Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260026
гр.ВРАЦА, 05.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното
заседание на 30 март 2022 год. в състав:
Председател: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Членове: МИРОСЛАВ
ДОСОВ
КАЛИН
ТОДОРОВ
при
секретаря Веселка Николова, като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гр.дело №449
по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр.Враца /ОД на МВР/, представлявано от директора Я. Г. Я., чрез главен юрисконсулт Д.М.,
срещу решение № 149/05.08.2020 г. по гр. дело № 266/2020 г. по описа на
Районен съд - Мездра, с което е уважен
предявеният от И.С.Д. *** иск с правно
основание 178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.1 от Закон за Министерството
на вътрешните работи /ЗМВР/ за заплащане на сумата от
1861.47 лева, представляваща
дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.03.2017 г. до 01.03.2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 12.03.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и иск с правно основание чл.86,ал.1 от Закон за задълженията и договорите
/ЗЗД/ за заплащане на сумата от 256,94
лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от възникване на всяко едно от задълженията до
предявяване на иска. С решението съдът е възложил в тежест на жалбоподателя и
направените в производството пред него разноски.
Във въззивната
жалбата са изложени оплаквания, че атакуваното решение е необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва извода на
съда, че е налице празнота в ЗМВР, която да регламентира изчисляването на
положения от служителите на МВР нощен труд /чрез преизчисляването му в дневен и
отчитането и заплащането му като извънреден/, която следва да бъде преодоляна чрез
субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/. В тази връзка твърди, че страните са обвързани от
служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни
актове по неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща
норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на Кодекса на труда
/КТ/, включително и за прилагане на издадените подзаконови нормативни актове по
прилагането му, в т. ч. и НСОРЗ. Сочи, че размерът на допълнителното
възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите на ЗМВР и
съответните наредби и заповеди по приложението му и е недопустимо прилагането
на горепосочената НСОРЗ. Като аргумент за това си становище изтъква още, че
извън допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 и чл. 178, ал. 1 ЗМВР, на
държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени
със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР,
какъвто настоящият не е. Позовава се и на самия текст на чл. 9, ал.2 НСОРЗ,
като счита, че от него се прави извод за неприложимостта му спрямо държавните
служители -
полицейски органи. В допълнение посочва, че не са налице и самите предпоставки
за прилагане на чл. 9 НСОРЗ, тъй като ищецът изпълнява служебните си задължения
на сменен
режим на работа при продължителност на нощния труд не повече от осем часа
дневно, за който му е изплатено полагащото се възнаграждение. Изложено е
оплакване, че претендираната сума не се дължи, тъй като от представените по
делото доказателства не се установява ищецът да е работил над рамките на
установеното за него работно време по график, поради което не може да се иска
заплащане за труд, който не е положен. Моли за отмяна на обжалваното решението
и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна - И.С.Д.,
чрез адв. С.Г., депозира писмен отговор, с който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд не е допуснал
процесуални нарушения, обсъдил е всички доказателства по делото и е стигнал до
обоснован и верен извод за решаването на спора, прилагайки правилно и относимия
материален закон. Аргументира позицията си за наличието на основание за
заплащане на преобразуван нощен труд от страна на работодателя в претендирания
размер при коефицент 1,143 с довода, че тя се обуславя от празнотата в закона и
е необходима с оглед равното третиране
на гражданите по отношение правото им на труд. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В
писмени становища и в съдебното заседание страните обосновават своите тези, като се позовават на
постановеното Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 и практика на
различни съдилища в страната.
Врачанският
окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено
следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259,ал.1 ГПК и от легитимирано
лице, поради което съдът я намира за допустима.
Предявените
искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът И.С.Д. претендира
за осъждане на ответника Областна дирекция на МВР гр.Враца да му заплати сумата от 1861.47
лева (съобразно изменението на претенцията
по реда на чл.214 ГПК), представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 01.03.2017 г. до 01.03.2020 г. вкл., ведно със
законната лихва върху цялата сума, считано от 12.03.2020 г. - датата на предявяване
на иска,
до окончателното й
изплащане, както и сумата от 256,94
лева (съобразно изменението на претенцията
по реда на чл.214 ГПК) лихва за забава за посочената по-горе главница считано от 01.03.2017 г. до 12.03.2020
г.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК
писмен отговор ответникът Областна дирекция на МВР гр.Враца, чрез
процесуалния си представител е оспорил предявения иск като неоснователен и по
размер. Твърди се, че положеният от ищеца извънреден труд е бил надлежно
начислен и заплатен по правилата на действалите през процесния период Наредби
на министъра на МВР, в които липсвал текст за преизчисляване на нощния труд в
дневен с коефициент 1.143. Счита се, че в случая не намират приложение
правилата на НСОРЗ, за което за изложени съображения.
Първоинстанционният съд е приел, че в
действалата в
процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на
министъра на МВР липсва изрично правило за преобразуване на часовете положен
нощен труд към дневен с определен коефициент, което представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР и същата следва да бъде
преодоляна чрез субсидиарното прилагане на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата -
чл. 9, ал. 2 от същата. По горните мотиви и съобразно приетото експертно
заключение, районният съд е приел, че исковете са основателни и доказани в
предявените и установени от вещото лице размери, поради което ги е уважил.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му -
в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата, т. е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в
рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка Врачанският окръжен съд
намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения
на императивни материалноправни норми.
След самостоятелна преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази приложимите разпоредби на закона,
окръжният съд намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя
окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е
налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими
и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с
тях. Във въззивното
производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена
от районния съд фактическа обстановка, поради което ВОС я възприема изцяло
и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се
преповтаря и в настоящото решение.
Въззивната инстанция напълно споделя и
решаващите мотиви и изводи на районния съд за основателност на предявените
искове, като препраща към мотивите на решението на основание чл. 272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба
оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се
отбележи следното:
Наведените във въззивната жалба
възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР
следва да се прилагат наредбите на Министъра на вътрешните работи, издадени по
чл. 187, ал. 9 / сега ал.10/ ЗМВР,
уреждащи реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото
отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не
трудовото законодателство. Поради това се счита от въззивника, че районният съд
неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Настоящата инстанция намира така
релевираните възражения за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден
труд се казва в нормата на чл.143, ал. 1 КТ – "извънреден е трудът, който
се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време”. В случая, съгласно действащата към
процесния период редакция на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР (преди изменението с
ДВ-бр. 60/2020 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на
тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. А разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР
(понастоящем ал. 7) постановява, че работата извън редовното работно време от
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. При
преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от
нормалната продължителност на работното време. Безспорно е, че ищецът има
качеството на държавен служител -
полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Както бе посочено
по-горе, в действащата за периода разпоредба на чл. 187, ал. 3 МВР е предвидено,
че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Но от анализа на тази разпоредба става ясно, че посочените в
нея 8 часа нощен труд са максимално допустимите за работа през нощта и същите
не са определени като нормална продължителност на работното време през нощта,
тъй като законодателят е използвал именно термина "средно 8 часа" за
всеки 24-часов период. Поради това, не могат да бъдат споделени доводите на
въззивника, че нормалната продължителност на работното време през нощта за
държавните служители по ЗМВР е била 8 часа и е равна на нормалната
продължителност на дневното работно време, като съдът намира, че за процесния
период в ЗМВР не е имало фиксирана такава нормална продължителност на работното
време през нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че едва след изменението на
чл. 187, ал. 1 ЗМВР с ДВ бр. 60/2020 г. вече нормативно е определена нормалната
продължителност на работното време през нощта – на 8 часа.
Действително, по отношение реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители, са създадени специални правила, определени с наредба на министъра на
МВР на основание законовата делегация на чл. 187,ал.9 ЗМВР (сега ал. 10). За
процесния период са действали няколко наредби на министъра на вътрешните работи
-
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., в които
липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която
следва да се отчитат отработените часове за положения труд през нощта, каквато
е била уредбата в предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) - чл.31,ал.2 от същата,
който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по
0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период, т. е. преизчисляването е с коефициент 1.143.
Следва да се отбележи, че редът и
начинът на отчитане на работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ,
ЗМВР или ЗДСл., а е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на
работещите по трудови правоотношения уредбата е в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ) и Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (НРВПО). Съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на
дневното работно време е 8 часа, а на нощното – 7 часа, то отношението между
двете величини формира коефициент 1.143. Съгласно чл. 9а, ал. 4 НРВПО
предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по
графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с
коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Съответно чл. 9г НРВПО предвижда
отработените часове от работника/служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда. Разпоредбата на чл. 9г НРВПО е в сила от
01.01.2018 г., но разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е с това съдържание от
Предвид горното и с оглед безспорния
факт, че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в
специалния закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за
държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните указания на ВКС,
дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и
при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в
него, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Ето защо, макар
и в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия ЗДСл,
както е било в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за
неуредените отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна препраща към
трудовото законодателство по КТ. Така, съгласно чл. 67, ал. 3 ЗДСл, минималните
и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните
служители, на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се
определят с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство, като чл. 50а, ал. 2 ЗДСл също препраща към КТ,
относно продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
Предвид горното и при безспорната липса
на изрична уредба в специалните наредби, издадени от министъра на МВР, в случая
за процесния период субсидиарно приложение намира чл. 140, ал. 1 КТ относно
нормалната продължителност на работното време през нощта – 7 часа при 5-дневна
работна седмица, както и правилата на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. Ето защо, изводите на районния съд са правилни, а всички
изложени възражения от въззивника са неоснователни. Съгласно чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент е 1.143.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата инстанция намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба възражения и доводи относно
неприложимост към процесното служебно правоотношение на установения в нормата
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за преизчисление на нощния труд в дневен.
Горните изводи на настоящия съд не се
променят и от постановеното Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20,
образувано по преюдициалното запитване, отправено от РС-Луковит, на което се
позовава процесуалния представител на ОД на МВР Враца в писмени бележки пред
настоящия съд. В решението е прието, че чл. 8 и чл. 12, б. "а" от
Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в
публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня.
В тази връзка е прието от СЕС, че във всички случаи в полза на такива работници
трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд. В случая, в българското
законодателство до
Изложените по-горе изводи на настоящия
съд не се променят и от приетото по т. 2 в решението на СЕС, че чл. 20 и чл. 31
ХОПЕС допускат определената в законодателството на държава-членка нормалната
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор
да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и
пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна с тази цел. Тук следва отново да се има предвид,
че до
С оглед изложените съображения и предвид
събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че исковата претенция
за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд
за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд
в дневен, се явява доказана по основание.
По отношение размера на претенцията, съдът съобрази
приетата в първата инстанция и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза, от която се установява, че за процесния период ищецът И.С.Д. е
положил нощен труд от общо 1770 часа,, които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени
на дневно работно време възлизат на 2023 часа, като разликата от 253 часа не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността им в размер на
1861.47 лева не е начислена, съответно - не е изплатена на ищеца. Ето защо, предявеният иск се явява основателен и
доказан в претендирания размер от 1861.47 лева, поради което следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба.
С
оглед основателността на главният иск,основателен е и акцесорния иск по чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху присъдената главница.
Възнаграждението за извънреден труд е част от трудовото възнаграждение, за
изплащането на което е установен срок - месечен или тримесечен, според
сумарното отчитане на работното време. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава
след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се
възнаграждение. С оглед заключението на вещото лице съдът приема, че дължимото
обезщетение за забава за процесния период върху неизплатеното възнаграждение за
извънреден труд, възлиза на предявената след изменението на иска сума от 256,94
лева,
за която този иск следва да се уважи изцяло.
Предвид
горното, Врачанският окръжен съд намира въззивната жалба за неоснователна, а
поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При
този изход на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемия следва да
се присъдят сторените по делото разноски в размер 400. 00 лв. за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, съгласно представен договор за
правна защита и съдействие.
Мотивиран
от горното, Врачанският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 149/05.08.2020 г. по гр. дело № 266/2020 г. по описа на
Районен съд - Мездра.
ОСЪЖДА на основание чл.273, вр.
чл.78,ал.1 ГПК Областна дирекция на МВР, гр. ***, да заплати на И.С.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата
от 400 / четиристотин/ лева – разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.