РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. Карлово, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320100317 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с
чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД предявен от „Е. М.” ЕООД, с ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ж.к.М. Д.,
ул. „Р. П. К.“ № 4-6, с ЕИК ************, представлявано от Р. И. М. - Т. с
ЕГН **********, в качеството на управител, чрез пълномощника адв. Д. П. -
АК С. З., преупълномощена от „И. и Д.-АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО“,
адрес за призоваване; гр. С. З. бул. „Ц. С. В.” № 115. ет.2, тел.***********,
против С. А. Ч., ЕГН: **********, с адрес: с. А., ул. „**-та“ бл.№*, вх.*, ет.*,
ап.*.
В исковата молба се твърди, че на 26.08.2008г. в гр. П. бил сключен
Договор за потребителски кредит по кредитни програми № РК08090181
между „С. и и. б.“ АД /С./с ЕИК: **********, в качеството на кредитор и
ответницата С. А. Ч., в качеството на кредитополучател. По силата на този
договор банката отпуснала на кредитолучателя потребителски кредит в
размер на 8000 лв.(осем хиляди лева). Кредитополучателят се задължил да
върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията, уговорени в договора. В чл.4, ал.1 било договорено, че за усвоения
кредит кредитополучателят дължи на банката през срока за издължаване на
кредита, годишна лихва, равна на сбора на банковия лихвен процент за
потребителски кредити на банката, плюс преференциална лихвена надбавка в
размер на 2,50% (две цяло и петдесет стотни) пункта. Към момента на
сключване на договора БЛП за потребителски кредити бил в размер на 4,90 %
1
годишно. Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита
по договора, като за дата на усвояване се считала датата на заверяване на
сметката на кредитополучателя. Годишния процент на разходите (ГПР) по
кредита към дата на подписване на договора бил 8,43 процента.
Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите
възнаградителни лихви, се заплащали ежемесечно на 30-то число на месеца,
като крайният срок на погасяване на кредита бил до 26.08.2018 г. Общата
сума, която кредитополучателят се задължил да върне в уговорения срок,
била в размера посочен в погасителния план, като ответникът се задължил да
погаси задължението си на общо 120 анюитетни вноски, всяка от които в
размер на 94,54 лв. и една изравнителна в размер на 97,69 лв. Всяка вноска
включвала в себе си два компонента – част от главницата плюс
възнаградителна лихва, подробно описани в приложения погасителен план
към договора за потребителски кредит.
Междувременно на основание Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) и приложенията към него, сключен на 28.09.2012 г. между
„С.“ АД и „Е. М.” ЕООД, задължението на С. А. Ч., произтичащо Договор за
потребителски кредит по кредитни програми № РК08090181 от 26.08.2008 г.
било изкупено от „Е. М.“ ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за
задълженията и договорите, длъжникът бил уведомен, че кредитор спрямо
него по отношение гореописаното парично вземане е ищцовото дружество.
Съгласно §5.2 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
28.09.2012г. и т.4 от приложено пълномощно, „Е. М.“ ЕООД било изрично
упълномощено от цедента – „С.“ АД, да извършва уведомяване от негово
име. Ответницата била уведомена за цесията, като извършвала плащания по
сметка на цедента. Уведомление за цесия било изпратено и на посочения в
договора постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост, като на известието
за доставка било отбелязано „непознат“. Въпреки това, с връчване на препис
от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответницата получила
уведомлението изходящо от „С.“ АД (стар кредитор) за извършеното
прехвърляне на процесиите вземания, като по този начин била надлежно
уведомена, че кредитор спрямо нея по отношение гореописаното парично
вземане е „Е. М.“ ЕООД. Съдът следвало да зачете този факт по силата на
чл.235, ал. 3 от ГПК.
След усвояване на кредита, кредитополучателят погасил част от
месечните си вноски, след което преустановил плащанията си. Останала
непогасена главница по кредита в размер на 3134.29 лв. (три хиляди сто
тридесет и четири лева и двадесет и девет стотинки). След изтичане на
крайния срок за издължаване на кредита – 26.08.2018 г., вземането станало
изцяло изискуемо.
„Е. М.“ ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията
си по договора, чрез подаване на Заявление до Р. с. К. за издаване на Заповед
2
за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 3134,29 – главница. Образувано
било частно гражданско дело № 2004/2021 г. по описа на Р. с. К., по което
била издадена Заповед за парично изпълнение. Срещу издадената заповед С.
А. Ч. подала възражение, което пораждало правния интерес на ищцовото
дружество да предяви настоящия установителен иск.
„Е. М.“ ЕООД моли съда да признае за установено, че ответникът С.
А. Ч. дължи на дружеството сумата от 3134.29 лв. – главница, представляваща
неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит по кредитни
програми № РК08090181 от 26.08.2008 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 22.12.2021 г.,
до окончателното изплащане на сумата, за което по ч. гр. д. 2004/2021 г. по
описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК. Претендират се направените разноски по делото, включително и
тези в заповедното производство.
Ответницата, чрез пълномощника си адв. Г. В., оспорва иска. Не
оспорва, че между нея и „С. и и. б.“ АД („С.“ ЕАД) има сключен договор за
потребителски кредит от 26.08.2008 г., но твърди, че към момента на
предяваване на вземането е изтекла установената от закона 5 годишна
погасителна давност.
Излага следните съображения:
За установяване на материлноправната си легитимация ищецът
представил договор за прехвърляне на парични вземания от 28.09.2012 г., с
който „С.“ ЕАД е прехвърлил на ищеца „Е. М.“ ЕООД вземания към свои
длъжници, индивидуализирани в приложение 1 – неразделна част от
договора. Съгласно цитираното приложение, предмет на договора за цесия
били вземания на кредитора към ответника С. А. Ч. на обща стойност 10 814
лв. /в приложението били изброени и сумите 3 564,94 лв., като остатъчен дълг
от лихва, 7 248,97 лв. – остатъчен дълг по главница и 8 000 лв., като
първоначален размер на кредита, без посочени основания, като само сумата
от 8 000 лв. съвпадала договора за кредит./
На 01.11.2012г. цедентът „С.“ ЕАД потвърдил писмено на цесионера
„Е. М.“ ЕООД извършеното прехвърляне на вземанията по приложението.
С представено към исковата молба пълномощно с нотариална заверка
на подписите от 16.11.2012г. „С.“ ЕАД предоставило на управителите на „Е.
М.“ ЕООД представителна власт да го представляват при реализиране на
вземания, предмет на описания договор за цесия от 28.09.2012 г.,
включително и с правото да уведоми длъжниците, посочени в Приложение 1
към договора за цесия, за извършеното прехвърляне. С пълномощно от
03.06.2013г. правото за уведомяване на длъжниците било предоставено по
пълномощие на адвокатско дружество „И. и Д.“.
Представено било адресирано до ответника уведомление с изх. №
3678/11.06.2021 г. за извършената цесия, изходящо от „С.“ ЕАД, действащ
чрез пълномощника си адвокат Ж. Д.. Съгласно представената разписка
3
пратката била върната като „непознат“ от адресата.
Предвид въведените от ищеца обстоятелства, на които основава
материалноправната си легитимация като кредитор на претендираните
парични вземания, представляващи неизпълнени задължения по процесния
договор за кредит, следвало да се тълкуват съобразно правилата на чл.20 от
ЗЗД предмета на представения договор за цесия, с който ищецът се
легитимира като цесионер на вземанията по кредитния договор. Съгласно
дадената в договора дефиниция „вземане“ била всяка дължима към цедента
/С./ парична престация, предмет на прехвърляне към цесионера /Е. М./ по този
договор, като вземанията били определени и индивидуализирани подробно в
списък, представляващ Приложение 1, неразделна част от договора. Съгласно
т.2.3. вземанията се прехвърляли в цялост, ведно с всички привилегии и
обезпечения, включително с изтеклите лихви и направените разноски за
събиране на вземанията. В приложение № 1, неразделна част от договора за
цесия, вземането към ответника С. Ч. било описано с посочване на номера и
датата на сключване на договора за кредит, а размерите на вземането
съответствали на пълния размер на дълга по договора за потребителски
кредит.
При тази индивидуализация на прехвърляните с договора за цесия
парични вземания се установявало, че предмет на този договор били
изискуеми парични вземания с размери, описани в приложението. От
представените писмени доказателства не можело да се направи извод ищецът
да е встъпил в кредитното правоотношение на мястото на банката –
кредитодател /активна субективна новация/, респективно да са му били
прехвърлени всички имуществени права по договора, в това число
договореното разсрочено плащане на кредитните задължения на анюитетни
вноски с краен падеж 26.08.2018 г. С договора за цесия ищецът придобил от
банката парично вземане, което било включено в предмета на договора като
изискуемо и ликвидно вземане. Поради това правото на ищеца да търси
изпълнение на полученото по силата на този договор парично вземане към
ответника възникнало не по-късно от датата на потвърждаване на цесията –
01.11.2012 г.
Тъй като от този момент до подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч гр. д. № 2004/2021 г. по описа на PC К. изтекли
повече от 5 години, то съответно била изтекла погасителна давност за
претендираните парични задължения. На основание чл. 110 от ЗЗД парични
вземания на ищеца от ответника, придобити с процесния договор за цесия,
били погасени не по-късно от 01.11.2017г.
Поради изложеното ответницата моли съда да отхвърли иска и да й
присъди сторените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са в заверен препис Договор за потребителски кредит по
4
кредитни програми с приложен погасителен план, от които е видно, че
договорът е сключен на 26.08.2008 г. между кредитора „С. и. б.“ АД и
длъжника С. А. Ч.. Съгласно уговореното, банката е отпуснала на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 8000 лв. със срок за
издължаване 120 месеца от датата на усвояването му.
От представения в препис договор за прехвърляне на парични
вземания от 28.09.2012 г., се установява, че цедентът „С.“ ЕАД продава на
цесионера „Е. М.“ ООД вземанията, подробно описани в Приложение №1 към
договора, където под №2609 е вписан общият дълг на С. А. Ч. – 10 814 лв., 3
564,94 лв. – остатъчен дълг от лихва, 7 248,97 лв. – остатъчен дълг по
главница и 8 000 лв. – първоначален размер на кредита. Цесията е потвърдена
от цедента с Потвърждение от 01.11.2012 г.
По делото е представено в препис нотариално заверено пълномощно
от 16.11.2012 г., с което П. Г. А. и Х. А. Ф., в качеството си на законни
представители на „С.“ ЕАД, упълномощават Р. И. М. - Т. и Т. И. В.,
представляващи „Е. М.“ ООД, в качеството му на цесионер по Договор за
цесия от 28.09.2012 г., да реализират правата на банката по отношение на
длъжниците от Приложение 1, включително и с право да изготвят, подписват
и предприемат действия по връчване на уведомления по реда на чл.99, ал.3 от
ЗЗД /т.4 от пълномощното/ и да преупълномощават адвокати и адвокатски
дружества /т.8/.
Представено е в препис пълномощно от 03.06.2013 г., с което
управителят на „Е. М.“ ООД Р. И. М. е упълномощила Адвокатско дружество
„И. и Д.“, ЕИК: *************, представлявано от адв. И. И. и адв. Ж. Д. да
реализират правата на упълномощителя, във връзка с договора за цесия от
28.09.2012 г. между „С.“ ЕАД и „Е. М.“ ООД, включително и с право да
уведомяват длъжниците съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД /т.5 от
пълномощното/ и да преупълномощават адвокати и адвокатски дружества
/т.10/.
С последващи пълномощни управителят на „Е. М.“ ООД Р. И. М. е
преупълномощила Адвокатско дружество „И. и Д.“, представлявано от адв.
И. И. и адв. Ж. Д., а те от своя страна – адв. Ж. Д., адв. И. И., адв. Д. П., адв.
Н. К. и адв. П. Д., да реализират правата на „Е. М.“ ООД в качеството му на
цесионер по договори за цесия.
Адвокатско дружество „И. и Д.“, представлявано от адв. И. И. и адв.
Ж. Д. е с актуално състояние „И. и Д. – Адвокатско дружество“, видно от
представеното удостоверение с изх. №1770/01.02.2022 г. на С. о. с..
Представена е справка от Търговския регистър, от която се
установява, че „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: ************ е правоприемник на „Е.
М.“ ООД, ЕИК: ************.
От представените Уведомление с изх. № 3678/11.06.2021 г. и
Уведомление с изх. № 3679/11.06.2021 г. се установява, че „С.“ ЕАД, чрез
пълномощника си адв. Ж. Д., е изпратил уведомления до ответницата С. Ч. за
5
извършената на 28.09.2012 г. цесия на задължението й, на адрес: с. А., общ.
С., ул. „**-та“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*. Изрично е посочено, че задължението е
станало предсрочно изискуемо и всички плащания на дължими суми по
Договора за кредит 26.08.2008 г. следва да бъдат по сметка на „Е. М.“ ООД.
От приложеното известие за доставяне е видно, че уведомленията не са
получени от адресата, като са върнати с отбелязване „непознат“.
От приложеното по делото ч. гр. д. №2004/2021 г. по описа на РС К. е
видно, че по заявление на „Е. М.“ ЕООД от 22.12.2021 г. е била издадена
заповед №1011/22.12.2021 г., с която е било разпоредено на длъжника С. А. Ч.
да заплати на кредитора (ищцовото дружество) сумата от 3134.29 лева –
главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит по кредитни програми № РК08090181 от 26.08.2008 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по
чл.410 от ГПК в съда , както и сумата от 62.69 лв. лева – разноски по делото
за платена държавна такса.
В срока по чл.414 от ГПК С. А. Ч. е възразила срещу Заповедта, а „Е.
М.” ЕООД е предявило настоящия иск за установяване на вземането си в
законовия едномесечен срок.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена,
се установява, че на 26.08.2008 г. по счетоводна сметка с IBAN:
********************** с титуляр С. А. Ч. са преведени 8000.00 лв. по
Договор за потребителски кредит по кредитни програми № РК08090181. На
тази дата е усвоена цялата сума от кредита.
До дата на цесията – 28.09.2012 г., по Договор за потребителски
кредит по кредитни програми № РК08090181 от 26.08.2008 г. са внесени суми
в размер на общо 1896.56 лв., покриващи както следва: 638.56 лв. – за
погасяване на просрочен кредит; 112.47 лв. – за погасяване на кредит; 717.82
лв. – за погасяване на просрочена лихва; 397.71 – за погасяване на лихви;
30.00 лв. – за периодична неразсрочена такса;
В счетоводната система на „Е. М.“ ЕООД след датата на цесията –
28.09.2012 г., до 30.06.2021 г., по договора за кредит са постъпили суми за
погасяване на задължението в общ размер на 7529.62 лв., покриващи както
следва: главница – 5069.64 лв.; договорна лихва – 2219.98 лв.; такса – 240.00
лв.
Вещото лице посочва, че на 30.03.2010 г. е първият път, когато
длъжникът не е издължил частично или напълно анютетна погасителна
вноска /лихва и главница/. Не е издължена изцяло 19-та анюитетна
погасителна вноска до датата на цесията.
Размерът на неиздължената сума за главница към датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК – 22.12.2021 г., е в размер на 2179.33 лв. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че при изготвяне на заключението
не е взел предвид начислената от цедента лихва, тъй като тя не е била
6
отразена в банковите извлечения. Нейният размер е 1105.05 лв. и при нейното
отчитане, към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, дължимата
главница възлиза на 3284.38 лв.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от
правна страна:
По допустимостта:
Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок
от получаване на съобщението, изпратено до заявителя „Е. М.” ЕООД, че е
постъпило възражение от длъжника С. А. Ч..
По основателността на иска по чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК,
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД:
По делото не се спори, а и се установи по несъмнен начин, че С. А. Ч.
е кредитополучател по Договор за потребителски кредит по кредитни
програми № РК08090181 от 26.08.2008 г. предоставен й от „С. и и. б.” АД в
размер на 8000 лева. Кредитът е бил изцяло усвоен на 26.08.2008 г., видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Възраженията на ответницата се свеждат до валидността на договора
за цесия от 28.09.2012 г. с който цедентът „С.“ ЕАД е прехвърлил вземането
на цесионера „Е. М.“ ООД, надлежното й уведомяване и твърденията за
изтекла погасителна давност.
Съдът не споделя доводите на ответницата и намира иска за
основателен и доказан. Съображенията за това са следните:
На първо място, съгласно константната съдебна практика (Решение
№78/9.7.2014 г. на ВКС по т. д. №2352/2013 г. 2 ТО) цесията е надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане – какъвто
е и настоящият случай. С оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, както и
в съответствие с дадените задължителни указания в т. 9 от ТР № 4 от 2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да вземе предвид и всички факти,
настъпили и след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. Договорът за цесия поражда своето действие между страните
независимо от волята на длъжника по прехвърляното вземане, тъй като той не
е страна по договора за цесия, а се уведомява, за да знае на кого да престира.
Длъжникът може да възрази успешно за липса на уведомяване, само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор – в т. см.
е Решение №139/27.04.2008 г. по гр. д. №4025/2008 г. на ВКС, 4 ГО, според
което неуведомяването не се отразява на валидността на договора за цесия –
до съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на предишния
кредитор с погасителен ефект без цесията да може да му бъде
противопоставена. Следва да се отчете и обстоятелството, че уведомлението
до ответницата е изпратено на адреса, посочен от нея в договора за кредит,
7
който съвпада с адреса, на който е получила книжата по чл.131 ГПК по
настоящото дело. Въпреки това, уведомлението за цесия не е било получено
от нея, а е върнато с отбелязване в известието за доставяне, че адресатът е
„непознат“.Ето защо съдът приема, че е положена дължимата грижа и е
направено зависещото от кредитора, относно уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне на задълженията му, поради което би било
несправедливо той да търпи неблагоприятните последици от неполучаване на
уведомителните писма за цесия, въпреки добросъвестното си поведение. В
тази насока е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение №
40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г„ I т. о., ТК, съгласно което „в
случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да
е положил усилия за откриване на длъжника. Според Решение на съда по
дело С-327/10 от 17.11.17 г., при прилагане на нормите на процесуалното
право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички
действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на
дължимата грижа и добросъвестността“.
С оглед изложеното съдът намира, че ищецът се легитимира като
кредитор на ответницата по Договор за потребителски кредит по кредитни
програми № РК08090181 от 26.08.2008 г., а от тук и че цесията е породила
действие спрямо нея.
На следващо място, съдът не споделя твърденията в отговора на
исковата молба, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита от датата
на потвърждаване на цесията – 01.12.2012 г., и оттогава е започнал да тече
давностният срок. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.
Когато тя е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Въз основа на изложеното се приема, че предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Банката-кредитор може да иска издаване на заповед за
изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда по
време сезирането на заповедния съд. По делото се установи, че преди
подаване на заявлението ищецът не е обявил на длъжника предсрочната
изискуемост, а го е сторил едва с връчване на книжата по чл.131 ГПК.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответницата за
изтекла погасителна давност. Процесният договор за банков кредит не
представлява периодично задължение, макар и да е уговорено изпълнението
му на части съобразно приложен погасителен план. В случая е налице
8
хипотезата на разсрочено плащане на възникнал дълг, по отношение, на който
се прилага общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. В този смисъл са
решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, които са
задължителна съдебна практика / така Решение № 50173 от 13.10.2022 г. по
гр. д. № 4674/2021 г. на ВКС, ГК, III г. о., Решение № 261 от 12.07.2011 г. по
гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о. Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр.
д. № 523/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др. /. По отношение началния момент
на давността следва да се съобрази разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ, съгласно
която с изтичане на срока по кредита, кредитополучателят е длъжен да върне
цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита (както е в случая), вземането на
кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент
започва да тече давностният срок. В случая периодът на погасителния план е
изтекъл на 26.08.2018 г., като очевидно възраженията на ответницата за
изтекла погасителна давност са неоснователни.
По изложените съображения съдът намира, че искът с правно
основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД е
основателен и доказан в пълния предявен размер и го уважава изцяло –
доколкото със ССчЕ е установен размер на вземането по-висок от
претендирания.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца
следва да присъдят и сторените в исковото и заповедното производство
деловодни разноски, възлизащи на общо на 275.37 лева, от които: 62.69 лева
за държавна такса по заповедното производство; 62.68 лева за държавна такса
по исковото производство; 150.00 лева – депозит за възнаграждение на вещо
лице.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен по реда на чл.422
от ГПК от „Е. М.” ЕООД, с ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район В., ж.к.М. Д., ул. „Р. П. К.“ № *-*, с ЕИК
************, представлявано от Р. И. М. - Т. с ЕГН **********, в
качеството на управител, чрез пълномощника адв. Д. П. - АК С. З.,
преупълномощена от „И. и Д.-АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО“, адрес за
призоваване; гр. С. З. бул. „Ц. С. В.” № ***. ет.*, тел.***********, че С. А. Ч.,
ЕГН: **********, с адрес: с. А., ул. „**-та“ бл.№*, вх.*, ет.*, ап.* дължи на
„Е. М.“ ЕООД сумата от 3134.29 лв. – главница, представляваща неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит по кредитни програми №
РК08090181 от 26.08.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
9
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 22.12.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата, за което по ч. гр. д. 2004/2021 г. по описа
на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
ОСЪЖДА С. А. Ч., ЕГН: **********, с адрес: с. А., ул. „**-та“ бл.№*,
вх.*, ет.*, ап.* да заплати на „Е. М.” ЕООД, с ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ж.к.М. Д., ул. „Р. П. К.“ № *-
*, с ЕИК ************, представлявано от Р. И. М. - Т. с ЕГН **********, в
качеството на управител, сумата от общо 275.37 лв. (двеста седемдесет и пет
лева и тридесет и седем стотинки), представляваща разноски по делото, от
които 212.68 лева – разноски в исковото производство и 62.69 лева – разноски
в заповедното производство по ч. гр. д. №2004/2021 г. по описа на РС К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
10