Р Е Ш Е Н И Е
№262904/3.12.2021г.
гр. ***, 03.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - ***, 10-и състав, на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 15732 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от „***“ ЕАД, ЕИК ***, срещу П.К.К., с адрес ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 4373,56 лв., представляваща сбор от възстановено на ***„***“ застрахователно обезщетение, заплатено от последното дружество, като възнаграждение за авторемонтни дейности по л.а. „***“, рег. номер ***, собственост на „***“ АД, по силата на застрахователна полица по клауза „пълно ***“ от 07.10.2013г. в размер на 4358,56 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. по щета с номер 0300/14/417/501630, която сума е била дължима от „***“ ЕАД, като застраховател по договор за задължителна застраховка „ГО“ от 06.12.2013г., сключена за „***“, с рег. номер ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 15,00 лв., представляваща разноски за ликвидация на регресна преписка по щета с номер 43082951600523, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1337,13 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 08.12.2017г. до 08.12.2020г.
Твърди се в исковата молба
следното: Между ищеца и ***била сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“
на автомобилистите, за притежавания от физическото лице л.а. „***“, с рег.
номер ***. Договорът бил обективиран в
застрахователна полица от 06.12.2013г. На 05.10.2014г., в 18:20ч., на ГП Е70,
на около 500 м. преди гр. ***настъпило ПТП, при което били нанесени щети на
л.а. „***“, с рег. номер ***. Произшествието било посетено от органите на
Сектор ПП при ОД – МВР ***. Бил съставен протокол за ПТП. Установено било, че
причина за ПТП е неправомерното поведение на ответника П.К., който като водач
на л.а. „***“, с рег. номер ***, при движение с несъобразена скорост изгубил
контрол над превозното средство и допуснал удар в задната част с л.а. „***“,
като преустановил движението си в метален стълб. Ответникът бил откаран по
спешност в МБАЛ „Св. Анна“, но напуснал болничното заведение преди да бъде
прегледан и преди да му бъде взета
кръвна проба, с което свое поведение виновно се отклонил от проверка за
алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Между собственика на л.а. „***“
- ТК „***“ АД и ***„***“ била сключена застрахователна полица по клауза „пълно ***“.
На 06.10.2014г. в ***„***“ АД от Д.В.Ж. било депозирано уведомление за щета. От
***„***“ било издадено възлагателно писмо за
извършване на ремонтни дейности по застрахования л.а. в автосервиз „***“ ЕООД,
като за ремонта било заплатено възнаграждение на автосервиза в размер на 4358,56 лв. Като застраховател по
задължителна застраховка „гражданска отговорност“, сключена за увредения
автомобил, настоящият ищец получил регресна покана от
***„***“ за възстановяване на заплатената сума от 4358,56 лв. Сумата е била погасена, чрез направено
прихващане до този размер. С оглед на това се претендира сумата от виновния
водач за ПТП.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Изразява се, че искът е допустим, но неоснователен. Не се оспорва настъпването на ПТП на 05.10.2014г. Оспорва се, че след като ответникът бил откаран в спешен център напуснал болничното заведение преди да бъде прегледан и преди да му бъде взета кръвна проба, с което поведение виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог по установения ред. Сочи се, че след като К. бил откаран в спешен център, изчакал два часа и никой не му извършил преглед. С него нямало представител на полицията. Чувствал се добре. Преценил, че няма защо да чака и хванал такси, за да се прибере. Оспорва се, че са налице описаните в опис за щетите от 06.10.2014г. и 07.10.2014г. щети. Оспорва се щетите да са в причинно следствена връзка с ПТП, както и техният размер. По делото липсва застрахователна полица за „***“. Щетите по автомобила „***“ били констатирани от ***, а не от ******. Оспорва се издадената от ****** до *** покана за доброволно изпълнение. Оспорва се, че между двете дружества е налице споразумение за уреждане на насрещни отношения по регресни щети. Оспорва се размерът на щетите. Направено е възражение за погасяване на вземането по давност. Липсват данни на коя дата е извършено прихващането между двете застрахователни дружества.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложената по делото застрахователна полица с номер ***от 06.12.2013г. между „***“ ЕАД и ***бил сключен договор договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. „***“ с рег. номер *** за период от 06.12.2013г. до 05.12.2014г.
Установява се от застрахователния сертификат към застрахователна полица с номер 13-0300/412/5001120, че между ***„***“ и „***“АД бил сключен договор за застраховка „***“, с клауза „Пълно ***“ за л.а. „***“, с рег. номер ***за периода от 02.11.2013г. до 01.11.2014г.
Безспорно е между страните, а и от Протокол за ПТП с номер 1522897 се установява, че на 05.10.2014г. е настъпило ПТП между л.а. „***“ с рег. номер *** и л.а. „***“, с рег. номер ***. Участник 1 – П.К. Колева, водач на „***“ с рег. номер ***, поради движение с несъобразена скорост губи контроли се блъска в участник 2 - л.а. „***“, с рег. номер ***.
„***“ е било уведомено за щетите по МПС - л.а. „***“, с рег. номер ***, получени в резултат на претърпяното ПТП на 05.10.2014г.
Установява се от възлагателно писмо на л. 16 от делото, че „***“ е възложило ремонт на автомобила „***“ на автосервиз „***“ ЕООД.
С оглед отстранените
щети по застрахования автомобил „***“ ЕООД е издало фактура от 31.10.2014г. за сумата от 4358,56 лв. Видно
от преводно нареждане от 13.11.2014г.
сумата от 4358,56 лв. е била заплатена на „***“ ЕООД.
На л. 27 от делото е приложено влязло в сила наказателно постановление с номер 14 – 0819 – 005706, от което се установява, че на ответника П. Колева му е наложено наказание глоба в размер на 190 лв., поради нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
До „***“ е изпратена покана за доброволно изпълнение от ***„***“ относно щета с номер 0300/14/417/501630 на стойност 4358,56 лв. + сумата от 15,00 лв. – ликвидационни разходи.
Настоящият ищец е
заплатил сумата по регресната покана, видно от
Приложение 1 към изпратено писмо до „***“ (л.31 по делото), както и от
кредитния превод от 21.04.2017г.
От заключението по САТЕ, изготвена по делото, се установява следното: На 05.10.2014г., около 18:20ч., участник 2 с л.а. „***“, с рег. номер ***, се движел по главен път Е70, в посока към гр. ***. Участник 1 с л.а. „***“, с рег. номер ***, управляван от П.К.К. се движил по същия път и посока ***участник 2. На около 500 м. преди гр. ***, л.а. „***“ се отклонява надясно по посока първоначалното си движение, започва да се плъзга странично, застига л.а. „***“ и го удря, отклонява се надясно и се удря в метален стълб извън платното за движение. При съпоставка на уврежданията на л.а. „***“, описани от застрахователя в задната част на автомобила и видимите на снимковия материал, както и схемата в протокола за ПТП, може да се достигне до извод, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следния – пряко контакт между две превозни средства, движещи се в една и съща посока, като задното превозно средство застига и удря движещото се пред него превозно средство. Експертизата приема уврежданията по автомобила, установени при оглед на представител на застрахователя, описани в опис на щетите по щета 0300/14/417/501630 и видими на представения снимков материал, а именно – броня задна, светлоотразител ляв задна броня, стоп ляв, врата багажна, престилка задна, основа ляв стоп, ПВЦ водач под ляв стоп, ПВЦ водач среден ляв задна броня, рамка багажна врата. Налице е причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за л.а. „***“. Изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 4358,56 лв. съответства на нужните средства за отстраняване на причинените щети, съобразно действащата към момента на ПТП методика за определяне на обезщетения по застраховка „***“.
В открито съдебно заседание е разпитан св. Д.Ж., който заяви следното: Водач съм на л.а. „***“. ПТП се случи към края на магистралата посока ***. Погледнах в лявото огледало и видях автомобил, който е извън контрол и се носеше вече странично. Стиснах здраво волана и до последно го гледах в огледалото как се приближава. При удара имаше щети в задната част на нашия автомобил и в страничната част на другия автомобил. След удара водачът на „***“ беше може би в безсъзнание, защото няколко минути стоя с глава на волана. Имаше хора, които искаха да му помогнат, но той не пожела. Държеше се странно. Извикахме веднага Бърза помощ и полиция. Полицаите поискаха документите на другия шофьор, който им ги даде, но след това се опита да избяга. Той отказа алкохолна проба. Отказа тест с дрегер. В линейката искаше да му се направи кръвна проба. Може би след половин час се обадиха на полицаите и им казаха, че водачът е избягал, т.е. проба не му е взета, тъй като той е избягал още при спиране на линейката, като е отворил врата.
Въз
основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отменен), който отговаря на чл. 500 КЗ, като основание за възникване на регресна отговорност. В чл. 274 КЗ (отм.) е посочено, че застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. В настоящия казус се излага точно такива твърдения, а именно, че ответникът П.К., като водач на л.а. „***“, с рег. номер ***, застрахован при ищеца, при движение с несъобразена скорост изгубил контрол над превозното средство и предизвикал ПТП с л.а. „***“, а след това напуснал болничното заведение преди да бъде прегледан и преди да му бъде взета кръвна проба, с което свое поведение виновно се отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че към момента на ПТП между „***“ ЕАД и ***е действал сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. „***“ с рег. номер ***. Към момента на ПТП е действал и договор между ***„***“ и „***“АД с клауза „Пълно ***“ за л.а. „***“, с рег. номер ***.
Безспорно се установи, че на 05.10.2014г. е
настъпило ПТП между л.а. „***“ с рег. номер *** и л.а. „***“, с рег. номер ***.
Участник 1 – П.К. Колева, водач на „***“ с рег. номер ***, поради движение с несъобразена скорост губи контроли се блъска в
участник 2 - л.а. „***“, с рег. номер ***.
„***“ е възложило ремонт на автомобила „***“ на автосервиз „***“ ЕООД, за който ремонт е заплатил сумата от 4358,56 лв. До „***“ е била изпратена покана за доброволно изпълнение от ***„***“ относно щета с номер 0300/14/417/501630 на стойност 4358,56 лв. + сумата от 15,00 лв. – ликвидационни разходи. Настоящият ищец е заплатил сумата по регресната покана, видно от Приложение 1 към изпратено писмо до „***“ (л.31 по делото), както и от кредитния превод от 21.04.2017г. Т.е. неоснователно се явява възражението за изтекла погасителна давност, докато задължението на ответника спрямо ищеца е станало евентуално изискуемо след плащането на 21.04.2017г. Исковата молба е подадена в съда на 08.12.2020г. В тази връзка и е и съдебната практика по сходни казуси, като в Решение номер 35 от 09.07.2019г. по т.д. 1175/2018г. на ВКС е посочено, че давността за вземане на застраховател по регресен иск започва да тече от изискуемостта на задължението. Регресното право възниква от момента на ПТП, но изискуемостта възниква от момента на заплащане на дължимата сума на пострадалото лице.
От заключението по САТЕ, което съдът
кредитира изцяло, като професионално изготвено и отговарящо изцяло на
поставените въпроси, се установи, че при съпоставка на уврежданията на л.а. „***“,
описани от застрахователя в задната част на автомобила и видимите на снимковия
материал, както и схемата в протокола за ПТП, може да се достигне до извод, че
реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е
следния – пряко контакт между две превозни средства, движещи се в една и съща
посока, като задното превозно средство застига и удря движещото се пред него
превозно средство. Експертизата приема уврежданията по автомобила, установени
при оглед на представител на застрахователя, описани в опис на щетите по щета
0300/14/417/501630 и видими на представения снимков материал, а именно – броня
задна, светлоотразител ляв задна броня, стоп ляв,
врата багажна, престилка задна, основа ляв стоп, ПВЦ водач под ляв стоп, ПВЦ
водач среден ляв задна броня, рамка багажна врата. Налице е причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за
л.а. „***“. Изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 4358,56 лв. съответства на нужните средства
за отстраняване на причинените щети, съобразно действащата към момента на ПТП
методика за определяне на обезщетения по застраховка „***“.
В подкрепа на
твърдението на ищеца, в открито съдебно заседание бе разпитан св. Д.Ж., който
заяви следното: Водач съм на л.а. „***“. ПТП се случи към края на магистралата
посока ***. Погледнах в лявото огледало и видях автомобил, който е извън
контрол и се носеше вече странично. Стиснах здраво волана и до последно го
гледах в огледалото как се приближава. При удара имаше щети в задната част на
нашия автомобил и в страничната част на другия автомобил. След удара водачът на
„***“ беше може би в безсъзнание, защото няколко минути стоя с глава на волана.
Имаше хора, които искаха да му помогнат, но той не пожела. Държеше се странно.
Извикахме веднага Бърза помощ и полиция. Полицаите
поискаха документите на другия шофьор, който им ги даде, но след това се опита
да избяга. Той отказа алкохолна проба. Отказа тест с дрегер.
В линейката искаше да му се направи кръвна проба. Може би след половин час се
обадиха на полицаите и им казаха, че водачът е избягал, т.е. проба не му е
взета, тъй като той е избягал още при спиране на линейката, като е отворил
врата.
От събраните гласни доказателства се установи, че в действителност на ответника е опитано да се направи проверка за алкохол, но същият е отказал да се подложи на такава на дрегер, а е поискал кръвна проба. По свидетелски показания ответникът е избягал от линейката и по този начин не е позволил да му бъде взета и кръвна проба, с което се е отклонил и осуетил извършването й. Във влязлото в сила НП с номер 14-0819-005706 също е посочено, че ответникът е откаран в ***от екип на Спешна помощ с оплаквания в лявото коляно, откъдето е избягал преди да бъде прегледан и преди да му бъде взета кръвна проба. Двете доказателства в своята съвкупност допринасят за извода на съда.
Следователно съдът намира ищецът успя да докаже в условията на пълно и главно доказване всички предпоставки, които водят до извод, че предявените искове са основателни. Акцесорният иск за заплащане на лихва за забава също е основателен изцяло.
Ответникът не успя да докаже правоизключващите си възражения.
По разноските:
С оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на „***” ЕАД сторените в
производството разноски в размер на 1146,03
лв., с оглед на списъка с разноски по реда на чл. 80 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
П.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в
полза на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 4373,56
лв. (четири хиляди триста седемдесет и три лева и петдесет и шест стотинки),
представляваща сбор от заплатеното от „***“ ЕАД, ЕИК *** на ***„***“, Булстат ***,
застрахователно обезщетение, заплатено
от последното дружество, като възнаграждение за авторемонтни дейности по л.а. „***“,
рег. номер ***, собственост на „***“ АД, по силата на застрахователен договор с
клауза „пълно ***“ от 07.10.2013г. между „***“ АД и ***„***“, Булстат ***, в
размер на 4358,56 лв. и ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лв. по щета с номер 0300/14/417/501630, която
сума е била дължима от „***“ ЕАД, като застраховател по Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ от 06.12.2013г., сключена за „***“, с рег.
номер ***, между ***“ ЕАД и ***, ЕГН **********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 08.12.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 15,00 лв. (петнадесет лева), представляваща разноски за ликвидация
на регресна преписка по щета с номер при ищеца
43082951600523, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1337,13 лв. (хиляда триста тридесет и седем
лева и тринадесет стотинки), представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 08.12.2017г. до 08.12.2020г.
ОСЪЖДА П.К.К., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати в полза на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 1146,03 лв., с оглед на списъка с
разноски по реда на чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – ***.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................