Р Е Ш Е Н И Е
№ 299 / 28.07.2022 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в открито съдебно заседание на двадесети юли, две хиляди двадесет
и втора година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА СИЛВИЯ САНДЕВА
при
участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА изслуша докладваното
от съдия Т. Милева касационно дело с административно–наказателен характер № 263
по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „Мичела 5505“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Добрич, ул.“Осми март“ № 41, представлявано от Л.А.Б.,
подадена чрез адв.М.В. *** срещу Решение № 81/23.03.2022 г., постановено по
нахд № 992/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 08-002265/149 от 06.08.2021г., с което на дружеството - касатор
е наложена имуществена санкция от 1500 лева на основание чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда за нарушаване на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
В
касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на постановеното решение, тъй като съдът не е обсъдил
събраните по делото доказателства, а част от тях тълкувал превратно. Касаторът
счита, че решението било постановено при неизяснена фактическа обстановка и
моли то да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски. В
съдебно заседание не се представлява.
Ответникът,
Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич, чрез старши юрисконсулт Галин Николов
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението и
потвърденото с него наказателно постановление да бъдат оставени в сила.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на
касационната жалба като изразява становище, че са събрани категорични
доказателства, че е бил осъществен състава на административното нарушение.
Пледира решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
Административен
съд –Добрич приема, че касационната жалба е подадена в законния срок от лице,
участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за
него, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото
на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита касационната жалба за основателна,
но не на изложените в нея съображения.
В
производството по оспорване на наказателното постановление, с което на
"Мичела 5505" ЕООД за нарушаване на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62,
ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена
имуществена санкция от 1 500 лв., въззивния съд е установил, че при извършена
проверка на 14.06.2021 г. в 15,30 часа в цех за пакетиране на ядки, находящ се
в гр.ххххххх и стопанисван от касатора, била заварена да работи Д. П. М., която
извършвала трудова дейност. Същата попълнил декларация, че от 12.06.2021 работи
във фирма „Мичела 5505“ ЕООД в цех за пакетиране на ядки и пуканки с работно
време от 08.00 часа до 17.00 часа, почивни дни събота и неделя и няма сключен
трудов договор.
На
16.06.2021г. дружеството-работодател е представило в Дирекция „Инспекция по
труда“ –Добрич трудов договор № РД-00007/14.06.2021г. и Справка от НАП за
прието уведомление за сключен трудов договор с Д.П. М..
От
констатациите при проверката и впоследствие представените трудов договор и
уведомление, че установило, че дружеството е допуснало до работа Д.М. преди да
и връчи уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП за
регистрирането на трудовия договор.
За
нарушението бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №
08-002265/19.07.2021г., връчен на упълномощен представител на дружеството на
същата дата. Въз основа на така съставения акт, било издадено оспореното пред
съда наказателно постановление.
Обсъждайки
събраните по делото доказателства съдът е приел, че е установено, че на
14.06.2021 г. в часа на извършената проверка 15,30 часа, М. е била допусната на
работа от жалбоподателят, без трудовият и договор да е бил регистриран в НАП и
да и е връчено срещу подпис копие от уведомлението за сключения договор. Съдът
е приел, че нарушението е доказано от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, от които не се установява, фактическа обстановка, различна от
описаната в АУАН и НП.
Районният съд е събрал всички относими и допустими
писмени и гласни доказателства, но при преценката им необосновано е приел, че в
случая е налице нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. За да е осъществен съставът
на тази разпоредба, трябва да е установено безспорно, че между работодателя и
работника има сключен трудов договор, подписан от двете страни. Едва тогава за
работодателя възниква задължение да не допуска до работа работника преди да му
е връчил копие от трудовия договор и от уведомлението до ТД на НАП.
Представената от работника декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, както и
анализът на гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
установяват единодушно, че към момента на самата проверка писмен трудов
договор, подписан от двете страни, не е имало. При липсата на такъв договор към
релевантния момент няма как да бъде връчено копие от уведомление до НАП по чл.
62, ал. 3 от КТ. Следователно за наказващия орган са били налице доказателства
за осъществен състав на нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ, поради което
отговорността на работодателя е следвало да бъде ангажирана именно за това
нарушение. Вярно е, че в изпълнение на задължението си по чл. 45, ал. 1 от АПК
жалбоподателят е представил сключен писмен договор от 14.06.2021 г., но от
доказателствата по делото, включително и от уведомлението до НАП, е видно, че
той е подписан от работника след извършване на проверката, т.е. след като вече
е бил допуснат до работа, което изключва приложимостта на чл. 62, ал. 3 от КТ.
За съставомерността на деянието е необходимо наличие на писмен трудов договор,
подписан от страните, към момента на проверката, а не след това. Ето защо,
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ разграничава като самостоятелни хипотези
допускането на работник на работа без сключен писмен договор и без връчени
екземпляри от трудов договор и уведомление, като за всяко от тях е предвидено
налагане на отделна имуществена санкция. В зависимост от установените факти АНО
може да ангажира отговорност само за едно от тях. Тъй като в случая е безспорно
установено, че към момента на проверката между санкционираното дружество и лицето
Д.П.
М. не е имало сключен писмен трудов договор, неправилно
отговорността на работодателя е ангажирана за извършено нарушение на чл. 63,
ал. 2 от КТ.
По изложените съображения настоящият касационен състав
намира, че решението на районния съд е постановено в противоречие с данните по
делото и материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени наказателното
постановление, без да се разглеждат останалите възражения в касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във вр.
чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 81/23.03.2022 г., постановено по нахд №
992/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 08-002265/149 от
06.08.2021г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: