РЕШЕНИЕ
№ 1429
гр. Пловдив , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20205330111388 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу A. О.
Р. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 658.96
лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна
и отведена канална вода за периода 24.10.2017 г. до 09.01.2020 г. за водоснабден имот,
находящ се в ***, както и сумата в размер на 61.08 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода 31.12.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.01.2020 г. до
окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1206/2020 г. по описа на ПРС. Претендират
се разноски.
В исковата молба се излагат твърдения, че отчета в процесния имот за процесния
период е извършван при условията на неизправно измервателно устройство, поради което и
потребеното количество вода е било начислявано по тарифа за един обитатели. Ответникът
е потребител, в качеството си на собственик на водоснабдения имот, придобит по
наследство от Б. Р.. Потребителят бил уведомен за неизправността на водомера на
01.08.2011 г. Иска уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника особен представител. Оспорва ответникът да е потребител на услугите,
предоставяни от ищеца. Твърди, че не е сключвал договор с ищеца за ползване на неговите
1
услуги, както и не е подавал заявление за ползването на такива. Оспорва да е доставяне на
ответника твърдените услуги. Оспорва подписа в карнетите за потребител да е поставян от
ответницата. Оспорва на ответницата да й връчвани фактури. Оспорва водомерът да е бил
годно измервателно устройство. Липсвало и предписание за подмяна, респективно поправка
на водомера. Иска се отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1206/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което обуславя интерсът на ищеца от
предявяване на исковете. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422
ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже че между него
и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на
услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния период, в това
число, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги в процесния период, в
качеството си на собственик, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка
на посочената услуга за процесния период във водоснабден имот в *** в твърдяното
количество, както и твърденията си за начина на отчитане на ВиК услугите и размера на
начислените в тази връзка суми, както и че измервателното устройство е било неизправно и
са спазени изискванията за служебно начисляване по Тарифа, включително отправянето до
потребителя на предписание за отстраняване на повредата на водомера и указването на срок
за това. В тежест на ответника е да докаже, при установяване на горното от ищеца, че е
заплатил претендираната стойност.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“,
ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на гр. П..
Безспорно е че процесния имот е водоснабден и е присъединен към водопроводната
система на „ВиК“, което прави ответника, като собственик на същия, потребител на ВиК
услуги, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредбата № 4/2004/ и пар.1, ал.1, т.2, б. „а” от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.
Спорно по делото е дали ответникът има качеството потребител на предоставяните
2
от ищеца услуги, както и наличие на предпоставките за служебно начисляване на
количествата вода.
Видно от справка от Служба по вписвания – гр. Пловдив ответницата е вписана като
собственик на процесния имот /л.34/, с оглед което същата се явява потребител на
предоставените от ищеца услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи
условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за
възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален
договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на
дружеството. Общите условия са влезнали в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от
наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да
предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради
изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК Пловдив за различните периоди на
отчитане.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1
/чл.25, ал.1/ от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изключение е служебно
начислява на количества вода, при наличие на определени предпоставки за това.
В исковата молба се излагат твърдения, че за процесния период 24.10.2017 г. до
09.01.2020 г. за процесния имот отчитането е извършвано на база неизправно измервателно
устройство.
От представено известие за нередовен водомер /л.57/ се установява, че на дата
01.08.2011 г. е констатирано, от представител на ищеца, че процесният водомер подлежи на
ремонт и проверка, като са дадени указания в тази насока. В известието за нередовен
водомер има подпис за абонат, като е посочено, че това е лицето Б. М. Р., наследодател на
ответницата, видно от удостоверение за наследници и удостоверение за идентичност на
имена /л.36 и л. 35/.
Не се установява неизправностите по водомера да са отстранени от страна на
ответницата и в процесния период да е имало годно измервателно устройство.
3
Съгласно чл. 34а от Наредба № 4/2004 индивидуалните водомерни устройства
подлежат на периодичен метрологичен контрол на 10 г., като съгласно ал.2 на посочената
разпоредба проверките се извършват по искане и за сметка на потребителите.
Съгласно ал.5 на чл.34а от Наредба № 4/2004 г. когато длъжностното лице на
оператора установи, че водомера не преминал метрологична проверка на 10 г. срокът за
извършване на проверката е 3 месеца, ако след изтичане на този срок водомерът не е
преминал метрологична проверка, количеството изразходвана вода се начислява съгласно
чл.39, ал.6 от Наредбата, във вр. с ал.5, а именно по 6 куб.м за топлофицирано жилище и 5
куб.м.за нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като количествата вода се завишават
всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.
Видно от карнетите за процесния периода е начислявана вода от 2 до 10 куб.м, което е
в рамките на предвидено в закона по 5 куб.м на всеки обитател.
От показанията на свидетелката М. Й. се установява, че същата е отчита
потреблението в имота на ответницата, като е начислявала по тарифа, доколкото в имота
липсвали измервателни устройства. Начислявала е за един човек, доколкото само
ответницата е живяла в имота.
С оглед изложеното съдът намира, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 39,
ал.6 от Наредбата, като за процесния период е начислявано служебно количество вода на
ответницата, доколкото не е подменила и поставила годни измервателни устройства и
исковата претенция за главница е доказана по основание.
Относно размера ответникът не оспорва същия, като съдът приема, че цените са
определени съобразно действащите за съответните периоди Решения на ДКЕВР, с които е
определената цената на предоставяната от ищеца услуга.
Предвид което съдът приема, че искът е доказан в пълен размер и следва да бъде
изцяло уважен.
Основателно е и искането за установяване на дължимостта на главницата, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 28.01.2020 г. до окончателното изплащане.
По отношение на иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява.
В чл. 31, ал.2 от Общите условия на ВиК е предвидено, че потребителите са длъжни
4
да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на
фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.
По делото се установи наличие на главно задължение, с настъпил падеж, по
отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 31.12.2017 г. – с
изтичане на 30-дневния срок от издаване на първата процесна фактура за доставените ВиК
услуги през м. октомври 2017 г., като по отношение на последващите задължения,
ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент
се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната
лихва. Изчислена служебно от съда по реда на чл.162 ГПК, помощта на онлайн калкулатор
на НАП обезщетението за забава за процесния период възлиза в размер на 61.08 лева, а и
размерът не се оспорва от ответника, поради което и този иск ще се уважи изцяло.
По отговорността за разноските:
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на
същия право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищцовото дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за
заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство, 75 лева – държавна такса за исковото производство, 20 лева –депозит за
свидетел.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което
съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност,
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
Общо разноски за ищеца, които следва да му бъдат присъдени, на основание чл.78,
ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от претенцията са 75 лева – за заповедното
производство и 195 лева - за исковото производство.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. О. Р., ЕГН **********, с адрес: ***
ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л.
сумата в размер на 658.96 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и
потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 24.10.2017 г. до 09.01.2020 г.
за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 61.08 лева – обезщетение
5
за забава върху главницата за периода 31.12.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
28.01.2020 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1206/2020 г. по описа на
ПРС.
ОСЪЖДА А. О. Р., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л. Н.,
следните суми: 195 лева – разноски в исковото производство и 75 лева – разноски по ч.гр.д.
№ 1206/2020 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
6