Р Е Ш Е Н И
Е № 124
Гр. Сливен, 02.10.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на прокурора Христо
Куков
и при секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от Иглика Жекова КАНД № 128 по описа за 2019 година, за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 464 по описа на Районен
съд гр. Сливен за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 205/10.05.2019
г., постановено по АНД № 464/2019 г. на Районен съд гр. Сливен е отменено
Наказателно постановление № 15-0804-001899/29.09.2015
г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Сливен, с което на
С.М.Б., ЕГН **********, с адрес *** за нарушения по чл. 137а ал. 1, чл. 70 ал.
3 и чл. 100 ал. 1 т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 183 ал. 4 т. 7 предл. първо, чл. 185, чл. 183 ал. 1 т. 1 предл.
първо и второ от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в общ
размер на 80,00 (осемдесет) лева и на основание Наредба № Iз-2539
на МВР е постановено отнемане на общо 6 контролни точки.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател ОД на МВР - Сливен, която
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва в срок, като в жалбата се
твърди незаконосъобразност на съдебния акт, изразяваща се в неправилност на
изводите на първоинстанционния съд досежно изложените доводи, релевиращи
осъществяване института на абсолютната давност, изключваща наказателно преследване
и изтърпяване на наложеното наказание. При прилагане на чл. 81 ал. 3 от НК към
процесното административно нарушение и санкция абсолютната погасителна давност
за наказателно преследване била четири години и шест месеца и в случая още не
била изтекла. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и
потвърди наказателното постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява. В писмено
становище с подробни доводи поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
В с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, се представлява от
надлежно упълномощен адв. Х. Х. ***, който оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли. Тъй като нямало действия по прекъсване или спиране на давността,
прилагала се давността от три години.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба е неоснователна и
са налице условия решението на Районен съд – Сливен да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законния срок, допустима е, но по същество - основателна.
От всички събрани
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 14.09.2015 г. в 09:33
часа на б. „П. Х.“ в посока у. „Г. С. Р.“ длъжностни лица – служители при ОД на
МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“ спрели за проверка в. на лек автомобил с
рег. № …………….., при която установили неговата самоличност – С.М.Б., както и че
същият не използва обезопасителен колан, не е включил задължителните светлини и
не представя СУМПС и контролен талон към него.
Установеното било квалифицирано като административни нарушения по чл.
137а ал. 1, чл. 70 ал. 3 и чл. 100 ал. 1 т. 1 от Закона за движението по
пътищата в съставен на 14.09.2015 г. Акт за установяване на административно
нарушение № Г232604. Въз основа на съставения акт, на 29.09.2015 г. Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен издал Наказателно постановление
№ 15-0804-001899/29.09.2015 г., с което
на С.М.Б., ЕГН **********, с адрес *** за нарушения по чл. 137а ал. 1, чл. 70
ал. 3 и чл. 100 ал. 1 т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 183 ал. 4 т. 7 предл. първо, чл. 185, чл. 183 ал. 1 т. 1 предл.
първо и второ от ЗДвП наложил административни наказания „глоба“ в общ размер на
80,00 (осемдесет) лева и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР постановил
отнемане на общо 6 контролни точки.
Към преписката е
представена и приобщена към доказателствата по делото пред първата съдебна
инстанция Справка за нарушител/водач, от която се установява, че срещу Б. има
издадени 39 бр. наказателни постановления и 21 бр. фишове за нарушения на ЗДвП,
както и издадени 4 заповеди за налагане на принудителни административни мерки
по ЗДвП.
За да отмени наказателното
постановление, Районният съд е изложил следните мотиви:
При постановяване
на своя акт Районният съд е приел в процесния случай приложими са разпоредбите
на чл. 80 и чл. 81 от НК. Възможността за водене на административнонаказателно
преследване била погасена с изтичането на срок от три години от извършване на
нарушението. Приел е, че деянието е извършено на 14.09.2015 г., а наказателното
постановление е връчено на 08.03.2019 г., като по делото липсват данни
нарушителят да е търсен от наказващия орган за връчване на НП. Към момента на
извършване на нарушението давностният срок, свързан с изключване на
възможността за наказателно преследване по чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК бил
тригодишен и в случая не следвало да се търси по-дългият срок от четири години
и половина, доколкото по делото не били налице данни наказващият орган да е
извършвал действия, предприети за преследване на лицето, т.е. такива, които
прекъсват давността.
Настоящата съдебна
инстанция не споделя изводите на Районния съд за изтекла давност, игнорираща
възможността за ангажиране на административнонаказателна отговорност, респ. за
изпълнение на наложеното административно наказание. При преценка на фактите по
делото и относимите норми, касационната инстанция намира, че институтът на давността действително е
приложим и при административните нарушения и наказания, но същата не е налице в
процесния случай. Този правен институт е уреден в Раздел V, Глава девета
„Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание” от
Наказателния кодекс, чиито норми на чл. 80 и чл. 81 са приложими субсидиарно по
силата на чл. 11 от ЗАНН и към случаите на административните противоправни
деяния. Наказателният кодекс регламентира два вида давност за престъпленията:
давност, която изключва наказателното преследване (чл. 80 - чл. 81), и давност,
която изключва изпълнението на наказанието (чл. 82). По силата на
горецитираното препращане, предвидената в НК давност следва да се прилага и при
административните нарушения, още повече, че административните нарушения
съставляват деяния с по-ниска степен на обществена опасност от престъпленията.
ЗАНН регламентира в чл. 82 единствено давностен срок за изключване изпълнението
на наказанието. Такъв текст е визиран и в чл. 82 от НК, но доколкото тази
давност е специално уредена в ЗАНН, се прилага разпоредбата на чл. 82 от същия
закон. В ЗАНН обаче не е уреден въпросът за погасяване по давност на
наказателното преследване за административни нарушения. В случая, при липса на
уредба в ЗАНН, както се отбеляза по – горе, с оглед чл. 11 от същия закон,
приложими са нормите на чл. 79 - чл. 81 от НК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК, изтичането на предвидената от закона давност е обстоятелство, което
изключва както наказателното преследване, така и изпълнението на наказанието.
Следователно, изтичането на предвидената от закона давност е обстоятелство,
което на основание чл. 11 от ЗАНН, във връзка с чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК
обуславя и изключване на административнонаказателното преследване за
административно нарушение. Действително, давността като срокове за изключване
на наказателно преследване е уредена в чл. 80 от НК, но нейното прилагане се
регламентира от нормата на чл. 81, в чиято ал. 3 е конкретизиран срокът, след
изтичане на който се изключва наказателното преследване. В атакуваното съдебно
решение позоваването на срока по чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК е абсолютно коректно,
с оглед съдържанието на разпоредбата, но този срок от три години, съобразно
изискването на чл. 81 ал. 3 от НК следва да се завиши с една втора с цел
законосъобразна преценка относно датата, на която е изтекла давността,
изключваща възможност за държавна репресия, т.е. за наказателно
(административнонаказателно) преследване. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК,
независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член 80. Тъй като давността е институт на
материалното право, същата следва да се определи с начална дата - датата на
извършване (довършване, по арг. от чл. 80 ал. 3 НК) на нарушението и в
разглеждания случай този срок е три години, съобразно чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК. С
прибавяне към този срок на още една втора (година и шест месеца), при
съобразяване с чл. 81 ал. 3 от НК, следва от датата на извършване на
административното деяние до претенцията на наказващия орган за изпълнение на
санкцията да са изтекли четири години и шест месеца. По делото е установено, че
административните нарушения, изразяващи се в неизпълнение на вменено с норма на
ЗДвП задължение, са извършени на 14.09.2015 г. и считано от тази дата срокът от
четири години и шест месеца (представляващ абсолютната давност, т.е. тази, изключваща
възможност за реализиране на наказателно преследване по чл. 81 ал. 3 от НК, вр.
чл. 11 от ЗАНН) изтича на 13.03.2020 г. И тъй като към настоящия момент при
невлязъл в законна сила санкционен акт от категорията наказателни постановления
този срок не е изтекъл, то се явява и неправилно възприетото от Районния съд за
изтекла давност. Съгласно чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК, наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на 3 години, т.е.
касае се за относителна давност, която препятства образуването на наказателно
производство след изтичането на този срок. В случая наказателно производство е
било образувано с издаването на процесното наказателно постановление. Абсолютната
давност, изключваща наказателното преследване е уредена от законодателя в чл.
81 ал. 3 от НК и по горните съображения в настоящия случай тя не е изтекла.
От събраните пред
първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства е установено по
безспорен начин извършено от касационния жалбоподател административно
нарушение, изразяващо се в управление на ППС без поставен обезопасителен колан,
без включени светлини и без СУМПС и контролен талон. Първата от визираните като
нарушени норми – чл. 137а ал. 1 от ЗДвП въвежда задължителност за водачите на
ППС да използват при управление на ППС обезопасителен колан. Втората разпоредба
– тази на чл. 70 ал. 3 от с.з. пък вменява задължение за водачите да управляват
превозното средство с включени светлини за движение през деня или с къси
светлини. Съгласно чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. Следователно, и
трите разпоредби имат императивен характер и вменяват задължения за водачите да
спазват определено поведение при управление на ППС, като в процесния случай е
установено и доказано по безспорен начин, че настоящият ответник по
касационната жалба Б. не е изпълнил горните законово регламентирани правила. С
оглед събраните по делото пред първата съдебна инстанция доказателства, трите
административни нарушения са извършени, а при съставяне на АУАН и издаване на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Деянията са правилно квалифицирани от органа
и към същите са приложени съответните им, законосъобразно определени
административни наказания.
По изложените
съображения, Районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което
следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по същество, с което
да се потвърди наказателното постановление като законосъобразно.
Водим от горното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл.
222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 205 от 10.05.2019 г., постановено
по АНД № 464/2019г. по описа на Районен съд – Сливен, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 15-0804-001899/29.09.2015 г., издадено от Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Сливен, с което на С.М.Б., ЕГН **********, с
адрес *** за нарушения по чл. 137а ал. 1, чл. 70 ал. 3 и чл. 100 ал. 1 т. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183 ал. 4 т. 7
предл. първо, чл. 185, чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. първо и второ от ЗДвП са
наложени административни наказания „глоба“ в общ размер на 80,00 (осемдесет)
лева и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР е постановено отнемане на общо 6
контролни точки.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: