Решение по дело №166/2020 на Софийски окръжен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 03.07.2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                             

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ:1.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                               2. БОРЯНА ГАЩАРОВА

 

при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева въззивно гражданско дело № 166 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл ГПК

С решение № 5 от 20.01.2020 год. по гр.д. № 390/2019 год. на РС-Елин Пелин е отхвърлен предявения от А.Г.С. *** против Р. „Р.“*** отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответника сума в общ размер на 2 813,49 лв., от която главница – вземане по акт за начет в размер на 1859,60 лв., лихва за забава за периода 14.05.2010 год. – 22.07.2013 год. в размер на 582,66 лв.; лихва за забава за периода от 22.07.2013 год. до 23.01.2014 год. в размер на 100,38 лв., както и законна лихва върху главницата, считано от 24.01.2014 год. до окончателното изплащане на вземането, както и държавна такса и разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата с твърдения, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.

Ответникът оспорва въззивната жалба.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 390/2019 год. по описа на РС-Елин Пелин е образувано по искова молба на А.Г.С. против Р. „Р.“*** отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответника посочените по-горе суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 37 от 24.01.2014 год. по ч.гр.д. № 42/2014 год. на ЕлПРС и изпълнителен лист. Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист на 28.02.2019 год. е образувано изп. дело № 20199270400398/2019 год. на ЧСИ Стоян Лазаров с рег. № 927, т.е. повече от 5 години след издаване на листа на 24.01.2014 год. Счита, че правото на взискателя е погасено поради изтичане на петгодишната погасителна давност.

Ответникът оспорва исковете в отговора на исковата молба. Твърди, че вземането произтича от акт за начет № Р-22.07.2013 год. на Централния кооперативен съюз, съставен на основание чл. 22 от ЗДФИ, като вземанията за вреди по този специален закон се погасяват с изтичането на 10-годишен давностен срок, който изтича на 22.07.2013 год. По заявление № 31/24.03.2014 год. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 17/2014 год. по описа на ДСИ при СИС при РС-Елин Пелин, като с образуването на изпълнителното дело давността е прекъсната и през времетраенето на изпълнителния процес погасителна давност не тече. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 08.04.2014 год., като не е подадено възражение срещу нея, нито частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, поради което заповедта е влязла в сила на 24.04.2014 год. и подлежи на изпълнение. С молба от 12.03.2016 год. е поискано от ДСИ при СИС при ЕлПРС продължаване на изпълнителните действия чрез извършване на нови справки за наличието на трудов или граждански договор, имущество и т.н., като са внесени и съответни такси, вкл. и за налагане на запор на банкови сметки на длъжника, който способ е поискан със заявлението за образуване на изпълнителното производство. Изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с Постановление от 11.02.2019 год.  Със заявление вх. № 3449 от 28.02.2019 год. е образувано ново изпълнително дело № 20199270400398 на ЧСИ Стоян Лазаров с рег. № 927 за продължаване на действията по принудително събиране на вземането на основание Заповед за незабавно изпълнение № 37/24.01.2014 год. и издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 42/2014 год. по описа на ЕлПРС. Счита, че и след прекратяването на изп. дело № 17/2014 год. вземането на заявителя продължава да съществува. С образуване на новото изпълнително дело десетгодишният давностен срок е прекъснат – чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, като по време на висящността на изпълнителния процес давност не тече. Към 28.02.2019 год. десетгодишната погасителна давност не е изтекла. Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗДФИ независимо от спирането и прекъсването на давността имуществената отговорност  не се търси, ако са изтекли 10 години от причиняване на вредата. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява описаната по-горе фактическа обстановка, а именно: съставянето на акт за начет на 22.07.2013 год. за посочените по-горе суми, издаването на изпълнителен лист от 24.01.2014 год. по ч.гр.д. № 42/2014 год. на ЕлПРС на основание заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, влязла в сила на 22.04.2014 год.; образуваното изпълнително дело № 17/2014 год. по описа на ДСИ; прекратяване на изпълнителното производство с Постановление от 11.02.2019 год. на ДСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и повторното образуване на изпълнително дело № 398/2019 год. по молба на взискателя от 28.02.2019 год. въз основа на заповедта за незабавно изпълнение от 24.01.2014 год. По това изпълнително дело са предприети изпълнителни действия, като са наложени запори върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на длъжника с надлежно връчване на запорни съобщения през м април 2019 год.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Ищцата е предявила иск по чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а именно -погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищцата се позовава на  новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК. Предявеният иск е допустим, защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищцата е образувано изп. дело № 20199270400398 на ЧСИ Стоян Лазаров, като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо.

Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита. В разглеждания случай, в който е установено, че изпълнителният процес е висящ, въпросите има ли и какъв е размерът на събраните суми по висящото изпълнително дело, и намира ли приложение разпоредбата на чл.118 ЗЗД, са без правно значение с оглед предмета на делото, като тези въпроси не съставляват и обстоятелства, влияещи на правния интерес за предявяване на иска. Това е така, тъй като предмет на иска по чл.439 ГПК е само установяването на факти, изключващи изпълняемото право. Частичното удовлетворяване на взискателя въз основа на изпълнителния лист не е факт по смисъла на чл. 439 ГПК, изключващ изпълняемото право. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни по следните съображения:

На основание чл. 27, ал. 1 от ЗДФИ вземанията по актове за начет се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок от деня на причиняване на вредата, в случая  - 13.05.2010 год., както е отразено в акта за начет. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДФИ издаването на акта за начет на 22.07.2013 год. прекъсва давностния срок. Началният момент, от който започва да тече нова погасителна давност, е моментът на влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение – 22.04.2014 год.

С образуването на изпълнително дело № 17/2014 год. по описа на ДСИ на 26.03.2014 год. давността за вземането се счита за прекъсната по силата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 год. тълкуване давността е спряла да тече по време на изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, като спирането на давността следва да се счита преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 год., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 год., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, а именно – 26.06.2015 год. /вж. в този смисъл Решение №170/17.09.2018 по дело № 2382/2017 на ВКС, ГК, IV г.о. на ВКС на РБ по реда на чл. 290 от ГПК/. Спорен е въпросът за последиците от прекратяването на изпълнителното производство с постановлението от 11.02.2019 год. на ДСИ поради настъпилата перемпция. Според разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение от 26 юни 2015 год.  по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н.; както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. В случая, първото извършено от взискателя същинско изпълнително действие, което е можело да прекъсне давността за вземането е подаването на молбата за образуване на изпълнителното производство по изп. дело № 17/2014 год. – 24.03.2014 год., в която са посочени конкретни изпълнителни способи – налагане на запори и възбрана. Молбата от 12.03.2016 год. не е прекъснала давността, тъй като с нея е поискано само извършването на справки за наличието на трудов или граждански договор на длъжника, както и за притежавано имущество, но не е посочен конкретен изпълнителен способ. Исканията за извършване на справки не са действия с характер да прекъснат давността. С оглед това и двугодишният срок съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е изтекъл на 24.03.2016 год., когато производството по изпълнителното дело е прекратено по право по силата на закона. Постановлението на съдебния изпълнител от 11.02.2019 год. има само декларативно, а не конститутивно действие. В случая са задължителни и мотивите по т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК, с които са дадени разяснения, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи изпълнителните способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/. Тъй като новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, в случая - 24.03.2014 год., същата би изтекла на 24.03.2019 год. Давността обаче отново е прекъсната в резултат на новообразуваното на 28.02.2019 год. изп. дело №  398/2019 год. на ЧСИ Лазаров в рамките на което по искане на взискателя /съдържащо се в молбата за образуване на изпълнителното производство/ са предприети действия по принудително изпълнение, а именно – налагането на запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника. Така както подаването на исковата молба слага началото на исковия процес, така и подаването на молба за образуване на изпълнително производство слага началото на изпълнителното производство по ГПК. Молбата за образуване на изпълнително дело, подобно на исковата молба, трябва да има предвиденото от закона съдържание (чл. 426, ал. 1 и 2 ГПК), включително да посочва начина на изпълнение. Когато молбата за образуване на изпълнително дело отговаря на изискванията на закона - към нея е приложен изпълнителен лист или друг изпълнителен титул и е посочен начин на изпълнение, тя представлява надлежно действие на кредитора, насочено към принудително удовлетворяване на вземането му и прекъсва давността. Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, т.е. действието, което прекъсва давността, е действието на носителя на материалното право (кредитора), който е инициирал производството, а не действието на компетентния държавен орган, движещ производството, защото законодателят свързва прекъсването на давността с активно поведение на носителя на материалното право, а не с активното поведение на органа, който извършва действия на принудително изпълнение. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Като под „предприемане действия по принудително изпълнение", следва да се приема момента на подаване на молбата от кредитора, с която е направено съответното искане за предприемане на определен изпълнителен способ, а не самото предприемане. Без значение е дали действията по принудително изпълнение са били успешни или не, самото сезиране на съдебния изпълнител е абсолютно достатъчно основание давността да бъде прекъсната, вкл. и в случайте, когато принудителните действия не могат да бъдат извършени. Това е така, защото валидността на поисканото изпълнително действие, не зависи от това дали въз основа на него са събрани някакви суми, а зависи от това дали действието извършено от съдебния изпълнител е включено в правомощията му посочени в чл. 431 от ГПК.

В т. 10 от диспозитива на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е даден отговор на въпроса откога започва да тече нова погасителна давност при перемпция на изпълнителното производство, а именно: „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Поради това в случая  давността е прекъсната с предявяването на молбата за образуване на изпълнителното производство.

     С оглед на изложеното вземането на Р. „Р.“*** срещу А.С. не е погасено по давност и предявените от последната искове са неоснователни.

     Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

     При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата 250 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски.

     Воден от горното, съдът

                                        

                                                Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 от 20.01.2020 год. по гр.д. № 390/2019 год. на РС-Елин Пелин.

ОСЪЖДА А.Г.С. *** да заплати на Р. „Р.“*** сумата 250 лв., представляваща направени във въззивното производство разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                           

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                               2.