Решение по дело №460/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на К. П. Г., [ЕГН], срещу Решение № 10/15.02.2024 г. по АНД № 82/2023 г. на Районен съд-Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 36-0001074/02.02.2023 г. на и.д. директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Пловдив. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В представено писмено становище процесуалният представител адвокат К. Б. поддържа касационната жалба и претендира отмяна на решението, съответно на наказателното постановление, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – и.д. директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Пловдив, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, но по различни от изложените в жалбата съображения.

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на К. Г. срещу Наказателно постановление № 36-0001074/02.02.2023 г. на и.д. директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Пловдив. От фактическа страна е прието за установено, че на 12.01.2023 г. на път II-84, км 39.900 на паркинга на хотел „Зора“ в посока на движение към гр. Велинград, водачът управлява моторно превозно средство *** от категория N3, с монтиран аналогов тахограф, като извършва превоз на ADR товари – дизел, за собствена сметка на територията на Република България, по маршрут от гр. Благоевград до гр. Батак, със заверено копие № **********/17.05.2017 г., като не представя:

- тахографски листове, използвани от водача през предходните 28 дни, с което е нарушил чл. 36, § 1, т. i от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г., за което на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) му е наложена глоба в размер на 1 500 лв.;

- трудов договор на водача, с който е назначен, с което за нарушение на чл. 18, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка му е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 105, ал. 3 ЗАвтПр

- писмени инструкции ADR-5.4.3., за което на основание чл. 103, ал. 2, т. 6 ЗАвтПр му е наложена глоба в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 2 от Наредба № 40/14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари;

- заповед на едноличния търговец или юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът – наложена е глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 105, ал. 3 ЗАвтПр за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. и

- копие на фактурата за товара – нарушение на 18, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/2008 г., за което е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 105, ал. 3 ЗАвтПр.

Във връзка с установеното е съставен АУАН, като въз основа на него издадено и обжалваното наказателно постановление, като органът е счел, че не са налице обстоятелствата по чл. 28 ЗАНН.

За да потвърди оспорения акт, въззивният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила или в противоречие с материалния закон.

Така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка, довело до неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания за отмяна на решението по чл. 348, т. 1 и т. 2 НПК. Административната преписка не е окомплектована в нейната цялост. Съобразно чл. 60, ал. 2 ЗАНН в седемдневен срок от получаване на жалбата наказващият орган я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалваното постановление. В случая административнонаказващият орган не е изпълнил това свое задължение като не е окомлектовал преписката с акта за оправомощаване, а видно от наказателното постановление същото е издадено именно при условията на оправомощаване. Липсата на акта възпрепятства съда да извърши проверка дали действително административнонаказващият орган е оправомощен да издаде наказателното постановление.

Оспореното наказателно постановление е подписано от Н. П. М. - „и.д. директор РД „АА“, гр. Пловдив (съгл. Заповед № 346/02.09.2022 г.)“. Районен съд-Велинград обаче не е изследвал компетентността на органа издал акта, като липсата на посочените фактически установявания, а именно Заповед № 346/02.09.2022 г., препятства възможността за преценка на законосъобразността по същество на атакувания акт, с оглед забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция по чл. 220 АПК. Предвид горното Районен съд-Велинград се е произнесъл при неокомплектована административна преписка и не е събрал всички необходими по делото доказателства за изясняване на валидността на оспорения акт. В нарушение на чл. 107, ал. 2 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН съдът не е събрал служебно доказателствата, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото, в случая да укаже на административния орган да доокомплектова преписката и да представи доказателствата за компетентността си да издава наказателни постановления, едва след което да извърши преценка при представяне или непредставяне на доказателствата относно компетентността на органа. Едва след преценка на валидността на акта следва да извърши преценка относно неговата правилност. В случая съдът е потвърдил наказателното постановление без да е събрал доказателства и да е установил, че е издадено от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 92, ал. 2 ЗАвтПр.

Поради това, само на това основание, решението на въззивния съд следва да бъде отменено и делото върнато за изясняване на релевантните за тази част от спора факти. Преценката на доказателствата и направата на фактически изводи за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните по делото, респективно - би ги лишило от касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от Районен съд-Велинград.

При новото разглеждане на делото Районен съд-Велинград следва да се произнесе и по искането за разноски на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав

 

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 10/15.02.2024 г. по АНД № 82/2023 г. на Районен съд-Велинград и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно.