М О Т И В И
към Решение №…. от 13.03.2020 г. по АНД № 1035/2020
г. по описа на ПРС, ХХIV н.с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
внесла предложение обв. В. М.Л. - роден
на *** ***, б., български гражданин, неосъждан, работещ, средно образование ЕГН
********** да бъде признат за виновен и
освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за
престъпление по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно за това, че на
28.12.2015 г. в гр. Пловдив, като *** търговското
дружество „В. -**“
ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК **, в 30 /тридесет/ дневен
срок от спиране на плащанията по публични задължения към Национална агенция за
приходите /НАП/, произтичащи от: Данъчна декларация по ЗКПО за 2012г. и 2013г.;
Декларации обр. 6 за данъчен период 01.11.2014г. – 30.11.2015г.; Декларации по
чл. 55 ал. 1 от ЗДДФЛ и Декларации по чл. 201 ал. 1 от ЗКПО за следните периоди
01.01.2014г. – 30.09.2014г. и от 01.01.2015г. - 31.03.2015г., не е поискал от
Окръжен съд гр. Пловдив да открие производство по несъстоятелност.
Прокурорът поддържа предложението
и предлага на основание чл. 78а от НК на обвиняемия да бъде наложено
административно наказание „глоба”, в
минимален размер 1000 лева.
Защитниците на обвиняемия адв.Д.Д.и
адв.Ж.М.пледират за признаване за виновен на обвиняемия по внесената
квалификация, искат налагане на санкция в минимален размер.
Обвиняемият Л. се явява в съдебно
заседание, като взема лично становище по делото, изразява съжаление и иска
минимално наказание.
Съдът въз основа на
доказателствата по делото прие следното:
На 19.05.2011г. в търговският регистър на Агенцията по вписвания било
вписано търговското дружество „В. - **“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: **. ** на дружеството и негов ** бил обв. В.М.Л..
Дружеството било с основен предмет на дейност: производство на облекло –
дамска конфекция, като ползвало под наем шивашки цех. Обвиняемият Л. сам
организирал търговската дейност на дружеството, като в зависимост от обема на
работа имал назначени на трудови договори до 7 работника.
Първоначално, от вписване на
дружеството в търговския регистър до края на 2013г., ** от обвиняемия дружество
развивало успешна търговска дейност, имало множество клиенти и нямало проблеми
с покриване на задълженията към държавата. Дружеството не притежавало
дълготрайни материални активи и недвижими имоти.
След тези моменти на стабилност
обаче, през 2014г. дружеството започнало да изпитва сериозни затруднения в
дейността си поради разразилата се в световен мащаб търговска криза. Намалели
клиентите на „**ЕООД, което неминуемо довело до спад в реализираната печалба на
дружеството, а оттам и до невъзможност последното, от своя страна, да заплаща
задълженията си към фиска. Първоначално ** В.Л. успявал да организира, макар и със
забавяния, заплащане на публичните си
задължения по Декларации обр. 6, Закона за данъците върху доходите на
физическите лица /ЗДДФЛ/ и Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
В един момент, обаче, това станало невъзможно и плащанията спрели.
За събиране на просрочените
задължения през 2014г. в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив било
образувано изпълнително дело № 16140012763/2014г. с размер на задълженията,
изчислен към 07.07.2015г. както следва: 2804,22 лв. главница и 1736,76 лв.
лихви, произтичащи от декларации обр. 6 за вноски за държавно обществено
осигуряване /ДОО/, здравноосигурителни вноски /ЗОВ/, вноски за универсален
пенсионен фонд /УПФ/ и по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/,
всички за данъчен период 01.11.2011г. – 28.02.2013г. По посоченото изпълнително
дело било изпратено Съобщение за доброволно изпълнение с изх. №
12763/2014/000001/07.07.2015г., в което били описани по периоди дължимите и
неплатени задължения и същото било връчено лично на обв. Л.. На 26.09.2018г. в
качеството си на ** на „ЕООД обв. Л. *** заявление за заплащане на части на
публичните задължения на дружеството, като впоследствие не предприел действия
по заплащане на задълженията.
На 24.11.2015г. по сметка на НАП
от страна на дружеството била преведена сумата от 2 500 лв. /две хиляди и
петстотин лева/, което е и последното доброволно плащане на публично-правните
задължения на „ЕООД, ЕИК **.
Извън описаните по – горе
задължения от страна на дружеството били формирани и следните други такива:
задължения по Данъчна
декларация по ЗКПО за 2012г. и 2013г.; по Декларации
обр. 6 за данъчен период 01.11.2014г. – 30.11.2015г.; Декларации по чл. 55 ал. 1
от ЗДДФЛ и Декларации по чл. 201 ал. 1 от ЗКПО за следните периоди 01.01.2014г.
– 30.09.2014г. и от 01.01.2015г. - 31.03.2015г.
В хода на образуваното
изпълнително производство било направено пълно проучване на имущественото
състояние на задлъжнялото дружество, в резултат на което било установено, че
дружеството не притежава активи, който да
послужат за обезпечаване на задълженията, поради което изпълнителното
производство било прекратено.
В
хода на разследването в качеството на свидетел била разпитана Т.В.В.,
обслужвала счетоводно „**ЕООД. От показанията на свид. В.се установило, че през
2013г. дружеството „ЕООД е било в добро финансово състояние и е могло да
извършва плащания с краткосрочните си активи, без да увреди интересите на
кредиторите си. Свид. В.е заявила, че в сравнение с 2013г., през 2014г.
финансовото състояние на дружеството се влошило и дружеството не разполагало с
ликвидни средства за погасяване на текущите си задължения, за 2014г. има
отчетена загуба в размер на 11 635,06 лева, коефициентът на незабавна
ликвидност намалял до 0,666 през 2014г., а коефициентът на общата ликвидност е
под единица, поради което следва да се приеме, че дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност през 2014г.
Обвиняемият В.Л., в качеството си на ** на „**“ ЕООД, бил наясно с
невъзможността на последното да изпълни така установените по основание и размер
задължения към държавата. Въпреки това, той не предприел законоустановеното си
задължение да обяви в 30-дневен срок от спиране на плащанията това
обстоятелство, сезирайки компетентния окръжен съд с молба за откриване
производство по несъстоятелност. Едва през 2018г., на 24.10.2018г. обв. Л. е
входирал в Окръжен съд гр. Пловдив молба за обявяване на „ЕООД в
несъстоятелност. Било образувано търговско дело № 828/2018г. по описа на
Окръжен съд гр. Пловдив, по което с Разпореждане от 26.10.2018г. молбата е
оставена без движение с указания до молителя за неизправяне на нередовности.
Нередовностите, констатирани в молбата на обв. Л. не били отстранени в срок,
поради което с Определение № 2295/14.12.2018г. молбата била върната и
производството по делото било прекратено.
Описаните факти са доказани с
всички доказателства по делото – показанията на свидетелите Т.В., М.Ч., справка
от Камара на ЧСИ за липса на висящи изпълнителни дела, писмо от Окръжен съд
гр.Пловдив, писмо от Агенция по вписванията, писмо от ТД НАП Пловдив, справка
за задължения от системата на НАП, справка от БНБ за банкови сметки, извадка от
Търговски регистър за „**“ ЕООД, уведомление от ТД НАП Пловдив, справка за
задължения на „**“ ЕООД, съобщение за доброволно изпълнение от 07.07.2015 г.,
заявление от „**“ ЕООД от 26.09.2018 г. до ТД НАП Пловдив, оборотна ведомост от
януари до декември 2014 г., с четоводен
баланс към 31.12.2014 г., отчет за приходи и разходи за 2014 г., оборотна
ведомост от януари до декември 2013 г., счетоводен баланс към 31.12.2013 г.,
отчет за приходи и разходи за 2013 г. оборотна ведомост от януари до декември
2015 г., счетоводен баланс към 31.12.2015 г., отчет за приходи и разходи за
2015 г., оборотна ведомост от януари до декември 2016 г., счетоводен баланс към
31.12.2016 г., оборотна ведомост от януари до декември 2017 г., счетоводен
баланс към 31.12.2017г., отчет за приходи и разходи за 2017 г., оборотна ведомост от януари до декември 2018
г, аналитична ведомост от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., счетоводен баланс към 31.12.2018 г., отчет за
приходите и разходите за 2018 г., учредителен акт, молба до ПОС от 24.10.2018
г., определение на ПОС от 14.12.2018 г.,
За
да достигне до извод за осъществяване състава на престъплението, за което е
повдигнато обвинение на обвиняемия съдът анализира доказателствата по делото и
счита, че единствено възможния извод е, че към 28.12.2015 г. е изтекъл
законоустановения срок за подаване на искане до Окръжен съд гр.Пловдив за
откриване на производство по несъстоятелност спрямо „**“ ЕООД. За да приеме това съдът отчита, че още към края на
2014 г. дружеството е било изпаданало в неплатежоспособност, но последното
плащане е било осъществено на 24.11.2015 г., от която и дата е започнал да тече
законоустановения срок за подаване на искане от представляващия дружеството.
Според Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
ѝ. Същото се отнася и за публичноправно задължение, свързано с
търговската му дейност, или до задължение по частно държавно вземане. Неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице
и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени
кредитори. Както вече беше посочено последното
плащане е било на 24.11.2015 г. Ето защо и съдът счита, че към 28.12.2015 г. от
обективна страна обвиняемият е осъществил състава на престъпление по чл.227б,
ал.2 вр. ал.1 от НК.
От субективна страна съдът счита
че обв.Л. е осъществил деянието при пряк умисъл, доколкото е разбирал противоправността
на действията си /неподаване в
законоустановения срок на искане за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „**“ ЕООД/, но е искал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си.
Ето защо съдът приема за доказано
от обективна и субективна страна, че е извършено от обв.В.Л. престъпление по чл.227б,
ал.2 вр. ал.1 от НК.
Основателно е искането за това
престъпление обв.Л. да бъде освободен от наказателна отговорност на основание
чл. 78а от НК, защото са налице всички кумулативни предвидени за тази
привилегия предпоставки, както и не са налице пречките по чл.78а, ал.7 от НК за
освобождаване от наказателна отговорност – същият е неосъждан, за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба
в размер до пет хиляди лева, липсват съставомерни имуществени вреди, които да
не са възстановени. На същия съдът
счита, че следва да се наложи административно наказание глоба в минимален
размер от 1000 лева. Това е така от една страна с оглед от една страна на
инцидентността на проявата на обвинеямия, а от друга страна на липсата на
каквито и да било отегчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно като
смекчаващи отговорността следва да се отчетат и обстоятелствата, че макар и с
голямо закъснение е подадена такава молба до ПОС, а от друга страна
здравословоното състояние на обвиняемия е влошено.
Посоченото по-горе
административно наказание глоба съдът счита за справедливо и съответно на
обществената опасност на деянието.
По горните
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
В.Ш.