Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260053
30.03.2023 година
град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
осемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 11898 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от А.Г.В., ЕГН ********** и М.Г.В., ЕГН ********** против „М – Калисто Мати“
ЕООД, ЕИК **********, с която са предявени субективно активно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 92 ЗЗД.
Ищците твърдят на 21.06.2007 г.
да са сключили с ответника предварителен договор за учредяване право на строеж,
срещу задължение за построяване на недвижим имот /заедно с б. си, починал преди
процеса, чиито единствени наследници по закон са/. Въпреки оказаното пълно
съдействие от ищците, предоставяне на всички изисквани от ответника документи,
за което били съставени и протоколи, последният не изпълнил задълженията си по
договора, при което на 29.06.2018 г. същият бил развален, а ответникът –
уведомен.
Предвид пълното неизпълнение, се
моли за присъждане на сумите от по 2500
евро за всеки ищец – неустойка за м. май 2018 г., дължима на осн. раздел IV, т.2 от договора.
Претендират се разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Възразява за нищожност на
неустойката поради противоречие с добрите нрави. Оспорва да е бил в забава,
както и ищците да са предоставили всички необходими документи по раздел 3 от
договора. Била стартирана процедура по ПУП, но ищците не оказали съдействие,
като била налице забава на кредитора по см. на чл. 95 ЗЗД. Твърди да е
инициирал необходимата процедура за изпълнение на задълженията по договора, но
основната причина да не бъде довършена тази за изработване проект на ПУП, за
урегулиране на имотите, била, че в района нямало приложена улична регулация,
при което следвало част от имотите, попадащи в улици, да бъдат дарени на
Столична Община, което важало за имотите на ищците. Те отказали да дарят,
поради което забавата се дължала изцяло на тяхното поведение. Предвид
изложеното, моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателност
на исковете, в тежест на ищците е да докажат пълно и главно наличието на
валидно облигационно правоотношение по твърдения предварителен договор, породил
действие при соченото в ИМ съдържание /откъм права, задължения, срокове,
последици при неизпълнение/, по който са изправна страна и са изпълнили поетите
задължения, но поради неизпълнение на тези на насрещната страна, са настъпили
предпоставки за разваляне на договора, което право е надлежно упражнено с
редовно връчена покана до ответника, като са налице условия за дължимост на
търсената неустойка в претендираните размери, както и валидността на
уговорената неустоечна клауза. Предвид въведеното възражение, в тяхна тежест е
и да установят наличие на обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на давността.
В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване, да докаже положителни факти, които
изключват, унищожават и погасяват процесните вземания, както и всички свои
възражения в отговора, в това число за – изтекла погасителна давност по
отношение на претенцията и целия договор; за нищожност на клаузата за
неустойка, поради противоречие с добрите нрави; че е изправна страна по
договора, като е инициирал и процедура за изработване на ПУП, но резултат не е
постигнат поради липса на твърдяното съдействие от ищците, а при установяване
на фактическия състав на вземанията на ищците, да докаже, че е погасил исковите
суми.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за неоснователни.
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: е подписан
твърденият предварителен договор за учредяване право на строеж, срещу
задължение за построяване на недвижим имот; ищците са единствени наследници по
закон на един от възложителите по него Г. М. В. /починал преди процеса/ /вж.
доклада/.
Съдът
приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази приетите ПД.
В чл. IV, т.2 от ПД, на който се
позовават ищците, е предвидено, че страните уговарят тримесечен безпенален срок
след изтичането на уговорения срок за строителство на съответната сграда, след
което и при забава, изпълнителят дължи неустойка в размер на 5000 евро месечно.
Строителство
не е извършено, по този въпрос няма спор, като с едностранно изявление – поради
неизпълнението на задълженията на
ответника по договора, ищците са го развалили. Същото е получено от адресата на
29.06.2018 г. /л.14/.
Ответникът
е поел множество задължения – т.1-5, раздел III ПД –
в т.ч. – за изготви за своя сметка и внесе за одобряване необходимите проекти и
документи за изменение плана на регулация и застрояване за образуване от ПИ на
УПИ с оглед издаването на скици с визи за проучване и проектиране на поетапно
построяване на сградите; да изготви за своя сметка цялостен идеен проект за
всички сгради, след което да окомплектова и внесе за одобряване съответен
работен инвестиционен проект за съответната сграда; да изпълни със свои
средства и за своя сметка строителството на всяка сграда и обект, предназначени
за възложителите, съгл. одобрения инв. проект; да финансира и осигури
необходимите строителни книжа в пълен комплект за всяка сграда.
По
делото не са ангажирани никакви доказателства за изпълнение на което и да е от
така предвидените задължения на ответника, в съответните срокове, а и като
цяло. Единствено приложената Заповед на гл. архитект на СО /л.49-53/, касаеща
дадено разрешение да се изготви проект на ПУП, не удостоверява по никакъв начин
участие на ответника в съответната процедура, респ. - изработени, внесени
документи от негова страна. Според съдържанието й – постъпилото заявление е
подадено от М., С., А. и М.В., като няма данни последващи предложения, задания
и т.н. – да са в резултат на действия на ответника по изпълнение на поетите
задължения в ПД.
Въпреки
дадените му изрични указания по чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада – същият не
ангажира доказателства за твърденията си – да е инициирал процедура за
изработване на ПУП, поради което същите не могат да бъде споделени. Няма
приобщени такива и относно твърденията – да е било необходимо отчуждаване на
имоти на ищците чрез дарение в полза на Столична Община, което да не е сторено,
при което да се е стигнало до неизпълнение на собствените му задължения. Такива
данни по делото няма /въпреки ук. по чл. 146, ал. 2 ГПК/, поради което и
възраженията да е налице хипотеза на забава на кредитора, се приемат за
неоснователни.
Налице
са били предпоставки за разваляне на договора, поради пълното му неизпълнение.
Доколкото обаче такова е налице – ищците нямат право на търсената неустойка за
забава. Предпоставките за дължимостта й са уговорени кумулативно – три месеца
след изтичане на срока за строителство и при забава.
С оглед вида на неизпълнението и начина, по който неустойката е
уговорена, те са постигнали съгласие за мораторна неустойка /обезпечаваща
забавеното изпълнение – тоест налично такова/, а не компенсаторна /за пълно
неизпълнение/.
Обвързването на неизправната страна със задължение за плащане на
неустойка по развален двустранен договор обаче е възможно само в хипотезата,
когато неустойката е уговорена за случай на разваляне на договора с цел да
обезщети изправната страна за вредите от развалянето, които не са тъждествени с
вредите от договорното неизпълнение. За вредите от неизпълнението, послужило
като основание за разваляне на договора, изправната страна може да търси обезщетение
по общия ред – чл.88, ал.1, изр. 2 ЗЗД.
Предпоставки за дължимост на търсената неустойка няма – поради разваляне
на договора и доколкото обезщетение за забава може да се дължи само при
реалното, макар и късно изпълнение, каквото по делото не е налице.
Закъснително обезщетение под формата на неустойка е мислимо да се
претендира само в съчетание с
изпълнението.
Ищците не се позовават за претенцията си на възможността по т.3 от
раздел IV на
договора, в която връзка и ответникът не се е защитавал, поради което и тя не
се коментира по същество.
За горните изводи следва да се имат предвид и задължителните разяснения
в Тълкувателно решение № 7 от
13.11.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 7/2013 г., ОСГТК, според които – при развален
договор с продължително изпълнение /какъвто е процесният/, би се дължала
неустойка за забава, но само за онази част от сделката, чието действие се
запазва – тоест следва да е налице някакво реално, макар и късно изпълнение, за да се преценява
дължимостта й, а такова изобщо не е осъществено по процесния договор, за да се
коментира и запазване на част от неговото действие, спрямо която да се дължи
неустойка за забава. При това положение и липсата на фактически осъществено по
договора от ответника, дори и със забава, така уговорената неустойка не е
дължима, като не би могла да бъде извършена преценка и за евентуална нищожност
на клаузата й, т.к. няма база, спрямо която да се прецени изпълнение, негов
обем и вид, съответно – времево закъснение при осъществяването му за определен
период.
С оглед изложеното,
съдът приема, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По
отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, но няма направено
искане, списък или док. за сторени такива.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от А.Г.В., ЕГН ********** и М.Г.В.,
ЕГН ********** против „М – Калисто Мати“ ЕООД, ЕИК ********** осъдителни искове
за присъждане на сумите от по 2500 евро за всеки ищец – неустойка за м. май
2018 г., на основание раздел IV, т.2 от
предварителен договор за учредяване право на строеж, срещу задължение за
построяване на недвижим имот от 21.06.2007 г.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП