РЕШЕНИЕ
№ 110 27.03.2019 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО......................................................................... ………….
на тринадесети март …………………………две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав :
Председател: ТОШКА
ИВАНОВА
Членове: АННА
ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
Секретар Ж* Г*
като разгледа докладваното от чл. съдията
Йонко Георгиев................................ …….
В.гр. дело № 138............. по
описа за 2019год....................................................................
За да се произнесе взе предвид:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се от М.Г.К. решение №56/28.01.2019г.
по г.д.№2267/2018г.по описа на Районен съд Хасково, с което се отхвърлят като
неоснователни предявените обективно съединени искове на основание чл.344 ал.1
т.1-3 от КТ против Община Х*** за отмяна като незаконосъобразна заповед №156/03.08.2018г.на
Кмета на Община Хасково., за възстановяване на
предишната работа като „****“ в сектор „****“ в Администрацията на
Община Х***,код по НКПД2422***и за присъждане на обезщетение за времето от
03.08.2018г. до 01.10.2018г. в размер на 1700лв.,както и сумата 1120лв. за
периода 01.10.2018г. до 03.02.2019г. представляваща разлика между получаваното
на новата й месторабота трудово възнаграждение и получаваното от ответника
такова,ведно със законната лихва.
В жалбата се правят
оплаквания за необоснованост, неправилност,незаконосъобразност и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.Съдът е подходил формално при
разглеждане на спора, като е възприел теза,която
е обосновала законността на заповедта уволнение,поради
съкращение в щата. Според жалбоподателя,при издаване на заповедта,работодателят
не е спазил изискването за мотивираност на заповедта, липсват данни за извършения подбор,което води до накърняване
правото на защита.На следващо място се обосновава нарушение от страна на
работодателя при извършване на подбор,какъвто в случая не се налагало,поради
съкращаване на единствена длъжност, а извършения подбор е незаконосъобразен,поради
неговата предрешеност с оглед различието на двете длъжности,предмет на
извършването му. Самият подбор е предопределен и свидетелства за
недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя.В жалбата се
навеждат доводи за нарушаване на императивната норма на чл.8 ал.1от КТ,като
работодателят е целял да се освободи от ищцата чрез съкращаване на щатната
бройка заемана от не. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго,с
което да бъде отменена заповедта за уволнение с произтичащите от това последици.
В срок е постъпил писмен
отговор от Община Х****, в който се оспорва жалбата като неоснователна.
Хасковският окръжен съд след преценка на
събраните по делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за
установено от фактическа страна.
Районен съд Хасково е сезиран
с обективно съединени искове,предявени от М.Г.К. *** за отмяна като
незаконосъобразна заповед №156/03.08.2018г.на Кмета на Община Х***., за възстановяване на предишната работа като „****“ в сектор „****“
в Администрацията на Община ****,код по НКПД2422*** и за присъждане на
обезщетение за времето от 03.08.2018г. до 01.10.2018г. в размер на
1700лв.,както и сумата 1120лв. за периода 01.10.2018г. до 03.02.2019г.
представляваща разлика между получаваното на новата й месторабота трудово
възнаграждение и получаваното от ответника такова,ведно със законната
лихва.Извеждащите аргументи за незаконност на уволнението поради съкращаване на
щата са свързани с немотивираност на заповедта водещо до нарушаване на правото
на защита,незаконосъобразен и предрешен подбор целящ освобождаването на ищцата
и не на последно място нарушение на императивната норма на чл.8 ал.1 от КТ.
Въззивникът Община Х*** от своя страна е
изтъкнал в първоинстанционното производство аргументи,че изцяло е спазена
процедурата по уволнението като целта на новото щатно разписание е за подобряване на количественото и
качествено изпълнение на трудовите функции свързани с възлагане и изпълнение на
****.
Въззиваемата К. към момента
на издаването на заповедта за уволнение №156/03.08.2018г.,връчена при условията
на отказ, е заемала длъжността „****“ в сектор „****“ в Администрацията на Община Хасково,код по
НКПД24225040.Атакуваната заповед е издадена на основание чл.328 ал.1 т.2 предл.
2-ро от КТ,поради съкращение на щата,като е отправено предизвестие
№ЧР-12/03.08.2018г.
Видно от Длъжностно разписание на Общинска администрация Х*** в сила от
02.05.2018г.в сектор „****“са предвидени 5щ.бр. с длъжности- „гл.ю** * ****“;
„ста** *** под* док**и за ****“; „**“; „гл**“; „***“-заемана от ищцата.
В Длъжностно разписание в сила от 11.07.2018г.в сектор „****“ е
предвидена численост на персонала 5 щ.бр. Запазва се гл. юрисконсулт
ръководител сектор „****; ст.юрисконсулт подг.докум.за общ.поръчки“; 2 щ.бр.
юрисконсулт „ **“;
„гл***“. Премахната е длъжността „***“-заемана от ищцата,като е въведена нова щ.бр.ю***.
Общата численост на персонала и за двете длъжностни разписания е 262
щ.бр.
От поименното разписание по длъжности в сила от 11.07.2018г. се
установява заетост на длъжностите старши юрисконсулт,юрисконсулт и главен
експерт. Незаети са длъжностите главен юрисконсулт и юрисконсулт.
От поименното разписание по
длъжности в сила от 02.05.2018г. се установява заетост на длъжностите старши
юрисконсулт,юрисконсулт и главен експерт и мл. експерт-заемана от ищцата.
При разглеждането на спора в
първоинстанционното производство съдът е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е установил фактическа обстановка,въз основа на която е
достигнал до
извод, че са налице предпоставките на фактическия състав на
уволнителното основание на чл.328 ал.1 т.2 предл.второ от КТ.По отношение на
формалните критерии въз основа на което е подходено при уволнението на посоченото
в заповедта основание,а именно ново щатно разписание,съкращение на длъжността,
заемана от уволнената К., извършване на подбор и мотивиране на
заповедта,работодателят е съобразил нормата на чл.328 ал.1 т.2 предл. второ от КТ. Но според настоящата инстанция в случая с уволнението на въззиваемата е
нарушена императивната норма на чл.8 ал.1 от КТ.Извод,който се извежда от
анализа на извършените щатни промени,краткото време,през което са приети
щатните разписания от 02.05.2018г.с въвеждане на щ.бр. младши експерт и от 11.07.2018г.,
със запазване на общата численост на администрацията 262 щ.бр., запазване на
общата численост на сектор «****» и съкрашаване на длъжността мл.
експерт-въведена два месеца по-рано.Конкретно в сектора функциите са запазени,като
се увеличава броя на юрисконсултите за сметка на съкратената длъжност младши
експерт.В подкрепа на тенденциозните и целенасочени действия на работодателя е
и обстоятелството,че въпреки целената оптимизация на състава не са заети
бройките на главен юрискоснсулт и юрисконсулт предвидени с длъжностното
разписание от 11.07.2018г., а от предходното длъжностно разписание от
02.05.2018г. незаета е длъжността на главен юрисконсулт.
При преценката на въпроса за добросъвестност от страна на работодателя
при подхода му при уволнението на въззиваемата,съдът счита че установената
презумпция за добросъвестност в чл.8
ал.2 от КТ в настоящия случай е оборена от страна на въззиваемата К..Работодателят
при извършването на оспореното еволнение е действал недобросъвестно като е
целял с позволени законови средства в хипотезата на чл.328 ал.1 т.2 предл. второ
от КТ е целял уволнението на ищцата.
Изложеното обосновава крайния извод за незаконосъобразност на
уволнението поради нарушение на чл.8 ал.1 от КТ и поради несъвпадане на
изводите на районния съд с тези на въззивния съд,първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и постановено друго, с което се признае уволнението за
незаконно и се отмени атакуваната заповед на Кмета на Община Х***,да се
възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „мл експерт план.публ. и
регистър.общ.поръчки“ в сектор „**** „,както и да се заплати полагащото се
обезщетение за времето от 03.08.2018г. до 01.10.2018г. в размер на
1700лв.,както и сумата 1120лв. за периода 01.10.2018г. до 03.02.2019г.
представляваща разлика между получаваното на новата й месторабота трудово
възнаграждение и получаваното от ответника такова,ведно със законната лихва от
датата на предявяването на иска.
При този изход на спора въззивникът Община Х**** следва да заплати на
въззиваемата страна направените по делото разноски за две инстанции общо в
размер на 1100лв.адвокатско възнаграждение.
Община Хасково следва да заплати д.т. 409,20лв. включваща
д.т.272,80лв.за първа инстанция и 136,40лв. за въззивна инстанция за обективно
съединените искове, както и 150лв.разноски за съдебно-счетоводна експертиза
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
Отменя решение №56/28.01.2019г. по г.д.№2267/2018г.по описа
на Районен съд Хасково, с което се отхвърлят като неоснователни предявените от М.Г.К.
обективно съединени искове на основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ против Община
Хасково за отмяна като незаконосъобразна заповед №156/03.08.2018г.на Кмета на
Община Х***, за
възстановяване на предишната работа като
„****“ в сектор „****“ в Администрацията на Община **,код по НКПД2422*** и за
присъждане на обезщетение за времето от 03.08.2018г. до 01.10.2018г. в размер
на 1700лв.,както и сумата 1120лв. за периода 01.10.2018г. до 03.02.2019г.
представляваща разлика между получаваното на новата й месторабота трудово
възнаграждение и получаваното от ответника такова,ведно със законната
лихва,считано от дата на предявяване на иска,вместо което постановява:
Признава за незаконно и
отменя на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ уволнението на М.Г.К.,извършено със
заповед №156/03.08.2018г.на Кмета на
Община Х***.
Възстановява М.Г.К. на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ на
длъжността заемана преди незаконното уволнение
„****“ в
сектор „****“ в Администрацията на Община Х**,код по НКПД2422***.
Осъжда Община Х* да
заплати на М.Г.К. обезщетение за времето от 03.08.2018г. до
01.10.2018г. в размер на 1700лв.,както и сумата 1120лв. за периода 01.10.2018г.
до 03.02.2019г. представляваща разлика между получаваното на новата й
месторабота трудово възнаграждение и получаваното от ответника такова,ведно със
законната лихва,считано от дата на предявяване на иска до
окончателното и изплащане на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 от КТ.
Осъжда Община Х* да
заплати на М.Г.К. *** адвокатско възнаграждение в размер на 1100лв.
Осъжда Община Х* да
заплати по бюджетната сметка на Окръжен съд Хасково на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата 409,20лв. държавна такса.
Осъжда Община Х** да заплати по бюджетната сметка на Окръжен съд Хасково
на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата 150лв. разноски за съдебно-счетоводна
експертиза.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от обявяването му
на страните 27.03.2019г.
Председател:
Членове:1/
2/