Решение по дело №94/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР – Сливен, подадена чрез пълномощник, против Решение № 314 от 17.10.2024 г., постановено по АНД № 676/ 2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба /ЕФ/, серия К № 8007403 на ОД на МВР – Сливен. С Електронния фиш, на П. Т. Г., з.п.на „Климавент груп“ ЕООД, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

В касационната жалба жалбоподателят твърди, че решението на Районен съд - Сливен е неправилно поради нарушение на материалния закон. Посочва, че ЕФ е издаден в съответствие със специалната процедура по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като автомобилът е собственост на „Климавент груп“ ЕООД със з.п.- П. Т. Г.. Счита, че след като Г. не е подавал декларация в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, следва да се приеме, че той е извършител на нарушението. Моли съда да постанови съдебен акт, с който отмени като неправилно решението на първоинстанционния съд и реши делото по същество, като потвърди електронния фиш.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. В представено по делото становище, чрез упълномощен процесуален представител, поддържа касационната жалба на посочените в същата основания. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако такова бъде претендирано от насрещната страна.

Ответникът по касационната жалба - П. Т. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита, че решението на Районния съд следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да отмени обжалвания ЕФ, Районният съд е приел, че към датата на нарушението автомобилът не е бил във владение на жалбоподателя Г., като автомобилът никога не му е бил предаван във владение и не се е управлявал от него, а от предишния собственик на „Климавент груп“ ЕООД - свид. Ж. Г.. Приел е, че санкционираното с ЕФ лице не може да носи административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като за него не е имало друг път за възражение освен обжалване на ЕФ.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 25.08.2023 г. в 07:20 часа в [населено място], на бул. „Цар Симеон“ до „Тролейбусно депо“, с автоматизирано техническо средство № 570, било заснето движение на лек автомобил „Рено Канго”, с рег. № [рег. номер] със скорост от 71 км/ч – над разрешената скорост от 50 км/ч за населено място. Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 8007403, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на П. Т. Г. – з. п. на „Климавент груп“ ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

По делото пред Районния съд са изслушани показанията на свидетеля Ж. Г., според които преди няколко години е и.р. д. „Климавент груп“, което е п. на П. Г.. Дружеството е било собственик на автомобил „Рено Канго“ с рег. № [рег. номер], но тя никога не е предавала владението на автомобила на Г., като и към момента се управлявал от нея. В показанията си свидетеля Г. посочва още, че е п. всички г., за които П. Г. й е казал, че е имало наложени.

С оглед установените по делото факти и приложимото право, Районният съд неправилно е приел, че ЕФ е незаконосъобразен.

В жалбата до Районния съд Г. е посочил, че е з.дружеството „Климавент груп“ ЕООД през *** г., като не е познавал св. Ж. Г. и я е виждал само веднъж – при с. за п. на дяловете на дружеството. Тогава не е знаел, че дружеството притежава автомобил, което е установил едва при получаване на фишовете. Автомобилът не му е бил предаван, не знаел къде е и щял да предприеме действия по установяването му.

С нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана за водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да превишава посочените в същата стойности на скоростта в км/ч. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. С чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е предвидено, че електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

От показанията на св. Г. се установява, че П. Г. я е уведомявал за наложени за управлението на автомобила глоби, които същата е заплащала. Показанията на св. Г. са в противоречие с изложеното от Г. в жалбата до Районния съд твърдение, че не е познавал св. Ж. Г. и не е знаел, че дружеството притежава автомобил. Дори да се приеме, че към датата на нарушението, описано в процесния ЕФ, автомобилът е бил управляван от св. Г., то ответникът по касация е следвало да изпълни задълженията си по процедурата, регламентирана в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. След като не е сторил това, предвид установеното в хода на съдебното производство от изслушаните свидетелски показания, не може да бъде отменена наложената му санкция на основание, което е следвало да посочи още в хода на административнонаказателното производство, излагайки го едва пред съда като защитна теза.

От доказателствата по делото се установява, че нарушението е извършено. По делото не се спори, че към датата на нарушението управител на юридическото лице „Климавен груп“ ЕООД - собственик на заснетия автомобил рег. № [рег. номер], е ответникът по касация. Пред първоинстанционния съд като доказателства са представени: снимка към ЕФ серия К № 8007403; справка от АИС АНД, ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция“ – Сливен; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система TFR1-M 570 с дата на използване 25.08.2023 г.; клип № 17804, TFR1-M 570; Протокол № 4-45-22 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 570; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; Заповед № А-616/ 11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН.

Издаденият електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдържа задължителните реквизити, предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Датата и часът на нарушението; въведеното ограничение на скоростта; точните координати на мястото на нарушението, измерената скорост на движение на автомобила, регистрационният му номер и посоката на движение на автомобила са отразени в приложената към преписката снимка, която съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, е веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. Спазено е и изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като видно от доказателствата по делото, за използването на АТСС е попълнен протокол съгласно приложението. Видно от доказателствата по делото, на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 570 е била извършена проверка, обективирана в Протокол № 4-45-22 за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 570, при която е установено, че уредът съответства на одобрения тип.

Електронният фиш съдържа точно и ясно описание на нарушението, същото е описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация; посочено е мястото на нарушението, което е конкретизирано в достатъчна степен. Административнонаказателната отговорност на лицето е ангажирана законосъобразно по предвидения в ЗДвП специален ред за налагане на глоба с електронен фиш, като наложеното наказание глоба е в указания от нормата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП фиксиран размер.

По изложените съображения, обжалваното решение на Районния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено, и вместо него се постанови друго по същество, с което да се потвърди процесният ЕФ като законосъобразен.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 314 от 17.10.2024 г., постановено по АНД № 676/ 2024 г. по описа на Районен съд – Сливен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 8007403 на ОД на МВР – Сливен, с който на П. Т. Г., з. п. на „Климавент груп“ ЕООД, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Решението е окончателно.