№ 920
гр. П***, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220100872 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на
вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК в размер на 263.12лв., от които 72.53лв. – дължими абонаментни
такси за предоставени мобилни услуги и 190.59лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги, ведно със законната лихва за
забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 23.09.2020г., до
плащането.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр.С***, ж.к. „М*** ***“, ул. „Бизнес парк С***“, сгр. ***,
твърди да е изправна страна по няколко валидни облигационни отношения с
ответника В. ЯНК. ИЛ. с ЕГН ********** от с.Б***, обл.П***, ул. „***“
№*** произтичащи от следните договори:
- договор за мобилни услуги, сключен на 27.06.2017г. и новиран с
допълнително споразумение от 20.10.2017г., с краен срок 20.10.2019г., в
изпълнение на който твърди да е предоставил на ответника мобилни услуги
1
посредством мобилен телефонен номер *** съгласно абонаментен план
„Тотал 24.99лв. промо 200 МВ“;
- договор за мобилни услуги, сключен на 22.11.2018г. с краен срок
22.11.2020г., в изпълнение на който твърди да е предоставил на ответника
мобилни услуги посредством мобилен телефонен номер 0895/170245
съгласно абонаментен план „Тотал 26.99лв.“.
Поддържа, че по втория договор за мобилни услуги ответникът се е
възползвал от предоставената му от страна на мобилния оператор възможност
да закупи мобилно устройство марка „Mobiwire Halona“ на преференциална
цена от 24.99лв. при стандартна цена на устройството към момента на
закупуването в размер на 189.90лв.
Ищецът твърди, че общата цена на потребените от ответника мобилни
услуги за периода 18.11.2018г. – 04.02.2019г. е 72.53лв., съгласно издадени
фактури №********** от 18.12.2018г. на стойност 40.92лв. за отчетния
период от 18.11.2018г. до 17.12.2018г. с падеж 02.01.2019г.; №********** от
18.01.2019г. на стойност 28.34лв. за отчетния период от 18.12.2018г. до
17.01.2019г. с падеж 02.02.2019г. и №********** от 05.02.2019г. на стойност
3.27лв. за отчетния период от 05.01.2019г. до 04.02.2019г. с падеж
20.02.2019г. Поддържа, че цената на услугите не е заплатена от ответника,
поради което договорите са прекратен едностранно. Прекратяването се
претендира да е станало на основание т.75 вр. т.71, вр. т.19б, б.“в“ от общите
условия на мобилния оператор - поради незаплащане в срок на цената за
далекосъобщителните услуги от страна на ответника.
Ищецът твърди още, че в резултат на предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги от 22.11.2018г. ответникът дължи заплащането за
компенсаторна неустойка по т.11 от договора, равна на абонаментните такси
според абонаментния план до края на срока по договора, но не повече от
трикратния им размер, а когато във връзка с договора абонатът е придобил
мобилно устройство на преференциални цени, дължимата неустойка включва
и частта от разликата между стандартната и преференциалната цена на
устройството, съответстваща на оставащия срок от договора. Твърди, че
неустойката в конкретния случай възлиза на 190.59лв. и включва три
абонаментни такси без начислен ДДС х 22.49лв., което прави 67.47лв., както и
2
123.12лв., представляващи съответната на оставащия срок на договора част от
разликата между стандартната и преференциалната цена на мобилното
устройство, съгласно фактура №********** от 18.03.2019г. с падеж
02.04.2019г., както и че неустойката не е платена от ответника.
Ищецът твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №2576/2020г. на РС – гр.П***., която е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Затова иска от съда
да установи съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.
Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът В. ЯНК. ИЛ. е редовно уведомен за инициираното съдебно
производство с надлежно връчено съобщение по чл.131 ГПК, както и чрез
призовка за явяване в съдебно заседание. Същият не е подал отговор на
исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, не се е явил в съда и не е направил
искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез своя процесуален представител, е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като установи, че на ответника Д*** О*** Р*** са указани
последиците от неспазването на правилата за размяна на книжа между
страните и от неявяването му в съдебно заседание и предвид вероятната
основателност на иска с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238,
ал.1 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да
излага мотивите си за него.
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
на съдебни разноски. Същият е представил доказателства за направени
разноски в размер на 305лв., от които 125лв. внесена държавна такса за
производството и 180лв. заплатено възнаграждение за един адвокат.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 205лв.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 и чл.238, ал.1 ГПК, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът В. ЯНК. ИЛ. с ЕГН ********** от с.Б***, обл.П***, ул. „***“
№***, дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, седалище:
гр.С***, ж.к. „М*** ***“, бизнес парк „С***“, сграда ***, сумата от 72.53лв.
– абонаментни такси за предоставени мобилни услуги за периода 18.11.2018г.
– 04.02.2019г. по договор за мобилни услуги, сключен на 27.06.2017г. и
договор за мобилни услуги, сключен на 22.11.2018г., както и сумата от
190.59лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги от 22.11.2018г., ведно със законната лихва за забава от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 23.09.2020г., до плащането, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№1195/25.09.2020г. по ч.гр.д. №2576/2020г., по описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА ответника В. ЯНК. ИЛ. да заплати на ищеца Теленор
България“ ЕАД сумата 305лв. - съдебни разноски по делото и сумата 205лв. -
съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №2576/2020г. на РС-
Пазарджик
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Указва на ответника, че може в едномесечен срок от връчването да
поиска отмяната на решението пред Пазарджишкия окръжен съд на
основанията, посочени в чл.240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4