Решение по дело №985/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е И. П. Ч., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [адрес]. Касаторът участва в производството лично.

Ответник по касация е директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Бургас (РДАА) с адрес [населено място], [улица]. Ответникът по касация взема участие в касационното производство чрез пълномощник – служител с юридическо образование А. М..

Жалбата е насочена срещу решение № 356/08.05.2024г. по АНД № 1214/2024г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 22-0001519/29.02.2024г. на директора на РДАА Бургас, с което на касатора Чочоров е наложена глоба 1500лв. за извършено административно нарушение по чл.178а ал.7 т.1 от Закона за движението по пътищата.

В касационната жалба на привлеченото към отговорност лице се правят оплаквания, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка и поради това неправилно е приложил материалния закон. Сочи се, че съдът не е взел предвид резултатите от теста на димомера, сочещи, че замерването е било извършено. Сочи се, че служителите, установили нарушението и съставили АУАН не са били очевидци на случая. В тази връзка се оспорва достоверността на обсъдения като доказателство видеоклип. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и отмяна на наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага съображения за съответствие на наказателното постановление със събраните доказателства и закона. Иска първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на направените в жалбата оплаквания. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Касационната жалба е допустима – подадена е в 14-дневния срок по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на обжалвания съдебен акт касационната инстанция преценя съобразно пределите, посочени в чл.218 от АПК - в рамките на направените в касационната жалба оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон – и служебно.

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства, а направените оплаквания в тази насока са неоснователни.

Установено е, че привлеченото към отговорност лице Чочоров е бил председател на комисия за извършване проверка за техническа изправност на МПС в пункт за периодични прегледи на ППС, стопанисван от Аутоком 1 ЕООД, с адрес [населено място], [улица]. в пункта било представено за Г. М. – Ивеко 35ц15 от категория № 1 с рег. № [рег. номер]. Техническият преглед стартирал в 11.14 часа и приключил в 11.43 часа със заключение на комисията „допуска се ППС да се движи по пътищата за обществено ползване“. При извършения технически преглед члена на комисията З. Д. (на когото било възложено) не извършил измерване с димомер – при извършения от контролните органи преглед на видеозаписа на прегледа се установило, че няма лице, което да осъществи четирите цикъла на измерването и не е била поставена сонда в изходните тръби за отработените газове. Липсата на осъществяване на необходимите действия по техническия преглед е допусната от Чочоров в качеството му на председател на комисията.

Правилно и в съответствие със закона административнонаказващият орган, а в последствие и съда са основали фактическите си констатации на събрания като доказателство видеозапис. От една страна това доказателство е относимо по случая, тъй като възпроизвежда осъществилите се обстоятелства при извършването на техническия преглед на посоченото в НП превозно средство. От друга страна, макар жалбоподателя да е оспорвал доказателството, не е формулирал никакви искания пред съда за проверка на достоверността му. Съдът не е имал основание служебно да извърши такава проверка, тъй като събраните доказателства не са били противоречиви относно това, че в посочените в НП място и времеви период, превозното средство с рег. № [рег. номер] е било предмет на технически преглед, по време на който не е била поставена сонда в изходните тръби за отработените газове. Затова оспорванията на видеозаписа от жалбоподателя са правилно преценени като неоснователни.

Правилно е приложен и материалния закон.

Приложима в случая е нормата на чл.178а ал.7 т.1 от ЗДП, съгласно която се наказва с глоба 1500лв. председател на комисия, извършваща прегледи, който допусне който допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147 ал. 1. Жалбоподателят е бил председател на такава комисия, а техническия преглед е бил извършен в нарушение на изискването на Приложение № 5, част І, т.8.2.2.2 от Наредба № Н-32 за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Предвид неоснователността на направените от касатора оплаквания и правилното приложение на процесуалния и материалния закон от първоинстанционния съд, на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.

По повод направеното искане и на основание чл.63д ал.3 и 4 от ЗАНН касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 356/08.05.2024г. по АНД № 1214/2024г. на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА И. П. Ч., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [адрес], да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Бургас с адрес [населено място], [улица], 100лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.