№ 30
гр. Велики Преслав, 24.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20213610200437 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на АХМ. С. АХМ., чрез адв. Д.М., срещу Наказателно постановление
№0323-0008 от 18.11.2021 г., издадено от Началник РУ-Велики Преслав към
ОД на МВР-Шумен, с което за нарушение на чл. 60, ал. 1, т.1, вр.чл.185, ал.1
от ЗОБВВПИ на жалбоподателя е наложено адм. наказание "Глоба " в размер
на 500,00 лв.
С жалбата се моли да бъде отменено издаденото НП за което се сочи, че
е постановено при наличието на съществени пороци на административно-
наказателната преписка, довели да нейната незаконосъобразност, както и
липсата на основания за образуването й.
В съдебно заседание, процесуалния представител на въззивника
поддържа жалбата, като моли НП да бъде отменено, доколкото същото
намира за незаконосъобразно и несъответно на обществената опасност на
извършеното деяние, като излага подробни аргументи в подкрепа на същото.
Въззиваемата страна, чрез своя представител оспорва изцяло
подадената жалба.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 12.11.2021 г. , около 13.00 часа АХМ. С. АХМ. посетил РУ-Велики
Преслав, находящо се на ул.“Борис Спиров“ 18, за да регистрира закупеното
от него на 04.11.2021 г. неогнестрелно оръжие–пневматична пушка, марка
„HATSAN“. Паркирал автомобила си пред сградата на РУ, като вървейки към
нея, заедно със свой приятел, носел оръжието под мишницата си –
вертикално, към земята. Същият бил видян от постовия полицай - св.З., който
се намирал навън - пред полицейското управление. Освен него, други лица по
улицата и в близост нямало. А. казал на свидетеля причината за посещението
1
си, като последния му указал да „сгъне“ оръжието си и го упътил към
колегата си от КОС– св.К., който следвало да го регистрира. Преди това А.,
предвид забравени от същия документи се върнал до автомобила си за да ги
вземе, оставяйки „сгъната“ пушката при постовия. Тъй като била обедна
почивка, св.К. не бил в кабинета, като след края й, насочвайки се към него,
видял пред стаята си – в двора на РУ,жалбоподателя, който го чакал,
държейки „сгъната“ пневматична пушка, която идвал да регистрира.
Възприемайки видяното, св.К. съставил на жалбоподателя, акт по чл. 60, ал.
1, т. 1 от ЗОБВВПИ, свидетел в който бил вписан и св.З..
На 18.11.2021 г. било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП,
издалият го орган на което, възприел изцяло посочената в съставения акт
фактическа обстановка, като приложил с оглед установеното правна
квалификация досежно същото по чл. 60, ал. 1, т.1, вр.чл.185, ал.1 от
ЗОБВВПИ и санкционирал жалбоподателя, като му наложил имуществена
санкция в размер на 500,00 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани и приобщени в хода на съдебното следствие доказателства –
гласни и писмени такива, както и тези присъединени по реда на чл.283 от
НПК. Съдът кредитира свидетелските показания депозирани от разпитаните
свидетели – св.К. и св.З., а така и относимите към посоченото писмените
доказателствени източници.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид установените факти направи следните
правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи и
съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. Актът за нарушение е съставен въз основа на установено от св.К.
лично констатирано и възприето от същия нарушение. При издаването му, а и
на НП са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати
съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните
правила, които да налагат отмяна на последните. Спазена е процедурата по
съставянето и връчването им.
В АУАН и НП е определена правната квалификация на констатираното
нарушение, като такава по чл.60, ал.1, т.1 от ЗОББВПИ. Съгласно посочената
разпоредба се забранява "откритото носене на оръжие на обществени места,
освен при осъществяване на охранителна дейност".
Визираната правна норма регламентира забраната за лицата, които имат
законно притежавано оръжие, да ги носят открито на обществени места.
Обществено място е такова място, до което имат достъп неограничен и
неопределен кръг от хора, а така за същите и да има потенциална възможност
да бъдат засегнати техни законни интереси и права. Под "носене" на оръжие
2
се има предвид упражняването на непосредствена фактическа власт върху
оръжието, така че то да може да бъде употребено, без обаче да са предприети
самите действия по употребата му. Откритото носене на оръжие е такова, чрез
което всяко лице би имало пряк визуален контакт с оръжието на адресата на
нормата, независимо от това как се държи, респ.къде по тялото му се намира
то.
По делото, от събраните доказателства се установи, че жалбоподателят
на посочените дата, място и час е носел отивайки да го регистрира в РУ–
неогнестрелното си пневматично оръжие. Същият го е носел открито, от
автомобила си паркиран пред сградата на РУ, под мишница – към земята и в
последствие стигайки до служба КОС, през двора на РУ – по същия начин но
„сгънато“, което му поведение е възприето от св.З. и съотв.от св.К. пред
кабинета му.
В случая спор относно фактите няма. Същите, преценени със събраните
доказателства, съдът намира, че водят до извод относно деятелност на
жалбоподателя субсумираща се под правната норма на чл. 60, ал. 1, т. 1 от
ЗОБВВПИ.
Настоящият състав обаче намира, че процесната деятелност
представлява "маловажен случай" на административно нарушение по
смисъла, вложен от законодателя в текста на чл. 28 от ЗАНН. Доколкото не е
възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски
ситуации, законодателят е създадал общи правила, от които са допустими и е
възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е
предвидената в процесуалния закон норма на чл. 28 от ЗАНН, даваща
възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание,
след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото
административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов
ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани.
Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се
извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид
дефиницията на "маловажен случай" регламентирана в § 1, ал. 1, т. 4 от ДР
на ЗАНН, видно от която такъв „е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид“.
От събраните по делото доказателства се установява в случая, че
деянието, макар и формално да осъществява признаците на посоченото
административно нарушение, е маловажно с оглед на всички обстоятелства на
извършването му, съотнесени към посочените по-горе дефиници, а именно -
конкретният повод на осъщественото поведение, краткия отрязък от време на
проявление на същото, възприемането му единствено от две лица, това, че
нарушението е извършено за първи път и от деянието не са настъпили вредни
последици, както и че общественият интерес не е засегнат във висока степен
в сравнение с обикновените случаи на посоченото нарушение.
С оглед гореизложеното настоящия състав счита, че за постигане
целите, описани в чл. 12 от ЗАНН, административнонаказващият орган е
3
следвало първо да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Противно на
това, органът е пристъпил към стриктното приложение на общия санкционен
състав на ЗОБВВПИ, без да изложи конкретните си съображения защо не
възприема деятелността за маловажна. По тези съображения настоящия съд
намира, че процесното нарушение разкрива белезите на "маловажна"
простъпка, при което приложение следва да намери чл. 28 от ЗАНН.
Когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на НП, поради противоречието му със закона /в
този смисъл е Тълкувателно Решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1 /
2007 г. на ОСНК на ВКС на РБ/, предвид и което издаденото НП следва да
бъде отменено, а в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН
жалбоподателят, да бъде предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства
по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В настоящото производство са
претендирани разноски от жалбоподателя, както и са представени надлежни
доказателства за заплатено от последния адвокатско възнаграждение в размер
от 300,00 лева, като предвид изхода от делото, същите следва да бъдат
възложени на въззиваемата страна .
Предвид гореизложеното, съдът и на основание чл. 63, ал.2,т.2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №0323-0008 от 18.11.2021 г.,
издадено от Началник РУ-Велики Преслав към ОД на МВР-Шумен, с което за
нарушение на чл. 60, ал. 1, т.1, вр.чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ на АХМ. С.
АХМ. с ЕГН ********** е наложено административно наказание "Глоба " в
размер на 500,00 лв. и ПРЕДУПРЕЖДАВА АХМ. С. АХМ. с ЕГН
**********, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Шумен ДА ЗАПЛАТИ на АХМ. С. АХМ., с
ЕГН **********, сумата от 300,00/триста/лева за направени разноски за
възнаграждение на адвокат, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал.
1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
4