Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Пазарджик, 19.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Т. ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 2129/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от Т.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, против Наказателно
постановление № 17-1818-000302 от 04.07.2017 г. издадено от Началник на сектор
в РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което на основание чл.184 ал.3 от ЗДвП
за нарушение на чл.114 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 (двадесет)
лева.
В жалбата обобщено се изнасят твърдения, че НП е незаконосъобразно, като
издадено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради
което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява лично,
но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага аргументирано становище в подкрепа на искането за отмяна
на НП, поради неговата незаконосъобразност.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща законов или процесуален представител. С АНП е депозирано
писмено становище, в което излага доводи за обоснованост и законосъобразност на
НП, поради което се иска същото да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като
неоснователна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателката
е санкционирана с НП, за това че на 19.06.2017 г., около 12,00 часа, гл. път
І-8, 203 км, като пешеходец навлиза внезапно на платното за движение, като с
тези си действия създава непосредствена опасност за ПТП.
Поради тази причина св. С.Д. съставил
на жалбоподателката АУАН с бл. № 947937/19.06.2017 г. за извършено нарушение на
чл.114 т.1 от ЗДвП в присъствието на нарушителя, след което й го предявил и
връчил срещу подпис. В акта жалбоподателката вписала собственоръчно, че нямала
възражения за така констатираното.
Въз основа на акта на 04.07.2017 г. било издадено
атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателката А. на 22.10.2019
г. Жалбата против НП била подадена от нея чрез АНО до съда и входирана в
деловодството на РУ- Пазарджик на 29.10.2019 г., поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото доказателства- показанията на актосъставителя св.
С.Д., както и от писмените доказателства, приети по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Като инстанция по
същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд
осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При
извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и
свидетел. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му, съгласно
т.1.3 от Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с
оглед на това, че св. Д. е заемал длъжността мл. ПИ в РУ- Пазарджик. НП също е
съставено от компетентен орган, съгласно т.2.14 от посочената заповед, тъй като
съставителят на НП е заемал длъжността началник сектор в РУ Пазарджик при
ОДМВР- Пазарджик. В акта и в НП са отразени датата и мястото на нарушението.
Съдът не споделя направеното в жалбата възражение, а именно че не било посочено
точното място на извършване на нарушението. В НП, а и в предхождащия го АУАН е
посочено, че нарушението е осъществено в община Пазарджик, на главен път І-8,
203 км. При това положение няма съмнение, че нарушението е извършено в този
участък на пътя, който попада в територията на община Пазарджик. В АУАН и НП
нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства-
елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна
квалификация. Поради това и съдът не споделя възражението в жалбата за липса на
ясно и пълно описание. Това е така тъй като видно от АУАН и НП е че са посочени
всички обстоятелства елементи от фактическия състав на нарушението. Посочено е
качеството на субекта, а именно като пешеходец,
посочени са неговите действия- „навлиза внезапно на платното за движение“.
Посочено е също, че тези действия са създавали непосредствена опасност за ПТП. С огле4д на това съдът намира, че е налице достатъчно пълно и точно
описание на обективните елементи на състава на вмененото нарушение по чл.114
т.1 от ЗДвП, която норма разписва, че на пешеходците е забранено да навлизат
внезапно на платното за движение.
Съдът намира за неоснователно и другото възражение за
допуснато съществено процесуално нарушение, а именно че не били спазени
сроковете по чл.34 от ЗАНН и по-конкретно, че НП е издадено след изтичане на
срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН, защото било връчено след изтичане на повече от две
години след извършване на нарушението. На първо място АУАН е съставен на датата
на извършване и констатиране на нарушението- 19.06.2017 г., т.е. в тримесечния
срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. На второ място НП е било издадено на 04.07.2017 г.,
тоест 13 дни след съставянето на АУАН. При това положение е спазен шестмесечният
срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Обстоятелството, че НП е връчено след повече от две
години от неговото издаване няма отношение към сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Единствено би имало значение по отношение на давностните срокове за
административнонаказателно преследване. Същите обаче са регламентирани в чл.80
ал.1 т.5 от НК (за общата преследвателна давност) и в чл.81 ал.3 от НК (за
абсолютната преследвателна давност), които разпоредби са субсидиарно приложими
по силата на чл.11 от ЗАНН. Тези срокове обаче към момента на връчване на НП, а
и към настоящия момент, не са изтекли, тъй като срокът на общата давност е
3-годишен, а на абсолютната- 4 години и 6 месеца.
Съдът обаче
намира, че в хода на АНП административното обвинение не бе доказано до
необходимата степен на несъмненост. На жалбоподателката А. е вменено извършване
на нарушение на разпоредбата на чл.114 т.1 от ЗДвП. От показанията на св. Д.
стана ясно, че жалбоподателката на процесната дата и място се е намирала в
непосредствена близост до пътното платно на участъка от главния път, отстрани.
Свидетелят заяви, че жалбоподателката не е пресичала пътното платно, нито е
стояла на него и нямало как да е на платното, защото щяла да бъде блъсната от
преминаващите автомобили. Заяви категорично, че не я е видял да излиза на
платното, нито да минава пред преминаващите автомобили. Каза също, че е
съставил АУАН, защото нямало друга разпоредба, по която би могла да бъде
санкционирана. По АНП липсват каквито и да е други доказателства, от които да е
видно, че на процесната дата и място е било възприето от актосъставителя или
друго лице, внезапно навлизане на жалбоподателката на платното за движение. При
това положение липсват каквито и да е доказателства, че жалбоподателката на
процесната дата и място въобще е навлизала на платното за движение още по-малко,
че е сторила това внезапно. В този смисъл вмененото на А. нарушение остана
недоказано.
С оглед на така констатираната доказателствената необезпеченост на
вмененото нарушение, съдът намира че неправилно и необосновано АНО е ангажирал
отговорността на жалбоподателката, поради което и НП се явява незаконосъобразно.
Гореизложеното е достатъчно основание за отмяна на НП,
поради което съдът не намира за необходимо да обсъжда и други доводи по
същество.
Относно искането за присъждане на разноски от страна
на пълномощника на жалбоподателката, съдът намира, че същото е направено
своевременно и надлежно. Поради отмяната на НП, пълномощникът има право на
такива разноски, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.22 гърба от
делото), от които се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева жалбоподателката А. е заплатила в брой на адвокат Л.М. от
ПАК. С оглед на това, че органът издал НП- РУ- Пазарджик е структурно звено на
ОД на МВР- Пазарджик и не е самостоятелно ЮЛ, то ще следва присъждането на
разноските да бъде в тежест на ОД на МВР Пазарджик, имаща статут на ЮЛ.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд- Пазарджик, в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-1818-000302 от 04.07.2017 г. издадено от Началник на сектор в РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с
което на Т.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.184 ал.3 от ЗДвП
за нарушение на чл.114 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 (двадесет)
лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик да заплати на Т.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***,
разноски в размер на 300 (триста) лева- за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: