РЕШЕНИЕ
№…
гр.
Плевен, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ Г.
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА и в
присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ Г. в.гр.д. № 641 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 1259/05.07.2019
г. по гр.д.№ 2157/2019 г. по описа на ПлРС е осъден С.М.Б. да заплати на Н.К.Г.
сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, като за разликата до 3 000
лв. е отхвърлен предявеният иск като неоснователен.Отхвърлен е като неоснователен предявеният от Н.К.Г.
против С.М.Б. иск по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 513 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди.Осъдена е Н.К.Г. да
заплати на С.М.Б. сумата от
180 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.
Депозирана
е въззивна жалба от С.М.Б., чрез пълномощник, против решение № 1259/05.07.2019
г. по гр.д.№ 2157/2019 г. по описа на ПлРС, което се обжалва в осъдителната му
част.Излагат се доводи, че решението е неправилно и необосновано на
доказателствата по делото и закона.Присъденото на ищцата обезщетение в размер
на 2 000 лв. е завишено по размер, несъразмерно тежко и не съответства на
действително претърпените от ищцата неимуществени вреди.същото е определено в
нарушение на чл.52 ЗЗД.Прави се искане да се отмени обжалваното решение в
частта му, в която първоинстанционният съд е уважил предявеният иск с правно
основание чл.45 във вр. чл.52 ЗЗД, като е осъдил С.Б. да заплати на Н.Г. сумата
от 2 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания.
За въззиваемата страна - Н.К.Г.,
процесуалният представител изразява становище, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като се присъдят и
разноските за настоящето производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
Настоящата
инстанция намира решението и за правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено следното.
В настоящето
производство е приета застрахователна полица за застраховка ГО №*** от 04.05.2018 г. на ЗАД“***“ за МПС - лек
автомобил, управляван от въззивника С.Б. при процесното ПТП, настъпило на
10.10.2018 г., както и квитанция за издаден дубликат на застрахователната
полица, тъй като въззивникът не е страна по застраховката и не е собственик на
автомобила.
Неоснователен е
доводът във въззивната жалба, че при липсата на доказателства, установяващи по
несъмнен и категоричен начин наличие на пряка и единствена причинно-следствена
връзка между описаните в амбулаторния лист оплаквания и противоправното деяние,
възприемането на същите за доказани вреди у въззиваемата и определяне от съда
на обезщетение за същите и въз основа на същите е неправилно и необосновано.
В заключението
на медицинското удостоверение от 11.10.2018 г. е посочено, че на въззиваемата
са причинени разкъсно-контузни рани на лигавицата на устните на устата с оток и
кръвонасядане; отоци по лицето; охлузвания на долните крайници, които
увреждания са причинили разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота, а поради оплаквания от главоболие е насочена към личния лекар и
невролог.Посочено е в какво точно те се изразяват: на челото и към темето в
дясно и на гърба на носа има оток; при лигавиците на двете устни на устата,
които са оточни и кръвонаседнали има рани; има охлузвания по лявото коляно,
както и под дясното.
В медицинското
направление от 9.11.2018 г., издадено от специалист ортопед-травматолог, е
видно, че е налице генерализирана контузия, с рана на дясна подбедрица,
главоболие, световъртеж, болки в шийния отдел на гръбначния стълб, тръпнене на
дясна подбедрица.
В амбулаторния
лист от 19.12.2018 г., издаден от лекар-специалист
ушно-носно-гърлени болести, като основна
диагноза е посочена девиация на носната преграда, а при анамнезата е отбелязано
затруднено носно дишане, поява на болка в корена на носа при промяна на
температурата, излизане на студено, ирадираща към дясното око в областта на
вътрешния очен ъгъл.
Девиацията на
носната преграда се определя като отклоняване или изкривяване на носната
преграда, така че тя се отклонява значително от центъра на носната кухина, като
това прави дишането трудно.Приема се също така, че някои хора се раждат с нея,
но такива доказателства по делото няма, а други могат да я получат след
нараняване или травма на носа.
От показанията
на свидетеля И.О., син на възиваемата, се установява, че носът, ушите й са били
в кръв след ПТП, от време на време я е боляло ухото.
От показанията
на свидетеля А.Н., съпруг на въззиваемата, се установява, че й е потекло кръв
от носа, от ушите.Често казва, че я боли носа.
Показанията на
свидетелите следва да се кредитират като обективни при условията на чл.172 ГПК,
тъй като те имат непосредствени впечатления от състоянието на пострадалата след
ПТП, съответстват на писмените доказателства по делото.
Травматичните увреждания се определят по вид
в представените медицински документи.С оглед на характера на основната диагноза
в амбулаторния лист от 19.12.2018 г. съдът приема, че е доказана
причинно-следствената връзка между описаното травматично увреждане и ПТП, макар
че същият е съставен повече от два месеца след ПТП.Сочените във въззивната
жалба оплаквания от „главоболие, световъртеж, болки в шийния отдел на гръбначния
стълб, тръпнене в дясна подбедрица“ се установяват от медицинското направление
от 9.11.2018 г., „затрудненото носно дишане“ - от амбулаторния лист от
19.12.2018 г.
Неоснователен е доводът на въззивника,
че при определяне на размера на присъденото обезщетение съдът неправилно се е
позовал на показанията на свидетелите О. и Н., на които е дал вяра, тъй като в
медицинското удостоверение няма констатирано увреждане на ухото или ушите на
пострадалата.
В медицинското удостоверение е
отразено, че тя има отоци по лицето - на челото и към темето вдясно, а
свидетелят Н. сочи, че и понастоящем ищцата чувства болки в ухото, т.е.
той пресъздава това, което въззиваемата
е изразила.
Неоснователен е доводът във въззивната
жалба, че от доказателствата по делото не е доказано наличието на причинно - следствена
връзка между твърдяните от въззиваемата болки и страдания, вкл. и такива към
настоящия момент, и станалото ПТП, извън тези удостоверени по несъмнен начин с
представеното медицинско удостоверение от 11.10.2018 г.
Отговорността по чл.45 ЗЗД за
непозволено увреждане се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като тя
следва да бъде доказана във всеки конкретен случай.В медицинското удостоверение
е отразено, че има на гърба на носа оток, болезнен при напипване, носът й е бил
в кръв според показанията на свидетеля О..По делото няма експертно заключение,
както се сочи във въззивната жалба, относно това дали описаните в амбулаторния
лист от 19.12.2018 г. оплаквания на
ищцата са в пряка връзка или са следствие на получените травми от процесното
ПТП, но такава следва да се приеме, че е налице с оглед на цялостния анализ на
посочените писмени и гласни доказателства по делото.
Травматичните увреждания са посочени в
медицинското удостоверение и те са причинили разстройство на здравето, временно
и неопасно за живота, а претърпените от въззиваемата психически стрес и
неприятни преживявания от случилото се
установяват от гласните доказателства по делото.
Присъденото от съда обезщетение в
размер на 2 000 лв. за неимуществени вреди не се явява завишено по размер,
несъразмерно тежко и несъответстващо на действително претърпените от въззиваемата
неимуществени вреди, както се сочи във въззивната жалба.
На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, като
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според критерия по
чл.52 ЗЗД се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, вкл. оперативни интервенции, стигнало ли
се е до разстройство на здравето.
Справедливото
обезщетяване, което изисква чл.52 ЗЗД, означава съдът да определи точен
еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен
случай конкретно-пострадалото лице следва да бъде обезщетено в пълен и справедлив
размер и той е различен за всеки отделен случай.Тази преценка е направил и
първоинстанционният съд в обжалваното решение, като правните му изводи не
противоречат на приетото в ППВС № 4/1968 г.
Ето защо не са налице основания за
отмяна на решението в обжалваната му част и същото следва да бъде потвърдено в
нея.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1259/05.07.2019 г. по
гр.д.№ 2157/2019 г. по описа на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в
която е осъден С.М.Б. от гр.Плевен, ЕГН **********, да заплати на Н.К.Г. ***,
ЕГН **********, сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: