№ 1482
гр. София, 06.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211000503194 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК, образувано по молба вх.№
10907/17.05.2022 г. на въззивника-ответник „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт
Б. с пълномощно по делото, с която заявява искане съдът да допълни
постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени в полза
на ищцата И.Л. за сторени разноски пред първата инстанция в размер на 2300
лв., като намали същите пропорционално с оглед изхода на спора.
Моли също така съдебният състав да се произнесе по окончателния
текст на Решение № 567/19.04.2022 г., тъй като в системата на ВСС на РБ е
публикуван текст на решението, който съдържа произнасяне по намаляване на
адвокатския хонорар на адвокат Б., но при връчване на съобщение на
13.05.2022 г. в дружеството е получено решение със същия номер и дата с
аналогичен текст с изключение частта относно промяната на разноските на
адвокат Б. на стр.15, абзац 3.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответната по
молбата страна въззивницата-ищца И. Л. Л. чрез процесуалния й
представител адвокат Б. с пълномощно по делото. Поддържа също, че е
налице различие в текста на постановеното решение и публикувания текст на
решението в сайта на АС София, поради което следва съдебният състав да се
произнесе по отношение на окончателния текст на решението. По отношение
1
на молбата с правно основание чл.248 ГПК поддържа неоснователност на
същата. Поддържа се, че решението на ОС-Монтана за присъденото
адвокатско възнаграждение в размер на 2300 лв. не е обжалвано.
Съдът като съобрази становищата на страните намира следното:
На първо място основателно е твърдението и на двете страни за разлика
в текста на Решение № 567/19.04.2022 г., само в частта относно дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат Б. пред първоинстанционния съд.
Съдът констатира, че такава разлика не съществува между намиращото
се в кориците на делото Решение № 567/19.04.2022 г., подписано със синя
химикална паста и от тримата членове на състава и електронно подписаното
решение качено в ЕИСС и подписано съответно: от съдия Алексиева на
19.04.2022 г. в 10:40:22 ч., от съдия Машев на 19.04.2022 г. в 10:47:59 ч и от
съдия Рубиева на 19.04.2022 г. в 11:49:03 ч.
Различието е само в текста на стр.15, абзац трети от обезличеното
съдебно решение в частта за разноските на адвокат Б. дължими от ответното
дружество пред първоинстанционния съд. Очевидно при обезличаването на
съдебното решение е станала техническа грешка, поради което и
окончателния текст на решението е такъв какъвто е в оригиналния съдебен
акт, намиращ се в кориците на делото и електронно подписан и качен в
ЕИСС.
С оглед на горното действително съдът е пропуснал да се произнесе по
разноските, дължими на адвокат Б. с оглед осъществената от нея безплатна
правна помощ на ищцата пред първоинстанционния съд, предвид частичната
отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне частично на иска за
неимуществени вреди.
Молбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.248, ал.1 от
ГПК, а по същество е основателна.
Съдът и с постановеното въззивно решение е намалил присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, поради което е длъжен служебно да преизчисли
разноските определени от първостепенния съд, независимо от
обстоятелството дали решението и в частта за разноските е обжалвано по реда
на чл.248 ГПК.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите на оказана безплатна адвокатска
2
помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Разпределянето на отговорността за разноски
обаче се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за
всяка инстанция.
С оглед отмяната частично на първоинстанционното решение, то
размерът на уважената част от иска възлиза на сумата от 30 000 лв., съобразно
който размер следва да се определи дължимото на адвокат Н. Б. адвокатско
възнаграждение.
При материален интерес от 75 000 лв., минималният размер на
адвокатското възнаграждение изчислен на основание чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения
възлиза на сумата от 2 780 лв. От тази сума и съобразно уважената част от
иска /30 000 лв./ на адвокат Б. се дължи адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищцата пред първоинстанционния съд в
размер на сумата от 1 112 лв.
Предвид горното молбата по чл.248 ГПК на застрахователното
дружество се явява основателна и решението на първоинстанционния съд
следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на
адвокат Н. Б. адвокатско възнаграждение над дължимия размер от 1 112 лв. до
присъдения от 2300 лв. с оглед преизчисляване на разноските.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 ГПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА, че окончателният текст на постановения съдебен акт
е идентичен с намиращото се в кориците на делото Решение № 567/19.04.2022
г., подписано със синя химикална паста и от тримата членове на състава,
както и с електронно подписаното решение качено в ЕИСС и подписано
съответно: от съдия Алексиева на 19.04.2022 г. в 10:40:22 ч., от съдия Машев
на 19.04.2022 г. в 10:47:59 ч. и от съдия Рубиева на 19.04.2022 г. в 11:49:03 ч.
и същите не съдържат произнасяне от съдебния състав по намаляване на
адвокатския хонорар на адвокат Б. за процесуално представителство пред
3
първоинстанционния съд.
ДОПЪЛВА Решение № 567/19.04.2022 г., постановено по гр.д.№
3194/2021 г. в частта за разноските, като:
ОТМЕНЯ Решение № 66 от 16.03.2021 г., постановено по гр.д. №
234/2020 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, граждански състав, в частта,
с която ответникът е осъден да заплати на адвокат Н. Б. адвокатско
възнаграждение над дължимия размер от 1 112 лв. до присъдения от 2 300 лв.
дължими на адвокат Б. с оглед осъществената от нея безплатна правна помощ
на ищцата пред първоинстанционния съд.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 от ГПК
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4