Решение по дело №152/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба на Ф. Г. С., [населено място], против Решение № 1040-21-639 от 31.10.2023г., издадено от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт [област] -град /ТП на НОИ [област] - град/, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Ф. С. против Разпореждане № ****г. на ръководител контрол на разходите на ДОО, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 от КСО е разпоредено Ф. Г. С. да възстанови добросъвестно полученото обезщетение поради общо заболяване за периода от 22.08.2016г. до 13.12.2017г. в размер на 839.31 лв. главница.

С жалбата се поддържа незаконосъобразност на оспорваното решение на директора на ТП на НОИ – [област] град като постановено в нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане, поради следните наведени основания: установява се валидно възникнало трудово правоотношение, реално упражняване на трудова дейност за периода 04.09.2014г. – 14.11.2016г. при работодател „****“ ЕООД. Счита, че няма вина, че не е осигуряван по трудовия си договор и не следва да носи отговорност за действията на работодателя си и да възстановява сумите по разпореждането.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа изцяло подадената жалба и направените в нея искания.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – [област] град, редовно призован, в писмено становище от процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и отправя искане за отхвърлянето й като такава, предвид изложените в оспорения административен акт подробни мотиви за потвърждаване на разпореждането на ръководителя на контрола на разходите на ДОО. Претендира разноски.

А. съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

За Ф. С. е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор на 02.09.2014г. на длъжност „****“ с основно трудово възнаграждение 2900 лв., като същият е прекратен, считано от 15.12.2016г. За лицето са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от м.01.2016-м.12.2016г. От ''****” ЕООД, в ТП на НОИ - [област] град е представено Удостоверение приложение № 9 (към чл. 8. ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с данни относно правото на парично обезщетение но болничен лист № ****с период на временна неработоспособност от 22.08.2016 г. до 04.09.2016 г. вкл. В данните, подадени от "****" ЕООД по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за лицето за периода 22.08.2016 г. - 04.09.2016 г. вкл. като осигурено лице по трудов договор са отразени дни в болнични.

Вьз основа на горните данни, по реда на НПОПДОО на Ф. Г. С. е изплатено парично обезщетение в общ размер на 638.37 лв.

От "Д*****" ЕООД, [ЕИК] за Ф. Г. С. в ТП на НОИ - [област] град е представено Удостоверение приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение по болничен лист № **** за периода от 03.02.2017 г. до 13.02.2017 г. вкл., по който на лицето е изплатено парично обезщетение в размер на 371,91 лв.

В дохода, от който е определено изплатеното парично обезщетение за временна неработоспособност по представения чрез "****" ЕООД болничен лист № ****, е включен и осигурителен доход за периода януари - декември 2016 г. вкл. по подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от "**** " ЕООД.

Във връзка с осъществен последващ контрол на изплатени парични обезщетения от ДОО и спазване на осигурителното законодателство, е извършена проверка по разходите на ДОО на "****” ЕООД. резултатите от която са обективирани в констативен протокол № **** г. на контролен орган при ТП на НОИ - [област] град.

При проверката е установено, че „****" ЕООД, [ЕИК] е регистрирано на 26.08.2014 г. с едноличен собственик на капитала и управител Б. В., [държава]. С пълномощно от 01.09.2014 г., Б. В. е упълномощил лицето Б. Г. С. да представлява „****“ ЕООД пред всички държавни, общински и частни институции с цел осъществяване на стопанска дейност на дружеството.

При извършена справка в Регистър „Приход” в информационната система на НОИ е установено, че за периода от м. 01.2016 г. до м.12.2016 г. от дружеството не са внасяни осигурителни вноски по фондовете на ДОО. като съобразно подадените данни по чл.5, ал. 4 от КСО невнесените осигурителни вноски са в общ размер на 51 790. 99 лв.

В хода на проверките контролните органи не са успели да установят личен контакт с управителя и едноличен собственик на капитала, както и с упълномощеното лице Б. С..

Съгласно предоставена информация oт ТД на НАП, има данни за подадена от „****” ЕООД годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2016 г. с отразена счетоводна загуба, липсват данни за регистрирано фискално устройство. Констатирано е, че няма данни за подадени искания от дружеството за издаване на удостоверения А1. съответно няма издадени удостоверения А1 или постановени откази за издаване на удостоверения. При извършена справка в ТР е установено, че има данни за обявен or дружеството годишен финансов отчет за 2016 г.. като в графите за приходи и разходи не са декларирани никакви суми и всички колони са празни.

В хода на извършваната проверка, до лицата, за които има подадени уведомления от проверяваното дружество за сключени и/или прекратени трудови договори и подадени данни по реда на чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО, са изпратени писма за събиране на сведения и пояснения в т.ч. и до жалбоподателя.

В отговор на направеното искане, от Ф. Г. С. е изпратено по електронната поща писмо, в което заявява, че е работил в "****” ЕООД с месторабота [държава], като работата му е била свързана с гипсокартон и е получавал заплата по банков път.

В представените сведения от лицата, назначени по трудово правоотношение в „****” ЕООД се сочи, че са полагали труд на територията на Р.[държава]. В отговор от ТД на НАП [област] изх. № 40-00-851/12.10.2020г. се сочи, че няма данни за подавани искания за издаване на удостоверения А1 от ****” ЕООД, съответно няма издадени такива удостоверения или откази за издаването им.

Изводите на контролния орган от извършената проверка са, че дружеството не е извършвало стопанска дейност по смисъла на Търговския закон и Закона за счетоводството за периода от м.01.2016 до м.12.2016 год., липсва счетоводна и трудовоправна документация, липсват издадени удостоверения А1 относно приложимо осигурително законодателство, не са установени никакви данни за реализирани приходи от търговска дейност, съответно, лицата за които са подавани данни по чл.5, ал.4 за горепосочения период не са осигурени лица на основание чл.10 от КСО и §1, ал.1 т.3 от ДP на КСО. Въз основа на описаното са издадени Задължителни предписания № **** г. от контролния орган на ТП на НОИ [област] - град за заличаване от „****" ЕООД на неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО за осигурителен етаж и осигурителен доход за поименно посочени в предписанията лица за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.. в т. ч. и за Ф. Г. С. за периода от 01.01.2016 г. до 14.12.2016 г. Задължителните предписания са влезли в законна сила. Информацията по чл.5, ал.4 от КСО, подадена от дружеството, е служебно заличена.

В тази връзка, с Разпореждане № **** г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ [област] - град, на основание чл. 114, ал. 2, т.2 и чл. 114, ал. 3 от КСО е разпоредено Ф. Г. С. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 22.08.2016 г. до 13.12.2017 г. в размер на 839.31 лв. - главница.

Предвид заличаването на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход на лицето за периода от м.01.2016 – м.12.2016г. е прието, че са налице нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които сочат, че паричното обезщетение за временна неработоспособност на Ф. Г. С. по БЛ за периода 22.08.2016 г. до 04.09.2016 г. в размер на 638.37 лв. е неоснователно изплатено, тъй като той няма качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО чрез „****“ ЕООД и не отговаря на предпоставките по чл. 40, ал. 1 от КСО за изплащане на парично обезщетение. След извършено преизчисление, без включен доход от “****" ЕООД, е прието, че са налице нови данни, по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които сочат, че паричното обезщетение за временна неработоспособност на Ф. Г. С. по представения чрез „****“ Е. Б. за периода 03.02.2017 - 13.02.2017 г. вкл. е в дължим размер 170.97 лв. и за Ф. Г. С. е възникнало задължение да възстанови неоснователно получена сума в размер на 200.94 лв.

В законоустановения срок по чл.117, ал.2, т.2 от КСО, постановеното разпореждане е оспорено от жалбоподателя пред Директора на ТП на НОИ – [област] град, като в жалбата посочва, че за същия период са му удържани ежемесечно пари за осигуровки и е получавал заплата по банков път, в подкрепа на което прилага удостоверение от О. А. за наличие на банкова сметка.

С обжалваното Решение №1040-21-639 от 31.10.2023г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ [област] - град, е отхвърлил като неоснователна подадената от Ф. С. жалба. Решаващият административен орган е възприел изцяло мотивите, изложени в Разпореждане № ****г. на ръководител контрол на разходите на ДОО, като са разгледани и нормативно регламентираните условия за възникване на осигуряването, неговото прекъсване и прекратяване, както и изискванията и реда за отпускането, изчисляването и изплащането на паричните обезщетения за временна неработоспособност. Направен е анализ на приложимия материален закон, както и на установените факти по преписката, като е прието, че при служебното заличаване на данни са налице нови обстоятелства, които правилно са приети като основание за издаденото разпореждане за възстановяване на сумата.

Представени и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – [област] град и на потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Като доказателства са приети и представените в хода на съдебното производство от жалбоподателя извлечения от банкова сметка от О. А. за периода от 28.12.2015г. до 31.12.2016г., като в референциите е записано както следва: 21.01.2016г. – приход в размер 1909.90лв. – основание: заплата за м.12.2015г. с наредител „****“ ЕООД; 04.02.2016г. – приход в размер 2 176,05лв. – основание: заплата за м.01.2016г. с наредител „****“ ЕООД; 23.03.2016. – приход в размер на 3016.19 - основание: заплата за м.02.2016г. с наредител „****“ ЕООД; 13.04.2016г. – приход в размер 3 363,15лв. – основание: заплата за м.03.2016г. с наредител „****“ ЕООД; 19.05.2016г. – приход в размер 3 150, 55лв. – основание: заплата за м.04.2016г. с наредител „****“ ЕООД; 16.06.2016г. – приход в размер 3 030.65 лв. – основание: заплата за м.05.2016г. с наредител „****“ ЕООД и служебен аванс в размер на 80 лв. от дата 14.06.2016г; 19.07.2016г. – приход в размер 3 131 лв. – основание: заплата за м.06.2016г. с наредител „****“ ЕООД; 09.08.2016г. – приход в размер 3 069.75лв. – основание: заплата за м.07.2016г. с наредител „****“ ЕООД; 08.11.2016г. – приход в размер 3 167.55лв. – основание: заплата за м.10.2016г. с наредител „****“ ЕООД.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето С. Б. Ш., за което лице в административната преписка се съдържат доказателства, че е бил назначен по трудов договор от 10.09.2015г., сключен с „****“ЕООД, на длъжност „монтажник панели формовани блокове“. Свидетелят заявява, че познава Ф. С., тъй като с него са работили през 2016 г. във [държава]. Работодател им бил „****“ ЕООД. Работили на строежи и жилищни сгради като монтажници, правели гипсокартон и шпакловка. Възнаграждението си получавали по банков път, всеки месец, удържали им приблизително 600 лв. от възнагражденията за осигуровки. Общо бригадата работници били около 10-12 човека, като фирмата им подсигурявала нощувки, транспорт, машини. Разбрал, че има проблеми с осигуровките едва миналата година, като получил писмото на НОИ.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е Решение № 1040-21-639 от 31.10.2023г. от За- Директора на ТП на НОИ – [област] - град. Т. В. към датата на издаване на решението е заемал длъжността Директор ТП на НОИ - [област] град. Със Заповед № 1015-21-51/03.02.2020г. на директора на ТП на НОИ [област] - град е определена Е. Л. - директор на дирекция „КПК“ в ТП на НОИ – [област] град да изпълнява правомощията на Директор ТП на НОИ [област] – град, предоставени по чл.29 от Правилника за организацията и дейността на НОИ в случай на негово отсъствие поради отпуск, командировка, както и по друга възникнала неотложна необходимост. Представена е Заповед № 31495/24.10.2023г. на подуправителя на НОИ, с която е разрешено на Т. В. отпуск от 30.10.2023г. до 31.10.2023. вкл. и е определено да бъде заместван от Е. Л.. Следователно оспореното решение е издадено от компетентен орган в условията на заместване.

При издаването му е спазена предвидената в закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.

Основният спорен въпрос по делото се свежда до това, дали са налице законовите предпоставки, съдържащи се в нормата на чл.114, ал.2, т.2 от КСО, за възстановяване на полученото от жалбоподателя парично обезщетение за временна неработоспособност, изплатено му във връзка с издадени болнични листове ***** за период от 22.08.2016 г. до 04.09.2016 г. и № *****за периода от 03.02.2017 г. до 13.02.2017г., съответно дали правилно е ангажирана отговорността му с оглед фактическите установявания на административния орган.

Съгласно §1, ал.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КСО /редакция в сила от 01.01.2017 год./, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според ал.1 на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съответно съгласно чл.5, ал.1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 от КСО предвижда, че осигурителите и работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, УЧП, ЗО, ДЗПО, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, като в т.2 е регламентирано и задължение за представяне и на декларация за сумите по отношение задълженията за осигурителни вноски. Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал.4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на НОИ, като данните по ал.4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.

В нормата на чл.40, ал.1 от КСО е регламентирано че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж, като осигурени за този риск.

Съобразно разпоредбата на чл.54к от КСО /в ред. в сила от 01.01.2018 год./ отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и чл.33, ал.5, т.12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет - Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/. Според нормата на чл.1, ал.2 от НПОПДОО преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал.1 от наредбата се извършва въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър „Трудови договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови злополуки“, регистър „Професионални болести“, регистър „Парични помощи за профилактика и рехабилитация“ и от регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“, както и данните от удостоверенията по чл.8, 9 и чл.11, ал.1 и 2 от наредбата. В този смисъл преценката на правото на парично обезщетение се извършва от компетентния административния орган на база данните, съдържащи се в посочените източници на информация.

Въз основа на тази нормативна регламентация и нейното систематично тълкуване за целите на определяне осигурителните права на лицата, следва извода, че правото за получаване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, е свързано с наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента, към който е възникнала необходимостта за изплащане на съответното обезщетение т.е. към момента на възникване на временната неработоспособност лицата следва да са осигурени по смисъла на чл.10, ал.1 във връзка с §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.

Съгласно чл.114, ал.2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Следователно законът допуска при наличие на определени нормативно предвидени предпоставки, неоснователно изплатените или изплатените в по-голям от следващия се размер суми за парични обезщетения за временна неработоспособност, да подлежат на възстановяване. Едно от законово регламентираните изключения на правилото, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване /на което именно се основава и потвърденото с обжалваното решение Разпореждане № ****г. на ръководител контрол на разходите на ДОО при ТП на НОИ – [област] град/, е възстановяване от осигурените лица на добросъвестно получените суми за осигурителни плащания, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане /чл.114, ал.2, т.2 от КСО/. С оглед разпоредбата на чл.40, ал.1 от КСО, такива релевантни данни биха били данните досежно осигурителния статус на лицето от гл. точка качеството му на осигурено лице към деня на настъпване на временната неработоспособност. В този смисъл извършването след изплащането на ПОВН заличаване на осигурителна информация /на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО/, по принцип би релевирало наличието на хипотезата на чл.114, ал.2, т.2 - нови данни, относими към правото, размера или срока на изплащане на ПОВН. Доколкото обаче изводите от установеното по линия на правната връзка осигурителен орган – осигурител в крайна сметка ще рефлектират върху правната връзка осигурителен орган – осигурено лице и доколкото последното не е било конституирано като страна в производството по издаване на задължителните предписания, следва да се отбележи, че позитивното ни право отчита правното положение, в което между осигурител и НОИ се провежда контролно производство с участието само на осигурителя, като той може и да не обжалва предписанията, с което се освобождава от заплащане на здравни и осигурителни вноски спрямо наетото по трудово правоотношение лице. Ако е недобросъвестен, като не документира търговската си дейност, не декларира доходи и не заплаща данъци, той няма и интерес да защитава правата на осигурените лица в това административно производство по издаване на задължителни предписания, нито да оспори същите, още повече, че те би трябвало да трупат осигурителен стаж, дори когато осигурителят им не е изпълнил задължението си за внасяне на дължимите осигурителни вноски. Настоящият състав намира, че след като лицето по отношение на което се заличават осигурителни данни не е имало възможност да участва в това производство по заличаване, в разрез с принципа за съразмерност е възприемането на тези обстоятелства като нови по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО обосноваващи дължимостта от възстановяване на добросъвестно получената от жалбоподателя сума.

Процесният акт не съдържа аргументи относно наличие на недобросъвестност от страна на осигуреното лице, нещо повече правното основание, на което се иска възстановяването на процесната сума, презюмира добросъвестност на лицето. В този смисъл единствено наличието на такова ново обстоятелство, което е относимо към правото на обезщетение би могло да бъде основание да се иска възстановяване на същото. По отношение на това обстоятелство, обаче адресата на акта по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО следва да има правни средства за защита. В процесната хипотеза такива средства за защита за жалбоподателя не са налице относно разпореденото заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, предвид което настоящият състав намира, че това обстоятелство не се явява ново по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО.

Дори да се приеме, че заличените данни, подадени по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО, са ново обстоятелство по смисъла на чл. 114, ал.2, т.2 от КСО, съдът счита, че трудовото правоотношение е налице с оглед на представените по делото относими доказателства. Възприетото наличие на неоснователно получени суми от Ф. С. като парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 22.08.2016г. – 04.09.2016г. и 03.02.2017г. – 13.02.2017г. в размер на 839, 31лв., е обосновано със съображения, че преди и към момента на настъпване на неработоспособността същият не е имал качество на осигурено лице по см. §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, с възникнало и съществуващо осигуряване съгласно чл.10, ал.1 от КСО. Посочените съображения се основат на констатацията, че дружеството-осигурител не е осъществявало стопанска дейност по см. на ТЗ за периода след 01.01.2016г. и липсват доказателства за упражняване на трудова дейност от лицата, за които са подадени уведомления в регистъра на трудовите договори и данни по чл. 5, ал.4, т.1 от КСО. Като аргумент за липса на трудова дейност се сочи неиздаване на формуляр А1. Действително наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права, включително правото на обезщетение за временна неработоспособност, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. Но в случая още в хода на проведеното административно производство са събрани данни, потвърдени и от събраните по делото доказателства, че Ф. С. е осъществявал възложената му трудова дейност и трудови функции като „монтажник панели“ с месторабота [държава], за което е получавал месечно трудово възнаграждение. От представените банкови извлечения от ОББ еднозначно се установява, че лицето е получавало трудово възнаграждение ежемесечно от „****“ ЕООД в размер, съответен на декларираните данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, като от справката от тегленията от АТМ пък е видно, че голяма част от тегленията са били от територията на Р.[държава]. Разпитаният свидетел също еднозначно заявява, че с жалбоподателя са работили заедно във [държава]. Същите сведения са дали и останалите лица в административното производство. Осигурителното плащане от страна на работодателя към НОИ е функция на трудовото плащане, което работодателя дължи на работника/служителя. При установеност и дължимост на трудово заплащане, то дължимо е и заплащането за осигурителни вноски, което заплащане органите на общественото осигуряване могат и следва да претендират от осигурителя. Неиздаването на формуляри А1 не може да рефлектира неблагоприятно в правната сфера на осъществяващия трудова дейност в изпълнение на трудов договор работник, за която трудова дейност подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО и съответно да обуслови отричането на качеството му на осигурено лице по см. на §1, т.3 от ДР на КСО с възникнало осигуряване съгласно чл.10, ал.1 от КСО, респ. до отричане възникването и съществуването на материалното право на осигурено лице да получи осигурителна закрила при настъпването на осигурения социален риск – в конкретния случай на правото по чл.40, ал.1 от КСО на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Дружеството, действащо като осигурител, не може да черпи права от собственото си правно бездействие да информира компетентната институция на държавата членка и да се снабди с изисквания формуляр А1. Не е изяснено и дали въобще е бил необходим формуляр А1. Не са предприемани действия по компетентност в административното производство /чрез ТД на НАП/ за установяване на приложимото осигурително законодателство по смисъла на Регламент № 883/2004 за всички лица, явяващи се осигурени такива от страна на „****“ ЕООД. Съгласно общото правило, въведено с чл. 11, § 3, б. "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004, лице, което осъществява дейност като наето лице на територията на една държава членка, се подчинява на законодателството на тази държава членка (lex loci laboris). Изключение е предвидено със специалното правило на чл. 12, § 1, който предвижда, че лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.

По изложените съображения съдът приема, че Ф. Г. С., като осигурено лице с възникнало право на парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО, правомерно е получил парични плащания от ДОО като обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 22.08.2016г. – 04.09.2016г. и 03.02.2017г. – 13.02.2017г. в размер на 839, 31лв, като не е установено по безспорен начин наличието на нови данни и не са представени нови документи, които да рефлектират върху правото на обезщетение. С оглед на което Решение № 1040-21-639 от 31.10.2023г. на Директора на ТП на НОИ – [област] град и потвърденото с него Разпореждане № *****г. на ръководител контрол на разходите на ДОО, за възстановяване на добросъвестно получено от Ф. С. парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 22.08.2016г. до 13.12.2017г. в размер на 839.31 лв. главница, като постановени при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни.

Жалбоподателят не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне в тази връзка.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият състав при А. съд-Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Ф. Г. С., [ЕГН], Решение № 1040-21-639 от 31.10.2023г. на Директора на ТП на НОИ – [област] град и потвърденото с него Разпореждане № ****г. на ръководител контрол на разходите на ДОО, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО, на Ф. Г. С. е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 22.08.2016г. до 13.12.2017г. в размер на 839.31 лв., като незаконосъобразни.

На основание чл. 119 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.