Решение по дело №1471/2016 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2426
Дата: 20 декември 2016 г. (в сила от 13 октомври 2017 г.)
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20167180701471
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юни 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2426

гр. Пловдив, 20.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, V-ти състав, в открито заседание на 21,11,2016 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ,

при секретаря В.К., като разгледа административно дело № 1471 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.225а от ЗУТ.

Жалбоподателят - Е.К.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез служебен защитник адв. Л.В., обжалва Заповед № РД-09-125 от 02.02.2015г. на Кмета на Община Марица за премахване на незаконен строеж : „жилищна сграда“ и „навес“, в УПИ XX – общински, от кв.21 по плана на с.Войводиново, съответстващ на ПИ 502.923 по КК на с.Войводиново с извършители – жалбоподателите.

В жалбата  и в писмената защита / л. 36/ на адв. В.  се твърди, че   заповедта е незаконосъобразна и нецелесъобразна, като се претендират и съдебни разноски

Ответникът – чрез ю.к. П., в представената защита,  счита жалбата за неоснователна и  претендира ю.к. възнаграждение.

Предвид събраните по делото доказателства съдът счита че жалбата е процесуално допустима , а разгледана по същество неоснователна.

Съдът от приложените в административната преписка доказателства, установи следното:

Настоящото съдебно производство е повторно такова след като с решение по адм.дело № 474/2015 г. на ІХ състав съдът е отменил горната Заповед № РД-09-125/02.02.2015 г. на Кмета на Община Марица и е осъдил ответника да заплати съдебни разноски на служебния защитник. ВАС в свое решение по адм.дело № 176/2016 г. отменя горното решение и връща делото за ново разглеждане от друг състав на настоящия съд. В мотивите си ВАС посочва, че изложените от съда пороци в процедурата досежно неизяснения момент на изграждане и неизследване на въпроса за търпимост са неотносими в случая, тъй като основанието за издаване на заповедта  за премахване е по § 127, ал.15 от ПР на ЗУТ,  т.е при постановен  и влязъл в сила отказ за узаконяване. ВАС е приел, че в този случай наличието на нарушенията по чл.225, ал.2,т.1 – 6 ЗУТ не се изследват повторно в производството по премахване на незаконния строеж, включително и неговата търпимост по § 16 и § 127 от ПР на ЗУТ. ВАС е посочил, че от друга страна е останал неизяснен въпроса на идентичност на предмета по Заповед № 10/21.03.2014 г. на главен архитект на Община Марица, с която е отказано узаконяването и предмета на премахване по процесната заповед, още повече, че предмета на узаконяване не е описан изрично с конкретни параметри, а е визиран като жилищна сграда, предмет на премахване по предходната Заповед № РД-09-407/04.04.2013 г. на Кмета на Община Марица, отменена по съдебен ред.

В съдебното производство , процес. представител на жалбоподателя адв. В. е поискала , съобразно задължителните указания на ВАС в Решение № 7246/15.06.2016 г. по адм.дело № 176/2016 г.  назначаването на експертиза, която да изследва идентичността на имота предмет на обжалваната заповед в настоящото производство и тази по Заповед № 10/21.03.2014 г. на Главния архитект на общината.

Съдът счита, че  фактическата обстановка е правилно установена  по предходното адм. Дело и за нея не се спори от  страните. Видно от събраните доказателства по ад № 474 / 2015г. се  установява, че с Констативен акт № 14 / 05.11.2014г. е стартирало админ. производство и впоследствие с оспорената заповед  е разпоредено премахването на процесния имот. В  съдебното производство не са опровергани факти от значение за спора – т.е.  наличието на строеж, който е незаконен  и нетърпим, вкл. съобразно § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ.

Съдът е допуснал СТЕ с в.л. арх. К. , чието заключение е прието / л. 32/  по делото , неоспорено от страните. В заключението си експерта е посочил , че след запознаване с представените по делото материали, включително и с тези в кориците на ад №474/2015г.,  ад №141/2013г. и ад № 176/2016г. на ВАС е констатирал , че  с констативен акт №14/05.11.2015г., съставен от длъжностни лица на Община "Марица" строежа е описан с размери на сградата: 7,20м на северозападната фасада и 4,30м на североизточната фасада и размери на навеса: по североизточната фасада 4,30м и 3,80м на североизток от нея.

В заключителната част на експертизата арх. К. изрично е посочила , че независимо че строежа не е описан конкретно по параметри в оспорената заповед от 21,03,2015г.,  то строежа е един и същ с  незаконния строеж „жилищна сграда и навес“  в заповед № РД -09-125 от 02,02,2015г.  и е разположен в  един и същи ПИ 11845,502,923 по КК на с. Войводиново , за което е отреден УПИ ХХ-общински от кв. 21  по действащия ПУП -ПРЗ на село Войводиново.

Отделно от горното експерта е посочил че незаконния строеж нараства през годините и конкретно след съставянето на КА № 14 от 05,11,2015г. и издаването на заповед №РД -09-125 от 02,02,2015г.

Съдът приема, че в общинския  имот е изпълнен строеж, непопадащ в хипотезите на чл. 148 ал.1 от ЗУТ, т.е. за него  няма одобрен проект, издадено разрешение за строеж и  протокол за откриване на строителна площадка. В  съдебното производство не са опровергани факти от значение за спора, т.е.  наличието на строеж, който е незаконен  и нетърпим, вкл. съобразно § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ.

Съдът приема за установено по безспорен начин , че е налице идентичност на предмета по Заповед № 10/21.03.2014 г. на главен архитект на Община Марица, с разпоредените за премахване незаконнопостроени обекти.

Съдът обсъди внимателно мотивите на оспорената заповед , както и изложеното в писмените становища на страните. Няма спор, че са налице три издадени заповеди на кмета на общината за освобождаването на процесния общински имот, както и че е налице взето решение № 48 от 09,03,2004г. на Общински съвет с което на жалбоподателката се предоставя една трета идеална част от УПИ ХХ от кв. 21  по плана на село Войводиново, който имот в крайна сметка не е харесан от последната и тя продължава да живее на процесния общински имот.

Съдът  при обсъждането законосъобразността на оспорената заповед, следва да прецени съответствието й с материално-правните норми на ЗУТ. От друга страна съдът обсъди твърдяното в писменото становище на адв. В. , наличие на шест деца живущи в имота и отглеждани от жалбоподателите , съдебната практика по Европейската конвенция по правата на човека и т.н.

От друга страна съдът счита, че следва да прецени доколко в настоящото административно и съдебно производство  е налице нарушение на материалния закон от страна на жалбоподателите и доколко са налице съществени процесуални нарушения с които да са нарушени правата им.

Съдът  установи, че ЗУТ е правилно приложен от страна на общинската администрация и по никакъв начин не са нарушени правата на жалбоподателите. Съдът приема, че жалбоподателите преди десетина години са си харесали процесното общинско место , настанили са се в него  не по установения в ЗОС ред , изградили са си жилищно помещение и навес, не по установения от закона ред, без строителни книжа и разрешения и въпреки предоставения им с решение на Общински съвет друг общински имот, продължават да живеят в този имот.  С течение на времето незаконния строеж се разраства , както и бройката на децата в семейството.

Предмет на настоящото съдебно производство е  законосъобразността на заповед издадена от Кмет на община за премахване на незаконно построен строеж в общинско место. Спазването на законите е задължение за всички граждани на Република България , без значение на техния етнос, пол,  религия,  възраст и брой членове в семейството. Няма пречка при влизането  в сила на настоящото съдебно решение, респ. оставянето в сила на оспорената заповед,  Кмета на общината да не събори незаконния строеж или да построи ново жилище на жалбоподателите  на избрано от тях место .

В заключение следва да се посочи , че правилното приложение на закона  и липсата на допуснати съществени процесуални нарушения на процедурата по издаване на оспорената заповед налагат потвърждаването й, а съобразно направеното искане,  на ответника следва да се присъди юк. Възнаграждение.

 Предвид горното и на основание чл. 215, ал.7 от ЗУТ , съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ жалба на  Е.К.С. и на А.К.Г.,***, със съдебен адрес ***,  адв. Л.В. срещу заповед РД -09-125 от 02,02,2015г . на кмета на община „ Марица“, с която на основание чл.225а, ал.1 и 2 от  ЗУТ се нарежда да се премахне „жилищна сграда“ и „навес“,  находящи се в УПИ ХХ-общ. от кв.21 по плана на с.Войводиново, община Марица, област Пловдив.

ОСЪЖДА Е.К.С. и А.К.Г. *** да заплатят на Община Марица ю.к. възнаграждение в размер на 600/шестстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

                                                 Административен съдия :