РЕШЕНИЕ
гр.Ямбол 27.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на четиринадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател:
Д.Кючуков
Членове: Ж. Бозукова
Н. Иванов
при секретаря. Л. Р., след като разгледа докладваното от Д.Кючуков в.гр.д.№ 461 за 2013 година, установи следното:
Обжалвано е решение № 678/20.11.2013 г. по гр.д.№ 2319/2013 г. на ЯРС, с което предявените от жалбоподателя Г.Р.Д. *** срещу МГ .Атанас Радев" гр. Ямбол искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ за отмяна на уволнението на ищцата, * възстановяването и на заеманата преди уволнението работа и за присъждане на обещетение в размер на 4200 лв. за оставането и без работа, вследствие на незаконното уволнение, са отхвърлени, като неоснователни. Твърди се, съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства, в резултат на което стигнал до неправилния извод.че работодателят не е бил длъжен да изиска мнението на ТЕЛК и разрешението на Инспекцията по труда преди връчването на предизвестието за уволнението, тъй като ищцата съзнателно се е лишила от правото на закрила по чл.ЗЗЗ ал.1 т.З КТ, като не уведомила работодателя за заболяването си. Работодателят е знаел за заболяването на ищцата,за което е бил уведомен и по надлежния ред от последната, поради което е следвало да изпълни задълженията си по Наредба № 5/1987г на МНЗ- да иска мнение на ТЕЛК и разрешение от Инспекция по труда,с оглед изявлението на ищцата,че ще се полза от предварителната закрила по чл.ЗЗЗ ал.1 т. 3 КТ. Релевантен за преценката дали работодателя е изпълнил това свое задължение е моментът на връчване на предизвестието за уволнение. Според жалбата изводите на райония съд относно законосъобразността на извършения подбор са неправилни и порочни.Работодателят е допуснал нарушение на чл.329 ал.1 КТ, като при подбора не се е ръководил от определените от нарочната комисия критерии.
Поради изложените съображения се иска отмяна на решението на районния съд, като незаконосъобразно и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло.
Ответникът по жалбата МГ „Атанас Радев" гр. Ямбол оспорва
основателността на жалбата и моли решението на Ямболския районен съд да бъде потвърдено, като правилно.обосновано и законосъобразно. Счита.че не са налице посочените в жалбата нарушения на материалния и процесуални закони. Съдът правилно е съобразил,че ищцата не е спазила процедурата по чл.2 от Наредба № 5/1987г на МНЗ, водеща до прилагане правилата на особената закрила по чл.ЗЗЗ ал.1 КТ. Твърди се.че ако правото на закрила по чл.ЗЗЗ ал.1 КТ е удостоверено по вина на служителя след връчване на предизвестието за уволнение, но до изтичане на срока на предизвестието, и ако в този срок бъде спазена процедурата по чл.ЗЗЗ КТ и работодателят получи мнение от ТЕЛК и разрешение от Инспекцията на труда, то този недостатък- липса на фактически елемент от състава на уволнението, се санира, респ. прави уволнението законосъобразно.Неоснователни са и оплакванията в жалбата за неправилност на решението, касаещо упражнения от работодателя подбор.
За да се произнесе, след преценка на целия доказателствен материал по делото, въззивният съд установи предвид следното:
Безспорно е, че ищцата Г.Д. е заемала длъжността „старши учител по информатика и информационни технологии" към МГ „Атанас Радев" Ямбол. Поради намаляване на обема на работа, на осн.чл.328 ал.1 т.З КТ, работодателят и е отправил писмено предизвестие от 28.06.2013 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 1.09.20013 г.. Предизвестието е получено от ищцата на 28.07.2013 г.
• Преди да пристъпи към уволнението работодателят с писмо от 17.06.2013 г. до Д., е поискал отговор в срок до 21.06.2013 г, дали същата се ползва от закрилата по чл.ЗЗЗ КТ. С писмо от 20.06.2013 г. до директора на училището Д. е заявила,че се ползва от закрилата по чл.ЗЗЗ КТ. С писмо от 25.06.2013 г. на директора на училището се изисква от Р. до края на работния ден да представи документ.че се ползва от закрилата по чл.ЗЗЗ КТ. В противен случай работодателят ще счита.че Д. не се ползва от закрилата по чл.ЗЗЗ . В отговор на писмото още същия ден Д. е представила медицинска бележка ,че има психиатрично заболяване - Р 33.1 РДР / рецидивиращо депресивно разстройство/.
С писмо от 28.06.2013 г. до ТЕЛК Ямбол директорът на училището е направил запитване до ТЕЛК дали представената от Р. медицинска бележка представлява документ за защита от съкращение, и дали посочената в бележката диагноза е включена в списъка на заболяванията по Наредба 5/87 г. на МНЗ, при наличието на които работниците и служителите се ползват от закрилата по чл.ЗЗЗ КТ.
Още същият ден - 28.06.2013 г., работодателят е отправил и писменно предизвестие до Р. за прекратяване на трудовото и правоотношение, считано от 1.09.2013 г.
С ново писмо от 1.07.2013 г. работодателят уведомил Р., че представената медицинска бележка не е документ, удостоверяващ закрила по чл.ЗЗЗ КТ, като указал срок в който да бъдат представени други документи, удостоверяващи правото и на защита по чл.ЗЗЗ КТ. В дадения и от работодателя срок Р. представила амбулаторен лист, епикриза и пр. Документи,удостоверяващи заболяването и. Тези документи работодателят изпратил на ТЕЛК - Бургас за мнение, предоставено му с решение № 1443 от 9.08.2013 г. на ТЕЛК. Впоследствие е било поискано и получено с писмо изх. № 4673 от
23.08.2013 г. и предварителното решение на Инспекцията по труда Сливен за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, последвано от издаването на заповед № 681/28.08.2013 г на директорът на МГ „Атанас Радев за прекратяване на трудовия договор с ищцата,на осн.чл.328 ал.1 т. 3 КТ.считано от 1.09.2013 г..
По гореизложените факти страните не спорят.а и същите се установяват от събраните по делото писмени доказателства. Възприемайки ги, районният съд е направил незаконосъобразния извод.че работодателят е изпълнил задължението си да събере преди уволнението предварителна информация дали ищцата страда от някое от заболяванията, посочени в Наредба № 5/87 г. на МНЗ, ползващи я със закрилата по чл.ЗЗЗ ал.1 КТ, в частност, да поиска предварително мнение на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда, макар.че не е бил длъжен да стори това. Поред съда, в тежест ищцата е било задължението да представи всички доказателства , удостоверяващи заболяването си, във връзка с ползването на защитата по чл.ЗЗЗ КТ, но последната не е сторила това в указания и от работодателя срок.
Действително, задължение на работодателя по чл. 1 ал. 2 от Наредба № 5/87 г. на МНЗ е предварително да събере информация от работниците и служителите, които смята да уволни на определени основания, в т.ч, и поради намаляване обема на работа, дали страдат от посочените в Наредбата болести, с оглед предварителната закрила при уволнение по чл.ЗЗЗ ал.1 т.З КТ. Това му задължение може да бъде изпълнено при съдействие на работника или служителя, заявяващ.че се *ползва от предварителната закрила по чл.ЗЗЗ ал.1 т.З КТ. Това съдействие се изразява в задължение на работника или служителя да представи при поискване медицински документи , удостоверяващи заболяването им.
В конкретния случай, работодателят е предприел действия за изпълнение на задълженията си,но е дал само един ден на ищцата за представяне на медицински документи. В чл.2 от Наредба № 5/87 г. на МЗП не е определен срок ,в който работниците или служителите са длъжни при поискване от работодателя да лредставят медицински документи за заболяването си. Оттук следва.че това трябва да стане в разумен срок. Очевидно е,че дадения в настоящия случай еднодневен срок за това, не е разумен. Оттук следва,че работодателят не е изпълнил точно задълженията си по чл. 1 ал.2 от Наредбата, макар.че в в малкия период от време , даден и от работодателя, ищцата е представила медицински документ, удостоверяващ заболяването.
Следователно, не може да се възприеме извода на районния съд,че ищцата виновно не е изпълнила задължението си за съдействие на рабоподателя при събиране на документацията, удостоверяваща здравословното и състояние, с оглед ползването на предварителната защита по чл.ЗЗЗ ал.1 т.З КТ. Същата е била лишена от възможността да изпълни в пълна степен задължението си, поради поведението на работодателя. При тези обстоятелства, без да изпълни задължението си да събере всички медицински документи, удостоверяващи заболяването на ищцата, като поиска предоставянето им от страна на последната в един разумен срок, работодателя прекратил трудовото правоотношение с ищцата с предизвестието от 28.06.2013 г.
Работодателя възразява,че е санирал своя пропуск, давайки възможност на ищцата да представи допълнителни медицински документи за заболяването си с писмо от 1.07. 2013 г, които след
представянето им от ищцата представил на ТЕЛК за мнение и на Инспекцията по труда Сливен за предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Посочените документи са издадени преди издаване на заповедта за уволнение № 681/28.08.2013 г. на работодателя Така.според работодателя към момента на издаване на заповедта била преодоляна предварителната закрила по чл.ЗЗЗ ал.1 т.З КТ.
Възниква въпросът кой е правно релевантния момент, към който следва да се преценява дали закрилата по чл.ЗЗЗ ал.1 т.З КТ е преодоляна. Към момента на получаване на предизвестието за уволнение или към момента на връчване на заповедтта за уволнение.
В съдебната практика се е наложило становището, че при прекратяване на трудовото правоотношение е необходимо да се е осъществило основанието, на което се основава заповедта за уволнение, както и да са спазени допълнителните условия, включително и да е съобразена закрилата по чл.ЗЗЗ КТ. Последната обаче е предварителна и изрично в разпоредбата на чл.ЗЗЗ ал.7 КТ е указано.че следва да е осъществена до момента, в който заповедта за уволнение е връчена на работника и служителя, което може да не съвпада с датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В случая под заповед за уволнение следва да се разбира писменото изявление на работодателя,по смисъла на разпоредбата на чл.335 КТ, за прекратяване на трудовото правоотношение. Това е така, защото трудовото правоотношение може да бъде прекратено законно от •работодателя и само с писмено предизвестие, без издаването на друга изрична заповед. В разпоредбата на чл.335 ал.2 т.1 КТ е определен момента, към който настъпват последиците на упражненото вече от работодателя негово право да прекрати трудовия договор с предизвестие. Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата. Това е правно релевантния момент, към който следва да се преценява законността на изявлението. Това е моментът, към който следва да се извърши преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то, включително и дали е преодоляна закрилата по чл.ЗЗЗ ал.1 т.З КТ
В този смисъл са р. № 208/2.05.2012 гл по гр.д.№ 738/2011 г. ВКС, с р.№ 559/9.07.2010 г. по гр.д. 650/2009 г ВКС, р. № 608/12.10.2010 г. по ' гр.д. № 1139/2009 г. ВКС и др.,
В случая по делото е безспорно установено, че ищцата страда от психиатрично заболяване, попадащо в кръга на заболяванията по Наредба № 5/87г на МЗП,поради което се ползва от закрилата по чл.ЗЗЗ ал.1 т.З ГПК.
Трудовото отношение между страните е прекратено на осн.чл.328 ал.1 т.З КТ- поради намаляване на обема на работа, в нарушение на разпоредбата на чл.ЗЗЗ ал.1 т.З КТ, без да е взето предварителното мнение на ТЕЛК и предварително разрешение на Инспекцията по труда. Към момента на връчване на писменото предизвестие на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение - 28.07.2013 г. работодателят е упражнил правото си на уволнение. И това е правно релевантния момент към който следва да се преценява наличието на предварителната закрила по чл. 333 ал.1 т.З КТ. Към този момент няма дадено мнение на ТЕЛК, нито е получено предварително разрешение от Инспекцията по труда за уволнението на ищцата. Издадената на
28.08. 2013 г. от работодателя заповед за уволнение на ищцата има само констативен характер.
Поради изложените съображения уволнението на ищцата се явява незаконно и съобразно разпоредбата на чл.344 ал.З КТ следва да бъде отменено.без да се разглежда спора по същество. Поради незаконността на уволнението следва да се уважат и предяваните искове, с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ, за отмяна на уволнението, и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по информатика и информационни технологии" към МГ „Атанас Радев" Ямбол.
Видно от приложената към делото справка № 891/29.10. 2013 г. брутното трудовото възнаграждение на ищцата за м. юни 2013 г. -месеца предхождащ уволнението, е в размер на 692,03 лв. . От представената служебна № 5460/29.11.2013 г. на Агенция по заетостта, е видно, че ищцата е регистрирате, като търсещо работа лице.
Обещетението по чл.225 ал. 1 КТ за шест месеца, през които ищцата е била без работа, следствие на незаконното уволнение,следва да се присъди в размер на 4152,18 лв. До този размер иска следва да се уважи, като основателен и доказан.
На жалбодателката следва да се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 850 лв., на осн. 78 ал.1 ГПК
Ответникът по жалбата бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 326,08 лв..
Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 678/20.11.2013 г. по гр.д.№ 2319 /2013 г. на ЯРС, с което предявените от Г.Р.Д. *** срещу МГ „Атанас Радев" гр. Ямбол искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ за отмяна на уволнението, възстановяването и на заеманата преди уволнението работа и за присъждане на обещетение в размер на 4200 лв. за времето през което е била оставена без работа, вследствие на незаконното уволнение, са отхвърлени, като неоснователни, като вместо това постановава:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на осн. чл. 344 ал.1 т.1 КТ, уволнението на Г.Р.Д. *** ЕГН **********, извършено със заповед № 681/28.08.2013 г. на директорът на МГ „Атанас Радев" Ямбол
ВЪЗСТАНОВЯВА, на осн. Чл.344 ал.1 т.2 КТ, Г.Р.Д. *** ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по информатика и информационни технологии" към МГ „Атанас Радев" Ямбол
ОСЪЖДА МГ .Атанас Радев" гр. Ямбол.ул. Цар Иван Александър" . 12 да заплати на Г.Р.Д. *** ЕГН ********** сумата 4152,18 лв., представляваща обещетение по чл.225 ал.1 КТ за периода 1.09.2013 г. - 1.03.2014 г. , през който е останала без работа, поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от 17.09. 2013 г. до окончателното изплащане на сумата по главницат а,както и деловодни разноски в
размер на 850 лв..
ОСЪЖДА МГ „Атанас Радев" гр. Ямбол, ул. Цар Иван Александър" 12 да заплати по сметката на Ямболския окръжен съд държавна такса в размер на 326,08 лв..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от датата на произнасянето му.
|
|
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: