№ 3627
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110217669 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на Д Г. К., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 23-4332-026260 от 31.10.2023 г. г.,
издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР при СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което
на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на сумата от 50 /петдесет/ лева, за това, че на 21.10.2023 г.,
около 03.21 часа, в с. Яна, на ул. „Васил Левски”, с посока на движение от ул.
„1-ви май” към ул. „Юрий Гагарин” е управлявал лек автомобил, марка
„Мерцедес”, модел „Ц 220”, с рег. № *** – собственост на ГИ, ЕГН:
**********, без да използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван
автомобилът, с което виновно е нарушил чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че атакуваното НП не отразява вярно фактическата
обстановка, като са изложени съображения за това, че актосъставителят
постоянно за заяждал с жалбоподателя и му се заканвал, като го спирал и за
„фарове”, както и че карал срещу него и се заяждал постоянно. По тези
съображения се претендира отмяна на обжалваното НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не
се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна е редовно призована за проведеното открито
съдебно заседание, но не се представлява. Депозирани са писмени бележки с
вх. № 151046 от 09.05.2024 г. от юрисконсулт на въззиваемата страна, с които е
1
изразено становище за неоснователност на жалбата и е направено искане за
потвърждаване на обжалваното НП. Изложени са съображения за това, че
АУАН и НП имат изискуемите реквизити и са издадени при съобразяване на
процесуалните правила. Твърди се, че деянието и неговата съставомерност се
доказват от събраните доказателства, както и че наложеното административно
наказание е законосъобразно. Направено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна.
От показанията на свидетеля Д. Г, които съдът оценява като достоверни,
както и от писмените доказателства по делото, се установява, че на 21.10.2023
г., около 03.21 часа, в с. Яна, на ул. „Васил Левски”, с посока на движение от
ул. „1-ви май” към ул. „Юрий Гагарин” жалбоподателят Д. Г. К. е управлявал
лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „Ц 220”, червен на цвят, с рег. № ***
– собственост на ГИ, ЕГН: **********, без да използва обезопасителен колан,
с какъвто автомобилът е оборудван. Липсата на поставен обезопасителен
колан била констатирана от свидетеля Георгиев, който е полицейски служител
при 05 РУ СДВР и на 21.10.2023 г. е бил нощна смяна, като заедно с АИ –
също полицейски служител, обхождали район Кремиковци като автопатрул.
Свидетелят Георгиев забелязал, че жалбоподателят, в качеството му на водач
на гореописания лек автомобил, управлявал същия без да е поставил
обезопасителен колан, като липсата на колан била забелязана и от
свидетелката И. Поради това полицейските служители спряли за проверка
автомобила, при което се уверили, че водачът (жалбоподател по делото)
управлявал без поставен обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван
автомобилът. Поради това съставили Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 1095659 и връчили екземпляр от същия на
нарушителя. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното
понастоящем НП № 23-4332-026260 от 31.10.2023 г. г., издадено от
НАЧАЛНИК СЕКТОР при СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на
жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на сумата от 50 /петдесет/ лева, за нарушение по чл. 137А,
2
ал. 1 от ЗДвП.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП се съдържа
достатъчно пълно и ясно фактическо описание на установеното от
полицейските служители нарушение, като в НП е дадена и съответната правна
квалификация на нарушението, а именно чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, съгласно
който законов текст „Водачите и пътниците в моторни превозни средства
от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани.”. В ал. 2 на посочения законов текст е допусната възможност за
отклонение от установеното правило за използване на обезопасителен колан
за определени категории лица, сред които жалбоподателят не попада. Ето
защо в случая той е бил длъжен да управлява лекия автомобил, използвайки
обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван. Водачът и
жалбоподател по делото не е съобразил поведението си с посоченото правило,
с което е осъществил състава на твърдяното с АУАН и НП административно
нарушение.
Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП „Наказва се с глоба 50 лв. водач,
който: не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или
носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан или носене на каска”.
При установеното въз основа на доказателствата по делото
административно нарушение, извършено от Д. К. на 21.10.2023 г.,
административнонаказващият орган правилно е приложил чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 от ЗДвП и законосъобразно е санкционирал нарушителя с глоба в размер
на сумата от 50,00 лева, като е спазил установената в закона процедура за това
и не е допуснал процесуални нарушения, които да ограничават правото на
защита на нарушителя.
Не могат да се споделят като основателни доводите на жалбоподателя
за това, че актосъставителят е съставил конкретният АУАН, тъй като се
„заяждал” с него. От показанията на полицейския служител Георгиев става
ясно, че нарушението е установено от него и от свидетеля И, които съвместно
са извършвали обход на район Кремиковци като автопатрул. Свидетелят
изрично заявява, че след спиране за проверка на жалбоподателя, се е уверил в
липсата на поставен обезопасителен колан, поради което е съставил АУАН,
3
като заявява, че отношението му към жалбоподателя е единствено в сферата
на професионалните му ангажименти. Свидетелят потвърждава, че по повод
на други сходни случаи, както и по повод проверка по сигнал за нарушаване на
общественото спокойствие е извършвал проверки спрямо същия нарушител,
но това не съставлява причина, поради която да се приеме, че служителят на
Отдел „Пътна полиция” е предубеден към конкретния нарушител и че именно
тази негова предубеденост е причина за съставяне на конкретния АУН. Още
повече, че извършването на нарушението се доказва от доказателствата по
делото, а жалбоподателят не е ангажирал каквито и да е доказателства, за да
установи истинността на заявените в жалбата доводи за неправилност на
атакуваното НП.
Изложените съображения налагат извод за неоснователност на
жалбата, поради което атакуваното НП следва да се потвърди. При този изход
на делото, жалбоподателят няма право на разноски, поради което такива не
следва да му се присъждат. Същевременно на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3
от ЗАНН на въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за
представителство по делото, за присъждане на каквото своевременно е
направено съответно за това искане. Ето защо в полза на въззиваемата страна
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно в размер на
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, съобразно фактическата и правна сложност
на делото и обстоятелството, че юрисконсултът не се е явил в откритото
съдебно заседание, а единствено е депозирал в писмен вид становището си по
делото. За заплащане на тази сума следва да се осъди жалбоподателят, който с
поведението си е станал повод за това, насрещната страна да направи
горепосочените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 23-4332-026260
от 31.10.2023 г. г., издадено от НАЧАЛНИК СЕКТОР при СДВР, отдел „Пътна
полиция”, с което на Д Г. К., ЕГН: ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 50 /петдесет/ лева, за
това, че на 21.10.2023 г., около 03.21 часа, в с. Яна, на ул. „Васил Левски”, с
посока на движение от ул. „1-ви май” към ул. „Юрий Гагарин” е управлявал
лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „Ц 220”, с рег. № *** – собственост
4
на ГИ, ЕГН: **********, без да използва обезопасителен колан, с какъвто е
оборудван автомобилът, съставляващо нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д Г. К., ЕГН: ********** , на основание чл. 63д от ЗАНН,
вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК, да заплати на СДВР,
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща направени във връзка с
производството по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
- град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5