№ 498
гр. Търговище, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Стела Й. Й.ова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20203530101073 по описа за 2020 година
Производството е по предявен установителен иск с пр. осн. чл. 124,ал.1 от ГПК вр.
чл. 79,ал.1 от ЗС и насрещен ревандикационен иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС.
Ищецът К. М. Б. от гр.Т., действащ чрез процесуални представители адв.Д.М. и
адв.Р.М.-ТАК-съдебни адресати, твърди в исковата молба, че с ответника В. М. Б. от гр.Т. са
братя, като техните родители притежавали два недвижими имота в гр.Т., първият от които
находящ се в гр.Т., ************ и процесния имот, находящ се в гр.Т.,
*****************.Излага, че тъй като в края на 1992г. брат му решил да емигрира в САЩ,
родителите им му прехвърлили имота, находящ се на **********, за да може да финансира
пътуването и устройването си в САЩ.Твърди още, че малко по-късно, през 1995г., с оглед
решаване на проблемите на ответника по легализиране на престоя му в САЩ и
необходимостта да притежава собственост, родителите на страните му прехвърлили и
втория апартамент-процесния, с НА за покупко-продажба на имот № 136,том II, дело №
531/1995г. на РСТ, като била налице уговорка ответникът да прехвърли на ищеца процесния
апартамент, за който твърди, че прехвърлянето на собствеността е извършено фиктивно,
което в последствие ответникът многократно му обещавал, но и след връщането си в
страната не направил това, а настоявал ответникът да заплаща данъците и др. разходи за
имота, докато накрая му изпратил нотариална покана да освободи същия.Ищецът поддържа,
че пред целия този период от 1995г. и до момента е живял в процесното жилище (макар в
част от този период да е работел и в други населени места), първо заедно с родителите на
страните, като бащата починал през 2002г., а майката-през 2916г. и през този период
ответникът не е полагал каквито и да е грижи да родителите си, както и за имота и не се
интересувал от него.Сочи, че тъй като в отношенията между братята било ясно, че
1
ответникът следва да върне имота на ищеца, последният упражнявал върху него свое
владение, считано от 2002г., когато се върнал окончателно в гр.Т., владее го и до момента,
до преди две години, когато брат му се върнал в страната и предявил претенции за
собствеността на имота.като счита, че в процесния период, считано от 2002г. и до 2018-
2019г., в негова полза е изтекъл изискуемият се по закон десетгодишен давностен срок по
чл. 79,ал.1 от ЗС, ищецът приема, че е придобил собствеността върху имота, като
претенциите на ответника обуславят и правния му интерес от предявяване на настоящия
установителен иск за придобиване на собствеността върху този имот въз основа на
давностно владение в продължение на десет години.В съдебно заседание претенцията се
поддържа от процесуалния представител на ищеца адв.Р.М.-ТАК, която уточнява доводите
си за абсолютна симулативност на покупко-продажбата на процесния имот, сключена с НА
№ 136,том II, дело № 531/1995г. на РСТ и пледира за уважаването на иска, претендира
разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез
процесуалния му представител и съдебен адресат адв.Д.Т.-АК Р., в който предявения иск се
оспорва изцяло, като неоснователен. Оспорва се твърдението на ищеца за поет ангажимент
за прехвърляне на имота, както и твърдението, че ответникът е живял непрекъснато в него,
като се твърди, че същият е работел на круизни кораби и само инцидентно се е връщал в
имота, в който са живели родителите му.Признава се обстоятелството, че през 2018-2019г.
ответникът се съгласил с това ищецът да живее в имота, но да заплаща дължимите данъци и
разноски.Като твърди, че ищецът никога не е демонстрирал промяна на намерението си, а
именно-да свои имота, а се касае до търпими действия, ответникът иска отхвърлянето на
претенцията, като неоснователна; претендира разноски.В съдебно заседание възраженията
се поддържат от процесуалния представител на ответника адв.Д.Т.-АК Р., който пледира за
отхвърлянето на иска.На ответника е дадена възможност за депозиране на писмени бележки
в едноседмичен срок от датата на съдебното заседание от 07.10.2021г., като такива са
депозирани на 15.10.2021г., т.е. след определения срок, изтекъл на 14.10.2021г., поради
което не следва да се вземат предвид от съда.
В срока и по реда на чл. 211 от ГПК ответникът е предявил против ищеца насрещен
иск за ревандикация на спорния имот, обоснован с твърденията, че е собственик на същия
по силата на НА за покупко-продажба на недвижим имот № 136,том II, дело № 531/1995г. на
РСТ и поради обстоятелството, че към момента на придобиването на собствеността, същият
се намирал в САЩ нямал нищо против родителите му, и неговия непълнолетнен тогава брат
да живеят в имота, а след смъртта и на майка им, ищецът по насрещния иск твърди, че не е
възразил ответникът по този иск да живее в имота, тъй като нямал друго жилище. Излага, че
през 2018-2019г. възникнали спорове между двамата относно плащането на данъците на
имота и ищецът искал да уреди отношенията си с ответника по ползването на имота, но
последният не пожелал, а при връщането си в страната тази година, ищецът получил
съдебни книжа за предявения първоначален иск, при което счита, че за него е налице правен
2
интерес от предявяване на ревандикационния иск, претендира разноски. В съдебно
заседание претенцията се поддържа от процесуалния представител на ищеца по насрещния
иск адв.Д.Т.-АК Р., който излага, че е установено по делото, че ищецът е собственик на
имота, а ответникът не е установил твърдяната абсолютна симулация при сключването на
прехвърлителния договор, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
насрещния иск чрез адв.Р.М.-ТАК, в който същият се оспорва изцяло, като неоснователен,
оспорва се и изложеното в насрещната искова молба, иска се отхвърлянето на иска изцяло,
претендират се разноски.В съдебно заседание възраженията се поддържат от адв.Р.М.-ТАК,
която пледира за отхвърлянето на иска, претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят за това, че процесният имот с адм. адрес гр.Т. ул.
***************, е бил собственост на техните родители, като с НА за покупко-продажба
на недвижим имот № 136,том II, дело № 531/1995г. на РСТ, собствеността е прехвърлена на
ответника по първоначалния иск В.Б., като видно от съдържанието на акта, на 23.05.1995г.
родителите М. Б. Ч. и Л.К. Ч.а продават на сина си В. М. Б., представляван в нотариалното
производство от адв.М.Б.-ТАК, процесния имот с адм. адрес в гр.Т., бул.*******, с площ от
58,50кв.м., ведно с избено помещение № 3 и 2,27%ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавна земя за сумата от 29000лв., като в акта е отразено, че
сумата е получена напълно и в брой от продавачите, а данъчната оценка на имота е била
29660лв.От Схема № 15-1055906/20.11.2019г. изд. от СГКК гр.Т. се установява, че
процесният имот е отразен в КК на гр.Т. като имот с идентификатор 73626.510.321.6.3 адм.
адрес гр.Т. *****************, с площ 58,50кв.м., построен в сграда с ид. 73626.510.321,
при съседи на същия етаж-73626.510.321.6.2, под обекта-няма, над обекта 73626.510.321.6.6,
а от удостоверение за данъчна оценка № **********/21.11.2019г., изд. от Община Т., имотът
е с данъчна оценка от 20637,60лв.От Удостоверение за съпруг и родствени връзки №
15800/21.11.2019г., изд. от Община Т. се установява, че бащата на страните М. Б. Ч. е поч. на
28.11.2002г., а майка им Л.К. Ч.а е починала на 18.04.2015г.От писмена покана, отправена
от адв.М.Б.-ТАК, като пълномощник на ответника се установява, че същият е поканил
ищеца в едноседмичен срок от получаването на същата да освободи процесния имот, като
на посочената покана липсва дата, липсват и данни кога е получена от ищеца(доколкото е
представена от него като доказателство по делото).От писмо №РД-02-2691/30.08.2021г., на
Община Търговище се установява, че данъчните задължения за процесния имот за 2014г. са
платени на 09.10.2014г., а тези за периода от 2015 до 2019г. вкл. са платени на 21.11.2019г.С
оглед разпределената от съда доказателствена тежест на страните, същите са ангажирали
гласни доказателства.От показанията на св.Й.Г. В., съребрен роднина на страните се
установява, че свидетелят знае от родителите на страните, че първият апартамент, находящ
се на ************ е бил дарен на ответника, а процесният е бил за ищеца.Свидетелят
3
твърди още, че се върнал от ФРГ през 1993г. и разбрал, че родителите на страните имат
финансови затруднения до степен, че имало опасност жилището им да бъде отнето, като
свидетелят твърди, че неговата майка е давала парични суми на сестра си(майката на
ищците).Твърди още, че в разговори с майката на страните, тя му споделяла, че макар да
дарили жилището на В., той го продал и отишъл в Америка, като не им изпращал „ и 100
долара”, коментирала е и обстоятелството, че процесният апартамент е трябвало да остане за
К., както и, че В. трябвало да му го върне.Св. Е.И.Й., без родство със страните, съседка,
твърди, че много пъти е разговаряла с майката на страните, която се тревожела за това как
ще се развият нещата с жилището, като е твърдяла, че има фиктивна продажба на този
апартамент във връзка със заминаването на В. за САЩ, че не е истинска продажба и
родителите не са взели пари от нея.Тревогите й били за това, че В. може да има претенции
зарази начина, по който е оформена продажбата.Свидетелката твърди, че ищецът се е
грижел за родителите, въпреки, че е работел сезонно по няколко месеца на морето, но
въпреки това само той им е бил опора и е полагал грижи за тях.Св. Р.Б.И., съседка, твърди,
че не познава В., познава само К., който живее в имота и за когото твърди, че единствен е
полагал грижи за родителите си.Св. М.К.Б. твърди, че познава ответника и родителите му
отдавна, като е бил пълномощник на ответника при извършването на нотариалния акт, с
който е прехвърлена собствеността върху имота.Твърди също, че през 90-те години бащата
на страните и развивал бизнес, но имал неблагополучия, които породили финансови
проблеми, като свидетелят твърди, че според бащата на страните, „В. го спасил”.Излага
твърдения за дадени парични суми от В. на баща му, които били от продажбата на дарения
апартамент, с които бащата да погаси задълженията си в бизнеса, а по-късно му изпратил
още една парична сума.Твърди още, че пред нотариуса бащата на страните потвърдил, че
сумата по сделката му е изплатена.Съдът, като взе предвид, че посочените свидетелски
показания относно плащани суми попадат под забраната по чл. 164,ал.1,т.4 и т.5 от ГПК,
приема същите за недопустими. Вън от това, съдът приема, че от показанията на св.Балуков
се установява, че бащата на страните е имал нужда да намери парични суми за погасяване на
задълженията му във връзка с търговската му дейност, което е неотносимо към въпроса за
плащането на жилището.Допустими доказателства за това, че сумата от 29000лв. по
прехвърлителната сделка е платена от ответника, по делото не са представени. От разпита
на св.Валентина Цекова Гяурова, близка на родителите на страните, относими към спора
обстоятелства не се установяват.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:Съдът е сезиран с първоначален установителен иск за собственост въз основа на
давностно владение и насрещен ревандиационен иск, като всяка от страните претендира
правото на собственост върху процесния имот, находящ се в гр.Т.,
*****************.Страните не спорят за това, че техните родители са прехвърлили
собствеността върху имота на ищеца по ревандикационния иск с НА за покупко-продажба
№ 136,том II, дело № 531/1995г. на РСТ, като за да се прецени принадлежността на правото
на собственост следва първо да се разгледа възражението на ответника по насрещния иск за
4
абсолютна симулативност на тази покупко-продажба.Абсолютната симулативност е налице
при договори, при сключването на които страните нямат намерение да бъдат обвързани така,
както външно са изразили воля. Те обективират волеизявления в правната действителност,
които стават известни на трети лица, но в действителност те съзнателно изобщо не желаят
настъпването на правните последици (при абсолютна симулация) или желаят настъпването
на други последици, различни от тези, които биха се породили от външно изразената им
воля (при относителна симулация). Самите страни създават по своя воля и с постигнато
между тях съгласие тази двойственост, а симулацията е насочена към трети лица.В
конкретния случай, от събраните гласни доказателства от показанията на св. Й. В. и св.Е.Й.
съдът приема за установено, че уговорката между родителите и ответника-приобретател е
била за симулативно прехвърляне на собствеността, с цел уреждане на статута му в САЩ,
след което собствеността е следвало да се върне, тъй като имотът е бил предназначен да
остане за ищеца, доколкото ответникът вече е бил надарен с другия апартамент.Именно
поради симулативността на извършеното прехвърляне на собствеността, майката на
страните е имала притеснения за това дали ответникът ще изпълни уговорката да върне
имота.На следващо място, по делото липсват доказателства за това продажната цена по
прехвърлителния договор да е платена от ответника, което също е индиция за
симулативността на прехвърлянето, а и св. Й. твърди, че майката на страните е споделяла
пред нея, че пари по продажбата не са получавали. Съдът, преценявайки обстоятелството, че
първият свидетел, макар и съребрен родственик, е такъв и на двете страни в спора, а св.Й. е
незаинтересована, но и двамата свидетели са били в близки отношения с родителите на
страните, приема, че те не проявяват пристрастие или заинтересуваност от изхода на спора и
същевременно показват трайно и задълбочено познаване на вътрешните семейни
взаимоотношения, което придава допълнителна надеждност на показанията им. Тези двама
свидетели възпроизвеждат информация лично и непосредствено възприета от тях и то пряко
от страна по сделката-майката на страните. И тъй като официалната удостоверителна сила
на нотариалния акт не се разпростира върху частта, в която са отразени изявленията за
плащане на имота, а тя представлява частен свидетелстващ документ, съдът приема, че
доказателствената й стойност е оборена и плащане на продажната цена не е осъществявано.
Следва да се посочи още, че доколкото ищецът е трето лице за атакуваната сделка, то
установяването на симулативността с гласни доказателства е допустимо, доколкото не може
да се очаква от такова лице да разполага с т.нар „обратен документ”.И тъй като нищожният
договор на общо основание не съществува за правния мир, то на нищожността може да се
позове всеки (не само страните по договора) без срок, било чрез иск, било чрез позоваване
на съществуващия порок, както е в случая-чрез надлежно въведено възражение от ответника
по несрещния иск (в този см. и Решение № 247/04.02.2019г. по гр.д.№ 4288/2016г. на ВКС,
IVг.о.).При така установеното, съдът приема, че договорът за покупко-продажба на
процесния имот, обективирана в НА за покупко-продажба № 136,том II, дело № 531/1995г.
на РСТ,е абсолютно симулативна и поради това нищожна, на осн. чл. 26,ал.2,изр. първо,
пр.пето от ЗЗД.Правните последици от установената нищожност на прехвърлителната
5
сделка се изразяват във връщане на имота в наследствената маса и правото на собственост се
разпределя между наследниците-в случая това са страните по делото, тъй като техните
родители са починали-бащата през 2002г., а майката-през 2015г. и всеки от тях получава по
1/2ид.ч. от правото на собственост върху имота, на осн. чл. 5,ал.1 от ЗН.
По предявения първоначален установителен иск за придобиване на собствеността
върху целия имот въз основа на давностно владение, съдът приема следното: Безспорно
установено по делото е, че ищецът и родителите му са живели в процесния имот, а след
смъртта на родителите, в имота е живял ищецът, като поради установената нищожност на
прехвърлителната сделка, всеки от двамата братя е придобил по наследство по ½ ид.ч. от
имота. Основният въпрос е какво качество е имал ищецът, живеейки в имота, като в тази
връзка съдът приема следното: В решение № 196/18.03.2019г. по гр.д.№ 137/2018г. на ВКС, I
г.о., решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр. д. №1840/2013г. на I ГО и др. е изяснено, че в
случаи като настоящия, действията по фактическото ползване на имота се извършват без те
да произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие
като търпими, тъй като почиват на близки приятелски или други лични отношения. Търпими
според правната теория са всички онези действия, които представляват според
обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един
недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца
и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от
обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и
поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие.Така търпимите действия са
именно действия, а не фактическа власт и по това трябва да се различават от държането и от
владението. Следва да се има предвид и обстоятелството, че плащането на данъци и
консумативните разходи от ищеца е свързано с осъществяваното от него фактическо
ползване на част от апартамента като търпими действия и е израз на разпределяне на
паричните задължения за апартамента по чл. 57, ал.1 от ЗС между него и родителите му до
тяхната смърт, а след това в качеството му на съсобственик.Ако са налице платени разноски
и в полза на другия съсобственик, то се касае до облигационни отношения, излизащи извън
предмета на спора. На следващо място, трансформирането на търпимите действия във
владение за себе си на собствената на ответника 1/2ид.ч. е следвало да бъде изразено в
изрични недвусмислени действия от страна на ищеца и демонстрирано изрично пред
ответника, което съдът приема за станало едва след отказа му да освободи имота след
получаването на нотариалната покана, поради което и не е изтекъл десетгодишния
давностен срок за придобиване на посочената 1/2ид.ч. от имота, притежавана от
ответника.Поради изложеното и доколкото е установено, че ищецът е придобил
собствеността върху 1/2ид.ч. от имота по силата на наследствено правоприемство( а за
собственика давност не тече), а за останалата 1/2ид.ч. собствена на ответника не е изтекъл
предвидения десетгодишен давностен срок, съдът приема, че предявеният установителен
иск за собственост върху целия имот на посоченото основание-изтекла в полза на ищеца
придобивна давност по чл. 79,ал.1 от ЗС е неоснователен и следва да се отхвърли, на осн.
6
чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
По предявения насрещен ревандикационен иск: Ищецът по този иск претендира
право на собственост върху спорния имот, легитимирайки се като собственик по силата на
НА за покупко-продажба на недвижим имот № 136,том II, дело № 531/1995г. на РСТ. Тъй
като по делото е безспорно установено обстоятелството, че договорът за покупко-продажба
на спорния имот, извършен с посочения нотариален акт е нищожен, на осн. чл. 26,ал.2,изр.
първо, пр. пето от ЗЗД поради абсолютна симулация, то липсва заявеното правно основание
на предявения насрещен иск, а именно-придобиване на собствеността по силата на правна
сделка, обстоятелство, обуславящо неоснователността на иска и неговото отхвърляне, на
осн. чл.108 от ЗС.
С оглед изхода от спора и отхвърлянето както на първоначалния, така и на
насрещния иск, всеки ответник има право на разноски с оглед отхвърлянето на иска на
всеки ищец, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.Така ищецът е направил разноски съобр.
представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 210лв. държ. такса, 10лв. такса вписване
и 800лв. адв. възнаграждение, като с оглед обстоятелството, че защитата на ищеца освен по
предявения от него иск е била и по насрещния иск и при липса на данни каква част от
възнаграждението на адвоката е определено по всеки иск, съдът приема, че е определено по
равно или по 400лв. Така по предявения от ищеца иск разноските са в размер на 630лв., по
насрещния-400лв.Ответникът претендира разноски съобр. представения списък по чл. 80 от
ГПК в размер на 581лв. за защита по първоначалния иск, както и по насрещния-206,40лв.
платена д. такса и 581лв. адв. възнаграждение.Процесуалния представител на ответника
претендира присъждане на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от ЗАдв.,
като е уговорено представителството да бъде безплатно, в хипотезата на чл. 38,ал.1,т.3 от
ЗАдв. Посоченото конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА,
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза, която
и не е оспорва от ответника, при което такова следва да бъде присъдено в полза на адв.Д.Т.,
съобразно с отхвърления първоначален иск в размер на 581лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК
вр. чл. 38,ал.2 от ЗАдв. Поради отхвърлянето на насрещния иск, ищецът има право на 400лв.
разноски, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. Б. с ЕГН ********** от гр.Т., бул.*************,
********* против В. М. Б. с ЕГН ********** от гр.Т., ул.****************, иск за
установяване право на собственост въз основа на давностно владение върху имот с
идентификатор 73626.510.321.6.3, с адм. адрес гр.Т. *****************, с площ 58,50кв.м.,
построен в сграда с ид. 73626.510.321, при съседи на същия етаж-73626.510.321.6.2, под
обекта-няма, над обекта 73626.510.321.6.6, отразен в Схема № 15-1055906/20.11.2019г. изд.
7
от СГКК гр.Т., като неоснователен, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.,1 от
ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. Б. с ЕГН ********** от гр.Т.,
ул.****************, против К. М. Б. с ЕГН ********** от гр.Т., бул.*************,
*********, ревандикационен иск за собственост върху имот с идентификатор
73626.510.321.6.3, с адм. адрес гр.Т. *****************, с площ 58,50кв.м., построен в
сграда с ид. 73626.510.321, при съседи на същия етаж-73626.510.321.6.2, под обекта-няма,
над обекта 73626.510.321.6.6, отразен в Схема № 15-1055906/20.11.2019г. изд. от СГКК гр.Т.,
придобит въз основа на правна сделка, обективирана в НА за покупко-продажба № 136,том
II, дело № 531/1995г. на РСТ, като неоснователен, на осн. чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА К. М. Б. с ЕГН ********** от гр.Т., бул. ****************** , да заплати
на адв.Д.Т. – АК Р. с ЕГН **********, сумата от 581лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК вр. чл.
38,ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА В. М. Б. с ЕГН ********** от гр.Т., ул. *************, да заплати на К.
М. Б. с ЕГН ********** от гр.Т., бул. ******************, разноските по делото в размер
на 400лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8