Р Е Ш Е Н И Е
№ 382 , гр. Пазарджик, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд, гражданска колегия, въззивен състав, в открито заседание на девети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина
Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
с участието на секретаря Константина Рядкова, като разгледа докладваното от
съдията Трънджиева В гр. д. №562 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение №315/12.04.2019г.,
постановено по гр.д.№392/2017г. по описа на РС – Пещера е осъден П.Ф.Ф., роден на ***г., от гр.Б. А. с постоянен адрес: Ю.Х., С.Р.,
Пост код ******, гр.М., А. да заплати на
Ю. А.М. ЕГН **********,*** сумата от 675лв. на основание чл.50 ЗЗД във вр чл.45 ЗЗД, представляваща обезщетение за имуществени вреди от унищожени малинови
насаждения, като е отхвърлен предявения иск до претендирания размер от 1 936лв.
като неоснователен, ведно със законната лихва върху сумата считано от
01.01.2015г. до окончателното плащане на сумата.
Осъден е
П.Ф. да заплати на Ю. А.М. сумата от
3 045,40лв. на основание чл.50 ЗЗД във вр чл.45 ЗЗД, представляваща обезщетение
за имуществени вреди - пропуснати ползи от непроизведени малини /плодове/ за
стопанските 2015-2016 година, като е отхвърлен иска до претендирания размер от
12 100лв. като неоснователен, ведно със законната лихва върху сумата
считано от 01.01.2015г. до окончателното плащане.
Осъден е
П.Ф.Ф. да заплати на Ю. А.М. сумата
от 33лв. на основание чл.50 ЗЗД във вр чл.45 ЗЗД, представляваща обезщетение за
имуществени вреди - пропуснати ползи от непроизведено ливадно сено за
стопанските 2015 - 2016 година, ведно със законната лихва считано от 01.01.2015г.
до окончателното плащане.
Осъден е
П.Ф.Ф. да заплати на Ю. А.М. разноски
в размер на 1 141,31лв.
С
определение №383/11.07.2019г., постановено по гр.д.№392/2017г. по описа на РС –
Пещера е оставена без уважение молбата на ищеца Ю. М. за изменение на решение
№315/12.04.2019г. в частта за разноските.
В срок са
постъпили въззивни жалби и от двете страни по делото, съответно в
отхвърлителната и уважителната част.
Първата въззивна жалба е подадена от жалбоподателя Ю. М.
чрез адв.С. срещу решението в отхвърлителната му част, с подробни твърдения за
неправилност, като постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства. Неправилно съдът приел, че са унищожени малинови масиви на площ
от 750кв.м., вместо на площ от 1 210 кв.м., в какъвто смисъл били
показанията на свидетелката Е.Х. и заключението на комплексната строително-агрономическа
експертиза. Неправилен бил и извода на съда, че следва да се присъди само
стойността на закупения малинов разсад за засаждане, като не бил включил в
стойността на малиновото засаждение необходимите разходи за създаването му.
Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото бил определен и размера
на обезщетението от непроизведена малинова продукция за 2015г. и 2016г. Моли да се отмени решението в отхвърлителната му част като
се уважат предявените искови претенции в пълен размер.
Писмен
отговор по тази въззивна жалба не е постъпил.
Втората въззивна жалба е подадена от жалбоподателя П.Ф.Ф.
чрез адв.Б. срещу решението в частта му, с която предявените искова са уважени.
Счита, въззивната жалба за неоснователна, тъй като от събраните по делото
доказателства не се установявало ответникът като собственик на процесната
сграда да е причинил на ищеца претендираните от него имуществени вреди.
Напротив, анализирайки събраните по делото доказателства, твърди, че че в
процесното дворно място не е имало засадени малинови масиви. Освен това нямало
как да се претендират пропуснати ползи като не било доказано тяхното
настъпване. Моли да се отмени решението в обжалваната уважителна част и да се
постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените искови претенции.
Срещу така подадената въззивна жалба е постъпил
отговор, в който същата се счита за неоснователна, тъй като не са налице твърдените пороци на решението. Моли се да
потвърди решението в уважителната му част.
Пазарджишки окръжен съд, като прецени валидността и
допустимостта на постановеното решение, за да се произнесе по съществото на
спора, взе предвид следното:
В исковата си молба против П.Ф.Ф., ищецът Ю. М. твърди, че през 1993г. от името на ЕТ „ЮСС-Ю. М."
закупил на търг недвижим имот – терен, обслужващ сгради -картофохранилище и
битова сграда в местността "***", землището на с.Ф.община Б., област П.,
въз основа на договор от 15.02.1993 г, сключен между Ликвидационния съвет при
ОССС с.Ф.и ЕФ"ЮСС" гр.П., след което се снабдил с нотариален акт за
собственост. При закупуването дворното място било с площ 7 140 кв.м и
неурегулирано, поради което в последствие от него било образувани два поземлени
имота, собственост на ЕТ "ЮСС-Ю. М.", както следва – ПИ №*****с площ
3,160 дка и ПИ *****с площ 1,935 дка. В законния срок не бил пререгистрирал ЕТ "ЮСС-Ю.
М." и той бил заличен, поради което собствеността върху гореописаните
имоти преминала върху физическото лице Ю. М..
Твърди,
че в поземлен имот №*****с площ 3,160 дка имало построена сграда с площ 734
кв.м., която първоначално била собственост на А.З.В., но през 2010г. неговите
наследници я продали на ответника П.Ф.Ф., който от закупуването й до момента не
предприел никакви грижи за стопанисване и запазване сградата, която била
строена около 1962г. и в резултат на липсата на грижи и атмосферните влияния
започнала да се руши.
Ищецът
твърди, че през 2013г. засадил в ПИ *****около два декара малини сорт
"Херитидж", а на останалата част от имота, с площ 400 кв.м., оформил за ливада, от която добивал сено. От
2015г. обаче нямал възможност да получава доходи от дворното место, тъй като
бил възпрепятстван за това от рушащата се сграда, собственост на ответника.
Падналите строителни материали унищожили малиновите храсти, също така унищожили
и ливадната част от двора. Независимо от това, тъй като имало постоянна опасност
да падат отломки от сградата, не било възможно да се извършва каквато и да било
стопанска дейност в по-голяма част от имота. Сигнализирал Община Б. за това, че
сградата се руши и собственика не предприема никакви мерки против това рушене,
при което бил съставен констативен протокол, в който било отразено че има опасност
от самосрутване на сграда, но въпреки това, и до момента нищо не било променено
и сградата продължавала да се руши и да създава опасност за хората, както и
препятства ползването на собствения му имот. Вследствие на това, ответника като
собственик на сградата, която се руши, му причинил щети, изразяващи се в
унищожаване на 2 000 кв.м. малинови насаждения и на 400 кв.м. ливада, което
оценявал както следва -унищожението на малиновите насаждения в размер на 4 000лв.
и унищожаването на ливадата в размер на 500лв. Освен това го е лишил от
добиване на малини през стопанската 2015г и стопанската 2016г. общо в размер на
17 000лв и от добиване на сено за същите стопански години общо в размер на 700лв.
Моли съда
да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да му заплати сума в общ
размер на 22 200лв., представляваща обезщетение за причинени му имуществени
вреди, изразяващи се в унищожени малини на стойност 4 000лв., унищожена ливада
на стойност 500лв., непроизведени малини /плодове/ през стопанските 2015г и
2016г общо на стойност 17 000лв., неприбрано ливадно сено за стопанските 2015г.
и 2016г. общо на стойност 700лв., законната лихва върху общата сума в размер на
22 200лв., считано от 01.01.2015г до окончателното издължаване на сумата и
разноските по делото.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от адв.Г., определена за особен представител на П.Ф.Ф.,
в който се оспорва основателността на предявените искове с твърдения, че същите
са недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
В
съдебно заседание е изменена предявената искова претенция, като е намален
размера на претендираните суми, както следва: за унищожени малинови насаждения
в размер на 1 936лв., обезщетение за непроизведени малини /плодове/ през
2015г. и 2016г. в размер на 12 100лв., 33лв. от непроизведено ливадно сено
през стопанските 2015г. и 2016г., както и законната лихва върху общата сума от
14 069лв., считано от 01.01.2015г. до окончателното издължаване на сумата.
За
изясняване фактическата страна по спора са разпитани свидетели и е изслушана
комплексна строително-агрономическа експертиза.
От събраните по делото доказателства, съдът приема следната
фактическа обстановка:
Установява се от приложените по делото договор за
продажба от 15.12.1993г., н.а.№9, том ІІ, н.д.№438/1999г. и скица, че ЕФ
"ЮСС- Ю.М." – П. е собственик на стопанска сграда-картофохранилище,
битова сграда и терена към тези сгради с площ от 7 140 кв.м. в м. ***,
землището на с. Ф., Община Б., като впоследствие от дворното място са обособени
два поземлени имота, както следва: ПИ *****с площ 3,160 дка и ПИ *****с площ
1,935 дка.
Не е спорно, че ЕФ "ЮСС - Ю.М." е заличен на
01.01.2012г., поради което правото на собственост върху процесния недвижим имот
е преминало към физическото лице Ю. М..
Установява се от приложения по делото н.а.№**, том І, н.д.№**/****г.,
че ответника П.Ф.Ф. е собственик на двуетажна масивна сграда със застроена площ
от 728 кв.м., съгласно титул за собственост и застроена площ от 734 кв.м.
построена в ПИ №*****, находящ се в м. ***, землището на с. Ф., с площ на имота
3 074 кв.м., който е собственост на ищеца Ю. М..
По делото са приложени жалби на ищеца до Кмета на Община
Б. във връзка с рушащата се сграда в неговия имот в м. ***, както и констативен
протокол от 24.06.2016г. на комисия при Община Б., в който е констатирано, че
сградата в ПИ *****е застрашена от самосрутване и е дадено предписание да се
извърши ремонт на покрива, като се подменят изгнилите елементи от покривната
конструкция и се приведе сградата в безопасен и естетичен вид.
С писмо изх.№94 И-41/19.07.2016г. на Кмета на Община Б.,
ответника чрез своя пълномощник адв.Б. е уведомен за действията, които следва
да предприеме във връзка с рушащата се сграда. Това съобщението е получено от
адв.Б. на 21.07.2016г.
По делото е приложено и съобщение изх.№02-Ж-13/24.10.2016г.
на Кмета на община Б., с което отново е направен опит да се уведоми ответника,
че следва да извърши в указания срок ремонт на покрива на сградата и подмяна на
изгнили елементи от покривната конструкция, да приведе сградата в безопасен и
естетичен вид, но съобщението не е получено от ответника на посочения адрес в А..
В тази насока са и изготвените съобщения №1/20.05.2016г. и №6/05.10.2017г. от
Община Б. до ответника, с придружаващите ги констативни протоколи, залепени на
сградата собственост на ответника, както и залепено в информационното табло на
първия етаж от Община Б., с което уведомяват ответника че е поканен на
изслушване от комисия при Общината.
От депозираните по делото показания на свидетелите З.М.,
Р.О. и Е.Х., се установява, че през есента на 2013г. подготвили мястото на
ищеца за засаждането му със сорт малини, многогодишно растение, издържащи на
студ. Засадили мястото на северозапад и запад от сграда „Картофохранилище“, а в
неговата южна част подготвили да се използва за ливада. И трите свидетелки са
категорични в своите обяснения, че сортът малини е високопланински и издържа на
студ, ражда два пъти годишно, като първите плодчета били от 2014г., след което
окопали отново терена и се грижили за малините, но след зимата на 2015г. от
рушащата се сграда в имота, паднали греди и керемиди, които затрупали храстите и
дори имало опасност за здравето и живота на хората на около. След това не са се
грижили за малините, тъй като били затрупани с отпадъци, както и ливадата не
можела да се коси. Свидетелките преценяват, че около 2-3 декара от мястото е
било засадено с малини.
За изясняване спора от фактическа страна са приети и
изслушани основно и допълнително заключение на комплексна строително-агрономическа
експертиза, приети и неоспорени от страните по делото, от които се установява
фактическото състояние на процесната сграда – строена 1954-1956г., необитаема и
неизползваема към момента, с прогнила дървена покривна конструкция и рухнали
наклонени покривни плоскости. Сградата е станала опасна за здравето и живота на
обитателите, негодна за живеене, застрашена от самосрутване. Изпадалите
керемиди, мазилка, тухли са поразили терена наоколо. Според експертите
увредената площ, заемана от малиновите насаждения е 750 кв.м., в северозапад на
имота. Добре са се запазили около входа към имота, и площ от 860 кв.м. на
югоизток представляваща ливада. Падналите елементи са възпрепятствали
отглеждането на малини и добив на сено. Експертите установяват следи от
малинови насаждения на площ от 750 кв.м., запазени единични растения, в
северозападната част на дворното място. Няма следи от изградена опорна конструкция.
Дават заключение, че унищожаването на растенията е настъпило в резултата на
падането на елементи от сградата. Констатирано е наличието на кран за стопанска
вода в процесния имот.В заключенията са посочени и стойности за разходите за
посадъчен материал за малини за 2 дка и за 750 кв.м., както и цени за добита
продукция за 2 дка и за 750 кв.м. Относно ливадата – посочено е, че има следи
от ливада на площ от 860 кв.м., разположена в югоизточната част на имота и
увредена от строителни отпадъци. Косенето е затруднено от разпръснатите
отпадъци.
Съдът, като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебната практика последователно се
придържа към становището, че определянето на правната квалификация на
предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното
основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират
основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита.
В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът
трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на
предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата
по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон.
Аналогични
са задълженията на въззивната инстанция, чиято дейност е тъждествена с тази на
първата инстанция и представлява нейно продължение.
В
случай, че въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на
исковата молба възприеме различна от дадената в обжалваното първоинстанционно
решение правна квалификация на предявения иск, той следва да разреши спора в
съответствие с действителното правно основание на исковата претенция като
обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и
изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност на иска.
Неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на
материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на
първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез
произнасяне по основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на
решението като основание за неговото обезсилване .
Въззивната
инстанция намира, че в конкретния случай е изправена пред такава хипотеза, като
счита, че дадената от първоинстанционния съд квалификация не е вярна, но това
не води до недопустимост на решението, а до неговата неправилност, като
съображенията си ще развие при произнасянето на спора по същество.
Неправилно
спора е квалифициран по чл.50 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД. В конкретния случай
не се касае за хипотезата на чл.50 ЗЗД –вреди от вещи, тъй като такава хипотеза
е налице, когато вредата произтича от естеството на вещта, а когато вредите са
в резултат на неправомерно човешко поведение, каквито са изложените обстоятелства
в настоящия случай, то се касае за деликт и вярната правна квалификация е чл.45 ЗЗД. Така в ППВС №17/1963г., допълнено с ППВС
№4/75г., т.3 са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване
на отговорността по чл.45 /чл.49/ ЗЗД и по чл.50 ЗЗД. За разлика от хипотезата
на чл.45 /чл.49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно
поведение на дееца – допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при
ползването на вещта, отговорността по чл.50 ЗЗД може да се ангажира, когато
вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при
ползването й. Отговорността по чл.50 ЗЗД е налице и когато не съществува
техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта.
Поради
изложеното, съдът намира, че се касае не за недопустимо, а за неправилно
решение, което следва да бъде отменено, но претенцията на ищеца счита за
основателна именно в размерите, в които е приел и първоинстанционния съд по
следните съображения:
Неоснователно е основното
възражение, въведено с въззивната жалба от ищеца, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че се касае до малинови насаждения на площ от 750 кв.м.,
вместо на площ от 1 210 кв.м. От заключението на съдебната експертиза се
установява, че има
отделни храсти на площ от 750 кв.м. в северозападната и северната част на
сградата и до входа на имота, както и че ако е имало засадени малини и върху
останалата претендирана площ до 1 210 кв.м., то към момента тя не би
представлявала само затревена площ, а върху нея следвало да има следи от
малинови насаждения. За процесния сорт малини е характерно, че имат голямо
коренище, от което всяка година избиват нови издънки и по тази причина не би
могло да изчезнат съвсем. В този смисъл са и депозираните показания от свидетели,
съгласно които малините са унищожени от падналите стъкла, мазилка, керемиди и
др. около сградата, а не са измръзнали, като последното се потвърждава и от
самата експертиза, както и представената скица на експертите, за тяхното
местоположение.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че в стойността
на унищожените малини следва да бъдат включени и необходимите разходи по създаване
на процесните насаждения. Такава претенция не е заявена с исковата молба,
поради което правилно районният съд е отхвърли иска в тази част.
Неоснователно е и оплакването, че неправилно е
определен размера на обезщетението от непроизведена малинова продукция през
2015г. и 2016г., което съгласно приетото по делото заключение за площ от 750 кв.м.
е на стойност 3 045,40лв. Видно от заключението на съдебната експертиза
добивите са изчислени при оптимални условия /торене, поливане, конструкция/, макар
и че експертите да дават заключение, че при
достатъчна влажност на мястото не е необходимо редовно поливане, както и че за
този сорт не е необходимо и изграждане на конструкция.
Неоснователни са и възраженията, въведени с въззивната
жалба от ответника.
Безспорно е установено от доказателствата по делото,
че ответника е собственик на сградата, разположена в имот, собственост на ищеца
и той не е предприел действия по заздравяване на конструкцията на сградата. Установено
е, че бездействието на ответника по отношение необходимата грижа за поддържане
на сградата в годно експлоатационно състояние е довело до нейното
саморазрушаване, вследствие на което за ищеца са настъпили вреди, изразяващи се
в унищожаване на създадените от него малинови насаждения, лишаване от добива от
малини и от ливадно сено. В съответствие с разпоредбата на чл.195 ЗУТ, Община Б.
е задължила собственика да обезопаси процесната сграда и ответникът е уведомен
за това чрез връчване на съобщението от 19.07.2016г. на неговия пълномощник
адв.Б., но въпреки това действия в тази насока не са предприети. В този смисъл
са и показанията на разпитаните по делото свидетели, както и заключенията на
комплексната съдебно-агрономическа експертиза.
Следователно е налице виновно
бездействие от страна на ответника, изразяващо се в необезопасяване и
неремонтиране на процесната сграда, довело до нейното саморазрушаване, намиращо
се в пряка причинна връзка с унищожаване на малиновите насаждения, засадени в
дворото място около сградата. Посоченото съставлява основание да бъдат приети
за основателни исковете за ангажиране отговорността на ответника за репарация
на претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби и
пропуснати ползи.
Предвид
изложеното, двете въззивни жалби са неоснователни, що се касае до размера на
претенцията. Решението следва да бъде отменено и постановено друго с което да
се присъдят същите суми, но на основание чл.45 ЗЗД.
С
оглед изхода на спора пред настоящата инстанция не следва да се присъждат
разноски на никоя от страните.
Мотивиран
от изложеното, Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №315/12.04.2019г., постановено
по гр.д.№392/2017г. по описа на Районен съд – Пещера.
ОСЪЖДА П.Ф.Ф., роден на ***г., от гр.Б. А. с постоянен адрес: Ю.Х., С.Р.,
Пост код ******, гр.М., А. да заплати на
Ю. А.М. ЕГН **********,*** сумата от 675лв. на основание чл.45 ЗЗД,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от унищожени малинови
насаждения, ведно със законната лихва върху сумата считано от 01.01.2015г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до претендирания размер от
1 936лв. като неоснователен,
ОСЪЖДА П.Ф. да заплати на Ю. А.М. сумата от 3
045,40лв. на основание чл.45 ЗЗД, представляваща обезщетение за имуществени
вреди - пропуснати ползи от непроизведени малини /плодове/ за стопанските
2015-2016 година, ведно със законната лихва върху сумата считано от 01.01.2015г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от
12 100лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Ф.Ф. да заплати на Ю. А.М. сумата от 33лв. на
основание чл.45 ЗЗД, представляваща обезщетение за имуществени вреди -
пропуснати ползи от непроизведено ливадно сено за стопанските 2015 - 2016
година, ведно със законната лихва считано от 01.01.2015г. до окончателното
плащане.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му при наличие на условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.