16.04.2015г. (почти преди
две години, следователно може да
се предположи, че оздравителните процеси са протекли нормално и Г.Ж. се е
възстановил без последствия.
Твърди се, че справедливият
размер на обезщетение за неимуществени вреди е около 15 000 лева, без да се
отчита съпричиняването, а сумата за обезщетение за имуществени щети,
категорично изяснена е 3 085 лева, без да се отчита процентът на съпричиняване.
Твърди се, че мораторна лихва
върху имуществените вреди се дължи от датата, на която са сторени, а не от
датата на ПТП.
В с.з. ищецът Г. Ж.,
редовно призоваван, лично и чрез пълномощника
си адв. С. С., поддържа
предявения иск с оглед обстоятелствата, на които е основан.
За ответното дружество не
се явява представител в с.з.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, относно релевантните за предмета на делото факти и
обстоятелства съдът приема за установено следното:
На 16.04.2015 г. ищецът Г.Ж.Ж.
управлявал мотоциклет, без надлежно разрешение и свидетелство за управление на
този вид МПС. Същият се е движил със скорост от 90 км/ч и при преминаването му с тази
скорост през кръстовище със светофарна уредба, в гр. Сливен на бул. „Стефан
Стамболов" бил засечен и блъснат от лек автомобил „Пежо 307"
с per. № *** ***, управляван от Д.А.Б. с адрес ***. ПТП е
възникнало докато управляваното от нея МПС „Пежо 307“ е
извършвало маневра завой наляво през посоченот кръстовище и пресичайкки пътя на
движение на управлявания от ищеца - мотоциклет. В
следстиве на удара, ищецът паднал настрани върху пътното платно, след
като се е преобърнал няколко пъти по пътната настилка и продължил да се плъзга по
шосето. В следствие на настъпилото ПТП Ж. е получил тежка фрактура на левия
долен крайник, множество охлузвания и натъртвания по ръцете, краката, хълбоците
и таза.Бил е откаран в Спешното отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД гр.
Сливен, където въз основа на извършения преглед и направените рентгенови снимки на
глава, шийни прешлени, гръден кош, ляво бедро и лява подбедрица е установено,
че ищецът има сериозна фрактура на бедрената кост с дислокация на фрагментарно
съскъсяване. Бил е приет в Университетска многопрофилна
болница за активно лечение и спешна медицина „НИ.
Пирогов" гр. София, в звено Четвърта клиника по ортопедия и травматология
за оперативно лечение с диагноза: „Счупване на тялото (диафиза)
на бедрената кост - закрито. Фрактура феморис синистри“, където е била
извършена хирургично-травматологична операция и е престоял 8 дни – от 17.04.2015 г.
до 24.04.2015 г. като му били дадени препоръки за ХДР и домашно лечение след изписването
и му е издаден болничен лист за 8 дни болнично и 30 дни домашно лечение. В
последствие домашното му лечение е продължавано до 13.10.2015 год. и ищецът е бил изпратен на ТЕЛК
за продължаване на отпуската по болест. За възстановяване от претърпяната
травма и рехабилитация е постъпил за 7 дневно балнеолечение в Хотел Севтополис
Балнео и СПА в гр. Павел баня от 17.05.2015 до 14.05.2015 г. По късно са
направени процедури в Лазерен медицински център Пловдив, където са му приложени
лазерна терапия и озонова терапия. На ищеца предстои му нова
операция за премахване на поставените пирони и отново възстановителен период
след същата.
От заключението
на вещото лице д-р Ст. С. по назначената СМЕ се установява, че нараняванията на
ищеца, установени от вещото лице въз основа на представената с исковата молба
документация, са причинени по механизма: удари, притискане, разтягане и триене
върху тъпи и тъпоръбести повърхности и предмети с висока кинетична енергия.
Нараняванията отговарят добре да са причинени в следстиве на процесното ПТП на
16.04.2015 г. и трайно са причинили затруднение на движенията на левия долен
крайник със срок на имобилизация и неработоспособност около 9 месеца.
Оперативното лечение е адекватно и целесъобразно, като санаториалното лечение,
което включва балнеолечение, физикално лечение е част от възстановителния и
рехабилитационния период за хора, които са преживяли травми, в случая фрактура
на костите, е препоръчително е и е ефективно. Възстановяването след фрактура на
кост, никога не е на сто процента същото, но функционално възстановяването на
движението е в такава степен, че не пречи на качеството на живот на
пострадалото лице. Както става въпрос, в случая за млад човек, който е направил
всичко необходимо след операцията за себе си, включително балнеолечение,
санаториално лечение, физикална терапия, се очаква да се възстанови. Разходите
за така проведеното лечение, видно от представените с исковата молба писмени
доказателства, са в размер на 4 852.60 лв. –за лечение и възстановяване.
След
изваждане на пироните по оперативен път, отново ще бъде необходимо време за
възстановяване на двигателната способност на левия долен крайник. Това е
оперативна травма и в рамките на 2 до 3 месеца след операцията е времето за
възстановяване.
По отношение на
моторното превозно средство- л.а. „Пежо
307" с per. № *** ***, управляван от Д.А.Б. е сключен договор за
застраховка “Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № **************,
валидна от 13.11.2014 г. до 13.12.2015 г., издадена от ЗД „Бул инс"АД.
Образуваното
във връзка с процесното ПТП досъдебно наказателно производство е прекратено с
Постановление за прекратяване на досъдебно производство вх. № 1288/15 от
16.07.2015 г. на Районна прокуратура Сливен.
С уведомително писмо
с Изх. № 576/09.03.2017 г. по повод депозирано от ищеца искане за
изплащане на имуществени и неимуществени вреди и заведената по този повод щета
№ ********** - за настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица №
************** - ПТП от 16.04.2015 г. застрахователят е определил
застрахователна сума в размер на 3 000 лв.
В
досъдебното наказателно производство не е била извършена СТЕ за установяване
точния механизъм на възникване на ПТП, като с оглед твърденията на ответното
застрахователно дружество, че виновен за ПТП е изцяло водачът на мотоциклета, който е управлявал и като
неправоспособен водач, без необходимата категория, за такова МПС – посочен в КП
за ПТП, съдът назначи СТЕ, от заключението по която, изготвено от в.л. доц. д-р
инж. Х.У., се установява следното:
Скоростта на управлявания от
ищеца мотоциклет „Сузуки“ е била около 90 км/ч., а в момента на удара – 79
км/ч, след предприетото от него спиране в момента на възприемане на опасността
от движещия се през кръстовището и извършващ ляв завой л.а. „Пежо“ – 25 км/ч. –
също в момента на удара, като движението, предвид извършваната маневра е
ускорително. Опасната зона за спиране на мотоциклет „Сузуки“ при определената
от вещото лице скорост е 71 м., като ищецът е възприел опасността на 35 м. от
мястото на удара. Следователно не би могъл да спре при движение с тази скорост.
Мястото на удара е мисленото продължение на средната лента за движение през
кръстовището на 14.7 м. след мерната линия и на 3.4 м. вляво то надлъжната
мерна линия. Лекият автомобил е бил в покой – спрял, преди потегляне за
извършване на маневрата – завой на ляво през кръстовището, като в същия момент
мотоциклетистът се е намирал на 71 м. от мястото на удара. При скоростта на
движение на мотоциклета – 90 км/ч. в момента на възприемане на опасността и
предприетите действия от водачката на автомобила „Пежо”, водачът на мотоциклета
е нямал техническата възможност да предотврати удара и би могъл да предотврати
удара единствено при максимално разрешената, която в участъка е 50 км/ч.,
движение в населено място. Автомобилът е навлязъл в кръстовището преди
мотоциклетистът да достигне началото на кръстовището по посока на движението си.
Последният е възприел обективно опасността на 35 м. от мястото на удара, като от
мястото на напречното навлизане в кръстовището на бул. „Г. Данчев” (пресичащ
бул. Ст. Стамболов) до мястото на удара са 10,3 метра. Или ищецът пир
управлението на мотоциклета е възприел опасността на около 25 м. преди да
достигне границата на навлизане в кръстовището, в който момент е реагирал чрез
задействане на спирачната система до ефективно спиране. Ако към този момент на
възприемане на опасността и намиращия се в същия момент лек автомобил,
извършващ завой наляво, скоростта на мотоциклета е била с 50 км/ч, то той
обективно е могъл да спре преди мястото на удара. В този случай - при ефективно
задействане на спирачната система от страна на водача на мотоциклета. В случай
че не задейства спирачната система, дори при скорост от 50км/ч на
мотоциклетиста, последния не би могъл да спре и отново иб настъпил удар, но при
друг механизъм.
Скоростта на автомобила към
момента на удара е била 25 км/ч. Автомобилът ускорява, пресичайки лентата за
движение на мотоциклета. Неговото време от момента на навлизане на автомобила в
лентата на мотоциклета до мястото на удара е 2,86 сек. А времето за движението
на мотоциклета е 2,5 сек. при равномерна скорост, без да задейства спирачна
система. Близките времена означават, че отново би настъпил удар, но не в
контактната зона, в която са се ударили, а на друго място.
Водачката на автомобила е имала
възможност да го възприеме на мястото, където той се е намирал и, за да го види,
е следвало да промени положението на тялото си спрямо предната дясна колонка,
която закрива частично видимостта. За възприемане на мотоциклетиста от водача
на лекия автомобил е решаващо положението на автомобила. На място е установена
протривна следа от автомобила в резултат на промяната на движението му, в
резултат на удара - изместването на автомобила. Няма обективни данни за
задействане на спирачната система от страна на автомобила, тъй като режимът на
движение е ускорителен във фазата на пресичане и в общия случай статистиката
показва, че поведението на водача и неговото внимание е насочено към максимално
бързо пресичане на коридора на движение или съответно лявата лента. Поради
това, от момента на навлизане на мотоциклета в кръстовището до мястото на
удара, водачът на лекия автомобил няма практическата възможност да задейства
спирачната система, тъй като времето за реакция и задействане на спирачна
система е много по-голямо от времето за движение на мотоциклета. Той реално е
възприел опасността на 35 м. и е задействал спирачната система. Спрямо този
момент, ако е бил с 50 км/ч и ако се е движил постоянно, без да намаля, отново
би настъпил удара. Ако предприеме действия за спиране, би могъл да спре. Но тя
е била вече вътре в кръстовището. Следователно технически е било възможно да
предотврати ПТП, само ако задейства спирачната система, преди да предприеме
маневрата за завиване на ляво и пресичане линията на движение на мотоциклетиста
през кръстовището.
В конкретния случай, при същите
реално предприети действия от двамата участници в ПТП, мотоциклетистът би могъл
да предотврати настъпването му при движение в рамките на максимално допустимата
за населеното място скорост от 50 км/ч., в който случай би спрял на 7 м. от
мястото на удара.
В заключението си, вещото лице е
посочило като технически причини за настъпването на процесното ПТП - движението
на мотоциклета „Сузуки“, управляван от ищеца със скорост над допустимата от 50
км/ч и предприетата от водача на лекия автомобил „Пежо“ маневра – завой на
ляво, квалифицирана от вещото лице като неправилна. Така направената от вещото
лице квалификация на маневрата за завиване на ляво от водача на лекия автомобил
като неправилна, съдът намира, че представлява правен извод. Поради това,
заключението в тази му част следва да се
възприеме от съда само с оглед техническата причина за настъпването на
процесното ПТП, като преценката на поведението на водача на лекия автомобил за
правилност следва да се извърши от съда, с оглед установените от ЗДвП и ППЗДвП
правила за движение.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна се налага правния извод, че предявените искове са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Правното основание на предявените
искове е по чл. 226, ал. 1 КЗ, съгласно която разпоредба за пострадалия
съществува възможност да претендира обезщетение за причинените вреди пряко от
застрахователя, ангажирайки неговата гаранционно-обезпечителна отговорност въз
основа на сключения с деликвента договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
Пасивната материална и
процесуална легитимация на ответното дружество е несъмнена с оглед сключения договор за
застраховка “Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № **************,
валидна от 13.11.2014 г. до 13.12.2015 г., издадена от ЗД „БУЛ ИНС"АД за водача на л.а. „Пежо
307" с per. № *** ***, с участието на който и на ищеца, като водач на
МПС – мотоциклет „Сузуки“, е възникнало ПТП на 16.04.2015г. в кръстовището на бул. Ст. Стамболов
и Ул. „Г. Данчев“.
Образуваното във връзка с
настъпилото ПТП на 16.04.2015г. досъдебно производство е прекратено с Постановление за
прекратяване на досъдебно производство вх. № 1288/15 от 16.07.2015 г. на
Районна прокуратура Сливен, по искане на ищеца като пострадал.
Прекратяването на наказателното
производство в досъдебната фаза налага установяването в настоящото производство
по предявения граждански иск на деянието – нарушение на правилата за движение с
правно основание по чл. 45 от ЗЗД във вр. с и чл. 25, ал. 1 и ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, дали е извършено от водача на МПС, за което е слючен договор за
застраховка “Гражданска отговорност“, неговата противоправност и
виновността на дееца изцяло в рамките на настоящото производство, с които
въпроси са свързани и възраженията на ответното дружество, които се основават
на твърдение, че за възникналото ПТП е виновен изцяло ищецът, като
неправоспособен водач на МПС мотоциклет „Сузуки“, управляван от него с
превишена за населеното място максимално допустима скорост, с правна
квалификация на възраженията по чл. 150, чл. 20, чл. 21, чл. 15, ал. 1 ЗДвП,
евентуално съпричиняване - чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за несправедливост на
поисканото възнаграждение - чл.52 от ЗЗД, както и по чл. 84, ал. 3 ЗЗД, досежно
момента, в който настъпва изискуемостта на вземанията за имуществени верди.
При липсата на съдебен акт на
наказателния съд (присъда, съгласно чл. 300 ГПК), който да установи категорично
дали е извършено деянието, противоправността на деянието, както и вината на
твърдения, че Д.Б. като водач на л.а. „Пежо 307" с per. № *** *** е
допуснала нарушение, установяването на тези обстоятелства е изцяло в правомощията
на съда и в доказателствена тежест на ищеца по повод на предявения граждански
иск.
Възражението на ответното
дружество относно липсата на противоправно поведение от страна на водача на МПС
л.а.
„Пежо 307" с per. № *** *** и за настъпването на ПТП изцяло по
вина на ищеца като неправоспособен водач на МПС мотоциклет „Сузуки“, е основателно.
Несъмнено се установява от
заключението на в.л. инж. Хр. У., че
причината за настъпилото ПТП е поведението на водача на ищеца, който е
неправоспособен водач – същият не твърди и не доказва наличие на
правоспособност за съответната категория към момента на възникване на ПТП.
Несъмнено от заключението на вещото лице се установява също и това, че ищецът е
управлявал мотоциклета със скорост от 90 км/ч, която надвишава с 40 км/ч максимално
разрешената за населени места скорост на движение от 50 км/ч. Твърдението на
ищеца, че е бутал мотоциклета и същият се е движил по инерция е напълно
несъстоятелно, като в настоящото съдебно производство не се установи нарушение
на правилата за движение от страна на водача на л.а. „Пежо 307" с per.
№ *** *** по чл.25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП – да е извършила маневра завой на ляво
в кръстовището, без да убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които минават покрай него и е извършила маневрата, без да се
съобрази с положението на ищеца. Противно на твърденията в исковата молба, че
ищецът е „бутал“ мотоциклета, всъщност се установява, че същият е управлявал
мотоциклета, без да притежава съответната правоспособност за тази категория
МПС, с което е извършил нарушение на правилата за движение по чл. 150 ЗДВП - Всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен
когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му.
При
установеното разположение на МПС-ва, скоростта и посоката им на движение при
навлизане и през кръстовището се установи, че ищецът се е движил в лентата за
движение за преминаване на кръстовище направо, докато водачът на л.а. „Пежо
307" с per. № *** *** е извършвала маневра – ляв завой през
кръстовището, пресичайки лентата за движение на мотоциклетиста. В тази ситуация
за водача на л.а. „Пежо 307" с per. № *** ***възниква задължението по чл.
37, ал. 1 от ЗДвП - при завиване наляво за навлизане в друг път,
водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства.
От
данните по експертизата се установи, че преди да навлезе в кръстовището, водачката
на л.а.
„Пежо 307" с per. № *** ***е спряла, за да пропусне
насрещно движещите се през кръстовището ППС. В същият момент мотоциклетистът се
е намирал на 71 м. метра от местопроизшествието и на около 60 м. от
кръстовището. След като е изпълнила това задължение – вменено от разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, водачката на л.а. „Пежо 307" с per. № *** ***е навлязла
в кръстовището, завивайки наляво с ускорително движение, за да напусне
кръстовището, достигайки скорост от 25 км/ч. Именно в този момент ищецът,
намирайки се на 35 м. от местопроизшествието и на 25 м. от линията на навлизане
в кръстовището, е възприел движението на л.а. „Пежо 307" с per.
№ *** ***, при което за него е възникнало задължението по Чл. 50а. (Нов - ДВ, бр.
51 от 2007 г.) да намали скоростта си и да преустанови навлизането си в
кръстовище въпреки разрешаващия сигнал на светофара, тъй като обстановката в
кръстовището в същия момент ще го принуди да спре в кръстовището или ще
възпрепятства напречното движение на вече навлезлия в кръстовището л.а. „Пежо
307" с per. № *** ***. Следователно, така навлезлият в кръстовището л.а. „Пежо
307" с per. № *** *** е бил с предимство, тъй като ищецът при
управлението на мотоциклета е бил длъжен да пропусне навлезлите преди него и
напречно движещи се в кръстовището МПС-ва, независимо от тяхната посока на
движение. В заключението и с оглед обясненията на вещото лице в с.з. е несъмнено,
че при изпълнение на това задължение и при предприемане на спиране от страна на
ищеца като водач на мотоциклета, както и, ако се е движил в рамките на
максимално допустимата скорост на движение с 50 км/ч., двете МПС биха се
разминали и не би възникнало ПТП, като при скорост от 50 км/ч. мотоциклетът би
преустановил движението си на 7 метра от преминаващия в същия момент напречно през
кръстовището л.а. „Пежо 307" с per. № *** ***.
Предвид
извода за липса на правонарушение от страна на водача на л.а. „Пежо
307" с per. № *** ***, за който е сключен договора за застраховка “Гражданска
отговорност“ със застрахователна полица № **************, валидна от 13.11.2014 г. до
13.12.2015 г., издадена от ответното ЗД „БУЛ ИНС"АД,
предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. При
това положение е безпредметно обсъждането на останалите възражения на ответното
дружество, както и наведените от ищеца факти и обстоятелства, относими към
размера на претендираното обезщетение.
С оглед
изхода от делото е основателно искането на ответното дружество по чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане на направените разноски по делото, а именно 3 000 лв.
адвокатско възнаграждение и 200 лв. – разноски по делото.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.Ж.Ж., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, к-с
„Печ", ет. 3, офис 312, чрез процесуален представител: адв. С.П.С. ***,
к-с „Печ", ет. 3, офис 312 срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. "Джеймс
Ваучер" № 87, със законни представители: С.С.П. и К.Д.К. и пълномощник по
делото: адв. А.И., съдебен адрес:*** искове за заплащане на сумата 59 852.60лв.
(петдесет и девет хиляди осемстотин петдесет и два лв. и 60 ст.) обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, възникнали при ПТП на 16.04.2015г. в гр.
Сливен, както и за заплащане на законната лихва върху размера на претендираното
обезщетение от 16.04.2015г. до окончателното изплащане като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г.Ж.Ж.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, к-с „Печ", ет. 3, офис 312,
чрез процесуален представител: адв. С.П.С. ***, к-с „Печ", ет. 3, офис 312
да заплати на ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, ул. "Джеймс Ваучер" № 87, със
законни представители: С.С.П. и К.Д.К. и пълномощник по делото: адв. А.И.,
съдебен адрес:***0лв. (три хиляди и двеста лева), представляваща заплатени деловодни
разноски с оглед отхвърлянето на предявените искове.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ: