РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Благоевград, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210201681 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. С. С. от гр.Б , против НП№21-1116-
001379/02.02.2022г., издадено от Началника на Група към ОДМВР-
Благоевград, с-р“ПП“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 2000 лв. и кумулативно с
това му е определено административно наказание-"Лишаване от право да се
управлява МПС" за срок от 24 месеца, във връзка с вменено му
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. С НП е постановено
също и отнемането на 12 бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по
Наредба№Із-2539 на МВР.
С жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, тъй като
жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение.
Иска се отмяна на НП.
Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и
своевременно призовани, не ангажират представител по делото и становище
по жалбата.
1
Заинтересованата страна по реда на чл.63д от ЗАНН /ОДМВР-Б , сектор
„ПП“/, редовно и своевременно призована, не ангажира становище и
представител по делото. /В тази насока съдът отчете ТР№3/28.04.2023г.,
постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС,
във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от
АПК. Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична
и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и
следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен
акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв
развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и
Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от
22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от
30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от
24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение
№608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината на тази
съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като
настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да
настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на
жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на
самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в
качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни
разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета
заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на
посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително,
тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при
евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в
производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от
ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези
разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените
разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно
тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на
последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да
са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от
никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице /
2
длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си
патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово
длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на
обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се
възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или
организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател
на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво
право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов
негатив за него. /
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН./НП е
връчено на жалбоподателя на 09.02.2022г. , а жалбата срещу него е подадена
на 17.02.2022г. /
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи,
че на 16.12.2021г., длъжностно лице при санкционният орган – св. М. на
длъжност „младши автоконтрольор“, в присъствието на колегите си –св.Г. И.
и Л. П., е съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение №507805 за това, че същият на 16.12.2022г., в 20.28 часа, в Б ,
по ул.“ “ и с посока на движение от ул.“Д- “ към ул.“К “, е управлявал
повереният му лек автомобил с марка“О “ и с рег.№ , собственост на М. Х
като при направена му проверка, отказал да бъде тестван с техническо
средство за употреба на наркотични вещества и техни аналози. В акта е
отразено, че на водача е издаден и талон за медицинско изследване с №
140861 и същият е изпробван с техническо средство за употреба на алкохол,
но уреда отчел 0 промила алкохол . Това поведение на жалбоподателя е
квалифицирано като административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
АУАН е съставен и връчен на място на нарушителя срещу негов подпис , но
той е отказал да го подпише и отказа му е оформен по реда на ЗАНН с имена
и подпис на св.Г..
Въз основа на този акт за нарушение, на 02.02.2022г., Началникът на
3
Група при ОДМВР-Б , с-р „ПП“, е издал атакуваното НП №19-1116-000109, с
което на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000лв. и кумулативно с
това му е определено административно наказание-"Лишаване от право да се
управлява МПС" за срок от 24 месеца. С НП е постановено също и
отнемането на 12 бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по
Наредба№Із-2539 на МВР. НП е връчено на жалбоподателя срещу подпис на
09.02.2022г.
При разпита на свидетелите по АУАН в съдебно заседание, същите дадоха
противоречиви показания по случая. От тях свидетелите И. и П. твърдят, че
именно те извършили проверката на жалбоподателя по случая, след като бил
паркиран автомобилът на процесното място. Двамата свидетели обаче дават
противоречиви показания за това , дали са възприели С. като водач на
автомобила преди неговото паркиране на процесното място. Така св.И.
твърди, че възприел С. да управлява процесният автомобил до неговото
паркиране на процесното място. Сочи също, че след спиране на автомобила
на мястото на проверката, последният бил преместен от св.Х . За това
извикали св.М., като младши автокотрольор да извърши тестване на двамата
водачи за употреба на алкохол и наркотични вещества. От своя страна св.П.
твърди, че въпреки че бил заедно със св.И. в патрулен автомобил на
процесната дата, не видял С. да управлява МПС и възприел автомобилът му
едва след паркирането му на процесното място, като С. вече не бил в този
автомобил. Св.П. също видял именно св.Х да премества процесният
автомобил на мястото на проверката, а жалбоподателят в същото време
отсъствал. Св.И. твърди също, че св.Х не е казвала в тяхно присъствие, че е
управлявала процесният автомобил, а св.П. твърди точно обратното. Според
св.П., жалбоподателят сам признал, че е управлявал процесният автомобил, а
според св.И., С. категорично отричал това. Заради съществените
противоречия между двамата свидетели, съдът извърши очна ставка между
тях по реда на НПК. В рамките на тази очна ставка св.И. продължава да
твърди, че той видял жалбоподателят да управлява процесният автомобил
преди неговото паркиране на процесното място, а св.П. продължи да
поддържа, че той не е видял С. да управлява този автомобил до пристигането
му и паркирането му на процесното място и на практика възприел вече
паркираният му автомобил без жалбоподателя да е в него. Св.П. обаче в
4
хода на същата очна ставка промени първоначалните си показания и заяви,
че след връщането си на процесното място, С. сам признал, че е паркирал и
управлявал автомобила си и той възприел това паркиране. Св.И. обаче сочи
обратното, че не С., а св.Х е паркирала процесният автомобил на мястото на
проверката.
При разпита на св.М. , който е актосъставителя по случая, той сочи, че
също не е възприел С. да управлява МПС на процесната дата и място, но бил
извикан и уведомен от колегите си И. и П., че са го спрели за проверка
именно като водач на МПС. По техни твърдения, те възприели докато били с
патрулен автомобил, движението на автомобила, управляван от
жалбоподателя и го последвали до паркирането му на процесното място. За
това и св.М. му извършил тестване за употреба на алкохол и поискал да го
тества и за употреба на наркотични вещества, което обаче било отказано от
страна на С. . Св.М. същевременно сочи, че в негово присъствие
жалбоподателят не е заявявал, че е управлявал процесният автомобил , а
напротив отричал е непрекъснато последното, а св. Х твърдяла и пред св.М.
и рпед свидетелите И. и П., че именно тя е управлявала автомобила, а не
жалбоподателя .
В своите обяснения жалбоподателят твърди, че не е управлявал
процесният автомобил на посочените в акта дата и място, а водач на
автомобила е била св.Х . Именно заради последното и С. отказал да бъде
тестван като водач на МПС за употреба на наркотични вещества и техни
аналози. Твърди също, че при пристигане на свидетелите по акта на място за
извършване на процесната проверка, автомобилът на св.Х вече бил паркиран
и не се движел и управлявал и от нея. В същата насока са и показанията на
св.Х , която е категорична, че именно тя е била водач на процесният
автомобил на посочените в акта дата и място, а не жалбоподателят С. .
Категорична е също, че е казала това неколкократно на проверяващите лица,
но те не се съобразили с тези й изявления и съставили акт за нарушение на
жалбоподателят . След което обаче тествали и нея за употреба на алкохол и
поискали да я тестват и за употреба на наркотични вещества, което тя
отказала. Заради последното и на нея бил издаден такъв АУАН като водач на
процесното МПС. Св.Х заявява, че тя отказала такъв тест въпреки че била
водач на автомобила, тъй като нямала довереше в това тестване от една
страна, а от друга, защото приемала лекарства към този момент.
5
В хода на извършените допълнителни очни ставки между св.И., св.Х и
жалбоподателя, св.И. промени показанията си и заяви, че в негово
присъствие, С. е отричал , че е управлявал процесният автомобил. При
спиране на процесното място, св.И. вече сочи, че жалбоподателят не е бил в
автомобила, а на шофьорското място била св.Х , която и именно паркирала
този автомобил . Жалбоподателят също поддържа, че не е управлявал
автомобила и е отричал пред проверяващите лица, да е бил негов водач . В
хода но допълнителната очна ставка със св.П., жалбоподателя и св.Х , св.П.
отново промени показанията си като започна да твърди обратното на
казаното от него при основният му разпит, както и обратното на казаното от
св.И. при тези допълнителни очни ставки, а именно, че той видял лично С. да
управлява и паркира процесният автомобил , което беше отречено от св.И. и
той поддържаше в очната ставка със С., че не го е виждал да паркира
процесният автомобил на мястото на проверката. Наред с това, св.П. промени
и показанията си относно това дали жалбоподателят е отричал да е
управлявал процесният автомобил , като в хода на тези допълнителни очни
ставки поддържа, че не е казвал това, докато св.И. заяви точно обратното в
хода на очната си ставка с жалбоподателя.
При проведената очна ставка между св.П., св.И. и св.Х , полицейските
служители продължават да твърдят, че тя не е казвала, че е управлявала
автомобила си на процесната дата, докато св.Хайтова продължава да твърди
обратното. При извършените очни ставки между св.М., св.Х и
жалбоподателят, св.М. бе категоричен, че жалбоподателят нито пред него,
нито пред свидетелите И. и П. е твърдял че е управлявал процесното МПС, а
точно обратното, отричал да го е управлявал . Св.М. сочи също, че именно
св.Х е заявила и пред него и пред колегите му, че тя е управлявала процесният
автомобил , заради което св.М. тествал и нея за употреба на алкохол и след
като и тя отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества, й
съставил и на нея АУАН, именно в качеството й на водач на процесното
МПС и на процесните дата и място.
За изясняване на същите факти в процеса бе разпитан и св.Г., удостоверил
с имената и подписа си отказа на С. да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества в рамките на процесната проверка. Този свидетел е
категоричен, че е присъствал на тази проверка и в негово присъствие,
6
жалбоподателят категорично отричал да е водач на процесното МПС, както и
да го е управлявал. Именно това обстоятелство е посочил и като мотив за
отказа си да бъде тестван за употреба на наркотични вещества в присъствието
и на св.Г. и на св.М. и на свидетелите И. и П.. Св.Г. установява също така, че
процесният автомобил по думите на колегите му, е бил паркиран именно от
св.Хайтова, а не от жалбоподателя.
При тези противоречиви гласни доказателства, съдът приема за
недостоверни именно заради своето вътрешно противоречие, колебливост,
непоследователност, показанията на свидетелите И. и П. за това, че
жалбоподателят е бил водач и паркирал процесният автомобил на мястото на
проверката. Не кредитира тези показания като годни доказателствени
средства и в частта им относно твърдението, че С. не бил отричал в хода на
проверката, че е бил водач на процесното МПС, след като този му отказ е
възприет лично от св.М. и св.Г. , участвали в същата проверка. Съдът
кредитира показанията на свидетелите М. и Г. като достоверни , заради това,
че те са последователни, кореспондират по между си, логични са и наред с
това кореспондират и с показанията на св.Х и обясненията на
жалбоподателя. Допълнителен аргумент за тяхното кредитиране за това, че
именно св.Х е управлявала и паркирала на процесното място посоченият в
акта автомобил, а не жалбоподателят С. , както и, че именно тя е заявила, че е
водач на автомобила, а не С., е и обстоятелството, че заради тези факти,
св.М. е извършил тестване и на св.Х като водач на процесното МПС , а след
отказ й за тестване за употреба на наркотични вещества , й съставил и на нея
АУАН за същото нарушение.
С нарочна Заповед №341/16.12.2021г. на св.Г., е разпоредено временно
отнемане на СУМПС на жалбоподателя.
Цитираният в АУАН Талон за медицинско изследване, издаден на
жалбоподателя, е приложен като доказателство по делото на л.7 като в него е
посочено, че той е връчен на дееца лично на 16.12.2021г. в 21.15 часа.
Видно от справка за нарушител/водач, по отношение на жалбоподателя
до момента са налагани и други административни наказания за негови
нарушения по ЗДвП.
Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР, се
удостоверява материалната компетентност на издателя на обжалваното НП,
7
както и материалната компетентност на съставителя на АУАН, в качеството
му на мл.автоконтрольор.
От приложената справка на С-р „ПП“ за жалбоподателя се установява, че
спрямо него са налагани и други наказания за нарушени по ЗДвП.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с
обжалваното НП незаконосъобразно е санкциониран жалбоподателя за
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Постановлението е издадено при спазване на установената за това
законова процедура и от компетентен орган, спазен е срока по чл.34 от
ЗАНН, като същото съдържа и всички изискуеми се реквизити за такъв
акт по чл.57 на същият закон и е надлежно връчено е на дееца по ЗАНН,
поради което постановлението е процесуално законосъобразно.
От друга страна обаче с ангажираните по делото гласни доказателства,
съдът счита, че не се доказа по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП. В тази връзка, след разпита на свидетелите М., Г. и
Х , както и след дадените обяснения на жалбоподателя, се констатира, че С.
не е възприет да управлява МПС на процесното място, нито дори да го
паркира там, а това е сторила именно св.Хайтова. С тези гласни доказателства
се установи също така, че жалбоподателят е отричал да е бил въобще водач на
МПС и именно това е посочил като аргумент според св.Г. за отказа на С. да
бъде тестван в хода на процесната проверка за употреба на наркотични
вещества, като двамата заедно със св.Х твърдели, че тя е била водач на
процесният автомобил . Съдът кредитира тези гласни доказателства като
безпротиворечиви, кореспондиращи по между си, последователни и логични
и не кредитира показанията на свидетелите И. и П. в обратна насока поради
тяхното вътрешно противоречие /при основите разпити и очните ставки с
тяхно участие/, поради противоречието по между им и с показанията на
кредитираните участници в процеса и обясненията на жалбоподателя С..
Обратното, при кредитирането на показанията на свидетелите П. и И., че св.Х
не е била водач на процесното МПС, защото такъв е бил жалбоподателят С.,
няма никакво логично обяснение, защо тогава св.М. е проверил и св.Х за
употреба на алкохол като водач на процесното МПС, а след това поискал да я
тества и за употреба на наркотични вещества, а отказа й да бъде тествана за
8
последното го е мотивирало да издаде и на нея АУАН за същото
нарушение. /Последното обстоятелство не е спорно за страните./
След като не се доказа, че жалбоподателят е бил водач и управлявал
процесното МПС на посочените в акта дата и място, то той не е адресат
на задължението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП и отказът му да го изпълни и да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози от
страна на св.М. в хода на процесната проверка, както и да предостави
кръвна проба за химически анализ относно такава употреба въз основа
на издаден му талон за медицинско изследване, не може да се
квалифицира като административно нарушение от обективна страна и
такъв негов отказ не може да обоснове ангажирането на
административно-наказателната му отговорност в този казус по
визираната норма на ЗАНН. Като е направил обратният извод и издал
обжалваното НП, санкционният орган е издал акт, който е в нарушение на
материалният закон /ЗДвП/ и тази материална назаконосъобразност на
обжалваното постановление мотивира неговата цялостна отмяна.
Предвид посоченият начин на приключване на съдебното дело и съгласно
нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН /в сила към датата на сключване на договора
за правна помощ и съдействие по делото и заплащане на адвокатсто
възнаграждение за него/, съдът счита, че искането за присъждане на
сторените съдебни разноски от жалбоподателя в съдебното производство
пред РС- Б , се явява доказано по основание.
По отношение на размера на тези разноски, съдът съобрази следното:
В казуса е представен договор за правна услуга, сключен между адв.Н. и
жалбоподателя на 25.03.2022г., съгласно който, на този адвокат е заплатено
възнаграждение в размер на 300.00лв. за участие и процесуално
представителство по настоящото дело. В същото време съдът отчете, и че адв.
Н. е участвала лично и упражнила процесуално представителство по делото
в полза на жалбоподателя в рамките на проведените съдебни заседания както
при настоящото, така и в рамките на предходното разглеждане на делото по
нахд №307/ 2022г. по описа на БлРС.
Съгласно чл.18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила
при заплащане на възнаграждението на адв.Н. по делото , за хипотеза като
9
процесната и за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
при интерес от 1000 до 5000 лв. /респ. при наложена санкция глоба в такъв
размер, в казуса е 2000.00лв/, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв или в казуса това е сумата
от 370.00лв. Отчитайки тези обстоятелства и неколкократното участие на
адв.Н. като процесуален представител на жаблоподателя по делото, както и
неголямата фактическа и правна сложност на делото, съдът приема, че
заплатеното адвокатско възнаграждение на този защитник следва да се
заплати на жалбоподателя в пълен размер от страна на санкционният орган .
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3 , т.1 , вр. ал.2 , т.1 и чл.
63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№21-1116-001379/02.02.2022г. , издадено от Началник на Група при сектор
„ПП“ към ОДМВР- Б, с което на Р. С. С., с адрес: гр.Б , ул.“С “№ , ет., ап. и
с ЕГН **********, е наложено административно наказание "Глоба" в размер
на 2000 лв. и кумулативно с това му е определено административно
наказание-"Лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 24 месеца,
във връзка с вменено му административно нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДвП, като с е постановено е разпоредено и отнемането на 12 бр. контролни
точки от контролния му талон по Наредба№Із-2539 на МВР.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б , сектор „ПП“ да заплати на Р. С. С., с адрес: гр.Б ,
ул.“С “№ , ет. , ап и с ЕГН **********, сумата от 300.00лв./триста лева/,
представляваща направени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в
нахд №1681/2022г. по описа на РС-Благоевград и нахд №307/2022г. по описа
на същият съд .
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Благоевград в
14-дневен срок , считано от съобщаването за изготвянето му за страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10