РЕШЕНИЕ
№ 3673
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330109457 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.
Ищецът Б. Г. Б., ЕГН: **********, ************************, чрез пълномощник адв. Р.
Р., е предявил против „АПС Бета България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 81В, ап. 3, представлявано от ********** Д. М. и
Х.М.М., иск за признаване на установено, че той не дължи на ответника поради изтекла
давност сумата от 262, 55 лева, произтичаща от договор за потребителски кредит от
09.11.2006 г., сключен с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК: *********, ведно със законната
лихва от 08.10.2009 г. до окончателното изплащане, както и разноски: сумата от 25 лева-
държавна такса и сумата от 100 лева- юрисконсултско възнаграждение, по издаден по
частно гр. дело № 12018/ 2009 г. на ПРС, VII гр. с-в, изпълнителен лист от 25.08.2010 г.,
вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 23.02.2015 г. на „АПС Бета
България” ООД.
В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 25.08.2010 г. по частно
гр. дело № 12018/ 2009 г. на ПРС, VII гр. с-в, ищецът бил осъден да заплати на „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 262, 55 лева, произтичаща от договор за
потребителски кредит от 09.11.2006 г., сключен с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК: *********,
ведно със законната лихва от 08.10.2009 г. до окончателното изплащане, както и разноски:
сумата от 25 лева- държавна такса и сумата от 100 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на изпълнителния лист срещу ищеца било образувано изпълнително дело №
1
****/****** г. по описа на ЧСИ **********, рег. № **********. Ответникът подал молба за
конституирането си като взискател на 16.06.2015 г., защото придобил процесното вземане с
договор за цесия от 23.02.2015 г. По изпълнителното дело за период от пет години не били
извършвани никакви изпълнителни действия, поради което вземането било погасено по
давност. Моли се за установяване недължимостта на сумите по изпълнителния лист, като се
претендират и разноските по делото. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си
поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, в
който не се оспорва описаната в исковата молба фактическа обстановка- издаден
изпълнителен лист, образувано въз основа на него изпълнително дело и неизвършени
изпълнителни действия от момента на контитуирането на ответника като взискател през
2015 г. Признава се и факта на настъпилата погасителна давност.Не възразява делото да се
гледа в отсъствие на страната. В съдебно заседание страната не се явява и не се
представлява, но взема писмено становище по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане по частно гр. дело № 12018/ 2009 г. на ПРС, VII гр. с-в, на 25.08.2010 г. е
издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 6711/
12.10.2009 г., по силата на който ищецът е бил осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“
ЕАД, ЕИК: 12554961, сумата от 262, 55 лева, дължима по договор за потребителски кредит
от 09.11.2006 г., ведно със законната лихва от 08.10.2009 г. до окончателното изплащане,
както и разноските по делото: сумата от 25 лева- държавна такса и сумата от 100 лева-
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД е образувало
против ищеца изпълнително дело № ****/****** г. по описа на ЧСИ **********, рег. №
**********.
С молба от 16.06.2015 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател по
делото, с оглед сключен с „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД договор за цесия от 23.02.2015 г.
До длъжника е изпратена и ПДИ.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото само в тази
връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния
лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото
производство е единствено погасяване на сумите по давност.
Ответникът с отговора не оспорва обстоятелството, че по изпълнителното дело не са
извършвани изпълнителни действия от момента на конституирането му като нов взискател,
т.е. че считано от 2015 г. в продължение на две години не са извършвани такива действия.
При това положение по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК поради бездействие на
кредитора принудителното изпълнение следва да се счита за прекратено по силата на закона
и без да е необходимо издаването на нарочен и формален акт на ЧСИ, който реално само би
констатирал настъпването на това обстоятелство, без обаче да поражда последиците му,
2
настъпващи по силата на закона. Последващи изпълнителни действия също няма, а дори и
да имаше извършени, те биха се явили направени по прекратено по силата на закона дело,
поради което щяха да са нищожни и не могат да породят своите последици.
От друга страна, към датата на предявяване на настоящата искова молба- 29.06.2022 г.,
петгодишната погасителна давност, пак считано от конституирането на новия взискател-
16.06.2015 г., е била изтекла.
Горните съображения, преценени в тяхната съвкупност, обуславят извода на съда за
основателност на предявената претенция, която следва да бъде уважена изцяло, доколкото
по делото се установява несъмнено, че вземанията на ответника по изпълнителния лист са
били погасени по давност, която не е била прекъсната в хода на изпълнението с валидни
изпълнителни действия.
Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски, за които се представя списък по чл. 80 от
ГПК и са налице доказателства, че са реално заплатени: държавна такса в размер на 50 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АПС Бета България” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, ап. 3,
представлявано от ********** Д. М. и Х.М.М., че Б. Г. Б., ЕГН: **********,
************************, НЕ ДЪЛЖИ поради изтекла погасителна давност сумата от 262,
55 лева, произтичаща от договор за потребителски кредит от 09.11.2006 г., сключен с „Ти Би
Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК: *********, ведно със законната лихва от 08.10.2009 г. до
окончателното изплащане, както и разноски: сумата от 25 лева- държавна такса и сумата от
100 лева- юрисконсултско възнаграждение, по издаден по частно гр. дело № 12018/ 2009 г.
на ПРС, VII гр. с-в, изпълнителен лист от 25.08.2010 г., вземането по който е прехвърлено с
договор за цесия от 23.02.2015 г. на „АПС Бета България” ООД.
ОСЪЖДА „АПС Бета България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 81В, ап. 3, представлявано от ********** Д. М. и
Х.М.М., да заплати на Б. Г. Б., ЕГН: **********, ************************, направените
по делото разноски- сумата от 50 (петдесет) лева- държавна такса и сумата от 600
(шестстотин) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3