ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 16.09.2021г.
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 16.09.2021 г., в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа
докладваното от съдия Георгиев в.гр.д. № 241/2021 г. по описа на съда и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба вх.
№ 265528/04.08.2021г. от В.И.Д., чрез адв. Терзиева, за изменение на
постановеното по делото въззивно решение № 260262/28.07.2021г. в частта за
разноските, като настоява, същите да му бъдат присъдени с ДДС, т.е. 540 лв. вместо
450 лв.
Постъпила е и нова
молба вх. № 265541/05.08.2021г. от В.И.Д., чрез адв. Терзиева, за изменение на
постановеното по делото въззивно решение № 260262/28.07.2021г. в частта за
разноските. В нея молителят твърди, че е направил разноски в размер на 1500 лв.
за адвокатско възнаграждение, но съдът е приел, че същото следва да бъде
намалено до минималния размер по НМРАВ от 300 лв., завишен с 50%, т.е. 450 лв.
Оспорва извода на съда за минимален размер на процесното възнаграждение от 300
лв. съгласно чл. 7 ал. 1, т. 2 от НМРАВ, като поддържа, че този размер е 600
лв. съгласно чл. 7, ал. 5 от НМРАВ, респ. 720 лв. с ДДС. Цитира съдебна
практика в този смисъл. Прави извод, че, с оглед възприетата от съда
допустимост на петдесетпроцентно завишение на определения минимален размер,
процесното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до 1080 лв. Отправя
искане за присъждане на сумата 1080 лв., а при условията на евентуалност – 720 лв.,
респ. 540 лв.
С последваща молба от
13.08.2021г. молителят заявява, че подържа молбата от 05.08.2021г., а при
условията на евентуалност – молбата от 04.05.2021г.
Препис от молбите е бил връчен на насрещната страна – И.Д.И. – и в
едноседмичен срок от получаването им той е подал отговор, с който счита същите
за неоснователни. Изразява становище, че размерът на разноските е определен
правилно, тъй като в случая не се касае за искове по чл. 75, 76 или 108 от ЗС, и
моли съда да остави претенциите на молителя без уважение.
Съдът намира, че молбите са подадени в срока по чл. 248, ал.
1, предл. първо от ГПК, и изхождат от надлежна страна. Представен е и списък по
чл. 80 от ГПК, с което се изпълнява изискването на изречение второ от този
нормативен текст.
Разгледана по същество, основната молба от 05.08.2021г. е частично
основателна поради следните съображения.
Разноските по делото са присъдени с решение, с което съдът
се е произнесъл по установителен иск за собственост с пР. квалификация чл. 124,
ал. 1 от ГПК. За да намали претендираното от В.Д. адвокатско възнаграждение от
1500 лв. на 450 лв., съдът е изложил съображения, че данъчната оценка на
процесния имот е 157,20 лв., който материален интерес обуславя минимално
адвокатско възнаграждение от 300 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.
Обосновано е, че, с оглед
предоставяното качество на услугата, адвокатът
може да изисква по- високо възнаграждение за своя труд, но при направено
възражение за неговата прекомерност, следва да се спазва известна граница на
превишението, за каквато съдът е приел 50% над минималния размер, определен с
цитираната по- горе Наредба. Така, претендираното възнаграждение е било
намалено до размер от 450 лв., като съдът не е приложил разпоредбата на чл. 7,
ал. 5 от НМРАВ поради изчерпателно изброяване на исковете, за които се прилага
тя, и сред които не е искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Налице е, обаче, разширително тълкуване на горната разпоредба, което разпростира приложното й поле и върху установителния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с оглед петиторния му характер. Независимо че изричният съдебен акт в този смисъл е само един (Определение № 60080 от 8.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1522/2021 г., I г. о., ГК), трайната съдебна практика (напр. Определение № 178 от 10.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2017 г., II г. о., ГК, Определение № 866 от 12.12.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 1387/2018 г., Решение № 11191 от 27.11.2019 г. на РС - Благоевград по гр. д. № 595/2019 г., Решение № 642 от 14.11.2018 г. на РС - Хасково по гр. д. № 901/2018 г., Решение № 427 от 20.12.2018 г. на РС - Силистра по гр. д. № 237/2018 г.,) имплицитно се придържа към даденото с него разрешение, а именно – че и по установителен иск за право на собственост върху недвижим имот минималният размер на адвокатското възнаграждение е този по чл. 7, ал. 5 от НМРАВ, а именно - 600 лева.
Поради това и
с оглед размера на възприетото от настоящия съдебен състав допустимо
петдесетпроцентно превишение над този минимален размер, претендираното от
молителя адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено от 1500 на 900 лв.,
като постановеното по делото решение следва да бъде съответно изменено.
Неоснователен е доводът на молителя, че върху така определения размер следва допълнително да бъде начислен ДДС, поради следните съображения:
-
Сред доказателствата за заплащане на уговореното
възнаграждение от 1500 лв. (л. 37 – 40 от делото) се откриват две фактури с
посочени данъчни основи съответно от 666,67 лв. и 583,33 лв. (т.е. общо 1250
лв.), върху които е начислен ДДС от 20% в размери съответно 133,33 лв. и 116,67
лв. (т.е. общо 250 лв.). Следователно, в общото възнаграждение от 1500 лв. е
включен ДДС, поради което повторното начисляване на такъв данък върху вече
съобразения с него глобално уговорен размер на възнаграждението, е лишено от
основание – както при евентуалното му присъждане изцяло, така и в хипотеза на
редуцирането му при уважаване на направеното възражение за прекомерност.
-
Отделно от това, по принцип, след като са представени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в определен размер
(независимо дали то е формирано като данъчна основа плюс ДДС, или като глобално
уговорена сума без разграничаване на основа и данък), то подлежи на присъждане
именно в този размер, тъй като това е реално направеният разход от страната по
смисъла на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК. От тази гледна точка, начинът на формирането му би имал значение
единствено за отношенията между държавния бюджет и процесуалния представител,
но не и в отношенията между последния и неговия клиент, който реално заплаща
разхода и - с оглед изхода на делото - има право да претендира неговото
възстановяване до размера, в който е направен.
Следователно, общият размер на разноските във въззивното
производство, които следва да се присъдят в полза на въззивамия, е 900 лв.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ решение №
260262/28.07.2021г., постановено по в.гр.д. № 241/2021г. на Софийския
окръжен съд, като, ВМЕСТО за
разноски в размер на 450 лв., ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН ********** да заплати на В.И.Д.
с ЕГН ********** направените от
последния разноски в производството пред въззивния съд в размер на 900 лв.
Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.