№ 60
гр. Исперих, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова
Административно наказателно дело № 20213310200256 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „*******” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: с.П., общ.Исперих, обл.Разградска, ул.“******“ № 41,
представлявано от управител А. С. О., против Наказателно постановление
(НП) № КГ-2408/28.10.2021г. на Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което за нарушение на чл.8,
ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) във вр. с
Приложение № 2 към чл.6, т.2 от Наредбата за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК),
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000.00 (десет
хиляди) лева, на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН и чл.43а, ал.3 от ЗЧАВ във вр.
с чл.34, ал.2 и ал.7 от същия закон и е възложено заплащане на разходи за
вземане и изпитване на проба в размер на 420.00 лева. Жалбоподателят счита,
че НП е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
нарушения на административно-процесуалните правила по съображения,
изложени в жалбата, в допълнително становище на процесуалния
представител – л.97-105 от делото и доразвити в хода на съдебното
производство, вкл. съдебните прения:
- Оспорва нарушението, като твърди, че констатираното нищожно и
минимално замърсяване на горивото се дължи на неправилното вземане и
манипулиране с пробите от самите проверяващи държавни длъжности лица, а
не от действия на разпространителя-жалбоподател:
- при проверката и вземане на контролните проби не са спазени
изискванията на чл.18, чл.19 и чл.22 от НИКТГУРНТК. Не било спазено
изискването на подточка 6.2. от стандарт БДС EN ISO 14275 преди вземане на
1
пробата да се почистят с памучна кърпа частите на дозиращия накрайник,
които могат да бъдат в контакт със съда за пробата и/или с продукта, от който
се взема пробата. Използваните при проверката удължители били
употребявани преди проверката вместо да са различни при вземане на
пробите от бензин и дизел и това предпоставяло онечистяване на горивото;
- взетата проба от бензиноколонка № 2 не била представителна по
смисъла на т.10 от ДР на НИКТГУРНТК за целия обем на разпространяваното
гориво от резервоара, тъй като е взета от „пистолета“ на бензиноколонката,
свързан с тръбопровод до подземния резервоар с горивото за дизелови
двигатели, като горивото в точката на засмукване нямало физични или
химични характеристики, идентични с целия обем налично гориво в
резервоара в момента на проверката (1832 литра). По този начин получените
резултати от изпитването на пробата били в известно отклонение от
действителните за целия обем разпространявано гориво;
- последвалите лабораторни изпитвания на така взетата проба се
извършвали по метода на стандарт БДС EN ISO 2719, като не било спазено
императивното изискване по т.8 на този стандарт подложената на изпитване
проба да е взета в съответствие с приложимия в случая стандарт БДС EN ISO
3170 при ръчно вземане на проба от течни горива, доколкото не е отбелязано
нещо друго и липсва еквивалентен национален стандарт. Т.е. пробата
задължително е следвало да бъде взета, не само в съответствие с чл.18 от
Наредбата (стандарт БДС EN ISO 14275), но и при спазване на изискванията
на стандарт БДС EN ISO 3170. По този начин лабораторните резултати били
опорочени (нищожни) и негодни да бъдат основание за налагане на санкция;
- лабораторните изпитвания били проведени единствено по 5 от общо 18
показатели за качеството на горивата за дизелови двигатели, предвидени в
Приложение № 2 към Наредбата, поради което счита, че е допусната
непълнота и небрежност при тези изследвания, респ. направеното заключение
за несъответствие с изискванията за качество е формално и необосновано.
Твърди, че показателят „Пламна температура“ е взаимно свързан с други
показатели, в т.ч. и „Цетановото число“ на горивото, който бил най-важният и
комплексен показател за качеството на дизеловото гориво, а той не е
определян;
- твърди нарушения при транспортирането и съхранението на пробите,
съобразно нормативно установените правила в приложимите стандарти;
- оспорва въз основа на горните възражения истинността на
съдържанието на съставените Протокол за изпитване № С-0104-2 от
18.03.2021г., издаден от Изпитвателна лаборатория за горива, смазочни
материали и присадки-гр.София и съставения въз основа на него Констативен
протокол за съответствие на течно гориво с изискванията на качество № КП-
0175/18.03.2021г., издаден от Главен директор на Главна дирекция „Контрол
на качеството на течните горива”-гр.София, описани в съставения АУАН,
като документи, въз основа на които е направен извод за осъществения от
жалбоподателя състав на административно нарушение;
- Твърди допуснати съществени нарушения при образуването на
административнонаказателното производство и издаване на НП:
- неспазване на процедурата по съставяне и връчване на АУАН,
предвидена в чл.43а от ЗЧАВ;
- съставяне на АУАН при непълнота на доказателствата и неизяснена
фактическа обстановка, и при съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила, тъй като контролният орган е
2
отказал неоснователно преминаване към Етап 2 в процедурата по оспорване
на резултатите по Приложение № 12 на НИКТГУРНТК, въпреки отправеното
от жалбоподателя искане;
- издаване на Наказателното постановление при неспазване на
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН;
- неприлагане нормата на чл.28 от ЗАНН при маловажност на случая, тъй
като става въпрос за малка бензиностанция, няма данни за извършени
продажби от конкретното доставено количество гориво, а самото гориво било
придружено с всички изискуеми документи, издадени от доставчика, като
горивото от пробата е различно от това, което се намира в резервоара на
съответната бензиноколонка; не са настъпили негативни последици за
природата, при липса на теч на вредни емисии. Въз основа на горните
съображения жалбоподателят Моли за отмяна изцяло обжалваното НП и
присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение и депозит
за вещо лице.
Въззиваемата страна – ДАМТН-гр.София чрез процесуалния си
представител – упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата и всички
направени от жалбоподателя възражения, като неоснователни при изложени
аргументи в тази насока. Моли съда да потвърди като законосъобразно,
правилно и обосновано обжалваното НП, като претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Заявява възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя, в случай, че
надвишава минималните размери, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Наредбата за
заплащането на правната помощ, като моли същото да бъде намалено до
нормативно установения минимум.
За Районна прокуратура – Разград, ТО-гр.Исперих, редовно уведомена по
реда на чл.62 от ЗАНН, не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното: Ищцовото дружество е с предмет
на дейност, включващ търговия с нефт и нефтопродукти (вж. приложена
Справка от Търговски регистър).
На 16.03.2021г., свидетелите А. К. М. и Д. С. Ш., двамата длъжностни
лица към Главна дирекция “Контрол на качеството на течните горива (ГД
ККТГ), извършили планова проверка в обект Бензиностанция, управлявана от
жалбоподателя „*******” ЕООД-с.П., обл.Разградска, ЕИК ******** и
находяща се в гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Силистренски път“ – на изхода
на града към с.К., обл.Разградска. Проверката била с предмет – установяване
на съответствието на горивата с изискванията на ЗЧАВ и ЗЕВИ. При
проверката на представените документи, същите били изрядни. След това в
присъствието на А. С. О. - управител на дружеството-жалбоподател,
контролните органи взели проби за изпитване от течните горива в момента на
разпространението им, първоначално от Бензиноколонка № 1 на
Автомобилен бензин, RON 95 и след това от Бензиноколонка № 2 на Гориво
за дизелови двигатели, доставено в количество 3213 л, съгласно
Експедиционна бележка № 914853 от 06.03.2021г. и налично количество 1832
л към момента на проверката, разпространявано с Декларация за
съответствие № 12513 от 05.03.2021г., издадена от “*******” ЕООД-
гр.Раковски.
Преди вземане на пробата били източени 4.5 л от горивото чрез
дозиращия накрайник на Бензиноколонката, удостоверено с Касов бон от
3
16.03.2021г., 10:39:56 часа (л.23 от делото). След това е източено ново
количество проба от течното гориво за дизелови двигатели – 5.4 л по Касов
бон от същата дата, 10:48:34 часа, разпределено в 6 броя чисти еднолитрови
метални съдове за еднократна употреба, като първоначално с помощта на
поставен в съдовете удължител към дозиращия накрайник на
Бензиноколонката, направили промивка на всеки метален съд и след това
запълнени с около 80 % от обема им (около 800 мл във всеки съд). Същите
били затворени херметически, проверени за течове, етикирани и пломбирани
с еднократна пластмасова пломба с № 108639 и обозначение ГД ККТГ.
Съдовете били разпределени – 4 броя с контролна проба, от които 3 броя за
ГД ККТГ за изпитване в акредитирана лаборатория и 1 брой за проверяваното
ЮЛ/обект, предназначена за изпитване при процедура по спор на Етап 1 от
Приложение № 12 към чл.22, ал.9 от НИКТГУРНТК; останалите 2 броя от
съдовете - с арбитражна проба за съхранение в ГД ККТГ.
Съдовете с пробите, предназначени за контролните органи били
прибрани обратно в хладилната чанта, от която преди това били извадени
празни, и след това транспортирани.
За горните действия е съставен Протокол № Рс-039 от 16.03.2021г. за
проверка и вземане на проба от течно гориво, изготвен и разпечатан в
присъствието на А. С. О. – управител на проверяваното ЕООД, който с
подписа си удостоверил, че е запознат със съдържанието на Протокола и е
присъствал при проверката и вземането на пробите, без направени
възражения от негова страна. Съставен е в два еднообразни екземпляра, от
които единият - оставен при жалбоподателя. В Протокола е отразено, че
пробата е взета, съгласно чл.18 от НИКТГУРНТК, разпределена, затворена,
етикирана и пломбирана, съгласно чл.20 от същата Наредба, като са дадени и
указания към проверяваното лице относно начина на съхранение на
предназначената за него контролна проба.
По заявка на проверяващия орган, контролните проби били изпитани на
17.03.2021г. в стационарна Лаборатория за изпитване на горива, смазочни
материали и присадки към ДАМТН-ГД “ККТГ”, гр.София, лабораторията
акредитирана от ИА БСА съгласно БДС EN ISO/IES 17025:2018 със
Сертификат за акредитация, рег.№ 35 ЛИ от 23.11.2020г., валиден до
30.10.2024г. – съставен Протокол за изпитване № С-0104-2/18.03. 2021г. Въз
основа на резултатите от това изпитване е отразено в Констативен протокол
за съответствие на течното гориво с изискванията за качество № КП-0175 от
18.03.2021г. отклонение от допустимите гранични стойности, съгласно
Приложение № 2 от НИКТГУРТК по показател „Пламна температура”:
Получен резултат от изпитването – 46.0 °С при норма над 55 °С, като според
тълкуването на базата на съответните критерии, изложени в БДС EN ISO
4259-2 "Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите за
измерване и на резултатите. Част 2: Тълкуване и приложение на данните за
прецизност относно методите за изпитване", при получен резултат от
изпитването под 53.15 °С, продуктът не съответства на изискванията за
качество.
Протоколът за изпитването и Констативния протокол за установеното
несъответствие били изпратени на „*******” ЕООД-с.П., обл.Разградска,
ЕИК ********, с Писмо изх.№ 84-01-274 от 19.03.2021г., получено от
управителя на дружеството с Известие за доставяне - на 03.04.2021г.
Жалбоподателят започнал процедура по оспорване на резултатите по
посочения показател (спор на Етап 1 от Приложение № 12 към чл.22, ал.9 от
4
НИКТГУРНТК: Изпитване в акредитирана лаборатория на контролната
проба, предоставена на проверяваното лице) – подадено Заявление вх.№ 84-
01-274-1 от 23.03.2021г., като е извършено изпитване в актредитирана
Изпитвателна лаборатория за горива при „БТ“ ООД-гр.Стара Загора,
Сертификат за акредитация, рег.№ 233 ЛИ от 16.12.2021г., валиден до
29.09.2021г., издаден от ИА БСА. Съставен е Протокол за изпитване № 210 от
17.05.2021г. за извършено изпитване на същата дата, резултатите от което
потвърждават наличието на отклонение по показателя „Пламна температура:
Полученият резултат от изпитването е 47.5 плюс/минус 1.0 °С при норма над
55 °С.
С Молба вх.№ 84-01-274-3 от 21.05.2021г. жалбоподателят поискал
изследване на арбитражните проби за окончателен анализ, но с Писмо изх.№
84-01-274-4 от 21.05.2021г. на ГД ККТГ е изпратен отговор, че липсва
основание за изпитване на арбитражната проба на Етап 2 от Процедурата по
оспорване, тъй като повторното изследване на контролната проба на Етап 1 от
тази Процедура не констатира съответствие на показателя „Пламна
температура“ с изискванията, поради което Констативният протокол № КП-
0175 от 18.03.2021г. с установеното по него несъответствие с изискванията,
съгласно Приложение № 2 към чл.6, т.2 от НИКТГУРТК, се счита за
окончателен.
На 07.04.2021г. на жалбоподателя чрез управителя, е връчена Покана да
се яви на 04.06.2021г. в ГД ККТГ, РО „ПККТГ Северна България“ – гр.Русе,
където в негово присъствие му е съставен АУАН № А-112/04.06.2021г. за
нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух
(ЗЧАВ) във вр. с чл.6, т.2, Приложение № 2 от Наредбата за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол
(НИКТГУРНТК), поради констатираното несъответствие на контролната
проба по показателя „Пламна температура“. Актът е връчен на управителя А.
С. О. и подписан от него без възражения (съставена Разписка за
предадени/получени документи от 04.06.2021г.), като в законния 3-дневен
срок за възражения депозирал Писмено възражение вх.№ 84-02-22-2 от
07.06.2022г. с направени оспорванията, поддържани и в жалбата, сезирала
настоящото производство.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление (НП) № КГ-2408/28.10.2021г. на Председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което за
констатираното нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за чистотата на
атмосферния въздух (ЗЧАВ) във вр. с Приложение № 2 към чл.6, т.2 от
Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол (НИКТГУРНТК), на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000.00 (десет хиляди) лева, на основание
чл.83, ал.1 от ЗАНН и чл.43а, ал.3 от ЗЧАВ във вр. с чл.34, ал.2 и ал.7 от
същия закон и е възложено заплащане на разходи за вземане и изпитване на
проба в размер на 420.00 лева. НП е връчено на санкционираното лице на
04.11.2021г., съгласно представено по делото Известие за доставяне (л.65 от
делото).
Възприетата горе фактическа обстановка се установява непротиворечиво
от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните като
свидетели длъжностни лица, извършили проверката - А. К. М. -
актосъставител и Д. С. Ш. – свидетел при установяване на нарушението и
съставянето на Акта.
5
Различни факти относно обстоятелствата на проверката съобщават пред
съда управителят на дружеството-жалбоподател и водените от него
свидетели, от които Р. АХ. М. от с.П. – работник на процесната
Бензиностанция, а свидетелите Г. З. АХ. от с.П. и Б. АЛ. С. от с.Б. – редовни
клиенти на същата Бензиностанция. Първият свидетел заедно с управителя А.
С. О. заявяват в съдебно заседание на 10.06.2022г, че са били заедно с
контролните органи при вземането на пробите от бензина и дизела, като Р. М.
им помагал при източването на горивото. Последният разказва, че първо
източили известно количество бензин и дизел преди да вземат пробите. След
това проверяващите извадили от автомобила си металните бутилки, които
били чисти, но без да ги промиват започнали да ги пълнят с гориво. С един и
същ удължител (тръбичка) напълнили първо бензин, а след това напълнили
бутилките с дизел, без да сменят и да почистят удължителя. Пълните бутилки
подреждали на земята – отворени, след което ги пренесли вътре в
Бензиностанцията и там ги затваряли и надписвали. Свидетелят дава
показания, че проверката била извършена през деня, но не помни дали е било
преди обяд и следобед. Твърди, че досега не са има оплакване от клиенти
относно качеството на горивото, като самият той си зареждал гориво оттам и
няма оплаквания. Управителят заявява категорично пред съда, че проверката
била извършена следобед – към 15-16.00 часа, като продължила повече от час.
Проверяващите напиС. протокол на един малък лаптоп, всъщност протоколът
бил готов, разпечатали го на принтера и го дали на управителя да го подпише.
Тъй като бързал, А. С. О. подписал протокола без да погледне какво пише в
него. Пред него проверяващите не са обръщали бутилките, за да се види дали
са добре затворени, наредили ги отново в багажника на автомобила, откъдето
преди това ги извадили, но не видял да има хладилна чанта. Същата
последователност в действията на проверяващите мъж и жена съобщават и
останалите двама свидетели, които по същото време пиели кафе в
Бензиностанцията, докато изчаквали да приключи проверката и наблюдавали
от разстояние. Показанията им са категорични и непротиворечиви като
съобщават, че не видели преди вземането на пробите да са източвали малко
гориво, пълнели металните бутилки една по една, с пластмасова тръбичка,
като първо взели проби от бензин със зеления пистолет, а след това от дизела
– с черния пистолет и не видели да сменят тръбичката или да я почистват
между пробите от едното и другото гориво. Бутилките затворили и надпиС.
вътре в Бензиностанцията на маса, пред свидетелите, след което ги наредили
в касетка в автомобила си, но не видели хладилна чанта или хладилно
съоръжение. Двамата еднозначно съобщават времето на извършване на
проверката - първият свидетел твърди в следобедната част на деня, а вторият
– рано следобед.
Според заключението вх.№ 3004/28.09.2022г. на назначената по делото
съдебно-химическа експертиза стойността на показателя за качество на
горивото „Пламна температура“ зависи от наличното количество на леките
въглеводородни фракции в горивото за дизелови двигатели. Колкото това
количество е по-голямо, толкова „Пламната температура“ е по-ниска. Като
възможна причини за онечистяване на горивото с такива по-леки фракции
експертизата разглежда обстоятелствата по самото отбиране на пробата.
Коментира (т.1 от заключението), че автоцистерните, които доставят
горивото, са оборудвани с различни системи за разделяне на бензина от
дизела, като някои са по-ефективни, а други по-малко. Абсолютно разделяне
на двата вида гориво не било възможно, защото горивата при тяхното
6
разтоварване на бензиностанциите преминават от клетките през една и съща
арматура на автоцистерната и след това през един и същ маркуч, който
свързва автоцистерната с приемното устройство на бензиностанцията. Затова
е предвидена нормативно определена допустимост на леките фракции. При
разпита в съдебно заседание заявява по-категоричен извод, че в процесния
случай замърсяването с по-леки фракции се е получило при
последователността на вземане на пробите от различните видове гориво
(бензин и дизел) чрез използване на един и същ накрайник, като смяната му е
била задължителна, но не е спазено от контролните органи. Това е довело до
замърсяване на пробата и промените по съответните показатели. Изключва
възможността самият разпространител да е допринесъл за някакво
замърсяване на дизеловото гориво, тъй като няма достъп до него, а самото
отбиране се извършва от проверяващия служител.
Експертизата коментира, че съществува взаимна връзка (зависимост)
между показателите за качество на горивото за дизелови двигатели „Пламна
температура“, „Цетаново число“, „Плътност“ и „Дестилационни
характеристики“, защото всички са функция на въглеводородния състав на
горивото. Колкото „Пламната температура“ е по-ниска, толкова показателите
„Цетаново число“ и „Плътност“ следва да са по-ниски, а показателя
„Дестилационни характеристики“ да показва завишение. Доколкото
резултатите от процесното лабораторно изследване по Протокол за изпитване
№ С-0104-2/18.03. 2021г., установят, че обсъдените показатели са в норма, то
експертизата приема, че дизеловото гориво е в норма и ако има наличие на
бензинови фракции, то тяхното количество е съвсем минимално. Обичайно,
от практиката, винаги е свързано със самия транспорт от доставчика или е
допуснато при фактическото вземане (отбиране) на пробата, а не е функция на
разпространителя, т.е. бензиностанцията. Респ., експертизата счита, че
евентуалното наличие на такива минимални количества леки въглеводородни
фракции (най-често бензинови) в дизеловото гориво, би могло да даде
минимално отражение върху показателя „Пламна температура“. По
отношение на самото изследване в стационарна Лаборатория за изпитване на
горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН-ГД “ККТГ”, гр.София,
по Протокол за изпитване № С-0104-2/18.03.2021г., експертното заключение
констатира, че обективно са проведени лабораторни изпитвания само по 5 от
нормативно регламентираните 18 показателя за качество на горивото за
дизелови двигатели, съгласно Приложение № 2 към чл.6, т.2 от
НИКТГУРНТК, представляващи по-малко от 1/3 от общия възможен брой
изпитвания. Това са показателите „Плътност при 15°С“, „Съдържание на
сяра“, „Пламна температеря“, „Дестилационни характеристики“ и „Гранична
температура на филтруемост“. По отношение на записаната стойност по
показател „Цетанов индект“, коментира, че по него не е провеждано
лабораторно изпитване, тъй като е изчислителен показател, въз основа на
получените резултати по показатели „Плътност при 15°С“ и „Дестилационни
характеристики“, поради което въз основа на него само косвено може да се
даде оценка за експлоатационните качества на горивото. В тази връзка
експертизата го разграничава с показателя „Цетаново число“, чието
определяне се извършва при лабораторни условия на специален стенд и е
важен, най-комплексния показател за качеството на дизеловото гориво - от
значение за определяне на пълно или непълно изгаряне на горивото в
горивната камера на ДВГ, изхвърляне на вредни газове в атмосферата, степен
на използване на калоричността на горивото, ефективността на работа на
7
двигателя и др., като има корелативна връзка и с показателя „Пламна
температура“ поради наличие на взаимна зависимост. В тази връзка
експертизата приема, че е пропуск липсата на изпитване по обсъждания
показател и основание за непълнота в крайните изводи. Според заключението
на експертиза, доразвито и при разпита на вещото лице в съдебно заседание,
не е достоверно при по-малко от 1/3 от общия възможен брой изпитвания по
показатели за качество да се направи извод за несъответствие на горивото с
изискванията за качество. В тази връзка вещото лице заявява пред съда, че в
процесния случай изпитването на дизеловото гориво е непълно и няма как да
се направи безспорен извод за съответствието на горивото по показателите за
качество по Приложение 2 от НИКТГУРНТК. Същевременно, въз основа на
данните от същите лабораторни изпитвания в Стационарната лаборатория на
ГД ККТГ-София, вещото лице заключава, че използването на процесното
гориво в ДВГ не би се отразило отрицателно на околната среда, предвид, че
основните показатели за качество, по които е направено изпитване, като
„Плътност при 15°С“, „Съдържание на сяра“ и „Дестилационни
характеристики“ са в норма. Коментира, че вредни емисии над допустимите
законови норми се отделят, когато е налице непълно изгаряне в горивната
камера на двигателите с вътрешно горене, които използват горивото. Тогава
през аспуха на автомобила в атмосферата се изхвърлят продукти от
непълното изгаряне на полициклични ароматни въглеводороди, въглероден
оксид, дим и фини прахови частици. При наличие на сяра над допустимите
норми се изхвърлят и серни оксиди, които в контакт с влагата на въздуха
преминават в сярно кисели съединения. Горното предпоставя образуването на
смог в атмосферата, поради поява на парников ефект, а това влия
отрицателно на битуването на хората, флората и фауната.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
административен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Във връзка с възраженията на защитата съдът счита, че при издаване на
АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, даващи основание за цялостна отмяна на обжалвания акт като
незаконосъобразен.
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице съгласно
разпоредбата на чл.43а, ал.1 във вр. с чл.30б, ал.1, т.5, т.6 и т.7 във вр. с
чл.30а, ал.1, т.2 от ЗЧАВ, в случая Главен инспектор А. М., която е
"оправомощено лице" от председателя на ДАМТН (вж. т.2.2 от Заповед № А-
114/14.02.2020г. – л.18-19 от делото), а обжалваното НП също е издадено от
компетентен орган, съгласно чл.43а, ал.3 от ЗЧАВ – председателя на ДАМТН.
Спазени са и сроковете за съставяне на АУАН, съответно за издаване на
НП, регламентирани в чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН – в тримесечен срок от
откриване на нарушителя и в едногодишния срок от извършване на
нарушението - за съставения АУАН, а обжалваното НП е издадено в рамките
на шест месеца след съставяне на Акта.
Съдът не констатира нарушения и относно изискуемите за тяхната
валидност форма и съдържание. АУАН съдържа необходимите реквизити по
чл. 42 от ЗАНН, а НП - реквизитите на чл. 57 от ЗАНН. Констатираното от
проверяващите органи административно нарушение е надлежно
индивидуализирано, съдържа се описание на фактическите обстоятелства,
8
достатъчно да обоснове съставомерност на деянието като адм.нарушение.
Посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и
съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на извършителя.
Не са доказани и нарушения при връчване на атакуваните АУАН и НП,
въпреки направените възражения на жалбоподателя в този смисъл, без да ги
конкретизира. Както беше обсъдено в обстоятелствената част на решението,
АУАН е връчен в дена на съставянето му - лично на управителя (съставена
Разписка за предадени/получени документи от 04.06.2021г.- л.54 от делото),
а НП е връчено на санкционираното лице на 04.11.2021г., съгласно
представено по делото Известие за доставяне (л.65 от делото).
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че АУАН е съставен
при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка, и при
съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Преди
всичко, за обстоятелствата на констатираното административно нарушение за
съставени официални свидетелстващи документи по смисъла на чл.93, т.5 от
НК във вр. с чл.85 от ЗАНН, които се ползват с необходимата и обвързваща
доказателствена сила по отношение на фактическата обстановка, която
удостоверяват, респ. са достатъчно основание, само въз основа на тях, да бъде
съставен АУАН (арг. от чл.40, ал.4 от ЗАНН). Такива са съставените
Протокол за проверка и вземане на проби; Протоколите от изпитване,
Констативните протоколи за съответствие с изискванията за качество. Тези
документи са издадени от длъжностни лица в структурите на ДАМТН, в
кръга на службата и възложените им функции в пределите на тяхната
компетентност, по установения ред и форма. Удостоверяват факти с правно
значение, вкл. и данни, сочещи на отклонение от изискванията за качество на
течното гориво за дизелови двигатели, разпространявано от дружеството-
жалбоподател.
В чл.8, ал.2 от ЗЧАВ е установена забрана за пускането на пазара,
разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които
не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в
НИКТГУРНТК. Самата Наредба – в чл.5 също вменява задължение за лицата,
които разпространяват, транспортират, съхраняват и/или използват течни
горива, да извършват тези дейности само с течни горива, които съответстват
на изискванията за качество, придружени с декларация за съответствие. По
този начин самата специфика на горните изисквания, както и
осъществяването на контрола за съблюдаването им, в частно и този,
регламентиран в чл.13, ал.1, т.3 от Наредбата - чрез вземане на проби от
течните горива и изпитване на взетите проби, какъвто е процесният случай,
предполага съставянето на официални документи за отчитане на резултатите.
Именно въз основа на тях се обосновава и липсата или наличието на
нарушение относно изискванията за качество на течните горива. В
конкретния случай контролните органи са извършили такъв контрол чрез
изпитване на проби от течните горива в колонките за зареждане от
бензиностанцията, управлявана от санкционираното дружество и
нарушението е установено именно въз основа на издадените официални
документи при осъществяване на контролната проверка.
Ето защо съдът приема, че административнонаказателното производство
е образувано въз основа на акт, който е съставен редовно от компетентно.
Констатациите по АУАН се потвърждават пред съда и от показанията на
служителите извършили проверката. В хода на съдебното следствие не се
9
събраха обективни доказателства, които да опровергаят така установената и
възприета от наказващия орган фактическа обстановка, въпреки опитите на
жалбоподателя в тази насока. По този начин съдът приема за установено по
несъмнен начин, че „*******” ЕООД-с.П., бл.Разградска, ЕИК ********, е
извършило описаното в АУАН и НП нарушение, като е нарушило забраната,
установена в чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във вр. с Приложение № 2 към чл.6, т.2 от
НИКТГУРНТК, да не разпространява течни горива, които не отговарят на
изискванията за качество. Към момента на проверката дружеството е
разпространявало гориво за дизелови двигатели, което не съответства на
изискванията за качество за показателя "Пламна температура".
Дефиницията за “разпространение на течни горива“ се съдържа в
разпоредбата на § 1, т.23 от ДР на ЗЧАВ и включва движението на течни
горива по веригата от производител, съответно вносител до крайния
разпространител в местата по чл.3, ал.1, т.5 от същия закон, като едно от тях е
бензиностанция. Осъществяването на това изпълнително деяние се доказва с
факта, че установеното от контролните органи налично количество течно
гориво за дизелови двигатели в процесната бензиностанция - 1832 л към
момента на проверката е по-малко от доставеното количество 3213 л,
съгласно Експедиционна бележка № 914853 от 06.03.2021г., което налага
извода, че то е реализирано чрез разпространение на въпросната
бензиностанция. Несъмнено това гориво е било в движение от краен
разпространител до конкретен потребител. Освен това свидетелите на самия
жалбоподател, установят с показанията си, че в деня на проверката също са
заредили автомобилите си с горивото, разпространявано от същата
бензиностанция.
Отклонението от изискванията за качество по показателя „Пламна
температура“ се доказва категорично въз основа на взетите проби от
процесното гориво от бензиностанция на санкционираното дружество. Съдът
приема за необосновани твърденията на жалбоподателя за допуснати
нарушения при проверката и вземане на контролните проби, съобразно
изискванията на чл.18, чл.19 и чл.22 от НИКТГУРНТК. Извършените в тази
насока контролни дейности са изпълнени при стриктно спазване на
нормативната уредба относно изискванията за начина за взимане,
транспортиране, съхранение и обработка на тези проби. Във всички случаи
при осъществяването им е присъствал управителят на проверяваното
дружество и от негова страна не са направени възражения за допуснати
нередности, каквито твърди по-късно в Писмените възражения по АУАН и
жалбата си против издаденото НП, сезирала това производство.
В конкретния случай длъжностните лица от ГД "ККТГ" са извършили
контрол в бензиностанция от колонките за зареждане, собственост на
санкционираното дружество, съгласно чл.15, т.3 от НИКТГУРНТК. Видно от
приетите писмени доказателства е спазена регламентираната в чл.16 от
същата Наредба процедура, в последователността на изискуемите действия.
Спазени са и изискванията на относимите към конкретната проверка чл.18 и
чл.20 от Наредбата, при вземане на контролни проби от течни горива от
самите бензиноколонки, съгласно БДС EN 14275. Както беше посочено по-
горе, управителят на проверяваното дружество не е възразил в момента на
проверката срещу действията на контролните органи, поради което заявените
по-късно от него различни фактически обстоятелства при вземането на
пробите, се възприемат от съда като защитна и заинтересована негова
позиция. Твърдението, че е подписал Констативния протокол от проверката и
10
вземането на пробите, без да прочете какво пише в него, защото бързал,
звучат неправдоподобно. Респ., компрометират и показанията на водените от
него свидетели, които единствено и изолирано от останалия доказателствен
материал, подкрепят твърденията за допуснатите нарушения. Още повече, че
единият от свидетелите – Р. АХ. М., който също лично е присъствал при
вземането на пробите, е в служебна зависимост от жалбоподателя, което е
достатъчно основание за съмнение в обективността на дадените от него
показания. Безспорно подписът на представителя на проверяваното лице
удостоверява единствено, че той е възприел всички извършени действия по
вземане на пробите, не и преценката му за законосъобразността на тези
действия, но съдът счита, с оглед на осъществяваната от него търговска
дейност по занятие – търговия с нефт и нефтопродукти в управляваната
бензиностанция, практиката и опита му в тази дейност, че е могъл още по
време на проверката да възрази срещу такива очевидни пропуски в работата
на контролните органи, каквито заявява по-късно, а именно факта, че не са
сменили накрайника или не са го почистили при вземането на пробите от
бензин и след това от дизеловото гориво, и че не са проверили дали
бутилките с пробите са били добре херметически затворени. Освен това,
съдът констатира и определени детайлни противоречия в показанията на
свидетелите, подкрепящи защитната теза на жалбоподателя. Така,
свидетелите Г. З. АХ. и Б. АЛ. С., като странични наблюдатели, ясно са
възприели факта, че проверяващите служители не са сменили тръбичката при
вземането на пробите от бензин и дизел, както твърди в обясненията си и
управителят, но не са възприели факта, че преди вземането на пробите са
източили известно количество гориво, както твърди третият свидетел Р. АХ.
М.. За разлика от този свидетел, който не си спомня точното време на
извършване на проверката, то останалите свидетели, както и управителят, са
категорични в показанията и обясненията, че проверката е била извършена в
следобедните часове на деня – факт, който е в явно противоречие с часа на
проверката и вземането на пробите, отразен във фискалните бонове за
източеното гориво – преди обяд, съответно 10:39:56 часа за предварително
източеното гориво и 10:48:34 часа за пробите (обсъдено по-горе в
обстоятелствената част на решението). По този начин, констатираните
противоречия създават основание за съмнение в достоверността на дадените
свидетелски показания, както и на обясненията на управителя и се възприета
от съда като опит за дискредитиране на действията на контролните органи.
В тази връзка следва да се обсъдят и изводите в заключението на
назначената по делото съдебно-химическа експертиза в частта, в която се
обсъжда причините и обстоятелствата за онечистяване на горивото с по-леки
фракции, даващо отражение и по показателя „Пламна температура“ (т.1 от
заключението), които съдът не кредитира. От една страна, констатациите,
отразени хипотетично, че отчетеното отклонение може да е свързано с
транспортирането и доставянето на горивото с Автоцистерните, не почива на
обективни данни по съображения, че е в хода на делото не е изследван този
въпрос, в частност оборудването и ефективността на системата за разделяне
на бензина и дизела по конкретната доставка. От друга страна не може да
бъде възприет и извода на вещото лице, че в процесния случай замърсяването
с по-леки фракции се е получило вследствие пропуски в действията на
контролните органи при последователността на вземане на пробите от
различните видове гориво (бензин и дизел) чрез използване на един и същ
накрайник, доколкото този извод се основава на обсъдените горе свидетелски
11
показания, които съдът не кредитира. Експертизата изключва възможността
самият разпространител да е допринесъл за някакво замърсяване на
дизеловото гориво, тъй като няма достъп до него, а самото отбиране се
извършва от проверяващия служител. В конкретния случай е без значение за
спора каква е била евентуалната причина за променения показател, тъй като
целта на законодателя е да обезпечи разпространението на течни горива,
които да отговарят на съответните нормативни изисквания за качество и без
правно значение за целите на административната отговорност са причините,
довели до несъответствието на разпространяваното гориво с тези изисквания,
т.е. отговорността е обективна. Параметрите на несъответствието на
показателя, предвид заключенито на експеризата, че е минимално при
изследваната взаимовръзка с останалите показатели, които са в норма, също
са ирелевантни за съставомерността на деянието.
Административнонаказателната норма на чл.34, ал.2 от ЗЧАВ не отдава
правно значение на стойността на отклонението и предвижда като
административно нарушение всяко отклонение на един или повече
показатели. Поради това възраженията на нарушителя, основаващи се на
твърдението за незначителен размер на установеното несъответствие, са
неоснователни.
Възражението, че взетата проба от бензиноколонка № 2 не била
представителна по смисъла на т.10 от ДР на НИКТГУРНТК за целия обем на
разпространяваното гориво от резервоара и че получените резултати от
изпитването на пробата били в известно отклонение от действителните за
целия обем разпространявано гориво, съдът приема за неотносимо към
преценката за съставомерност на констатираното нарушение. В тази връзка,
Наредбата прави разграничение между "представителната проба" (т.10 от ДР)
- с физични или химични характеристики, идентични на средните
характеристики на целия обем, от който се взема проба и която е относима,
съгласно чл.8-чл.10 от Наредбата, към оценяването на съответствието на
течните горива с изискванията за качество от лицата, които ги пускат на
пазара и съставянето на декларация за съответствие за всяка партида, която
удостоверява, че течното гориво съответства на изискванията за качество по
чл.6 и на определенията по § 1, т.1-7 от ДР. Оценяването на съответствието на
течните горива с изискванията за качество в тези случаи се извършва след
изпитване на представителна проба от всяка партида течно гориво, като
пробите от течни горива от резервоари и тръбопроводи се вземат съгласно
БДС EN ISO 3170 и БДС EN ISO 3171 (чл.9). Различни от представителната
проба са "контролната проба" (§1 ,т.10а от ДР), която се изпраща в
акредитирана лаборатория за изпитване с цел установяване съответствието на
течното гориво с изискванията за качество и „арбитражната проба“ (§ 1, т.10б
от ДР), съхранявана от ГД "ККТГ" за срок 6 месеца от датата на
пробовземането и предвидена за арбитражни изпитвания в случаи на
оспорване на резултатите. Т.е., обсъжданите проби са с различно
предназначение спрямо представителната проба, поради което и поставянето
на зависимости помежду им е неоснователно.
Доводите на жалбоподателя за непълнота на лабораторните изпитвания и
необоснованост в тази връзка на направеното заключение за несъответствие
на горивото с изискванията за качество, се подкрепят от заключението на
назначената по делото съдебно-химическа експертиза, като приема, че
констатацията за несъответствие е недостоверна при по-малко от 1/3 от
общия възможен брой изпитвания по показатели за качество, съгласно
12
Приложение № 2 към чл.6, т.2 от НИКТГУРНТК, в частност и предвид
липсата на изследване по показателя „Цетаново число“, с оглед особената
важност и комплексност на този показател за качеството на изследваното
гориво. Съдът намира за обоснован и логичен този извод на експертизата,
доколкото Наредбата изисква горивата за дизелови двигатели да съответстват
на всички, предвидени с Приложение № 2, показатели, респ. горивото може
да бъде определено като качествено само ако съответства на всички изрично
предвидени показатели. Същевременно, обаче, липсва нормативно закрепено
изискване лабораторните изпитвания на изследваното гориво да се извършва
въз основа на кумулативно изследване на пробите по всичките показатели за
качество по цитираното Приложение № 2. Очевидно и практиката на
акредитираните лаборатории е да извършват изпитвания по зададени
показатели, независимо от тяхната неизчерпателност спрямо показателите по
Приложение № 2, а самата акредитация на изпитвателната лаборатория е
официално признаване на компетентността й да извършва специфични
изпитвания или видове изпитвания на продукти по показатели и по
стандартизирани методи за изпитване, поради което съдът няма основание да
се съмнява в достоверността на резултатите от изследването. Както беше
обсъдено по-горе, отклонението на всеки един от показателите за качество,
предвидени в НИКТГУРНТК, при разпространението на течни горива е
елемент от обективната страна на административното нарушение по чл.34,
ал.2 от ЗЧАВ, без да е поставено изискване, то да е констатирано въз основа
на комплексно изследване по всички показатели за качество. Респ. достатъчно
е отклонение само по един от показателите, за да бъда ангажирана
отговорността на нарушителя. Аргумент в този смисъл е и способът за
определяне размера на административните наказания, предвиден в чл.34, ал.7
от ЗЧАВ според броя на установените несъответствия с изискванията за
качество, определени в наредбите по чл.8, ал.1 или чл.8а, ал.1.
Самите лабораторни изследвания са извършени при спазване на реда по
чл.22 от НИКТГУРНТК, като е извършено изпитване в две различни
акредитирани стационарни лаборатории, съгласно изискването на чл.30а,
ал.1, т.2 от ЗЧАВ и е установено идентично отклонение от стойностите,
предписвани от НИКТГУРНТК за конкретно описания показател „Пламна
температура“ - установена стойност, съответно 46 °С и чл.47.5 °С, при норма
над 55 °С, т. е. същият се отклонява от допустимите гранични стойности за
качество на течно гориво за дизелови двигатели по Приложение № 2 към
НИКТГУРНТК.
За резултатите от първоначалното изпитване е изготвен констативен
протокол и протокол за изпитване, копия от които са изпратени на
проверяваното дружество съобразно изискванията на чл.22, ал.8 и ал.9 от
НИКТГУРНТК, като последното е упражнило и правото си на оспорване на
резултатите в процедурата за оспорване съгласно БДС EN ISO 4259-2,
посочена в Приложение № 12 - Етап 1: Изпитване в акредитирана
лаборатория на контролната проба, предоставена на проверяваното лице. С
оглед резултата от това контролно изпитване, установяващо отново
несъответствие с изискването за качество по изследвания показател „Пламна
температура“, са били изчерпани и възможностите за жалбоподателя за
последващо оспорване на Етап 2 от процедурата: Изпитване в трета
акредитирана лаборатория на арбитражната проба по чл.20, ал.1, съхранявана
в ГД "ККТГ". Възражението на жалбоподателя, че необосновано контролният
орган му е отказал това изследване, е неоснователно, тъй като не са били
13
налице нормативно определените условия за преминаване към Етап 2 от
обсъжданата процедура. Изследване на арбитражната проба е предвидено
единствено в случаите, когато не може да бъде установено дали продуктът
съответства или не съответства на изискванията, а процесният случай не е бил
такъв. Специалните процедурни правила са спазени, което гарантира
обективното установяване на показателите, формиращи качеството на
процесното гориво, вкл. отклонението по показателя "пламна температура",
като направеното от жалбоподателя оспорване на истинността на съставените
протоколи, удостоверяващи отчетените резултати, са необосновани.
Резултатите от изпитването на контролните проби за съответствие на течното
гориво с изискванията за качество, са окончателни и по смисъла на чл.30в,
ал.1, т.6 от ЗЧАВ служат за доказателствено средство при съдебно решаване
на спора, обвързващи съда. Те категорично доказват наличието на отклонение
относно изискванията за качество на течното гориво за дизелови двигатели.
Ето защо, съдът приема, че от обективна страна жалбоподателят
„*******” ЕООД-с.П., обл.Разградска, ЕИК ********, е извършил нарушение
на разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във вр. с Приложение № 2 към чл.6, т.2
от НИКТГУРНТК, като разпространявал течно гориво за дизелови двигатели,
което не отговаря на изискванията за качество по показател „Пламна
температура“. Отговорността за констатираното нарушение е изрично
вменена за разпространителите на течните горива в разпоредбата на чл.18б,
ал.1, т.1 от ЗЧАВ, за което дружеството-жалбоподател ангажира и
административнонаказателна отговорност, съгласно чл.34, ал.2 от същия
закон. Тъй като отговорността е за юридическо лице, въпросите относно
субективна страна на нарушението (вина, мотиви, подбуди) не подлежат на
обсъждане. Жалбоподателят носи обективна отговорност за неизпълнение на
задълженията си към държавата при осъществяване на своята дейност (арг.
чл.83 от ЗАНН).
Във връзка с горното съдът не възприема доводите на жалбоподателя, че
е налице маловажност на случая по смисъл на чл.28 от ЗАНН. След
изменението на ЗАНН в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е дадена легална дефиниция
за маловажен случай - този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. Процесният случай не разкрива особености,
които да го отличават с липса на обществена опасност, или явно незначителна
такава, поради което не може да се квалифицира като маловажен по чл.28 от
ЗАНН. По своето естество нарушението се отличава с висока обществена
опасност, тъй като засяга чистота на атмосферния въздух и е потенциална
предпоставка за увреждане живота и здравето на хората, както и за
неблагоприятно въздействие върху заобикалящата ни околна среда. За
съставомерността на деянието е без значение степента на констатираното
отклонение от изискванията за качество на изследваното гориво. Самият
факт, че е доказано такова отклонение е достатъчен да се обоснове вредното
действие на горивото с всички произтичащи от това неблагоприятни
последици за хората и заобикалящата ги природа, което е в противоречние с
целите на ЗЧАВ (чл.1) за защита и предотвратяване на настъпването на щети
и опасности в тази насока. Затова и законодателят е предвидил значително
14
високите санкции за нарушения от този вид. В този смисъл са и доводите на
административнонаказващият орган, изложени във връзка с жалбата, които
доводи съдът споделя изцяло. При преценката дали отклонението от
нормативно въведеното изискване по показател „Пламна температура“ е
незначително, следва да се изхожда не само с оглед на това дали
отклонението по показателя е повлияло на останалите контролирани
показатели на течното гориво, но и с оглед на това по какъв начин и в каква
степен стойността на отклонението се отразява на качеството на горивото, на
качеството на атмосферния въздух и на охраняваните обществени отношения
съобразно целите по чл.1, ал.1 от ЗЧАВ. Според заключението на назначената
съдебно-химическа експертиза отклонението по показателя „Пламна
температура“ не е повлияло съществено върху стойностите на останалите
показатели за качество – поне за тези, които са били обект на изпитване и са
установени в норма. Направен е и извод, че използването на процесното
гориво в ДВГ не би се отразило отрицателно на околната среда, но този извод
е обснован именно с оглед на данните по останалите показатели, които са в
норма, като „Плътност при 15°С“, „Съдържание на сяра“ и „Дестилационни
характеристики“, но не и с оглед на констатираното отклонение по показателя
„Пламна температура“. Сам по себе си показателят „Пламна температура“ е
от важно значение за ефективността и нормалната работа на дизеловите
двигатели, както и за пожаротехническата безопасност на превозните
средства, поради което всяко отклонение – занижаване в стойностите на този
показател нанася сериозни икономически вреди за потребителите на
некачественото гориво, както и застрашава безопасността им, а в случая става
въпрос за широко употребяван продукт и по тази начин засяга неограничен
брой субекти и обекти.
Наложената на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 10 000
(десет хиляди) лева е определена в съответния размер, съобразно
разпоредбата на чл.34, ал. 2 и ал.7 от ЗЧАВ в зависимост от броя на
установените несъответствия с изискванията за качество, което в конкретния
случай е само едно, респ. санкцията е в минималния размер, без процесуална
възможност за по-благоприятно изменение в полза на нарушителя (арг. чл.27,
ал.4 и ал.5 от ЗАНН).
Отговорността за заплащане на направените разходи за вземане и
изпитване на пробите от процесното гориво, възложени в общия размер от
420.00 лева, е законосъобразно ангажирана на основание чл.25, ал.2, изр.1 от
НИКТГУРНТК и чл.25, ал.3 от Тарифа № 11 за таксите, които се събират в
системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по
Закона за държавните такси.
Предвид изхода на делото, и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза
на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за дължимо
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева,
определено при условията на чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
15
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № КГ-
2408/28.10.2021г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор (ДАМТН), с което за нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за
чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) във вр. с Приложение № 2 към чл.6,
т.2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията,
реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК), на „*******” ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: с.П., общ.Исперих,
обл.Разградска, ул.“******“ № 41, представлявано от управител А. С. О., е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000.00 (десет хиляди) лева, на
основание чл.83, ал.1 от ЗАНН и чл.43а, ал.3 от ЗЧАВ във вр. с чл.34, ал.2 и
ал.7 от същия закон и е възложено заплащане на разходи за вземане и
изпитване на проба в размер на 420.00 лева, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „*******” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: с.П., общ.Исперих, обл.Разградска, ул.“******“ № 41,
представлявано от управител А. С. О., ДА ЗАПЛАТИ Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН)-гр.София, представлявана от
Председател П. СЛ. Г., сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева – дължими
деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
16