Р Е Ш
Е Н И Е
№ 278
гр. Г. Оряховица, 24.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в
публичното заседание на десети август през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като
разгледа гр.д. № 265 по описа на
ГОРС за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 25 от ГПК – бързо
производство.
Предявени са
конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и осъдителен иск по чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът твърди, че е сключил срочен трудов
договор № 92 / 28.01.2007 г. с ответника по
делото Община Горна Оряховица на длъжност „сътрудник, социални дейности“ с код
НКПД 34123006, код НКИД 8899, със срок на изпитване шест месеца в полза на
работодателя. Впоследствие между ответника и ищеца били сключени няколко
допълнителни споразумения. На 02. 01.2020 г. сключили допълнително споразумение
№ 3/02.01.2020, с което бил назначен на длъжността „специалист в социална
услуга“ с код НКПД *********, код от НКИД 8899. На 13. 01. 2020 г. ответникът
прекратил трудовото правоотношение с работника на основание чл. 71, ал. 1 от КТ
в срока за изпитване, считано от 14. 01. 2020 г. Ищецът намира прекратяването
на трудовия договор за незаконосъобразно, т.к. срокът за изпитване между
страните бил изтекъл още през м. 10.2017
г., като нов изпитателен срок не бил уговорен в допълнителното споразумение. Иска
от съда да признае уволнението за незаконно, да го отмени, да го възстанови на
заеманата преди това длъжност, както и да му бъде заплатено обезщетение за
оставане без работа за периода 14.01.-14.07.2020 г. в размер на шест брутни
работни заплати или нетната сума от 3600 лв. Претендира разноски.
С определение № 562/08.06.2020 г.
производството по делото било прекратено срещу първоначалния ответник Община Г.
Оряховица, като на основание чл. 228 ГПК като ответник по делото било
конституирано предприятие Домашен социален патронаж – Горна Оряховица. Исковата
молба приповтаряща съдържанието на първоначалната такава е депозирана в съда на
11.05.2020 г.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК
ответникът е оспорил иска.
На първо място намира същият за
недопустим, т.к. бил подаден след изтичане на законоустановения двумесечен срок,
визиран в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. Намира, че от 13.01.2020 г. до датата на
предявяване на исковата молба м. май 2020 г. са изтекли повече от два месеца,
поради което иска да се прекрати делото. Счита за неоснователно възражението на
ищцата, че в допълнителното споразумение подписано между страните на 02. 01.
2020 г. не бил уговорен срок за изписване, като посочва, че в титулната част на
самото споразумение било посочено основанието за това, а именно чл. 70, ал. 1
от КТ „Когато работата изисква да се провери годността на работника или
служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работата може да се
предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца“, а съгласно чл. 70,
ал. 2 от КТ, ако това не е посочено, се приемало, че срокът за изпитване е
уговорен в полза и на двете страни. Счита, че за законосъобразността на
прекратяване на трудовия договор със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 от КТ
са без значение мотивите на упражнилата правото да прекрати договора страна. Намира,
че след като с допълнителното споразумение ищцата е била преназначена на нова
длъжност, с нови трудови функции, то законосъобразно е било уговорено между
страните нов срок за изпитване. Иска от съда да прекрати производството поради
изтекла давност или да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По възражението за давност по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. Същото е
неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 3 от закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, в която е посочено, че от 13 март до отмяната на
извънредното положение сроковете спират да текат. Исковата молба срещу втория
ответник е предявена на 11 май 2020 г., поради което съдът намира, че
давностния срок не ищеца не е изтекъл. Освен това същият е започнал да тече от
14. 01. 2020 г., т.к. в заповедта от 13. 01. 2020 г. е посочено, че трудовото
правоотношение се прекратява считано от 14. 01. 2020 г.
По иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ:
Установява се, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало
с трудов договор № 92 от 28.04.2017 г., по силата на което ищецът е изпълнявал
при ответника длъжността „сътрудник, социални дейности“ с код по НКПД 34123006,
код по НКИД8899, с което било уредно условие – срок за изпитване 6 месеца, в
полза на работодателя. Впоследствие с няколко допълнителни споразумения
страните изменяли трудовия договор на основание чл. 119 КТ. През последната промяна
на 02. 01. 2020 г. между ищеца и ответника се сключило последното допълнително
споразумение, с което служителката била преназначена от длъжност „сътрудник,
социални дейности“ на длъжност „специалист в социална услуга“. Видно от
допълнително споразумение към трудов договор № 3/02.01.2020 г./стр.6/, е че между страните не е уговорен срок за изпитване, освен
посочването в титулната част на споразумението на разпоредбата на чл. 70, ал. 1
от КТ. Този трудов договор е прекратен при упражняване на правото на изпитване
от работодателя със заповед №6/13.01.2020 г., в която е посочено, че
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните е чл.
71, ал. 1 от КТ - прилагане на условието по инициатива на работодателя в срока
на изпитване. Заповедта е връчена на работника при отказ от получаване с
удостоверяване от двама свидетели. В заповедта не е посочена датата ѝ на
връчване на служителя.
При тези факти съдът намира иска за основателен. Съображенията за това са
следните:
За да е законно уволнението, извършено на основание чл. 71 КТ,
то в полза на работодателя следва валидно да е уговорено право на изпитване и
прекратяването да е извършено в рамките на уговорения срок. Правото на
изпитване е регламентирано в чл. 70 КТ
по императивен начин, като едно от ограниченията, поставени от законодателя, е
забраната за сключване на последователни договори с клауза за изпитване – за
една и съща работа за един и същ работник в едно и също предприятие
/работодател/ трудов договор със срок за изпитване може да бъде сключен само
веднъж. Целта на законодателя е да избегне възможността за използване на
института на изпитването за прекратяване на трудови правоотношения при
заобикаляне на останалите прекратителни способи. Ясен е и принципът, от който
изхожда разпоредбата - изпитването цели да даде възможност на работодателя да
се увери, че работникът има качествата, необходими за изпълнение на работата.
Ето защо, ако работникът вече е изпълнявал посочената работа, работодателят би
трябвало да е придобил достатъчно впечатления от начина на изпълнение на трудовите
задължения, за да му се признае повторно право на изпитване.
В настоящия случай ищецът е изпълнявал длъжността по силата на трудов
договор със срок за изпитване, като изпълнението на длъжността е траело над две
години. Това е немалък период от време, в който работодателят е имал
възможността да прецени качествата на работника във връзка с вменените му
трудови задължения. Ето защо включването на клауза за изпитване в сключеното
след това поредно допълнително споразумение за изменение на длъжността на
работника противоречи на разпоредбата на чл. 70, ал.5 КТ
и клаузата поради това е недействителна.
На следващо място, дори и да не се приемат горните доводи, сключването на
трудов договор със срок за изпитване трябва ясно да е изразено между страните и
уговорката за изпитване да бъде изрично вписана трудовия договор. Необходимо е
освен това в договора за изпитване да бъде изрично посочено, че уговорката за
изпитване е в полза на работодателя, защото от това следват важни последици за
това, а именно правото на работодателя на основание чл. 71 КТ едностранно да
прекрати трудовото правоотношение между страните без да дължи мотиви за това.
/в този смисъл е и правната теория – „Коментар на кодекса на труда“ Сиби, 2016
г., 12-то издание/стр.240//.
По правната си природа
уговорката за изпитване представлява модалитет на трудовия договор - част от
неговото допълнително и факултативно съдържание. В съдържанието на процесния трудов договор /допълнително
споразумение към трудов договор/ с №
03/02.01.2020 г. не е вписана изрична уговорка за изпитване между страните,
което е основна особеност на договора за изпитване и именно тя го отличава от
окончателния трудов договор. Следователно може да се приеме, че такава уговорка
е налице, само когато страните са постигнали съгласие за включването и в
трудовия договор и тя е изрично вписана в същия. След като такава уговорка не е
включена в съдържанието на договора, то същият не представлява и в него не се
съдържа трудов договор за изпитване по смисъла на чл. 70 от КТ. Трудовото
правоотношение, което е възникнало между страните, на основание трудов договор
№ 03/02.01.2020 г. не може да бъде прекратено, на основание прекратяване на
договор в срок за изпитване, поради което уволнението на ищцата със заповед № 6
от 13.01.2020 г. е извършено незаконно.
Действително в титулната
част на допълнителното споразумение е посочена разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КТ, но от цифровото и изписване не може да се извлече извод за воля, за
съгласие на страните за сключване на трудов договор със срок за изпитване. До този извод се достига и при тълкуването на
договора. Трябва да се търси действителната обща воля на страните, а отделните
уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор - чл. 20 ЗЗД. След като
допълнителното споразумение включва само две точки, една от която посочва
мястото на работа, а другата урежда новата длъжност на служителя, с посочване
на код по НКПД и предаване на новата длъжностна характеристика, очевидно е, че
страните не са договаряли трудов договор със срок за изпитване, а такъв с който
променят длъжността на служителката, т.к. ако волята им беше да има срок за
изпитване, това щеше да бъде изрично изписано.
Според чл. 74, ал. 1 и 4 КТ трудов договор или само отделна клауза от него са недействителни, когато
противоречат на закона или на колективен трудов договор или ги заобикалят, а
заобикаляне на закона е налице, когато забранена от закона цел се постига с
позволени средства, когато макар и от външна страна правната форма да е
спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона
резултат. Следователно клаузата със срок за изпитване, включена в титулната част
на допълнителното споразумение, при формално спазени изисквания на чл. 70 КТ -
трудовият договор да е първи между страните за определена длъжност, е
недействителна поради заобикаляне на закона, т.к. с нея се цели не проверка на
годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с
конкретен работник по облекчения за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 КТ, по
причини, които не са свързани с изпълняваната работа.
Ето защо съдът счита, че в полза на работодателя не е
съществувало потестативното право да прекрати трудовия договор на основание чл.
71 КТ и искът за отмяна на уволнението, извършено на това основание, следва да бъде
уважен.
По иска по чл. 344,
ал.1, т.2 КТ:
Основателността на иска
се обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто извод достигна съдът.
Страните не спорят, че съществувалото между тях трудово правоотношение е имало
безсрочен характер. Ето защо искът е основателен.
По иска по чл. 344,
ал.1, т. 3, вр. чл. 225, ал.1 КТ:
От представеното копие
от трудова книжка на ищцата и от представената справка
изх.№60-04-03-38028/20.07.2020 на Агенцията по заетостта се установява, че е
била безработна от 15.01.2020 г. до 20.07.2020 г. Ето защо съдът счита, че за
времето от 14.01.2020 г. когато е прекратен трудовия договор до 14.07.2020 г.,
т.е. за следващите след уволнението 6 месеца, ищцата е останала без работа
поради незаконното ѝ уволнение. Предвид разпоредбата на чл. 228, ал.1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел ІІІ
от глава Х от КТ, вкл. и това по чл. 225 от КТ, е полученото от работника или
служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение. От заключението на вещото
лице се установява, че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата,
преди незаконното уволнение- за м. ноември 2019 г. е било 663 лв. Вещото лице е
изчислило, че за периода от 14.01.2020 г. до 14.07.2020 г. работодателят
ѝ дължи обезщетение общо в брутен размер на сумата 3978 лв. Следователно
иска по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ е частично основателен и доказан и следва да
бъде уважен до сумата от 3580,20 лв. нетно, а до целият предявен размер от 3600
лв. – нетно, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Според чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда
издръжка, възнаграждение и обезщетения за работа. Посочената норма е
императивна - съдът е длъжен да постанови предварително изпълнение на решението
си при тези хипотези, като предварителното изпълнение на решението му не е
поставено в зависимост от преценката на съда, а следва задължително да бъде
допуснато по силата на посочената норма, когато са налице формалните
предпоставки, визирани в нея.
|
|
|
|
|
По разноските:
На основание чл. 78,
ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените в производството
разноски за адвокатско възнаграждение. Ищецът не е претендирал такива. На
основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда
сумата от 243,21 лв. държавна такса и 80 лв. за заплатено възнаграждение на
вещото лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.
344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Н.Л.А., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ със заповед № 6/13.01.2020 г. на управителя
С.С.М. на „Домашен социален патронаж“, седалище гр. Г. Оряховица, ул. „П.
Евтимий“ № 5, ЕИК **********.
ВЪЗСТАНОВЯВА на
основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ Н.Л.А., ЕГН **********, на заеманата до
уволнението длъжност "специалист в социална услуга" при „Домашен
социален патронаж“, седалище гр. Г. Оряховица, ул. „П. Евтимий“ № 5.
ОСЪЖДА Домашен социален патронаж“, седалище гр. Г.
Оряховица, ул. „П. Евтимий“ № 5, ЕИК ********** да заплати на Н.Л.А., ЕГН **********,
постоянен адрес: *** обезщетение за времето, през което е останала без работа,
за периода 14.01.2020 г.- 14.07.2020 г. в размер на 3978 лв. в брутен размер
или 3580,20 лв. в нетен, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до сумата от 3600 лв. в
нетен размер, на основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225 от КТ.
ОСЪЖДА „Домашен социален
патронаж“, седалище гр. Г. Оряховица, ул. „П. Евтимий“ № 5, ЕИК **********, да
заплати на основание чл. 78, ал.6 ГПК по сметка на ГОРС сумата от 323,21 лв.
съдебно деловодни разноски.
ДОПУСКА, на основание чл.
242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му, с която
ответникът е осъден, на основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225 от КТ да
заплати на ищцата обезщетение в размер на 3978 лв. в брутен размер или 3580,20
лв. в нетен.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок, считано от
връчването на съобщението за изготвянето му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
|
|
|
|
|