№ 621
гр. Плевен, 19.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430201559 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 22-1772-000078/15.07.2022г. на
НАЧАЛНИК на СЕКТОР в 01 РУ-ПЛЕВЕН при ОД на МВР-ПЛЕВЕН, на С.
С. Ч. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.178е от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50
/петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.94 ал.3 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Оспорва фактическата обстановка, приета в хода на
административнонаказателното производство като изтъква, че управлявания
от негова страна лек автомобил не е бил паркиран, а спрян за извършване на
товарно-разтоварни работи, при това – непосредствено пред собствения на
жалбоподателя гараж. В този смисъл счита, че не е извършил виновно
нарушение по чл.94 ал.3 ЗДвП и моли за отмяна на НП, като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата, по изложените в нея
съображения. Допълнително изтъква, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Счита, че не е налице пълно и ясно
описание на нарушението, тъй като разпоредбата на чл.94 ал.3 ЗДвП съдържа
имплицитно препращане към акт или разпоредба на администрация или на
1
собственика на конкретния път, в случая – ОБЩИНА ПЛЕВЕН, но нито в
НП, нито – в АУАН, не е посочено коя разпоредба, от кой нормативен акт, е
нарушена в случая; не е нито изяснено, нито – посочено, въз основа на коя
действаща правна разпоредба, в съответния участък е забранено паркирането,
още повече, че лекият автомобил е бил паркиран пред собствения на С. Ч.,
гараж. В този смисъл счита, че са нарушени императивните разпоредби на
чл.57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН, а издаденото Наказателно постановление е
незаконосъобразно, поради което – пледира да бъде отменено.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се
явява; в придружителното писмо за изпращане на
административнонаказателната преписка е изразено становище за
неоснователност на подадената жалба.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната
съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
078/17.06.2022г. от страна на Р. И. И. – командир на отделение ООР при 01
РУ-ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите Л. К. Т. и И. В. Н.. Съставен е в
отсъствие на нарушителя С. С. Ч., тъй като след надлежна покана /л.10 от
делото/, същият не се е явил. Наред с това, АУАН е съставен при условията
на чл.186 ал.2 ЗДвП, тъй като след като служителят Р. И. И. съставил Фиш
серия GT ***/ 31.05.2022г. при условията на чл.186 ал.3 ЗДвП, С. Ч. оспорил
същия и пожелал да му бъде съставен Акт за установяване на
административно нарушение. Съставен е за това, че на 31.05.2022г. около
20:37 часа, в гр.Плевен, на ул. „***“, като водач на лек автомобил „***“, ***,
паркира автомобила успоредно на оста на пътя, като двете леви гуми
застъпват тротоара, намиращ се непосредствено пред гараж на сградата на
гореспоменатия адрес, а десните - се намират на платното за движение в ляво
по посока на движението; отбелязано е, че паркирайки по този начин,
нарушителят оставя разстояние около 50см. между паркирания автомобил и
прилежащата сграда, като затруднява движението на пешеходците по
тротоара; отбелязано е, че паркираният автомобил е заснет с авто- и
бодикамера; отбелязано е, че на собственика на автомобила – С. Ч., е издаден
Фиш серия GT ***/ 31.05.2022г. в негово отсъствие, съгласно изискванията на
чл.186 ал.3 ЗДвП, но на 10.06.2022г. в 01 РУ-ПЛЕВЕН е постъпило писмено
възражение №***/10.06.22г. от страна на нарушителя, във връзка с така
издадения Фиш. Описаното е квалифицирано като нарушение по чл.94 ал. 3
ЗДвП. След съставянето на АУАН, същият е предявен и подписан на
нарушителя на 24.06.2022г., като същият не е направил възражения, а е
отбелязал, че ще си „търси“ правата по съдебен ред.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
2
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на С.
С. Ч. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.178е от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50
/петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.94 ал.3 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.18 – 23 от делото/.
Не могат да бъдат споделени съображенията на жалбоподателя и
неговия защитник за допуснати в хода на административнонаказателното
производство, нарушения на процесуалните правила. Не са налице
твърдяните нарушения по чл.57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН. Действително, в
обжалваното НП се съдържа част, съобразно която „В НАСЕЛЕНО МЯСТО
ПАРКИРА МПС ВЪРХУ ТРОТОАРИТЕ ИЗВЪН РАЗРЕШЕНИТЕ ЗА ТОВА
МЕСТА, ОПРЕДЕЛЕНИ ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА ИЛИ ОТ СОБСТВЕНИКА
НА ПЪТЯ“. Касае за особеност при издаване на Наказателното постановление
от страна на ОД на МВР-ПЛЕВЕН, свеждаща се до това, че след изложението
на фактите и обстоятелствата на съответното нарушение/нарушения, се
извежда абстрактна словесна формулировка във връзка с правната
разпоредба, която се сочи като нарушена, в случая – чл.94 ал.3 ЗДвП. Тази
особеност, представляваща практика при издаване на Наказателните
постановления, както и в други случаи е изтъквано, търпи определена
критика, тъй като не се ползва нито с фактическа, нито – с правна стойност:
прави се своеобразен преразказ, вместо да се цитира съответна законова
разпоредба /в случая – чл.94 ал.3 ЗДвП/, но това в никакъв случай не може да
се разглежда на плоскостта на допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Това е така, защото обсъжданата абстрактна
словесна формулировка не представлява част от описанието на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, т.е. нито нарушава, нито – ограничава правото на защита на
нарушителя по някакъв начин. Съобразно чл.94 ал.3 ЗДвП „За престой и
паркиране в населените места пътните превозни средства се спират
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни
превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната
на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на
пешеходци.“. Видно е, че цитираната правна разпоредба няма препращащ
характер, както счита защитата, а предвижда, че престоят и паркирането на
МПС с върху тротоарите е допустимо само на определените от собствениците
на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм
страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на
3
пешеходци, т.е. нито по съображения за яснота на описанието на
нарушението, нито – по съображения за яснота на правната му квалификация,
е необходимо посочване на определен нормативен акт. Напротив,
съдържанието на Наказателното постановление е напълно съобразено с
изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН, тъй като е налице ясно описание
на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на твърдяната като нарушена, правна разпоредба.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от
въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните
правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Р. И. И.,
Л. К. Н.А /към датата на съставяне на АУАН – с фамилно име Т./, И. В. Н.,
както и писмени доказателства /л.9, л.12, л.15 – 17, л.41, л.50 от делото/.
Показанията на свидетелите Р. И., Л. Н.А са относително подробни, докато
тези на св.И. Н. /свидетел при съставяне на АУАН/ - с общ характер.
Показанията и на тримата свидетели обаче са последователни,
взаимнопотвърждаващи се и изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП,
фактическа обстановка. Следва да бъде отбелязано, че единствените преки
доказателства във връзка с изясняване фактическата обстановка, се съдържат
в показанията на свидетелите И. и Н.А, тъй като в качеството на полицейски
екип, двамата са възприели непосредствено мястото и начина, по който е бил
паркиран процесният лек автомобил. Въпреки отбелязаното в АУАН/НП
наличие на записи от авто и боди-камери, видно от справка на НАЧАЛНИКА
на 01 РУ-ПЛЕВЕН /л.50 от делото/, такива не са налични към периода на
провежданото съдебно следствие по делото, тъй като не се съхраняват след
изтичане на 30-дневен срок. От друга страна, към материалите по делото е
представена фотоснимка /л.13 от делото/ с относително лошо качество, която
обаче нито е изготвена по реда, нито – със средствата на НПК, нито – дава
възможност да се установи по убедителен начин, че представлява
изображение за времето, мястото, начина на паркиране на л.а. „***“, ***,
относими към предмета на доказване по делото, поради което – Съдът не
кредитира същата фотоснимка. Същевременно обаче, показанията на
разпитаните свидетели И., Н.А, Н., Съдът преценява като непредубедени и
убедителни, поради което им отдава вяра. Именно от тях се установява
изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, Съдът я приема за доказана
по несъмнен начин и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по
чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява оборена.
Както беше цитирано и по-горе, разпоредбата на чл.94 ал.3 ЗДвП
възлага задължение върху водачите на МПС, в случай, че престояват и
паркират превозните средства на тротоарите, да оставят разстояние най-малко
2 метра, за преминаване на пешеходци. Видно е, че при описаните и приети
условия на време, място, обстановка, жалбоподателят Ч. не е изпълнил това
4
свое задължение, а е паркирал л.а. „***“, *** на разстояние около 50 см. от
прилежащата сграда, с което се затруднявало преминаването на пешеходци.
Следователно, нарушението по чл.94 ал.3 ЗДвП, се явява доказано по
несъмнен начин.
Не могат да бъдат възприети направените от жалбоподателя и
неговия защитник, съображения по съществото на правния спор. От една
страна, изложената в жалбата теза, че лекият автомобил е бил спрян за
извършване на товарно-разтоварни работи, т.е. че не е бил паркиран, е
доказателствено неподкрепена и напълно недоказана. Напротив, от
показанията на свидетелите Р. И. и Л. Н.А се установява по категоричен
начин, че лекият автомобил е бил паркиран по смисъла на чл.93 ал.2 вр.ал.1
ЗДвП, тъй като нито са били извършвани товарно-разтоварни работи, нито –
водачът е присъствал на място; впрочем, именно поради отсъствието на Ч. на
място, е бил издаден Фиш серия GT ***/ 31.05.2022г. и на основание чл.186
ал.3 ЗДвП, е било закрепено уведомление. От друга страна, от гледна точка
на изпълнение на задължението по чл.94 ал.3 ЗДвП, е ирелевантно дали
жалбоподателят е спрял пред собствения си гараж, тъй като и в този случай,
същият е задължен да не създава пречки за нормалното преминаване по
тротоара на пешеходците.
Следователно, правилно административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.178е
ЗДвП – глоба в размер от 50 /петдесет/ до 200 /двеста/ лева. Размерът на
наложеното административно наказание не подлежи на обсъждане, тъй като
административнонаказващият орган е проявил снизходителност, като е
наложил административното наказание в самия минимум. Случаят обаче не
може да се разглежда като „маловажен“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН,
съобразно която легална дефиниция „"Маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.“. В случая се касае за
нарушение от категорията на формалните, т.е. такова, което не предвижда
настъпването на конкретен противоправен резултат, т.е. липсата на вредни
последици е част от правната характеристика на деянието. Същевременно, не
са налице доказателства в подкрепа на това, че нарушението представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение по чл.94 ал.3 ЗДвП, а от друга – налице са доказателства в
противоположния смисъл. Така, според представената справка за нарушител
от региона е видно, че са налице множество налагани административни
наказания спрямо С. Ч., за различни нарушения на ЗДвП, включително – през
2021г., за друго нарушение по чл.94 ал.3 ЗДвП. Изводът е, че жалбоподателят
многократно е демонстрирал незачитане на правилата за движение по
5
пътищата, което е принципно несъвместимо с преценката на случая като
„маловажен“. Независимо от така изложените съображения обаче, следва да
бъде отбелязано, че проблемът с паркирането на превозни средства по
тротоарите в гр.ПЛЕВЕН е добре известен в посоченото населено място, до
степен на ноторност, т.е. подобен род деяния в никакъв случай не следва да
бъда подценявани, тъй като бележат широко разпространение и създават
предпоставки за произшествия с пешеходци, слизащи на пътното платно,
поради невъзможност да ползват тротоарите.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което - следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-
1772-000078/15.07.2022г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР в 01 РУ-ПЛЕВЕН при
ОД на МВР-ПЛЕВЕН, с което на С. С. Ч. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл.178е от Закона за движението по
пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по
чл.94 ал.3 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6