РЕШЕНИЕ №

                                       гр. Ловеч, 19.06.2020 година

                                        

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело № 552 по описа за 2019 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

               Производството е по реда на чл.44 вр. чл.22, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, чл. 220, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

               Административното дело е образувано по жалба на „*****“ ООД, ЕИК ******, гр. ****, ул. „****“ № 42, вх. „А“, представлявано от Р.А.Ч., ЕГН **********, чрез адв. С.Ж., срещу Решение peг. № 32-313441 от 31.10.2019 г. към MRN 19BG002002011164R6/05.07.2019 година на директора на териториална дирекция /ТД/ „Северна Морска“ в Агенция Митници.

              В жалбата си оспорващото дружество излага доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваният административен акт. Твърди се, че не е ясно защо органът е пристъпил към прилагане на чл. 74 параграф 2 б. „б“ от МК, доколкото дружеството е представило договор за покупко – продажба, фактура, платежни документи за заплащане цената на стоките, фактура за транспортните разходи, с което е доказал декларираната митническа стойност. Счита, че решението е немотивирано, а търговецът не е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията, в която връзка е следвало да се изиска обосновка на договорната стойност. Твърди, че не е спазена разпоредбата на чл.141 параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, като органът се задоволил само с упоменаване на 4 бр. митнически декларации, послужили му като основание за определяне на по – високата митническа стойност. Моли съда да отмени оспорения акт.

              В съдебно заседание оспорващият чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата на заявените в нея основания, ангажира съображения по същество, моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски. Счита, че административният орган не е доказал, че стоките по ползваните за издаване на акта митнически декларации са „сходни“ съобразно нормативните изисквания. Излага съображения за незаконосъобразност на оспореното решение в писмени бележки.

      В съдебно заседание ответникът - директора на Териториална дирекция /ТД/ „Северна Морска“-гр.Варна, не изпраща представител. В депозирано по делото Становище вх.№ 1750 надлежно упълномощения  главен юрисконсулт Т.К. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна по подробно изложените съображения. Излага доводи, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната му. Претендира юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

         Настоящият състав след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                На 05.07.2019 година на МП BG002002 „Варна Запад“ при ТД „Северна морска“, са представени документи за режим „допускане за свободно обращение“ на 30 стоки, с произход Китай, включително следните: стока №1 – метални тенджери - 864 броя и 48 комплекта  /по 5 бр./, с код по ТАРИК **********; стока № 2 – пластмасови: пепелници – 700 броя, сапунерки-560бр., щипки за пране -760 к-та, фунии-120 броя и 144 к-та по 3 броя, разпределител за чекмедже – 600 броя, настолно мини шкафче с чекмедже - 240 бр., с код по ТАРИК **********; стока № 3 – метални закачалки за врата - 700 бр., с код по ТАРИК **********; стока № 26 – чорапи от синтетични влакна - 17970 чифта, с код по ТАРИК ********** и стока № 27 – мъжки чехли за баня с горна част и ходила от пластмаси - 2880 чифта, с код по ТАРИК **********.

              Митническата декларация /МД/ е регистрирана с MRN № 19 В00 02002011164R6 / 05.07.2019         г. Към МД са приложени: фактура за покупко-продажба № 20190516/16.05.2019г. с условие на доставка CFR Варна, опаковъчен лист, коносамент №MEDUN2720708 от 24.05.2019г., 638 колета, c място на натоварване - пристанище NINGBO, Китай, декларация за данни, свързани с митническата стойност D.V.I. Получател на стоката е „*****“ ООД с ЕИК:******, гр. ****.

               Извършен е документален контрол за да бъде установено, приемлива ли е декларираната митническа стойност за горепосочените стоки.

                Извършена е физическа проверка от служители на отдел „МРР СЕВЕРНА МОРСКА“ към ГД МРР поради съмнения относно декларираната митническа стойност във връзка с рисков профил №7338-05.02.2019 г. в система МИСВ. За проверката е съставен протокол № 19BG9940M029088/2000/09.07.2019 г., като са взети мостри с цел определяне на тарифното класиране и митническата стойност на стоката /на л.119-121 от делото/.

             На 10.07.2019г. с писмо рег.№ 32200754 от 10.07.2019 г. на началник отдел „МРР“ северна морска в отдел „Митническа дейност“, сектор „МП“ са представени мостри /5чифта чорапи /стока № 26 от митническата декларация/ и 4 чифта чехли /стока №27 от митническата декларация/.

             На 23.07.2019 г. държавен инспектор в отдел МД на сектор „МП“ съставил Служебна бележка до Началник на МП Варна - Запад  относно митническа стойност и тарифно класиране на чехли и чорапи по митническа декларация MRN 19BG002002011164R6 във връзка със сработил профил 7338- 05/02/2019 г. Съгласно съдържанието на същата, служители на ГД МРР извършили проверка на стоките, изискано било становище относно митническата стойност на последните и тарифно класиране на чехли и чорапи.

            На 09.08.2019 г., митническите служители са отразили в митническата информационна система констатираните несъответствия по отношение на: - тарифното класиране на част от стоките (е.д. 6/14 и 6/15) по разглежданата митническа декларация, в резултат на това, са коригирани ТАРИК кодове, както следва: стока №1 – метални тенджери - 864 бр. и 48 к-кта /по 5 бр./, с код по ТАРИК ********** стока № 3 - метални закачалки за врата - 700 БР., с код по ТАРИК ********** стока № 26 – чорапи от синтетични влакна - 17970 чифта, с код по ТАРИК **********; - следните данни от митническата декларация за следните стоки: стока №2 - е.д. 6/8 „Описание на стоките“, както следва: „настолно мини шкафче с чекмедже – 240 бр.; е.д. 6/5 „Бруто тегло-стока“, както следва: 18кг., е.д. 6/1 „Нето тегло“ : 17 кг., е.д. 4/14 „Фактурна ст-ст: 67.20, е.д. 8/6 „Стат. Стойност“: 131.43, е.д. „Митническа стойност“: 131.43, е.д. „Основа А00“: 131.43. За горното митническите служители са уведомили със съобщение икономическия оператор и той е дал съгласието си за това, стока №26 - е.д. 6/8 „Описание на стоките“, както следва: „Чорапи от изкуствени влакна (бамбук) - 12370 чифта (поз. RS4 и RS4)“, е.д. 6/5 „Бруто тегло-стока“, както следва: 488 кг., е.д. 6/1 „Нето тегло“ : 470кг., е.д. 6/2 „Доп.мерна единица“: 12370, е.д. 4/14 „Фактурна ст-ст: 2924.80, е.д.8/6 „Стат. Стойност“: 5720.41, е.д. „Митническа стойност“: 5720.41,, е.д. „Основа А00“: 5720.41.

              Осносно митническата стойност на стоки №№ 26 и 27, след извършена проверка на митническата им стойност, било установено, че сред приложените към митническата декларация документи липсват такива, които по недвусмислен начин да доказват, че декларираната митническа стойност е реално платена или подлежаща на плащане цена.

             Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност за част от стоките на основание чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №2015/2447 на Комисията от вносителя са изискани допълнителни документи с писмо peг. индекс №32-216784/ 25.07.2019 г., потвърждаващи, че декларираната стойност на стоките представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза.

              Писмото е получено от дружеството на 29.07.2019г., като до получаване на допълнително документи, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври за създаване на МКС, е определена митническа стойност, за стоките декларирани за „свободно обращение“, която гарантира /обезпечава/ размера на митническото задължение, който би могъл да се получи в резултат на извършената проверка, като в определения 3 дневен от връчването на писмото е изискано внасяне на депозит в размер на 3154,35 лева.

                На 29.07.2019 г. „*****“ ООД е представил обезпечение за евентуално бъдещо вземане, което би възникнало, за да бъде дадено разрешение за вдигане на стоките.

                В отговор на писмото на митническите органи с искане на допълнителни документи е получено писмо с peг. №32-227441/05.08.2019 г. от дружеството вносител, с което се предоставят обяснения, без да са представени допълнителни документи и се дава разрешение за разкриване на банкова тайна по отношение на плащанията между „*****“ ООД и BAO GE IMPORT AND EXPORT CO., LIMITED.

                При това митническите органи не намират аргументи защо декларираната стойност на част от внасяните по фактура за покупко-продажба №20190516/ 16.05.2019 г. стоки е занижена в сравнение с декларираните за допускане за свободно обращение стоки от същия вид, остават със съмненията, че декларираната митническа стойност не е действително платената или подлежаща на плащане цена при положение че не се оспорва автентичността на фактурата.                      

              С позоваване на чл. 140 пар.2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията било прието, че стойността не може да се определи по реда на чл.70 пар.1 от Кодекса и следва да се приложи чл. 74 пар.1 от МКС. Извършени били проверки в база данни на „Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИСЗА“  за периода 05.04.2019      г. до 05.07.2019г. включително и не били установени за приблизително същия период декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от МКС за идентични стоки, изпратени от същия изпращач до същия получател. Поради това било прието, че не може да се приложи разпоредбата на чл. 74 пар.1 б. „а“ от МКС и следва да се пристъпи към определяне на митническата стойност по реда на чл.74 пар.1 б. б). След направена справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото време, в същото или приблизително същото количество стоки, били установени декларирани и приети митнически стойности за „сходни стоки“ с произход Китай, внасяни в същия период от друг износител и от други дружества – вносители по изброените четири митнически декларации, като MRN 19BG001007005578R8 от 24.06.2019 г. за мъжки и дамски чорапи, код по тарик ********* с митническа стойност 0,58 лв. за 1 чифт, съгласно чл. 74 пар. 2 б. „б“ от МКС и MRN 19BG005807020756R4 от 27.06.2019 за мъжки чехли с горна част от изкуствени материали, код по тарик ********** - митническа стойност в размер на 1.23 лв./чифт, съгласно чл.74 пap.1 буква б) от Регламент (ЕС) №952/2013 г.

              Прието е, че декларираните стоки в горните митнически декларации съставляват „сходни стоки“ според чл.1 пар 2 т.14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е определена нова митническа стойност на процесните стоки.

               Митническа декларация MPH: 19BG001007005578R8 /24.06.2019 година /на трето лице/ се отнася за мъжки и дамски чорапи общо 2880 опаковани по 3 чифта /вискоза/. В приложената към митническата декларация фактура № 19AIY- КА022 /14.05.2019г. са описани комплекти чорапи от 3 чифта с размери както по МД № 19В0002002011164R6/ 05.07.2019г. и фактура № 20190516/16.05.2019г. към нея средната цена на 1 чифт чорапи от изкуствено влакно /бамбук/ е 0,46лв., а средната цена на чехлите за баня от пластмаса е 0.95лв. за 1 чифт.

               Във връзка с възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност на стоките от групите 26 и 27, административният орган е счел, че не може да приеме декларираната митническа стойност на основание чл.70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета и на основание чл.74 пар.1 буква б от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. е определил цена на 1 чифт чорапи 0,58 лв. и на чехли за баня от пластмаса 1.23 лв. за чифт, като се е позовал на следните документи: Митническа декларация MPH: 19BG001007005578R8 /24.06.2019г. /на трето лице/ се отнася за мъжки и дамски чорапи общо 2880 опаковани по 3 чифта /вискоза/. В приложената към митническата декларация фактура № 19AIY- КА022 /14.05.2019г. са описани комплекти чорапи от 3 чифта с размери както следва: 39/42 и 43/46 с цена 1.07$ комплект; 35/38 г 39/42 с цена 0.99 $ комплект, при условие на доставка FOB Шанхай.

              На основание чл.141 пар.3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията, Административният орган е взел по-ниската от двете стойности или: 0.99 $ х 1.75081 = 1.73 : 3 = 0.58 лв ./чифт/.  

                Митническа декларация MPH: 19BG005807020756R4 /27.06. 2019г. /нa трето лице/ се отнася за мъжки чехли с горна част от изкуствени материали, общо 11640 чифта и митническа стойност 14265.60 лв. или: 14265.60лв. : 11640 чифта = 1.23 лв. /чифт/, 12370 ч. чорапи изкуствени влакна/бамбук/ х 0.58 лв. = 7174.60лв, 7174.60лв. х 12 % = 860.9 5лв. – мито, 8129.35лв. х 20% = 1625.91лв.-ДДС, 2880 чифта чехли за баня х 1,23 лв. = 3542.40 лв., 3542.40лв. х 16.80 % = 595.12 лв. – мито. 

               Съгласно представената фактура за покупко-продажба №20190516/ 16.05.2019 г. за стока 26: „Чорапи от изкуствени влакна (бамбук) - 12370 чифта“ е декларирано следното: 1.артикулен номер RS4 - митническа стойност 0.43лв. /1 чифт; 2. артикулен номер RS4 - митническа стойност 0.47лв. /1 чифт; 3.артикулен номер RS9 - митническа стойност 0.47лв. /1 чифт. Моделите са разпознаваеми като за мъже. Става въпрос за къси чорапи, обхващащи глезена, трикотажни, съгласно етикета - състав: бамбук (изкуствено влакно) и размер: 41-47.

              След направена справка в „Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи МИСЗА“ за периода от 05.04.2019          до 05.07.2019г. включително не са установени допуснати до свободно обращение идентични стоки по смисъла на чл.1, пар.2 т.4 от Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Установено е, че митническата стойност на стока № 26 е по-ниска при сравняването й с митническата стойност на сходни стоки (чорапи, съдържащи вискоза) с произход от Китай, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото време в същото или приблизително същото количество.

                Митнически декларации /МД/ MRN 19BG002002009223R3 от 06-06-2019, MRN 19BG002002008807R0 от 29-05-2019 и MRN 19BG005807015600R6 от 20-05-2019 не са взети предвид, поради следните обстоятелства:

                МД MRN 19BG002002009223R3 от 06-06-2019 се отнася за чорапи - 57600 чифта, без указано съдържание на материала, от който са произведени, без указано предназначение - за мъже, за жени или деца.

               МД MRN 19BG002002008807R0 от 29-05-2019 се отнася за чорапи -4573 чифта/к-кта без установено съдържание на материала, от който са произведени, предназначение - за мъже, за жени или деца.

                МД MRN 19BG005807015600R6 от 20-05-2019 се отнася за къси чорапи-терлички  -20 дуз./240 чифта .

               В базата данни е установена МД MRN 19BG001007005578R8 от 24.06.2019г., отнасяща се за мъжки и дамски чорапи; общо-2880 опаковки х 3 чифта; Material 72% VISKOSE (LENZING), 25% POLYAMID, 3%ELASTANE; 8640чифта общо.

                В приложената към митническата декларация фактура № 19AIY-KA022 от 14.05.2019г. са описани комплекти чорапи от 3 чифта, с размери, както следва: 39/42 и 43/46 с цена 1,07$/ комплект или 0,36$/чифт и 35/38 и 39/42 с цена 0.99 $/ комплект или 0,33$/чифт при условие на доставка FOB Шанхай.

              Транспортните разходи и др. разходи до мястото им на въвеждане в ЕС са в размер на 0.000763 лв./чифт.

              Взета е по-ниската от двете стойности на основание чл.141 пар.З от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, или 0.58лв./чифт, Митническата стойност е определена на основание чл.74, пар.1 буква б) от Регламент (ЕС) №952/2013 г.

              Стока №27 „Мъжки чехли за баня с горна част и ходила от пластмаси - 2880 ЧИФТА“:

              В търговска фактура №20190516 от 16.05.2019 е вписано условие на доставка CFR Варна и стоките са описани както следва:

1.       артикулен номер R2242 - чехли за мъже № 40-45 - митническа стойност 0.98лв. /1 чифт;

2.       артикулен номер R2243 - чехли за мъже № 40-45 митническа стойност 0.90лв. /1 чифт;

3.       артикулен номер R2244 - чехли за мъже № 40-45 - митническа стойност 1.10лв. /1 чифт;

4.       артикулен номер R2246 - чехли за мъже № 40-45 - митническа стойност 0.82лв. /1 чифт.

                След преглед на рисковите прагови стойности „FAIR PRICE“ (15.67лв/кг) и „RISK THRESHOLD VALUE“ (7.84лв/кг) (приложение I към указанията за предприемане на действия при сработването на профила) за код по КН 64029939 е установено, че декларираната митническа стойност е занижена. Последната е в размер на 2.90лв/кг.

               На 09.08.2019 г. е изпратено писмо до вносителя „*****“ ООД, гр. **** по реда на чл.22 пар. 6 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Съюза с peг. №32-230983/ 09.08.2019 г. С писмото дружеството е уведомено, че митническите органи не приемат декларираната митническа стойност на стоките с №26 и №27 в МД с MRN №19В0002002011164R6/ 05.07.2019г. и определят нова митническа стойност, а доколкото стока №26 се класира в два различни ТАРИК кода, се посочва поотделно митническа стойност за чорапи с артикулни номера RS4 и RS9, и за чорапи с артикулни номера RS11, RS12 и RS13. На същия ден - 09.08.2019г., част от стока 26 по №19В0002002011164R6/ 05.07.2019г. - чорапи от памук 92%, еластични влакна 8% - 4000 чифта /поз. RS11/; чорапи от памук 80%, 18% полиамид, 2%еластан - 800 чифта /поз. RS 12/ и чорапи от памук 85%, 12,5% полиестер, 2% еластан - 800 чифта /поз. RS 13/ е декларирана от вносителя за допускане за свободно обращение с нова митническа декларация №19B0002002013416R0/ 09.08.2019г.

                 В определения от ответника 30-дневен срок вносителят е депозирал писмо с рег.№32-251116 от 29.08.2019г. /л.38 от делото/, в което е изложил становище, че в писмото не са посочени митническите декларации на трети лица, които митницата е ползвала за увеличаване на декларираната от дружеството стойност. Според дружеството няма доказателства, че стоките по тези декларации касаят действително сходни стоки по смисъла на Регламент 952/13 г. и Регламента за неговото приложение. Изложено е, че са налични митнически декларации на трети лица на по-ниска стойност от декларираната от дружеството, поради което следва дас е приложи чл. 141 параграф 3 от Регламент № 2015/2447 на ЕС. Дружеството е поискало да бъде иформирано на какво почиват съмненията и неприемането на декларираната митническа стойност и да му се даде реално възможност за становище, а не предварително да се определя сума за внасяне, която дори не е уточнена по вид вземане. Изразил е становище, че на дружеството е нарушено правото на участие в започналото административно производство.

               На 31.10.2019 година директорът на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“ е издал оспореното в настоящото производство  Решение към MRN 19BG002002011164R6 /05.07.2019 година с peг. № 32-313441 от 31.10.2019 година / л.л.17-33/.

               С оспореното решение е: 1. отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки № 26, и 27 по МД с MRN №19В0002002011164R6/ 05.07.2019 г. и е определена е митническа стойност на внасяната от „*****“ ООД стока, съобразно декларираното в MRN №19В0002002011164R6/05.07.2019 г.; 2. Взети са под отчет определените държавни вземания; 3. начислени и взети под отчет с ВПО №2276712-001/09.08.2019г. за вносни мита /АОО/ -3203.18 лв., антидъмпингови мита /А30/-1572.52 лв. и ДДС /ВОО/-11206.07лв.; 4.

Определени са дължими суми за доплащане мита - 310,66 лв. и ДДС- 515,07 лв., ведно с лихва за забава на основание чл.114 пар.1 и пар.2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл.59 ал.2 от ЗДДС.

                    Прави впечатление, че в оспореното решение е изписана митническа декларация /МД/ с MRN 19B000200 2011164R6 / 05.07.2019 година, а в доказателствата по преписката и от страните, вкл. в писмените становища се изписва MRN 19BG002002011164R6 / 05.07.2019 година, като определящия регистрационен номер на решението е един и същ, а именно peг. № 32-313441 от 31.10.2019 г. на директора на териториална дирекция /ТД/ „Северна Морска“ в Агенция Митници, което следва да се отдаде на техническа грешка в изписването.

                     В решението от фактическа страна са описани изложените по-горе факти, въз основа на които административният орган приел, че декларираната митническа стойност е занижена и същата била определена съгласно последващ метод, а именно - като е взета предвид митническата стойност на сходни стоки. 

             От правна страна административният орган при постановяване на оспореното в настоящото производство решение се е позовал на разпоредбите на чл.84 ал.1 т.1 от Закона за митниците /ЗМ/ във връзка с чл.74 §2 б) от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/ вр. чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447, вр. чл.5 т.39 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл. 77 § 1 б. а), § 2 и § 3, вр. чл.85 пар. 1, вр. чл. 101, §1, вр. чл. 102 от МКС, вр. с чл. 54 ал.1 и чл.56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК.

                Видно от преписката Решението е връчено на „*****“ ООД на 05.11.2019 г. с известие за доставяне / на л.15/, жалбата срещу него е подадена чрез ТД Северна морска на 14.11.2019г. /на л.л.4-8/ до АдмСЛ.

    По делото са приети доказателствата, представени с административната преписка и постъпилите относно компетентността на длъжностното лице, издало обжалваното решение - заверено копие на Заповед № 7296/11.07.2019г. на директора на Агенция „Митници“.

    За нуждите на настоящото съдебно производство по съдебна проверка за законосъобразност на оспореното решение съдът събра по реда на чл. 192 от ГПК от ТД Югозападна в Агенция „Митници”, гр. София, цитираната в акта митническа декларация - MRN:19BG0058 07020756R4/27.06.2019г., ведно с придружаващите ги документи - фактура, договор за продажба,, плащания и цялата налична документация към тях, доказващи произхода на стоките, както и търговските марки, придружени с превод на документите на чужд език.

     По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.     

      По делото е назначена, изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като изготвена обективно, безпристрастно и компетентно. Същата изчерпателно дава отговор на поставените въпроси и кореспондира с останалите доказателства по делото.    

    Съгласно заключението на същата, след проверка на доказателствата по делото и такава в счетоводството на оспорващото дружество, реално платената цена от „*****“ ООД за доставка на стоките по фактура № 20190516/16.05.2019г. към МД № 19B0002002011164R6/ 05.07.2019г. е на стойност 27814.30 евро х 1.95583 = 54400.04 лв. с преводът е извършен чрез Инвест банк АД., реално е заплатена цена на процесните стоки, като е налице съответствие между реално платената цена с декларираната стойност в митническата декларация. МД № 19B0002002011164R6/05.07.2019г. е отразена в дневника за покупки по ЗДДС в м.08.2019г. с данъчна основа 55959,34 лв. и ДДС 11191.87 лв. и МД № 19В0002002013416R0/09.08.2019г. е отразена в дневника за покупки по ЗДДС в м.08.2019 г. с данъчна основа 5215.37 лв. и ДДС 1043.07 лв. Фактура № 20190516/16.05.2019г. към МД № 19B0002002011164R6/ 05.07.2019г е на стойност 27814.30 евро х 1.95583 = 54400.04 лв. Реално платената цена на стоките от „*****“ ООД е 27814.30 евро. Плащането е осчетоводено както следва: Дебит сметка 401 Доставчици 54400.04лв.,Кредит сметка 504, Разплащателна сметка 54400.04 лв.

     Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:      

                Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в срока по чл.149 ал.1 от АПК, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима. 

       Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

       В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл.146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

    По правната си същност оспореното в настоящото съдебно производство решение представлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобраност на основанията, посочени в  чл.146 от АПК.  

    Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл.19 ал.7 от Закона за митниците (ЗМ). Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на СД Директор на ТД Северна морска в Агенция „Митници“, според представената на лист 141 от делото Заповед № 7296/11.07.2019г. на директора на Агенция „Митници“, е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл.101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр. чл.19 ал 1 и чл 15 ал. 2 т.8 от ЗМ, вр. чл.5 т.39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия.

    Оспореният административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна.  

    При издаването му обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и нарушение на приложимия материален закон, поради което то се явява незаконосъобразно.

    Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения.

    Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и вътрешното митническо законодателство, въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения. Една част от мерките се прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, а друга след като вдигането на стоките е разрешено.

    Разпоредбата на чл.15 параграф 1 от Регламента поставя изискването за всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, да предостави  на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. В правомощията на митническите органи съгласно чл.46 от Регламента е извършването на всякакъв вид контрол , който считат за необходим , включително и проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в декларация.  Такава проверка е била извършена относно верността на данните за реално платената цена за стоките, релевантно за определеляне на митническата им стойност, съответно и на дължимите публични държавни вземания- мито и ДДС.

   В конкретния случай възникналите съмнения и упражнения митнически контрол са във връзка с митническата стойност на декларираните за режим „Допускане до свободно обръщение“ стоки.

Съгласно чл.70 пар.1 и 2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК.   Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, C-306/04, EU: C: 2006: 716, т. 20.

 Следва да се има в предвид, че разпоредбата на чл.140 пар. 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70 пар.1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140 пар. 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.

   Според правилото на чл.74 параграф 1 от МК, когато митническата стойност на може да се определи съгласно чл.70, тя се определя като се прилагат последователно букви от а)до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл.74 параграф 3 МК, когато митническата стойност не може да се определи по пар. 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза като се използват разумни способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията; чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на МК.

   Предвид посочените по-горе правни норми, настоящият състав   приема, че те са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

    Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 параграф 1 от МК, те могат да поискат от декларатора да представи допълнително информация – съгласно чл.140 пар. 1 от Регламента за прилагане, а ако съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140 пар. 2 от Регламента за прилагане митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70 пар. 1 от Кодекса.

   В такива хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване стойността на внасяните стоки.

  В случая предвид преценката на органа за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, е било налице основанието за пристъпване към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност.

Разпоредбата на чл.141 параграф 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74 параграф 2 букви а) или б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. Съгласно параграф 2 на чл.141 от Регламента за прилагане прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.

Според чл.1 пар.2 т.4 от Регламента за прилагане, идентични стоки в рамките на определянето на митническа стойност означава – стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични.

           Съгласно чл.1 пар. 2 т.4 „сходни стоки” означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.

В настоящия случай административният орган е определил различна митническа стойност на два вида стоки по процесната митническа декларация на „*****“ ООД: на стока № 26, чорапи от изкуствени влакна бамбук-12370 чифта и стока №27-мъжки чехли за баня с горна част и ходила от пластмаса-2880 чифта, излагайки аргументи,  че митническата стойност на стока № 26 е по-ниска при сравняването й с митническата стойност на сходни стоки /чорапи, съдържащи вискоза/ с произход Китай, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително същото  време в същото или приблизително същото количество  и за стока №27, с оглед установеното след преглед на рисковите прагови стойности „FAIR PRICE“ (15.67лв/кг) и „RISK THRESHOLD VALUE“ (7.84лв/кг) (приложение 1 към указанията за предприемане на действия при сработването на профила) за код по КН 64029939,че декларираната митническа стойност е занижена. Последната е в размер на 2.90 лв/кг.

   Правомощието на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл.70 пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл.74 от същия регламент възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки конкретен случай / решение № 15962/25.11.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8396/2019 г. /.

    Според трайната съдебна практика на административните съдилища и ВАС първо трябва да се установи наличието на съмнения и след това да се провери дали е спазена процедурата по определяне на по-високата митническа стойност съобразно изискванията на чл. 74 параграф 2 т. „б“ от МК.

   В тази връзка, следва да се отбележи, че проверка в счетоводството на дружеството не е извършвана, за да се твърди наличието на съмнение относно достверността на декларираната митническа стойност, като не са спазени изискванията за приложението на този вторичен метод за определяне на митническата стойност.

            С оспореното решение е определен нов, по – висок размер на дължимите публични вземания по митническа декларация /МД/ MRN: с № 19В0002002011164R6/ 05.07.2019г. за поставяне под режим допускане за свободно обръщение на 30 стоки с произход Китай, от които: стока № 26 - чорапи от синтетични влакна - 17970 чифта /поз. RS4, RS9, RS11, RS12, RS13 и стока № 27 - мъжки чехли за баня с горна част и ходила от пластмаси - 2880 чифта, с декларирана обща фактурна стойност  55959,34 лв. и ДДС 11191.87 лв. При извършена проверка от компетентен митнически орган било констатирано относно митническата стойност на стоки 26 и 27 сред приложените към митническата декларация документи липсват такива, които по недвусмислен начин да доказват, че декларираната митническа стойност е реално платена или подлежаща на плащане цена, което породило съмнение дали това е единственото разплащане по сделката по банков път.

             Ответникът не ангажира доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност. В оспореното решение на страница е записано, че съмненията им възникват след преглед на рисковите прагови стойности, като там те са  цена на килограм. От една страна процесните стоки са индивидуално определени и имат цена на брой, поради което не може да се съпоставят с цени на килограм, респективно тази съпоставка да бъде основание да твърдят, че имат съмнения относно верността на митническата стойност. От друга, няма дефиниция в митническия кодекс на Общността какво са това рискови правни стойности. По своята правна същност  тези рискови прагови стойности представляват минимални митнически стойности, което е забранено в чл.144 от Митническия кодекс на Общността.

               С писмо рег. № 32-216784/25.07.2019г. административният орган изисква от дружеството информация, но същевременно е определена по-висока митническа стойност. При това на дружеството вече е определен депозит за внасяне в размер на 3 154.35 лева, за да се получи разрешение за вдигане на стоката от митническите органи. В тази връзка няма изложена информация за определената по-висока митническа стойност, въз основа на която са изчислени тези допълнителни държавни вземания. Отделно от това, посочената сума не е определена по вид - колко е размера на митото и колко е размера на ДДС. Не е посочено и основанието, на което е определена по- високата митническа стойност, както и информация относно източниците, които са ползвани митническите органи за нейното определяне.

               Съгласно трайната съдебна практика на българските съдилища и тази на СЕС - безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което следва да се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко- продажбата, още повече, че жалбоподателят е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката като и допълнително е представил такива.

               Не е ясно защо административният орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по чл. 74 параграф 2 б. „б“ от МК, тъй като оспорващият е представил на митническите органи договор за покупко-продажба, фактура, платежни документи за заплащане цената на стоките, фактура за транспортните разходи, с което е доказал декларираната митническа стойност, като според доказателствата и заключението по съдебно счетоводната експертиза митническите органи не са извършвали проверка в счетоводството на дружеството относно платената или подлежаща на плащане цена, а само са изложили твърдение, че тя била недоказана, защото не били убедени, че това било единсъвеното плащане по приложената фактура.

             Относно процедурата по определяне на по-високата стойност, следва да се съобрази, че във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, митническите ограни имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава.

            На това принципно положение е основана и процедурата по чл.140 пap.1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му - арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С- 263/06, EU:C:2008:128, т.52.

            Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по определяне на митническата стойност и впоследствие на издаването на решението за корекция, произтича от общото правило на чл.22, пар.7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 20018г., Soprope, С-349/07, EU:С:2008:746, т.36.

             По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл.140 вр. чл.141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение.

               Доколкото производството по чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение - Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела С-29/13 и С-30/13, EU:C:2014:140, т.49.

            Това императивно изискване в случая не е спазено, т.к. с изпратеното писмо се иска информация, но в същото време е събран определен размер на депозит, което означава, че вече е налице определена по-високата стойност за стоките.

            Правото на защита на дружеството е нарушено тъй като не е информирано обосновано на какво почиват съмненията  и неприемането на декларираната митническа стойност, за да има реална възможност да даде становище, вместо което предварително е определена сума за внасяне, която не е уточнена по вид вземане.

              При прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена такава, а лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митническите формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изискана документация и информация в подходяща форма и оказва цялостно съдействие за извършването на тези формалности или контрол – чл. 15, § 1 от МК.

В тежест на митническия орган е да обоснове определената по чл. 141 пар.1 от Регламента за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки. Лицата, които са адресати на решенията за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си досежно елементите, на които административният орган възнамерява да обоснова своето решение. За целта следва да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобал Транс Лоджистик, по обединени дела С – 29/13 и С – 30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49.

Само в случай, че митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74 пар., букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Действително разпоредбата на чл.140 пар. 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар.1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140 пар.2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена.

В конкретния случай митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл.74 пар. 2 б. б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност като в тежест на митническите органи е да обосноват определената по чл.141 пар.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки.

Съгласно предвиденото в чл.1 пар.2 т.14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 „сходни стоки” са произведените в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, притежават подобни характеристики и подобни съставни материали, даващи им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Преценката за квалифициране на стоките като „сходни” е въз основа на тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка.

В тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със "сходни" стоки. В случая административният орган не е подкрепил с никакви доказателства доводите си за неприложимостта на §2 б. „а” и е останало неясна причината, поради която е приложен методът по чл. 74 пар. 2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 за "сходни" стоки.

В настоящия случай административният орган е приел в оспорения акт, че разпоредбата на пар. 2 б. „а“ не може да се приложи, тъй като за периода 05.04.2019г. до 05.07.2019г. включително не са установени в „Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИС3А“ допуснати до свободно обращение идентични стоки по смисъла на чл. 1, пар. 2 т. 4 от Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Като за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС за идентични стоки, изпратени от същия изпращач до същия получател. При което органът е приел, че митническата стойност следва да бъде определена съгласно последващ метод, а именно - предвид митническата стойност на сходни стоки.

Така изложеното от органа обаче не е подкрепено с никакви доказателства  и от същото не става ясно по какви причини е приложен именно методът по чл.74 пар. 2 буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 за „сходни“ стоки. Липсват доказателства, а и изложените от органа доводи за идентични стоки, изпратени от същия изпращач до същия получател не съответстват на заложения в пар. 2 б. „а“ смисъл.

Това налага извода, че при издаване на оспорения акт, административният орган не е извършил анализ на сходните стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на процесиите стоки по отношение подобни характеристики и подобни съставни материали, което да обуславя възможността да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Митническите органи не са извършили анализ в съответствие с изискванията на чл.141 от Регламента за прилагане и без да е налице пълен анализ за сходството на стоките, каквото е изискването на чл.1 пар.2 т.14 от Регламента за изпълнение.

Според заключението на извършената съдебно - счетоводна експертиза по процесната фактура е налице реално заплатена цена за доставка на стоките и общата цена напълно съответства на декларираната такава пред митническия орган.

Предвид това не може да се приеме, че правилно и законосъобразно е пристъпено към прилагане разпоредбата на чл.74 пар. 2 б. „б“ от МКС, приемайки че стойността не може да се определи по реда на чл.70 пap.1 от Кодекса. Възможността на митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки, когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не освобождава същата от задължение да мотивира решението си.

На следващо място настоящата съдебна инстанция намира, че при издаване на оспорения акт е допуснато и друго нарушение. При прилагане на чл.74 пар. 2 б. „б“ от МКС административният орган се позовава на митнически декларации за извършен внос на сходни стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на процесните стоки, без посочването на други данни за този анализ и без мотиви защо не може да се приеме митническа стойност на стоките, декларирани от дружеството-вносител, по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или по реда на чл.74 пар. 2 буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, не обосновава приложението на чл.74 пар. 2 буква „б“ от цитирания Регламент за определяне митническата стойност на процесните стоки.

Само са посочени номерата на 2 бр. митнически декларации, които са послужил за определяне на по-високата митническа стойност. Всичко това нарушава правото на защита на жалбоподателя и прави невъзможно съдът да провери дали са били налице предпоставките на закона при определянето на по-високата митническа стойност точно по чл.74 прагарф 2 б. „б“ от Регламент 952/2013 г., още повече, че според трайната съдебна практика - митническата декларация е частен документ, който няма обвързваща съда доказателствена сила и следва да се преценява с оглед събраните по делото доказателства, а такива изобщо липсват.

 Наред с това неправилен е подходът на органа по прилагане на цитираната норма и предвид обстоятелството, че липсва пълен анализ за сходството на стоките, съобразно легалната дефиниция за това в чл.1 пар. 2 т. 14 от Регламента за изпълнение. Съобразно тази норма, сходни са стоките, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.141 пар.1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките  дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което настоящата съдебна инстанция приема, че определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки, какъвто е процесният случай, противоречи на материалния закон.

Трябва да се отбележи, че стоките, внесени от трети лица, които митническите органи са ползвали за определяне на по-висока митническа стойност, са със различен състав от процесните. В решението подробно е описан състава на всеки един от чифтовете чорапи. Описан е % на съдържанието на памук. При някой има полиамид, при други има еластан, при други има бамбук. При други има пениран памук, полиестер. Докато тези ползвани за увеличаване на митническата стойност внесени от третото лице, не съвпадат като съставни части, състав, материал на внесените от жалбоподателя. Техният състав е описан на страница 7 от процесното решение. В нито един от видовете не съвпада състава. Видно е наличието на вискоза и то в по-голяма част 72%, но никъде не фигурира като съставна част в процесните стоки  вискоза.

  По отношение на втория артикул конкретно за съставните материали - мъжките чехли: от процесните чехли има взета мостра от митницата, но няма мостра за съпоставка от тези внесени от третото  лице, за да се установи как се е стигнало до определянето им като сходни.  

  Следва да се отбележи начина на определяне на по-високата митническа стойност, а именно в решението е посочен номер на една единствена митническа декларация на трето лице за всяка стока, по която се твърди, че стоки са „сходни“ и на по-висока стойност и по единична цена на бройка, без да се посочва как е изчислена и какво включва тази по-висока стойност.

   При това, на оспорващият е нарушено  правото на защита, защото освен номера на митническата декларация, няма изискуемите данни  за търговското равнище, за произхода на стоката, транспортните разходи, застраховки, както кой е производителя, датата на сключения договор за продажбата на тези стоки, датата и стойността на фактурата, за да може оспорващият адекватно да организира защитата си, доколкото всички тези елементи са обуславящи за извода, дали стоките по тази декларация отговарят за дефиницията за „сходни стоки“ и дали са приложени правилно разпоредбите, касаещи определяне на митническата стойност съобразно принципа за сходни стоки.

   На следващо място, съгласно изготвената и приетата като неоспорена съдебно – счетоводна експертиза, след извършена справка в счетоводството на дружеството е установено, че по фактура № 20190516/16.05.2019г. реално е заплатена цена за доставка на стоките от „*****“ ООД  в 27814.30  евро, като преводът на сумата е извършен с валутен банков превод на 29.07.2019г. чрез Инвест банк АД. На лице е съответствие между подлежащата на плащане и реално платената цена на стоките. Достоверността на така установеното от експерта се потвърждава и от приложеното към доказателствата Потвърждение за плащане, съставено от цитираната банкова институция.

   Според доказателствата по делото и СЧЕ по Митническа декларация № 19B0002002011164R6/05.07.2019 година и фактура № 20190516/16.05.2019 година към нея средната цена на 1 чифт чорапи от изкуствено влакно /бамбук/ е 0.46 лева, а средната цена на чехлите за баня от пластмаса е 0.95 лева за 1 чифт.

    Както се посочи по-горе митническата стойност е договорената стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките. В случая стоките по Митническа декларация № 19В0002002011164R6/05.07.2019 година и фактура № 20190516/ 16.05.2019 година към нея са осчетоводени в счетоводството на „*****“ ООД и фактура № 20190516/16.05.2019 година е платена по банков път.

    Видно от доказателствата по делото и СЧЕ по възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност на стоките от групите 26 и 27, административният орган е счел, че не може да приеме декларираната митническа стойност на основание чл.70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 година на Европейския парламент и на Съвета и на основание чл.74 пар. 1 буква б от Регламент /ЕС/ № 952/2013 година, е определил цена на 1 чифт чорапи 0.58 лева и на чехли за баня от пластмаса 1.23 лева за чифт, като административният орган се е позовал на документи от трето лице. В тази връзка от „Кауфланд” е представена една фактура за чорапите, а за чехлите е представена фактура от друго трето лице -„ОИО“. В случая е определена тази договорена стойност от една фактура, от едно лице, като са представени всички необходими документи, без да е определена от няколко сходни стоки. При това договорната стойност е определена от една фактура от едно лице, за да се докаже, че действително дружеството е подало декларация на  по - ниската стойност. На база на цените от двете трети лица е определена по- висока митническа стойност и съответно е начислена разлика за доплащане, както на мито, така и на ДДС от „*****“ ООД, представено от експерта в табличен вид и представляващо така наречената нова стойност определена с решението. Аналогичен е подходът за ДДС – чорапи, чехли:  ДДС по митническа декларация на „*****“ ООД, ДДС по решение на Агенция „Митници“ и разлика за доплащане ДДС от „*****“ ООД на база по -висока определена цена.

  Доколкото има само по една фактура от третите лица, според вещото лице е счетоводно необосновано да се пристъпи към определяне на договорена стойност на сходни стоки, като счетоводно наличните документи - митническа декларация и фактура са отразени в счетоводните регистри на „*****“ ООД и би следвало да се съобразят.

   След като приема, че процесните стоки са рискови и поради това пристъпва към определяне на друга договорена стойност на сходни стоки като търси трето лице, за да докаже, че стойността е по - висока и той намира само по един доставчик, по една фактура.

    Митническите органи не са извършили анализ съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за прилагане и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трети лица. Цените са изчислени съобразно количеството и стойността на различни митнически декларации като не са посочени вносителите по тях, както и не е извършен анализ на условията по доставката съгласно Incoterms 2010 и как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества срокове и начин на плащане, количества, търговска марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл.1 пар. 2 т.14 от Регламента за изпълнение.

   Посочените в оспорения акт номера на митнически декларации на други вносители и единични покупни цени, не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15.

   Митническата стойност е договорената стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките. В случая стоките по МД № 19B0002002011164R6/05.07.2019г. и фактура № 20190516/16.05.2019г. към нея са осчетоводени в счетоводството на „*****“ ООД и фактура № 20190516/16.05.2019г. е платена по банков път.

  Обжалваното решение не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл.74 пар. 2 б. „б” от Регламент № 952/2013 г., а липсата на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки.

На следващо място, според чл.141 пар.1 от Регламента за изпълнение при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74 параграф 2 б. б) от Кодекса се използва договорната стойност на сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, т. е. тези изисквания следва да са налице по отношение на сходните стоки, отговарящи на цитираното по-горе определение. Сходството на стоките по процесната MRN 19BG002005010100R5/15.06.2019 г. и по използваните от ответника митнически декларации за стойност на „сходни стоки” не е доказана, тъй като качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките не е обсъдено и преценено. Не е направен анализ на данните от анализните сертификати, вкл. чрез назначаването на експертиза, която да обясни по какъв начин разликите в показателите влияят на качеството на двата продукта.

    В хода на процеса ответника не представи доказателствени източници за сходство на стоките по процесната митническа декларация с митническите декларации на други вносители по критериите за също търговско равнище и за количества. Върховният административен съд в свое решение № 9228/18.06.2019 г. по адм. дело № 3456/2019 г. посочва, че в тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки със „сходни” стоки. Съдът квалифицира като незаконосъобразен административен акт решение, в което липсва анализ на характеристиките и определящите реквизити от съставните материали на стоките и при отсъствие на доказателства за възможното изпълнение с тях на същите функции, изпълнявани от внесените стоки, нито за взаимозаменяемостта им в търговската дейност. Разликата в цените на стоките по делото не е достатъчна сама по себе си за формиране на противен извод.

    За да определи по-висока митническа стойност на част от описаните стоки в митническата декларация на „*****“ , ответникът се е позовал на данни за декларирана митническа стойност на различни по вид стоки, на различни по количества стоки и на стоки с различно търговско равнище стоки, но без да извърши корекции съобразно императивното правило на чл.114 ал.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, а това нормативно предписание не е самоцелно, защото обслужва идеята за обективност по определяне на реална митническа стойност, основа за митническото облагане.

  Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или на фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009 г., Mitsui &Co. Deutshland, C-256/07, EU: C: 2008: 580, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, C-354/ 09, EU: C: 2010: 439.

  Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки /явно очаквано заради тъждеството в тарифното класиране/ без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. В този смисъл е решение 16811/10.12.2019 г. на ВАС по адм. дело № 9341/2019; решение № 16405/03.12.2019 г. на ВАС по адм. дело 8139/2019 г. /.

    С оглед гореизложеното съдът намира, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава съобразно митнически декларации на трети лица, директорът на ТД „Северна морска” към Агенция „Митници” е постановил незаконосъобразен административен акт.

               При определянето на новата митническа стойност не е спазен принципа на прозрачност , установен в чл.12,ал.1 от АПК. В хода на производството пред административния орган жалбоподателят не е разполагал с информация за сравняваната стока, нейния произход, производителя, датата на продажбата и т.н. и в този смисъл не е могъл да ангажира адекватно защитата си. Единствено е бил уведомен за размера на определената митническа стойност, но това представлява само една цифра, зад която не стоят никакви показатели.

     По така изложените съображения съдът приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл.140 вр.чл.141 от Регламента за прилагане, вр. чл.74 параграф 2 буква б) от МК, поради което като е определил митническа стойност, по декларация на трето лице, без да извърши анализа съгласно чл.141 парараграф 1 от Регламента за прилагане , директора на териториална дирекция /ТД/ „Северна Морска“ е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.

               При този изход на правния спор и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съобразно чл.143 ал.1 от АПК следва да бъде осъден ответника да заплати на оспорващият направените и доказани съдебно деловодни разноски в размер на 760,00 лева, представляващи 50 лева платена държавна такса, съгласно вносна бележка, приложена на лист 9 от делото, 360 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение /л 10-11/, което не е завишено и 350 лева - внесен депозит за вещо лице или общо разноски в размер на 760 лева. 

              Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.143 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешки административен съд, четвърти състав 

             РЕШИ:           

             ОТМЕНЯ по жалбата на „*****“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. „****“ № 42, вход „А“, представлявано от управителя Р.А.Ч. с ЕГН: **********, Решение към MRN 19B000200 2011164R6 / 05.07.2019година /19BG002002011164R6 / 05.07.2019 година с peгистрационен № 32-313441 от 31.10.2019 година на директора на териториална дирекция /ТД/ „Северна Морска“ в Агенция Митници. 

             ОСЪЖДА Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция “Митници“ да заплати на на „*****“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. „****“ № 42, вх. „А“, представлявано от управителя Р.А.Ч., направените по делото разноски в размер на 760,00 /седемстотин и шестдесет/ лева.   

              Решението може да се обжалва чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд на РБ в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

              Да се изпрати препис от решението на страните  по делото.

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: