Р Е Ш Е Н И Е №260030
гр. Перник, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря
САШКА МАРКОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6118
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба вх. № 266618/16.11.2020 г., подадена от М.К.В., Д.Е.П., К.Г.П. и Д.Г.П. срещу И.Д.Т. и Г.В.Т., с която са предявени искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на установено
по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство от
наследодателя К.П.Г. и земеделска реституция на Урегулиран поземлен имот XIV-***
(четиринадесет отреден за имот с планоснимачен номер четиристотин двадесет и
седем), в квартал 111 (сто и единадесет) с площ на целия поземлен имот от 853
кв.м. (осемстотин петдесет и три квадратни метра) по пана за регулация и
застрояване на село Р. утвърден със Заповед № III-234/09.04.1976 г. на Кмета на
Община Перник, при описани граници при
слените квоти М.К.В. – 3/6, Д.Е.П. – 1/6, К.Г.П. – 1/6 и Д.Г.П. – 1/6.
В исковата молба ищците
М.К.В., Д.Е.П., К.Г.П., Д.Г.П.
навеждат твърдения, че са собственици на процесния недвижим имот по наследство
от наследодателя К.П.Г. и земеделска реституция. Сочат, че имотът е възстановен
на наследниците на К.П.Г. с Решение № 02/16.11.1998 г. на Поземлена комисия, Д.
и скица изх. № 498/16.11.1998 г., изд. от кметството на с. Р., общ. Перник.
Навеждат твърдения, че ответниците И.Д.Т. и Г.В.Т. се снабдили с нотариален акт
за право на собственост по давност върху процесния имот, а именно: Нотариален
акт № 114, том. II, рег. № 2062, дело № 283 от 2019г. на нотариус н.з., рег. №
042 в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие – Районен съд
Перник. Молят съда да уважи предявените искове при слените квоти М.К.В. – 3/6, Д.Е.П.
– 1/6, К.Г.П. – 1/6 и Д.Г.П. – 1/6. Правят искане да бъде отменен Нотариален
акт № 114, том. II, рег. № 2062, дело № 283 от 2019г. на нотариус н.з., с който
ответниците са признати за собственици на процесния имот на основание давностно
владение. Претендират присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответниците И.Д.Т. и Г.В.Т., подават
писмен отговор, с който оспорват предявените претенции като недопустими и
неоснователни. Поддържат, че са собственици по силата на учредено право на
строеж върху държавна земя на гараж с обслужваща стая, построен в процесния
имот. Сочат, че са собственици на процесния имот по давностно владение като
упражняват фактическата власт върху същия от 1983 г. и многократно са
манифестирали владението си. Оспорват ищците да са упражнявали фактическа власт
върху имота, както и да са надлежно придобили правото на собственост върху
същия по силата на реституционното производство. Молят за косвен съдебен
контрол на Решение № 02/16.11.1998 г. на Поземлена комисия, Д. и скица изх. №
498/16.11.1998 г. като навеждат твърдения, че не били налице основания за
възстановяване – имотът е бил застроен, решението не съдържа небходимите
реквизити, решението и скицата са били издадени от некомпетентен орган. Молят
съда да отхвърли предявените искове. Претендират присъждане на разноски.
С протоколно
определение постановено на 21.10.2021 г. съдът е върнал на основание чл. 130 ГПК предявената от първоначалните ответници И.Д.Т. и Г.В.Т. насрещна искова молба срещу
първоначалните ищци М.К.В., Д.Е.П., К.Г.П., Д.Г.П., с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на
установено, че ищците не са собственици на процесния имот и е прекратил
производството по делото в посочената част като недопустимо.
Прекратителното
определение е потвърдено с Определение № 982/17.12.2021 г., постановено по
в.ч.гр.д. № 00705/2021 г. по описа на Окръжен съд – Перник и не е допуснато до
касационно обжалване с Определение №183/15.08.2022 г., постановено по ч.гр.д. №
1334/2022 г. по описа на ВКС, I ГО. Прекратителното определение е влязло в сила
на 15.08.2022 г.
С Решение №
260213/15.12.2022 г. постановено по настоящото дело, съдът прекратява като
недопустимо поради преждевременно предявяване на исковете производството по
гр.д. № 06118/2020 г. по описа на Районен съд – Перник. Решението, имащо
характера на определение е потвърдено с Определение № 460/17.05.2023 г.,
постановено по в.гр.д. № 188/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник.
Със задължителното за
настоящия състав Определение № 2846/05.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. №
3792/2023 г. по описа на ВКС, I ГО съдът ДОПУСКА касационно обжалване на
Определение № 460/17.05.2023 г., постановено по в.гр.д. № 188/2023 г. по описа
на Окръжен съд – Перник, ОТМЕНЯ Определение № 460/17.05.2023 г., постановено по
в.гр.д. № 188/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник и потвърденото с него
Решение /с характера на определени/ № 260213/15.12.2022 г. постановено по гр.д.
№ 06118/2020 г. по описа на Районен съд – Перник за прекратяване на делото и ВРЪЩА делото на същия състав на Районен
съд – Перник за постановяване на решение по същество на спора.
Настоящият състав на Районен съд -
Перник, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
С писмо на ОСЗ-Перник е представена преписка с вх. № 2084/20.02.1992
г. за землището на с. Р., видно от която в полза на наследниците на К.П.Г. на
основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е издадено Решение № 02/16.11.1998 г. на ПК-Д.
за възстановяване на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на имот с пл. № *** с площ 100 кв.м. в улица- неосъществена и на
имот с пл. № *** с площ 850 кв.м., попадащ в парцел ХІV в
кв. 111- застроен незаконно, който имот е установен със скица с изх. №
498/16.11.1998 г. и удостоверение № 498/16.11.1998 г. от техническата служба с.
Р., община Перник. Със същото решение е отказано възстановяването на правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот с пл. № ***
с площ 755 кв.м. в парцел Х в кв. 111 и на имот с пл. № *** с площ 840 кв.м. в
парцел ІХ в кв. 111, тъй като същите са застроени.
От представеното Удостоверение № 498/16.11.1998 г. е видно, че
същото е относно имот с пл. № *** в кв. 111 и е издадено на наследниците на К.П.Г.
***. Удостоверението е подписано от техник и от кмета Г. П.. В т. 3 от
удостоверението е посочено, че имотът е отреден, както следва: 100 кв.м. в
улица- неосъществена, 755 кв.м. в парцел Х в кв. 111 застроен, 840 кв.м. в
парцел ІХ в кв. 111 застроен и 850 кв.м. в парцел ХІV в
кв. 111- застроен незаконно. Напълно дословно са индивидуализирани имотите и в
самото решение № 02/16.11.1998 г. на ПК-Д..
Видно от писмо с вх. № 276272/28.09.2021 г. на кмета на кметство Р.,
съгласно намерените в кметството разчетно-платежни ведомости за периода от 1996
г. до 1999 г. кмет е бил Г. К. П..
От удостоверение за наследници К.П.Г. се установява, че същият е
починал на *** г. и е оставил за свои наследници Д. Г.Г. - съпруга, починала на
*** г., М.К.В. - дъщеря и Г. К. П. - син, починал на *** г. и оставил за
наследници Д.Е.П. – съпругата, К.Г.П. - сина и Д.Г.П. - дъщеря.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен
по ЗСПЗЗ № 3, том I, рег. № 145, дело № 14 от 29.01.1999 г., поправен с Нотариален акт
за поправка на нотариален акт № 13, том I, рег. № 583, дело № 42 от
15.03.2000 г., Г. К. П. и М.К.В. са признати за собственици на дворно място с
площ от 950 кв.м., състоящо се от процесния УПИ ХІV-***
в кв. 111 по плана на с. Р., община Перник, с площ от 850 кв.м., и от 100 кв.м.
от имот пл. № ***, включен в улица- неосъществена.
С приложения Договор за отстъпено право на строеж /суперфиция/
върху държавна земя на 11.04.1983 г. Първи районен народен съвет- гр. Перник е
учредил в полза на И.Д.Т. право на строеж върху държавно урегулирано място,
парцел ХІV-*** в кв. 111 по плана на с. Р., състоящ се от 850 кв.м., като
титулярят на правото на строеж се е задължил да строи по одобрен архитектурен
проект в петгодишен срок.
С Решение № 8517/03.10.2005 г. на Върховния административен съд е
обезсилено представеното решение № 24/08.04.2005 г. по адм.д. № 1164/2004 г. на
Пернишкия окръжен съд и е оставена без разглеждане жалбата на И.Д.Т. ***,
обективиран в писмо с изх. № ТЗ-194/16.07.2004 г., да узакони строежа на гаража
в процесния УПИ ХІV-***.
С решението на ВАС преписката по жалбата на И.Д.Т. е изпратена на
РДНСК по компетентност. Със заповед № ДК 10-06/28.12.2005 г. на началника на
РДНСК- Перник отказът на кмета на Община Перник, обективиран в писмо с изх. №
ТЗ-194/16.07.2004 г., за узаконяване е отменен.
Издадено е удостоверение от 21.04.2006 г. за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ в уверение на това, че
гараж в УПИ ХІV-*** в кв. 111 по плана на
с. Р., община Перник е построен от И.Д.Т. съгласно съгласувано петно за гараж
от 02.11.1983 г. в парцела с отстъпено право на строеж според договор от
11.04.1983 г., като обектът е търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като е в съответствие
с действащите правила и нормативи и не подлежи на премахване или забрана за
ползване.
Представен е Акт за узаконяване № 11/25.05.2006 г. за узаконяване
на името на И.Д.Т. на „Гараж и помощна стая“ със ЗП-30 кв.м. в УПИ ХІV-***
в кв. 111 по плана на с. Р., община Перник. Приложени са и документите, въз
основа на които е издаден актът за узаконяване- заявление от И.Д.Т. с вх. № ТР
194/15.01.04 г., протокол № 18-9 от 07.04.06 г. на ОБЕСУТ, одобрен
инвестиционен проект на 10.04.2006 г., становище в част „Конструктивна“ от инж.
Г. Е. П.от 21.02.2006 г., оценка за съответствие в част „Конструктивна“ от инж.
Р. П. В., клетвена декларация с нотариална заверка на подписа, подписана на
23.02.2006 г. от Й. К. Л., собственик на УПИ ІХ-426 в кв. 111 по плана на с. Р.,
с която деклараторът е потвърдил съгласието си, което е през 1983 г. на съседа
си по място И.Д.Т. да построи гараж на границата на имотите им, както и самата
декларация от1983 г., нотариално заверени декларации от 02.03.2006 г. от И.Д.Т.,
решение № 8517/03.10.2005 г. на Върховния административен съд.
Приложени са още Решение № 8/05.07.2007 г. по адм.д. № 1100/2006
г. на ПОС, с което е отхвърлена жалбата на Г. К. П. и М.К.В. против Заповед №
ДК 10-05/30.06.2006 г. на началника на РДНСК- Перник, с която е потвърден акт
за узаконяване № 11/25.05.2006 г., както и решение № 5218/08.05.2008 г. по
адм.д. № 1083/2008 г. на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 8/05.07.2007
г. по адм.д. № 1100/2006 г. на ПОС.
Видно от Удостоверение за граждански брак, ответниците И.Д.Т. и Г.
В. Т. са сключили граждански брак на *** г. в гр. София.
Представен е и Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение № 114, том II, рег. № 2062, дело № 283 от
2019 г., с който въз основа на обстоятелствена проверка ответниците И.Д.Т. и Г.
В. Т. са признати за собственици на основание изтекла в тяхна ползва придобивна
давност на процесния УПИ ХІV-*** в кв. 111 по плана на
с. Р., община Перник, с площ от 853 кв.м., заедно с построения в него Гараж с
помощна стая със застроена площ от 30 кв.м.
Като писмени доказателства по делото са приети още Удостоверение от
27.04.1998 г., издадено от данъчна служба - гр. Перник на И.Д.Т. в уверение на
това, че от 06.08.1986 г. е декларирал дворно място от 850 кв.м. и гараж със
стая; фактура от 11.06.1986 г. за платена такса за прикачване и узаконяване на
нови инсталации, разписки за платени от ответника местни данъци и такси за
процесния имот, молба с вх. № 375/13.04.1998 г., подадена от ответника до кмета
на с. Р., с което моли да удостоверение относно датата на построяване на гаража
в процесния имот, както и получения отговор на молбата.
Представени са също така писмо от 27.05.2006 г. от И.Д.Т. до кмета
на с. Р., за което няма данни да е получено от адресата, нотариална покана от
29.05.2008 г., изпратена от Г. К.П. и М.К.В. до И.Д.Т. с предложение ответникът
да закупи процесното място, отговор на нотариалната покана от И.Д.Т. и
констативен протокол от 03.07.2008 г., съставен от нотариус М. М..
Приложена е молба с вх. № 21/ТР-5805 от 07.10.2021 г., подадена от
ищците, чрез адв. А.,*** въз основа на издаденото от съда съдебно
удостоверение, с което се моли да се предостави информация относно това до коя
година техническата служба на Община Перник е била разпределена/районирана в
отделни населени места на територията на общината, е които да се съхранявали и
поддържали всички кадастрални и регулационни планове за наседелените места, в
коя година е обобщена техническата служба на общината и др. По делото, въпреки
предоставената от съда възможност, не е предоставено удостоверение, издадено от
Община Перник и съдържащо изисканата от ищците информация.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т. Е.
П., Д. Ц. Д., А. Ч. И., Ц. К. П., А. Й. Л. и П. Т. Г. във връзка с
осъществяваното върху имота владение.
По делото е изслушана и приета като неоспорена съдебнотехническа експертиза.
От заключението на вещото лице се установява, че в северозападния ъгъл на
процесния поземлен имот има изградена масивна постройка със стоманобетонни
плочи и колони, тухлени стени, измазана, стоманобетонен покрив, покрит с LT
ламарина. Състои се от гараж от западната част към улицата и стая от изток. Под
стаята е изградено мазе. Сградата е построена през 1986 г. Имотът е поддържан,
терасиран, е него има трайни насаждения- плодни дървета, застроен е, ограден с
мрежа на метални колове, като част от тях били наведени, но в нормално
състояние. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че ако оградата е мрежа,
поставена върху кол, няколко седмици след премахване на кола се заличават
всички следи и не може да се каже дали е имало предишна ограда.
Предявените положителни установителни искове с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 ГПК са допустими – предявени при наличие на правен интерес.
Ищцовата страна се позовава на придобивно основание – земеделска реституция и
наследствено правоприемство като при наличието на издаден в полза на
ответниците констативен нотариален акт за собственост върху имота несъмнено се
оспорва правото на ищците.
Съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК, гражданският съд се произнася
инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали
те подлежат на съдебен контрол. Проверката за валидност
извършвана от гражданския съд по реда на косвения съдебен контрол касае
нищожността на административния акт, доколкото той е издаден от компетентен
орган и по установения ред. Съдът може да се
произнесе инцидентно и по материалната законосъобразност на административен
акт, когато той се противопоставя на страна по делото, която не е била участник
в административното производство по издаването и обжалването му.
С Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
5/2011 г., ОСГК е разяснено, че реституцията на земеделски земи и гори се
извършва по административен ред. Органът, натоварен с възстановяване на правото
на собственост, е общинската служба по земеделие по местонахождението на
подлежащия на възстановяване имот. Функциите й са изчерпателно изброени в
нормата на чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ. Производството се развива между
административния орган и направилия искане за реституция, поради което е
едностранно. В него не се разглеждат спорове за собственост, а ОСЗ се произнася
по основателността на искането за възстановяване. Доказването е значително
улеснено, тъй като е ограничено до писмени доказателства (преки или косвени),
легитимиращи направилия искането за възстановяване като носител на това право.
С оглед особеностите на реституционната процедура, ответниците не
са участвали в производството по издаване на процесното Решение № 02/16.11.1998
г. на ПК-Д., като решението им се противопоставя, тъй като с него ищците
обосновават легитимацията си като собственици на процесния имот.
Поради това и в изпълнение на задължението си по чл. 17, ал. 2 ГПК
настоящият съдебен състав е длъжен да разгледа направените от ответниците
оспорвания на валидността и законосъобразността на решението на поземлената
комисия, което им се противопоставя.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ /в редакцията към момента на
издаване на процесното решение, изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г./ поземлената
комисия постановява решение за възстановяване на правото на собственост върху
имоти в строителните граници на населените места, определени със застроителния
и регулационен план или с околовръстен полигон въз основа на удостоверение и
скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а, които съдържат данни дали имота е
нанесен в кадастралния план, респективно в КК, ако такава е одобрена, с кой
номер, на кой е записан, има ли учредено право на строеж към момента на влизане
в сила на ЗСПЗЗ и дали е реализирано законно строителство, какъв е размера на
свободната и на застроената площ. Когато заявеният за възстановяване имот не е
заснет в кадастралния план, нормата на чл. 13а ППЗСПЗЗ (Нов - ДВ, бр. 122 от
1997 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) изисква изработване на помощен план, който да
отразява границите на бившите имоти, границите и номерата на имотите по
действащият кадастрален план, а след влизане в сила на ЗКИР и на одобрената
кадастрална карта, където има такава.
В чл. 13, ал. 4, вр. ал. 1 ППЗСПЗЗ /в приложимата към същия момент
редакция/ в случаите, когато се иска възстановяване на право на собственост по
реда на чл. 11, се подава заявление в 2 екземпляра, към което се прилагат
удостоверение и скица от техническата служба на общината. Поземлената комисия
може служебно да изиска издаването на удостоверение и скица от техническата
служба на общината независимо от направените постъпки от собствениците.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установи, че процесното Решение № 02/16.11.1998 г. на ПК-Д. е издадено въз
основа на удостоверение № 498/16.11.1998 г., което от своя страна е издадено на
наследниците на К.П.Г. ***. Удостоверението е подписано от техник и от кмета Г.
К. П., който е и един от наследниците на К.П.Г. и наследодател на ищците.
Правомощията на кметовете на кметства са уредени в чл. 46 ЗМСМА и
сред тях не е регламентирано издаването на удостоверения и скици по чл. 13, ал.
4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ. По делото липсват и доказателства кметът на с. Р. да е имал
пълномощията на член на техническата служба на Община Перник към момента на
издаване на удостоверение № 498/16.11.1998 г. Оттук се налага изводът, че удостоверението
е издадено от некомпетентен орган и като такова е нищожно.
Дори кметът на с. Р. да беше упълномощен да издава удостоверенията
по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ, в случая с удостоверение № 498/16.11.1998 г.
е нарушено императивното правило на приложимия към момента на издаването му чл.
9 от Закона за административното производство /отм./, съгласно което не е
можело да участва в производството длъжностно лице, което е
било заинтересувано от изхода му или е имало с някои от заинтересуваните граждани
или организации отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото
безпристрастие, в които случаи по свой почин или по искане на някой от
заинтересуваните то е можело да бъде отведено. Удостоверението е било издадено
на наследниците на К.П.Г. от един от самите тях- неговия син и кмет на с. Р.
към 1998 г. Г. К. П.. Ето защо това удостоверение е невалиден административен
акт.
Съгласно трайната практика на ВКС, издаването на удостоверение и
скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ е задължителна предпоставка за
възстановяване на собствеността върху имот в строителните граници на населените
места по реда на ЗСПЗЗ като елементи от фактическия състав на реституцията.
Тези удостоверения и скици служат за индивидуализация на имота в хода на
административната процедура, поради което не е нужно издаването на нова скица
към решението на поземлената комисия /в този смисъл решение № 144 от 15.01.2021
г. на ВКС по гр. д. № 3694/2019 г., I г. о., ГК,
решение № 104 от 22.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3151/2018 г., I г.
о., ГК, решение № 330 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 478/2008 г., II г.
о., ГК, решение № 245 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 806/2010 г., I г.
о., ГК, решение № 254 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1134/2009 г., II г.
о., ГК, определение № 602 от 29.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4630/2013 г., I г.
о., ГК и др./.
Процесното Решение № 02/16.11.1998 г. на ПК-Д. е издадено въз
основа на нищожно удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ, поради което
следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав на реституционната
процедура по отношение на процесния имот и ищците не са придобили същия в
посочените квоти на основание земеделска реституция и наследствено
правоотношение. Поради изложеното предявените искове следва да се отхвърлят
като неоснователни.
Съгласно изхода на спора и изрично
направеното искане в тази насока право разноски възниква за ответната
страна. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК в тежест на ищцовата страната следва
да се присъдят сторените разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК,
както следва: 300,00 лева – депозит за ССчЕ и 1920,00 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение. Насрещната страна
своевременно е противопоставила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което се явява основателно. Сумата следва да бъде намалена на
700,00 лева, който размер е съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
приложимата редакция към датата на сключване на договора - изм. и доп. ДВ. бр. 68
от 31 Юли 2020 г./, фактическата и правна сложност на делото, броя предявени
искове и извършените процесуални действия. Не следва да се присъжда държавна
такса по насрещната искова претенция, производството по която е прекратено.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Районен съд -
Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.К.В., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Е.П., ЕГН **********,
с адрес ***, К.Г.П., ЕГН **********, с адрес *** и Д.Г.П., ЕГН **********,
с адрес *** искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответниците И.Д.Т.,
ЕГН ********** и Г. В. Т., ЕГН **********
***, че ищците са собственици по наследство от наследодателя К.П.Г. и земеделска реституция на Урегулиран поземлен имот XIV-***
(четиринадесет отреден за имот с планоснимачен номер четиристотин двадесет и
седем), в квартал 111 (сто и единадесет) с площ на целия поземлен имот от 853
кв.м. (осемстотин петдесет и три квадратни метра) по пана за регулация и
застрояване на село Р. утвърден със Заповед № III-234/09.04.1976 г. на Кмета на
Община Перник, при описани граници при
слените квоти М.К.В. – 3/6, Д.Е.П. – 1/6, К.Г.П. – 1/6 и Д.Г.П. – 1/6.
ОСЪЖДА М.К.В., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Е.П., ЕГН **********, с адрес ***, К.Г.П., ЕГН **********, с адрес *** и Д.Г.П., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.Д.Т.,
ЕГН ********** и Г. В. Т., ЕГН **********
*** на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата в размер на 1000,00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
ПРЕПИС от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:В.А.