№ 218
гр. П., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря М.М.Д.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720105511
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “***”ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., *** чрез адв. М., срещу З. С. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, с които се иска да бъде осъдена ответницата да им
заплати сумата в размер на 1653.09 лева, от които: сумата от 1488.86 лева - главница за
доставена, отведена и пречистена вода за адрес: гр. П., ***, с абонатен № ***, за периода от
29.07.2019 r. до 26.01.2022 г., сумата от 164.23 лева - лихва за забава на месечните плащания
за периода от 29.08.2019 г. до 05.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 20.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, като им
се присъдят направените по делото разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба ответникът З. С. П. не е
подала отговор на исковата молба и не е взела становище по иска.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. М., която поддържа предявените
искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв. Ц., който
оспорва предявения иск. В съдебно заседание и в депозирана по делото писмена защита от
адв. Ц. ответницата моли съда да отхвърли предявените искове, като счита, че не следва да
отговоря изцяло по отношение на предявеното вземане, тъй като процесния имот
представлявал съпружеска имуществена общност, като брака е прекратен между страните
1
през 2008 г., поради което и съсобствеността е била обикновена дялова съсобственост по ½
част за всеки един от бившите съпрузи.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от
ЗЗД, които съдът намира за допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Ищецът “***” ООД, гр. П. е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ
услуга - *** на крайни потребители.
Съгласно разпоредбата на § 1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители са: а) юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води. С разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, се определя кръгът на лицата, които са потребители на ВиК услуги. Това
са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост
и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот
и присъединени към едно водопроводно отклонение.
В настоящия случай видно от приложеното по делото решение № 674 от 05.12.2008 г.
по гр.д. № *** г. на ПРС, съдът е допуснал развод между ответницата и Н.А.М., като
семейното жилище – апартамент № 21, находящ се в гр. П., *** е предоставено за ползване
на З. С. М.. От тук следва извода, че ответницата има качеството на „ползвател“ по
отношение на процесния водоснабден имот. Доколкото ответницата не спори, че е
съсобственик на процесния имот до ½ част от същия, предвид допуснатия между страните
развод, и предоставеното и за ползване семейно жилище, то и следва извода, че ответницата
е съсобственик на процесния водоснабден имот до ½ ид.ч. В подкрепа на този извод на съда
е и приложената и неоспорена от ищеца справка № 601699 от 18.05.2022 г., от която е видно,
че под № 7 от 05.01.2022 г. в двойно входящия регистър при Агенция по вписванията е
вписана искова молба за делба от Н.А.М. по отношение на имота находящ се в гр. П., ***,
2
ап.21. При това положение и следва извода, че правото на собственост върху процесния
имот принадлежи на двамата бивши съпрузи до ½ част, предвид прекратения по между им
брак.
Съгласно чл.56, ал.4 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор гр. П., в случаите, когато правата на потребител се
притежават от няколко лица (какъвто е настоящия случай), но имотът се ползва от едно от
тях, В и К операторът открива партида и потребителски номер на лицето, ползващо имота
съгласно писмено споразумение с потребителите или с пълномощника по чл. 2, ал. 2.
По делото не се представи споразумение между съсобствениците, нито пък има
данни, от кога и при какви условия партидата е открита на името на ответницата, поради
което и не може да се направи извод, че тя единствена, макар и ползвател на процесния
водоснабден имот, да отговаря изцяло за процесните вземания. При доказано наличие на
съсобственост при ½ част от процесния водоснабден имот, съдът намира, че ответницата
следва да отговаря до размер на ½ част от процесните суми, тъй като по делото няма
представено споразумение между бившите съпрузи, въз основа на което при ищеца да е
открита партидата на името на ответницата. Този извод следва и по аналогия от т.1 от
Тълкувателно решение № 2/2017 от 17.05.2018 г., по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК, съгласно
разясненията дадени в мотивите на която, възникналото наемно правоотношение по чл.57,
ал.1, изр.1 от СК само по себе си не е достатъчно, за да може да се приеме, че само
ползващият бивш съпруг дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди,
тъй като по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на
топлинна енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата на чл.153, ал.1
от ЗЕ в качеството си на съсобственици. Съдът намира, че соченото Тълкувателно решение
намира приложение в настоящия случай, доколкото както топлопреносното предприятие,
така и ВиК оператора (кекавото е ищцовото дружество) предоставят услугите при публично
известни общи условия, като облигационното правоотношение между тях и потребителите
възниква по силата на закона. Що се отнася до представената молба от бившия съпруг Н.М.
до ищцовото дружество, то същата е неотносима към предмета на делото, тъй като видно от
същата тя е депозирана от бившия съпруг до ищеца на 31.03.2022 г., а исковия период е от
29.07.2019 r. до 26.01.2022 г. При това положение и доколкото няма спор, че ответницата
има качеството „потребител“ на ВиК услуги, то и следва да отговаря до размер на ½ част от
процесните суми, както вече бе посочено по-горе.
Не се спори, че през процесния период „***” ООД е извършило услуги по доставка
на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, като за ответника е възникнало
задължението да заплати цената на същите.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ВиК, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-09 от 11.08.2014 г., ВиК оператора издава ежемесечни фактури, при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества, а съгласно ал.2 от същата
разпоредба, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като съгласно чл. 35, ал.1 от ОУ
3
потребителя заплаща дължимите суми в брой на каси, по банков път чрез директен превод
или чрез разплащателна сметка.
Няма спор, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в Общите
условия срок, както и факта, че потребителя на ВиК услугите – З. С. П. не е заплащала
същите в едномесечен срок от издаването на фактурите. В ОУ е уговорено, че плащането се
извършва в месеца, следващ предоставянето на битова питейна вода и услугите ***.
В съдебно заседание, проведено на 30.01.2023 г. съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване размера на предявения иск, а именно, че процесния
водоснабден имот, в периода от 29.07.2019 г. до 26.01.2022 г. е доставена, отведена и
пречиствана питейна вода на стойност от 1488.86 лева – главница, и лихва за забава на
месечните плащания в размер на 164.23 лева за периода от 29.08.2019 г. до 05.04.2022 г.
В горния смисъл предявеният иск за главница е основателен и доказан до ½ част от
същия, поради което и ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от
744.43 лева, представляваща главница за периода от 29.07.2019 г. до 26.01.2022 г. за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води.
Съгласно чл.44 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за
заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно чл.86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
Мораторната лихва е акцесорно задължение спрямо главницата. С оглед установената
дължимост на главницата, то иска за присъждане на мораторна лихва за периода от
29.08.2019 г. до 05.04.2022 г. се явява основателен и доказан до размер на ½ част от същия,
предвид основателността на главния иск, поради което и ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца сумата в размер на 82.11 лева, представляваща лихва за забава на
месечните плащания за периода от 29.08.2019 г. до 05.04.2022 г.
На основание чл.86 от ЗЗД следва да се присъди и законната лихва върху главницата
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна
следва да бъдат присъдени сторените от разноски съразмерно с уважената част от иска, а
именно 225.00 лева, за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото, ответницата също има право на разноски. Съгласно
представения списък на разноските и съдържащите се в делото документи за извършени
разноски, ответницата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лева. С
оглед изхода на делото, върху ищцовото дружество следва да бъдат присъдени сторените от
ответницата разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно 225.00 лева.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД на „***” ООД, гр. П., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ***, сумата в размер на 826.54 лева, от които: сумата от 744.43 лева -
главница за доставена, отведена и пречистена вода за адрес: гр. П., ***, с абонатен № ***, за
периода от 29.07.2019 r. до 26.01.2022 г., сумата от 82.11 лева - лихва за забава на месечните
плащания за периода от 29.08.2019 г. до 05.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 20.10.2022 г. до окончателното изплащане на
сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от 744.43 лева
до пълния предявен размер от 1488.86 лева за периода от 29.07.2019 r. до 26.01.2022 г., както
и иска за лихва за разликата над уважения размер от 82.11 лева до пълния предявен размер
от 164.23 лева за периода от 29.08.2019 г. до 05.04.2022 г.
ОСЪЖДА З. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** ДА ЗАПЛАТИ на „***”
ООД, гр. П., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., *** сумата в размер на
225.00 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „***” ООД, гр. П., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
*** ДА ЗАПЛАТИ на З. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** „***” ООД, гр. П., ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. П., *** сумата в размер на 225.00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Сумите могат да бъдат платени по следната банкова сметка на „***” ООД, гр. П. -
***, в „***“ АД – клон П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5