Р
Е Ш Е Н И Е
№ /26.07.2019г.; гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - ***, 10-и състав, на четвърти юли две хиляди и деветнадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело №
18378 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск от Х.И.Х.,
ЕГН **********, срещу ЗАД ***, ЕИК ***, да бъде постановено решение, с което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 6340,00 лв., представляваща
действителната стойност на л.а. „***“, с рег. номер ***, в резултат на
настъпила тотална щета след реализирано на 12.03.2015г. ПТП в гр. ***, което
ПТП е реализирано по вина на водача на т.а. ***, с рег. номер ***, застрахован
по договор ГО при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда, до окончателното изпълнение на задължението, както и
сумата от 1792,15 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 04.12.2015г.
до 04.12.2018г.
Твърди се в исковата молба следното: На
12.03.2015г., около 07:30 ч., управлявайки л.а. „***“, с рег. номер ***, ищецът
се движел по ***на гр. ***, посока с. ***. Времето било лошо, с гъста мъгла и
влажен асфалт. Скоростта на движение била 60 км.ч. От отбивката
на бетонов възел „***“ излязъл бетоновоз, който
предприел пресичане на пътя, по който ищецът се движел. Ищецът натиснал
спирачки и навил волана надясно, за да избегне удар. Последвал сблъсък в
задната част на бетоновоза. Уведомени били
контролните органи. Издаден е протокол за ПТП с пострадали лица, както и е
образувано досъдебно производство срещу Г.К.С. за извършено престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „Б“ НК. Товарният автомобил е застрахован по застраховка „ГО“
със застрахователна полица 23114001054432. Застрахователят бил уведомен, като
извършил оглед и изготвил опис. Констатирано е наличие на тотална щета. През м.
юни 2015г. е отказано изплащане на застрахователно обезщетение. Автомобилът бил
продаден на скраб за сумата от 360,00 лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
Твърди се неоснователност на иска, както по основание, така и по размер. Сочи
се, че липсват предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по
застраховка „ГО“. Излага се следното: Застрахователят правилно е постановил
отказ за изплащане на вреди от настъпилото ПТП, доколкото то не е причинено
поради противоправно действие или бездействие на
водача на застрахования автомобил, както и не е следствие от техническа
неизправност на МПС, а е предизвикано от самия ищец. Последният не се е съобразил
с пътните условия и скоростта на шофиране. Направено е и възражение за изтекла
погасителна давност, тъй като правата по застрахователен договор се погасяват с
тригодишна давност, на осн. чл. 197 КЗ (отм.). Не се
оспорва, че към 12.03.2015г. между ***и ответното дружество е съществувало
валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица от 08.04.2014г.
за застраховка „ГО“ на товарен автомобил ***. Не се спори осъществяването на
ПТП на 12.03.2015г. Оспорва се, че водачът на товарния автомобил е виновен за
настъпилото ПТП. В условията на евентуалност се твърди съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца, поради нарушение от негова страна на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и от
представената по делото застрахователна полица с номер 23114001054432 се
установява, че между ответното дружество и ***е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за товарен автомобил *** с ДКН ***,
която застраховка е била валидна към момента на осъществяване на процесното ПТП.
Установява се от представеното
по делото свидетелство за прекратена регистрация на л.а. „***“ с ДКН ***, че
регистрацията на автомобила е прекратена на 28.04.2016г.
Видно от удостоверение за
техническа изправност на ППС с ДКН *** същото е допуснато да се движи по
пътищата, отворени за обществено ползване за периода от 23.05.2014г. до
23.05.2015г.
По делото е представен и
констативен протокол за ПТП с пострадали лица номер 709. Видно от него в ПТП на
12.03.2015г. са участвали ППС с ДКН ***, с водач Г.К.С., и ППС с ДКН ***,
собственост на Х.И.И.. Посочена е схема на ПТП. Представен
е протокол за оглед на местопроизшествие .
Видно от постановление за
прекратяване на наказателно производство от 29.06.2017г., издадено от ВРП,
наказателното производство по ДП номер 146 по описа на Сектор ПП при ОД на МВР
– ***, водено срещу Г.К.С. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК е прекратено. Посочено е, че липсват данни водачът на бетоновоза
умишлено да е нарушил някое правило от ЗДвП, което да е в причинна връзка с
настъпилия резултат. Постановлението на ВРП е потвърдено с Определение номер
10/03.01.2018г., постановено по ч.н.д. номер 5851/2017г. по описа на ВРС.
Установява се от опис по щета с номер
0410-090-0063/2015г., че представители на ответното дружество са извършили
оглед на автомобила на ищеца и са описали нанесените му от процесното
ПТП щети. Представен е заверен препис на уведомление за щета на МПС от Х.И..
Безспорно е между страните, че ***
АД са отказали изплащане на обезщетение по ликвидационна преписка с номер
0410-090-0063-2015.
Установява се от удостоверение с
номер 1754 от 19.01.2017г., издадено от „Вторични суровини ***“ ООД, ЕИК
*********, че МПС с ДКН *** е прието в център за разкомплектоване, като
получената в замяна на автомобила сума от ищеца е в размер на 360,00 лв.
В открито съдебно заседание е
разпитан св. Г.С., водач на т.а. „***“ и участник в ПТП. От неговите показания
се установява следното: Около 7:00ч. сутринта, при много гъста мъгла,
свидетелят предприел излизане от обекта на работа с бетоновоз.
Спрял на знак „Стоп“ на Т-образно кръстовище. Видимостта била много малка,
около 30 – 40 метра. В момента, в който шофьорът потеглил в неговия товарен
автомобил се забила лека кола. Автомобилът, който се ударил в товарния
автомобил се движел със скорост около 70 км.ч. Свидетелят сочи, че към момента
на потеглянето му не се виждали светлини на други коли.
По делото е назначена САТЕ, като от
заключението на вещото лице се установява следното: На 12.03.2015г., около
07:45ч., участник 2 с л.а. „***“ с ДКН ***, управляван от Х.И., се движи в
дясна лента на път 4-2008 (***) в посока изток-запад. Участник 1 с бетоновоз *** с ДКН ***, управляван от Г.С., се движи от
бетонов възел към път 4-2008. Приближава Т-образното кръстовище с път 4-2008
при наличие на силна и гъста мъгла с видимост под 50 м., спира на знак „Стоп“,
подава ляв пътепоказателен сигнал за извършване на
маневра завиване наляво. Започва извършването на маневрата, като навлиза в
кръстовището. При пресичане на лентата за движение от изток – запад забелязва
МПС, движещо се запад-изток в предвидената за това лента. Водачът на товарния
автомобил намалява или напълно спира с цел да пропусне движещото се запад –
изток МПС. В този момент участник 2 се удря в участник 1 в неговата лява
странична част. Стойността на щетите по автомобила поотделно и като обща сума
по средни пазарни цени за оригинални части към датата на ПТП е в размер на 24 223,42 лв. Средната пазарна стойност
на л.а. „***“ с рег. номер *** към датата на застрахователното събитие –
12.03.2015г. е в размер на 6700,00 лв., а след намаляване на офертната цена – 6400,00 лв. Установените на л.а.
увреждания е възможно да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.
Налице е причинно-следствена връзка между ПТП и щетите. Поради специфичните
атмосферни условия – гъста мъгла с ниска видимост от 50 м., водачът на л.а. е
имал видимост към товарния автомобил на около 50 м. Времето, за което водачът
на л.а. е имал видимост към товарния автомобил преди удара е 2,06 секунди.
Опасната зона на лекия автомобил при движение с 83,38 кв.ч. е 78,07 м., поради
което водачът на л.а. не е имал възможност да предотврати произшествието от
момента, в който товарния автомобил е бил видим за него. Минималното
разстояние, на което се е намирал л.а. от мястото на удара в момента на
потегляне и навлизане в кръстовището на товарния автомобил, в случай, че същият
не е престоял в кръстовището е 53,73 м. Скоростта на л.а. в момента, в който
т.а. е бил видим е била 83,38 км.ч. Стойността на тоталната щета без приспадане
на запазени части е 6700,00 лв., а с приспадането им – 6340,00 лв.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. В
тежест на ищеца бе да установи наличие
на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност»
между собственика на увреждащия автомобил и ответника, настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на
действие на застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен
риск, причинната връзка между застрахователното събитие и имуществените вреди,
съответно техният размер, действителната стойност на автомобила към датата на
ПТП и обстоятелството че е изпълнил задължението си да уведоми
застрахователя за увреждането, и да му представи необходимите документи.
В
тежест на ответника бе да установи наведените
правоизключващи отговорността му възражения,
включително че е налице съпричиняване от страна на
ищеца.
Безспорно се установи от
приетата по делото фактическа обстановка, че между ответното дружество и ***е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
товарен автомобил *** с ДКН ***, която застраховка е била валидна към момента
на осъществяване на процесното ПТП.
От приетото по делото
заключение по извършената САТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и
изчерпателно дадено и кореспондиращо с останалия доказателствен
материал се установи, че на 12.03.2015г., около 07:45ч., участник 2 с л.а. „***“
с ДКН ***, управляван от Х.И., се движел в дясна лента на път 4-2008 (***) в
гр. ***, в посока изток-запад, а
Участник 1 с бетоновоз *** с ДКН ***,
управляван от Г.С., се движел от бетонов възел към път 4-2008 в гр. ***.
Приближавайки Т-образното кръстовище с път 4-2008 при наличие на силна и гъста
мъгла с видимост под 50 м., водачът на товарния автомобил спрял на знак „Стоп“,
подал ляв пътепоказателен сигнал за извършване на
маневра завиване на ляво и започнал извършването на маневрата, като навлязъл в
кръстовището. При пресичане на лентата за движение от изток – запад забелязал
МПС, движещо се запад-изток в предвидената за това лента. Водачът на товарния
автомобил намалил или напълно спирял с цел да
пропусне движещото се запад – изток МПС. В този момент участник 2 се удрарил в участник 1 в неговата лява странична част.
Установените на л.а. увреждания след този удар е възможно да са причинени по
степен и вид от настъпилото ПТП, поради което е налице и причинно-следствена
връзка между ПТП и щетите. Изложеното се установи и от събраните свидетелски
показания по делото от св. Г.С.. С оглед на изложеното настоящият съдебен
състав намира, че със своето поведение водачът на товарния автомобил е нарушил
забраната на чл. 50а ЗДвП, който гласи, че е забранено навлизането в кръстовище дори и
при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди
водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение. В
случая е безспорно, че товарният автомобил „***“ се намирал на Т-образно
кръстовище, а и от изготвеното по делото заключение се установи, че от момента
на навлизане в кръстовището, водачът на автомобила не е могъл да избегне или да
предотврати произшествието. Т.е. със своето несъобразено поведение, с оглед на
вида на ППС и атмосферните условия, Г.С. е нарушил законова забрана за
навлизане в кръстовище, при наличие на опасност обстановката да го принуди да
спре. Предвид изложеното предявеният иск спрямо застрахователя по застраховка
„ГО“ е основателен.
Следва обаче да се обсъди в
какъв размер е тази основателност, а именно съдът следва да обсъди възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Съгласно
чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие,
но всякога поведението му трябва да е противоправно и
да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен. В този случай трябва да бъде направено разграничение между
допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно - транспортно
произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51,
ал.2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт
също води до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Придобилият гражданственост термин
„съпричиняване” е с по - тясно значение спрямо
използвания в закона – „допринасяне за настъпването на вредите”. Същият
илюстрира първата от посочените хипотези – допринасяне за настъпване на
произшествието. Във втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване
на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане,
респ. за увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия е
рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във
всеки конкретен случай. Степента на съпричиняване се преценява във всеки конкретен случай, но
не може да доведе до пълен отказ от обезвреда.
Последното разбиране е в съгласие с чл.13, т.3 от Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и Съвета от 16.09.2009 год.
Тежестта
за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването
страна в процеса - делинквент или застраховател. С
оглед на това съдът отново ще се позове на приетото по делото заключение на
допуснатата САТЕ. Установи се безспорно, че атмосферните услови към момента на
ПТП били изключително лоши, а именно – имало гъста мъгла, а видимостта била
намалена до 50м. Въпреки това обаче, шофьорът на л.а. и настоящ ищец шофирал
своя автомобил със скорост от 83 км.ч. Тази скорост осигурява опасна зона за
лекия автомобил от 78м., докато видимостта към момента на ПТП е била само 50м. Опасната
зона за спиране представлява пътят, който превозното средство изминава от
момента, в който неговият водач възприеме възникването на препятствие пред себе
си, до момента на окончателното спиране. Чл. 20, ал. 2 ЗДвП урежда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Следователно настоящият съдебен състав намира, че със своето
поведение ищецът е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като е шофирал с несъобразена скорост, а не с такава,
която да бъде адекватна на условията на видимост и да му осигури възможността
да спре пред всяко препятствие. Т.е. налице е съпричиняване
на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Настоящият съдебен
състав намира, че при движение със съобразена скорост, процесното
ПТП е можело да бъде избегнато или чувствително би се отразило на степента на евентуално
получените увреждания. Предвид изложеното съпричиняването
е в размер на 50%. Т.е. предявеният иск е частично основателен.
Установи се, че стойността на щетите по
автомобила поотделно и като обща сума по средни пазарни цени за оригинални
части към датата на ПТП е в размер на 24
223,42 лв. Средната пазарна стойност на л.а. „***“ с рег. номер *** към
датата на застрахователното събитие – 12.03.2015г. е в размер на 6700,00 лв., а
след намаляване на офертната цена – 6400,00 лв. ч. Поради обстоятелството, че стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава със 70% действителната стойност на автомобила, за съда няма
съмнение, че е налице хипотезата на икономически тотал
на превозното средство, съгласно разпоредбата на чл.
390 КЗ. Гореизложеното
обосновава извод, че дължимото обезщетение следва да бъде определено съобразно
пазарната стойност на вещта към датата на застрахователното събитие, която след
намаляване на офертната цена е в размер на 6400,00
лева. От тази сума следва да се приспадане сумата от 360,00 лева,
представляваща цена на лекия автомобил, получена от даването му на скрап, а
резултатът следва да се раздели на ½ с оглед процента на съпричиняване, приет от съда.
Предвид гореизложеното
предявеният иск по реда на чл. 432 КЗ следва да бъде уважен до размер от 3020,00 лв. Акцесорният
иск по реда на чл. 86 ЗЗД също следва да бъде частично уважен до размер от 920,48 лв.
Възражението на
ответника за изтичане на погасителната давност следва да бъде оставено без
уважение, доколкото настоящия казус попада в обхвата на чл. 378, ал. 2 КЗ, т.е.
претенцията на ищеца би се погасила едва след изчитане на 5 годишната давност.
По разноските:
Предвид изхода на спора отговорността за разноски следва да бъде
поделена съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да
заплати на ищеца сторени от последния разноски в размер на 644,60 лв. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сторените
разноски в размер на 475,76 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Х.И.Х., ЕГН **********,
сумата от 3020,00 лв. /три хиляди и
двадесет лева/, представляваща действителната стойност на л.а. „***“, с
рег. номер ***, дължима в резултат на настъпила „тотална щета“ след реализирано
на 12.03.2015г. ПТП в гр. ***, което ПТП е реализирано по вина на водача на т.а.
***, с рег. номер ***, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ЗАД ***,
ЕИК ***, и намалена с оглед наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат от Х.И.Х., ЕГН **********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 04.12.2018г., до окончателното
изпълнение на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 3020,00 лв. до пълния претендиран размер от 6340,00 лв., поради неосноватленост, на осн. чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Х.И.Х., ЕГН **********, сумата
от 920,48 лв. /деветстотин и двадесет
лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава върху
главницата от 3020,00 лв. /три хиляди и
двадесет лева/, представляваща действителната стойност на л.а. „***“, с
рег. номер ***, дължима в резултат на настъпила „тотална щета“ след реализирано
на 12.03.2015г. ПТП в гр. ***, което ПТП е реализирано по вина на водача на т.а.
***, с рег. номер ***, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ЗАД ***,
ЕИК ***, и намалена с оглед наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат от Х.И.Х., ЕГН **********, за периода от 04.12.2015г.
до 04.12.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 920,48 лв. до пълния претендиран
размер от 1792,15 лв., поради неоснователност, на осн.
чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на Х.И.Х., ЕГН **********, сумата от общо 644,60 лв., представляваща
сторени в настоящото исково производство разноски, предвид частичната
основателност на предявените искове, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.И.Х., ЕГН **********, да заплати на
ЗАД ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***
сумата от 475,76 лв., представляваща сторени в настоящото исково производство
разноски, предвид частичната неоснователност на предявените искове, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................