Решение по дело №239/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 42 от 26.01.2024 год., постановено по анд № 20234430202601/2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 23-0938-002629/23.08.2023 год. на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен, с което на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДП на И. П. Ц. с [ЕГН] от гр.Плевен, жк „Дружба“, [адрес], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20/двадесет/ лева за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДП.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И. Ц., в която се сочи, че съдебният състав се е произнесъл, без да е оценил и обсъдил в пълнота обстоятелствата относно това, каква е обективната фактическа обстановка, нито е обсъдил правните и фактическите аргументи, които са изложени в жалбата, което представлява съществено процесуално нарушение. Счита решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на законовите разпоредби, а съображенията на съда-за непълни, неправилни и необосновани. За да достигне до изводите си, изложени в съдебния акт, въззивният съд е приел, че така изложените в акта фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. А. Х., Д. К. К., Р. И. И. и Д. Д. П.. Тези показания съдът кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени и гласни доказателства, както и поради липса на всякакво съмнение в тяхната безпристрастност и обективност, въпреки че свидетелите Х. и К. не са очевидци на ПТП, а свидетелстват относно обстоятелствата, които те са установили при пристигане на мястото на пътното транспортно произшествие от двамата участници в ПТП, както и от преглеждане на видеозапис от камерите на Главна Дирекция „Охрана“ намиращи се в Съдебната палата в град Плевен“. Касаторът се позовава на ППВС №10/1973 година и ППВС №2/1978 година, според които АУАН губят презумптивната си доказателствена сила, при оспорване на фактическата обстановка от страните. Доказателствената тежест за установяване на административното нарушение е изцяло върху административнонаказващия орган, тъй като издаденият АУАН няма обвързваща доказателствена сила. Счита, че при постановяването на решението си, съставът на районния съд не е анализирал поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, поради което е формирал вътрешно убеждение, различно от реалната фактическа обстановка.Счита за несъстоятелни и неверни изводите на съда, който е кредитирал показанията на свидетелите Х., К., И. и П. относно обстоятелствата, свързани с установяване на нарушението и изложени в АУАН, както и тези, свързани с неговото съставяне, като приема, че същите са в „последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени и гласни доказателства“.

Сочи, че в проведения разпит пред Районен съд - Плевен в о.с.з. на 21.12.2023 година, актосъставителят Д. А. Х. потвърждава, че не е очевидец на пътния инцидент и излага своите възприятия относно механизма на правонарушението, като посочва че заедно с колегата му Д. К., след като прегледали видеозапис от охранителни камери установили, че т.а. „Дачия Дъстър“, който е управлявал Ц. в дясна пътна лента, с посока на движение от улица „Св. Св. Кирил и Методи“, към кръстовище на улица „Димитър Константинов“ и след като е възнамерявал да завия по улица „Ресен“, но не е извършил това движение, тъй като не е имало свободно място и улицата е била затворена, връщайки назад, е навлязъл частично под ъгъл в лява пътна лента, в която е престоявал водачът на л.а. „Фолксваген Голф“. В резултат на горното е настъпило съприкосновение между двата автомобила с причинени минимални щети. На въпрос дали от видеозаписа се вижда водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ да подава светлинен пътепоказател за престрояване от лява в дясна пътна лента свидетелят не отговоря конкретно, а посочва, че крайна дясна пътна лента започвала от кръстовището на улица „Ресен“ (което не кореспондира с действителността) и л.а. „Фолксваген Голф“ е бил спрял и не бил в движение, като е изчаквал наказаното лице, защото не е имал възможност да се движи напред. Свидетелят посочва още, че след настъпилото ПТП Ц. преместил автомобила си, а водачът на л.а. „Фолксваген Голф" е останал на същото място.

От проведения разпит пред Районен съд - Плевен в о.с.з. на 21.12.2023 година на свидетеля Д. К. К. се установява, че заедно с Д. Х. са посетили пътния инцидент. В хода на установяване на фактите от произшествието били констатирани противоречия относно механизма му. Свидетелят К. разказал, че водачът на л.а. „Фолксваген Голф" твърдял, че се е движил по улица „Св. Св. Кирил и Методий“, видял управляваният от Ц. т.а. „Дачия Дъсгьр“ да излиза, спрял, но с движението на Ц. назад , последният бил причината да настъпи пътният инцидент. Твърдението на Ц. според свидетеля К. било, че л.а. „Фолксваген Голф“ е ударил автомобила на Ц.. Горните противоречия наложили колегата му Х. да прегледа видеозапис от охранителна камера, а той останал на местопроизшествието. След като колегата му прегледал видеозаписа и се върнал, разказал на свидетеля К. какво е видял и К. въз основа на разказаното, а не на личните си възприятия, съставил протокол за ПТП и начертал схема на ПТП, където Ц. е посочен като водач №1.

От проведения разпит пред Районен съд - Плевен в о.с.з. на 21.12.2023 година на свидетеля Р. И. И. /вторият участник в процесното ПТП/ се установява, че при движение в лявата пътна лента по улица „Св. Св. Кирил и Методий“, в посока кръстовището на улица „Димитър Константинов", подал десен светлинен пътепоказател, за да се престрои в дясната пътна лента, където се намирал Ц. с управлявания т.а. „Дачия Дъстър“. Автомобилът му е бил в покой и е бил разположен успоредно в дясната пътна лента, а И. разположил частично и под ъгъл автомобила си зад Ц. в дясната пътна лента, тъй като е имал намерение да завива надясно по улица „Димитър Константинов“. В това време Ц. осъществил движение на заден ход, в резултат на което е настъпило съприкосновението между двата автомобила. Според възприятията на свидетеля, намерението на Ц. не е било да завива по улица „Ресен", а да паркира пред контейнера, разположен на улица „Св. Св. Кирил и Методий“. Тези възприятия се потвърдили в проведения след настъпилото ПТП разговор между двамата водачи, в който Ц. заявил, че е искал да паркира пред контейнера за смет. Свидетелят посочва, че е преместил управлявания от него л.а. „Фолксваген Голф“ на улица „Ресен“, а управлявания от Ц. т.а. „Дачия Дъстър“ е останал на улица „Св. Св. Кирил и Методий“.

При допълнителния разпит на свидетеля Д. Х., същият отново твърди, че автомобилът на Ц. бил спрял под ъгъл на оста на пътя и се е движил назад по същия начин, а не успоредно, както посочва Р. И.. По отношение на намеренията на Ц. в коя посока е искал да завие допълва, че от разположението на Ц. е имал възможност да завие както по улица „Ресен“, така и да продължи движението си и да се отклони на кръстовището вдясно по улица „Димитър Константинов“. Относно противоречието кой от автомобилите е бил преместен, същият заявява, че не си спомнял и това би могло да се установи от снимките на щетите по двата автомобила, които са направени.

От проведения разпит пред Районен съд - Плевен в о.с.з от 28.12.2023 година на свидетеля Д. Д. П. се установява, че е извършил проверка по повод подадено възражение на основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Първоначално заявява, че в хода на проверката е прегледал два видеозаписа, единият от Община - Плевен, а другият от сградата на „Съдебната палата“. И от двата установил, че л.а. „Фолксваген Голф“ се е движел по улица „Св. Св. Кирил и Методий“, а автомобилът който управлявал Ц., се намирал пред него. Посочва, че от видеозаписите е възприел, че Ц. спрял автомобила си и предприел движение на заден ход, в резултат на което е настъпило ПТП' то. Свидетелят е категоричен, че двата автомобила са се намирали успоредно на пътя един зад друг и не е имало навлизане на нито един от тях в съседна пътна лента. В отговор на въпрос дали е видял да се подава светлинен пътепоказател от страна на л.а. „Фолксваген Голф“, същият заявява, че не можело да се види от видеозаписа. Не е възможно да се направи окончателен извод от отговора на въпрос към свидетеля кой точно видеозапис е преглеждал и къде, тъй като впоследствие твърди, че записът от сградата на „Съдебната палата“ не го е гледал, след което твърди, че го е имал, но само като информация и го е гледал заснет от монитор, който му е бил препратен във „Вайбър“.

От анализа на свидетелските показания по-горе, касаторът прави извод, че в производството пред въззивния съд са разпитани четирима свидетели, трима от тях- полицейски служители - Х., К. и П., които възпроизвеждат опосредено механизма на транспортното произшествие и свидетеля И., който е участник в произшествието и очевидец на случилото се. Тъй като К. не е присъствал на възпроизвеждане на видеозапис от охранителна камера в сградата на „Съдебната палата“ (в противоречие с твърдението на Х. за обратното) и не е бил очевидец на ПТП, не би могъл да допринесе за изясняване на механизма на правонарушението. По отношение на свидетелите Х. и П., същите заявяват диаметрално различни възприятия досежно механизма на настъпилото транспортно произшествие. Според Х. управляваният от Ц. т.а. “Дачия Дъстър“ е навлязъл под ъгъл в лявата пътна лента, в която се е бил разположил водачът на л.а. „Фолксваген Голф“, а според П. двата автомобила са били разположени успоредно един зад друг, като не е имало навлизане на нито един от тях в прилежащите им пътни ленти. Свидетелят И., който е участник, респективно очевидец на произшествието, заявил трети различен механизъм от изложените в показанията на Х. и П., но идентичен с този, който твърдял Ц. както във възражението си по чл. 44, ал. 1 от ЗАПИ, така и в подадената жалба по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН пред Районен съд - Плевен, със съществената разлика, че е подал светлинен пътепоказател преди да предприеме престрояване от лява в дясната пътна лента. Независимо от съответствието между твърденията на Ц. и тези на И. относно фактологията, с посочената по-горе разлика, съдът в мотивите си е приел възраженията на Ц. в подадената жалба като защитна теза, която не намирала опора в доказателствата, събрани по делото и е предпочел да кредитира косвените показания на Х. и П., които не само счита за абсолютно противоречащи, но и не разполагащи с достатъчно висока доказателствена стойност предвид опосредените им възприятия.

Касаторът счита за очевидно, че независимо от наведеното устно пред Х. и К. и писмено пред П. възражение, че л.а. „Фолксваген Голф“ е поставил Ц. в обективна невъзможност да възприеме посоката му на движение, поради неподаден светлинен пътепоказател, в резултат на което е настъпило транспортното произшествие, органите с оперативна самостоятелност не са изпълнили императивното си задължение да изследват обективно, всестранно и пълно данните по преписката и при възникнали противоречия да събират и изследват допълнително доказателства. След съставяне на АУАН, в законоустановения тридневен срок Ц. депозирал възраженията си и отправил молба към административнонаказващият орган да бъдат изискани от 03 „Охрана“ - Плевен видеозаписите във времевия интервал 08:50 - 09:10 часа на 07.08.2023 година, от които актосъставителят и свидетелят на съставянето на акта са направили своето заключение относно извършеното правонарушение. Противно на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, административнонаказващият орган не е обсъдил представеното с възражението искане за събиране и обсъждане на релевантни към спора доказателства, респективно не е извършил техния пълен и правилен анализ, от който без колебание и съмнение да може да бъде изведена съставомерността и авторството на извършеното административно нарушение. Като не е събрал, не е обсъдил възраженията и наведените в тяхна подкрепа доводи и приложени доказателства, касаещи съществени елементи на състава на нарушението, според касатора наказващият орган е компрометирал процедурата по издаване на НП, тъй като я е лишил от пълнота и обективност. Това се потвърждава не само от изпратеното писмо от административно наказващия орган, в което уведомява Ц. за извършена задълбочена проверка по административната преписка, в резултат на която ще бъде съставено НП, без обаче да се посочват каквито и да е мотиви и аргументи в тази посока, от липсата на представен видеозапис от охранителните камери на сградата на „Съдебната палата“, което обстоятелство е в абсолютно противоречие с нормата на чл.60, ал.2 от ЗАНН, а така също и от разпитите на полицейските служители в съдебно заседание, в които отговорят уклончиво относно обстоятелства, свързани с видеозаписа, както и дали при възпроизвеждането му са възприели водача на л.а. „Фолксваген Голф“ да подава светлинен пътепоказател при извършване на престрояване от лява в дясна пътна лента. Създаването на препятствие от страна на наказващия орган за събиране на нужните доказателства счита освен за несанкционирано от съда, но и необсъдено, което е довело до постановяване на необосновано решение, при допуснато нарушение на процесуалните правила. Допуснатите от административнонаказващият орган пропуски според касатора не са санирани и се задълбочили и в съдебната фаза на производството, тъй като съдът не положил усилия да изиска, приобщи и възпроизведе вещественото доказателство под формата на видеозапис от охранителна камера на сградата на „Съдебната палата“, което се явява от важно значение за пълното, всестранно и обективно решаване на делото. Посоченият видеозапис счита, че е резултат от законосъобразно видеонаблюдение /чл.19 от Правилник за устройството и дейността на Главна дирещия „ Охрана“/, съдържа данни в обективна връзка с предмета на доказване по производството, които е задължително да се ползват в процеса на доказване като веществено доказателство с оглед обстоятелството, че на тях почива цялата административно наказателна теза. Обстоятелството, дали видеозаписът е редовно приобщен към доказателствената маса от административно наказващия орган, за което дори свидетелят П. навел твърдения в разпита си в о.с.з., дали е извършен оглед по съответния процесуален ред и дали е съставен надлежен протокол, би следвало да се изследва и цени в съдебното производство и въз основа на внимателния анализ на всички налични гласни и веществени доказателства, съдът да формира своите обосновани и правни изводи в своя съдебен акт. Счита, че всичко това не е сторено от въззивния съд, а същият е постановил крайния си акт при наличието на противоречиви свидетелски показания, които не кореспондират с фактическата обстановка и без да събере всички релевантни за спора доказателства, които произхождат от императивно вменените му задължения в чл.13, във връзка с чл.107, ал.2 от НПК.

В заключение моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв.Т. и поддържат касационната жалба, развиват подробни съображения за нейната основателност, молят съда за отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание ответникът – Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че Наказателното постановление е издадено за това, че на 7.08.2023г. в 08:56 часа в гр.Плевен на кръстовище образувано от ул.“С.Св.Кирил и Методий“ и ул.“Ресен“ с посока на движение към ул.“Димитър Константинов“, като водач на товарен автомобил Дачия „Дъстър“с рег.№ [рег. номер], движейки се по ул.“С.Св.Кирил и Методий“, спира в горепосоченото кръстовище, извършва движение назад, като не се убеждава, че пътя зад него е свободен, в следствие на което по ъгъл престояващия зад него в ляво лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№[рег. номер], с което реализира ПТП с минимални материални щети – счупен десен пътепоказател на горепосочения лек автомобил Фолскваген „Голф“, с което виновно е нарушил чл.40, ал.1 от ЗДвП. Нарушението е установено след прегледан видеофайл от охранителна камера на Главна Дирекция „ Охрана“.

Съдът приел, че горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от представените и вложени по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите Д. Х., Д. К., Р. И. и Д. П., които кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства, както и поради липса на всякакво съмнение в тяхната безпристрастност и обективност.

Съдът изложил доводи, че въпреки, че свидетелите Х. и К. не са очевидци на ПТП, а свидетелстват относно обстоятелствата, които те са установили при пристигане на мястото на пътното транспортно произшествие от двамата участници в ПТП, както и от преглеждане на видеозапис от камерите на Главна Дирекция „Охрана“, намиращи се в Съдебната палата в гр.Плевен, а именно, че при пристигането им на местопроизшествието, автомобилът на Ц. е бил преместен, за да не пречи на другите участници в движението. Свидетелите Х. и К. са установили, че Ц., като водач на товарен автомобил Дачия „Дъстър“се е движел по ул „Св.Св.Кирил и Методий“, и е навлязъл частично в ул „Ресен“, при което е видял, че няма свободно място, на което да паркира и е предприел маневра движение назад. В този момент свидетелят Р. И. се намирал в лента, предназначена за завиване надясно, на кръстовище, образувано от улиците „Димитър Константинов“ и „Св.Св.Кирил и Методий“ с лекия си автомобил Фолксваген „Голф“. Св. Р. И. в момента на произшествието е бил в покой. Извършвайки маневра движение назад, жалбоподателят Ц. реализира ПТП с минимални щети. Съдът посочил още, че св.Д. К. е свидетел само относно съставения АУАН и същият свидетелства за фактите и обстоятелствата по делото от устни сведения, снети от жалбоподателя и св.И., както и от колегата му – актосъставителят Х.. Същият не е преглеждал видеозапис от камерите на Главна Дирекция „Охрана“, намиращи се в Съдебната палата в гр.Плевен. Свидетелят К. свидетелствал относно щетите, нанесени след настъпилото ПТП, тъй като той е издал протокола за ПТП.

Свидетелят Р. И. описал фактическата обстановка, така, както същата е била възприета от полицейските служители, а този свидетел е шофьорът на лекия автомобил Фолксваген „Голф“, който е участвал в процесното ПТП. От неговия разпит съдът установил, че същият се е движел с лекия си автомобил по ул „Св.Св.Кирил и Методий“ в лява пътна лента, като същият решил да премине в дясна пътна лента, в която пред него се намирал Ц.. Същият е изнесъл част от предницата на автомобила си, тъй като дясната пътна лента била заета и не е имало място да премине изцяло в нея. Същият е искал да завие надясно към кръстовището, образувано от [улица]и „Димитър Константинов“ и е изчаквал светофарната уредба, тъй като същата е била на забраняващ преминаването светлинен сигнал. Същият е възприел действията по движение на автомобила на Ц. като желание от негова страна и той да извърши маневра завой надясно по същото кръстовище, но автомобилът на жалбоподателя е предприел маневра движение назад и го е ударил. Показанията на свидетелят И. съдът кредитирал с доверие като последователни и непротиворечиви и напълно отговарящи на фактическата обстановка, установена от съда.

Съдът изложил съображения, че в хода на съдебното следствие е разпитан свидетелят Д. П.-инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Плевен, който е извършил проверка по случая във връзка с подадено от Ц. възражение и е издал докладна записка, в която същият приема за неоснователно възражението на жалбоподателя. Свидетелят П. е категоричен относно причината за настъпилото ПТП, а именно маневра движение назад, осъществена от Ц., като свидетелства, че е стигнал до този извод след като е прегледал два видеозаписа под различни ъгли – единият от охранителните камери на Главна Дирекция „Охрана“, а другият от камерите на Община Плевен. Показанията на свидетеля П. съдът кредитирал също с доверие като напълно отговарящи и на свидетелските показания на останалите разпитани свидетели, и на възприетата от съда фактическа обстановка.

Твърденията на жалбоподателя, че преди да предприеме движение назад е погледнал в лявото странично огледало на автомобила си и е възприел движещ се далеч от него, в лява пътна лента лек автомобил, а именно този на свидетеля Р. И.-Ф. „Голф“ и , че същият не е сигнализирал по никакъв начин намерение за промяна на посоката си на движение, съдът възприел като негова защитна теза, тъй като не се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства и от установената от съда фактическа обстановка. Съдът направил извод, че по аргумент от разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. За въззивния съд се наложил безспорен извод, че Ц. не е спазил това свое задължение, като водач на ППС, визирано в ЗДвП. Затова съдът приел за безспорно, че с деянието си Ц. виновно е осъществил признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него. При проверката на цялото административнонаказателно производство, съдът не констатирал нарушения на процесуалния и материалния закон. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че оспореното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК. Още с жалбата до РС против НП касаторът е поискал събирането на всички относими към решаване на въпроса за отговорността му доказателства – цялата преписка във връзка с настъпилото ПТП, протоколи, видеозаписи, снимкови материали и т.н. Впрочем преглед на видеокамерите, които са били прегледани от актосъставителя и въз основа на данните от които се е стигнало до образувано на административнонаказателното производство срещу касатора, е било искано от същия още във фазата на АНП, след съставянето на акта за нарушение, тъй като обстоятелствата във връзка с виновното поведение на един от двамата водачи при настъпилото ПТП , е бил основният спорен между двамата водачи-участници в него, въпрос. В първото по делото проведено съдебно заседание, още преди откриване на съдебното следствие, Ц. отново е поискал от въззивния съд приобщаването на видеозаписа от камерите на ГДО от сградата на Съдебна палата, от огледа на който от полицейските служители се е стигнало до съставянето на АУАН против него. Съдът се е произнесъл с протоколно определение, в което е посочил, че на този етап на производството искането за приобщаване на видеозаписа е неоснователно, както и че едва след разпита на свидетелите ще бъде извършена нова преценка за необходимостта от събирането на други доказателства. След приключване на разпита на свидетелите в първото съдебно заседание касаторът отново е направил искане за приобщаване на видеозаписа от камерите, като се е обосновал с констатираните от него противоречия в показанията на някои свидетели, както е изискал и информация от Гаранционен фонд, отдел „Имуществени вреди за заведени застрахователни събития и претенции за обезщетения за имуществени вреди, в които да е участвало МПС „Фолксваген голф“ с рег.Р№[рег. номер] като причинител или потърпевш за период от пет години назад от датата на процесното ПТП. Отново без уважение е останало искането за приобщаване на записите от видеокамерите на ГДО, локализирани на Съдебна палата с лаконичните мотиви, че искането е неоснователно, без уважение е оставено и искането на касатора за събиране на доказателства за настъпили по-рано, преди процесното ПТП, щети по автомобила на другия участник в ПТП „Фолксваген голф“, с мотиви за неотносимост към предмета на спора. В следващото съдебно заседание касаторът за пореден път е направил искане да бъде приобщен записа от видеокамерите на ГДО , локализирани на Съдебна палата и това искане отново е оставено без уважение с мотиви, че „фактическата обстановка беше изяснена всестранно, напълно от събраните до момента доказателства, не се налага събиране на допълнителни такива“. Съдът е направи извод, че делото е изяснено от фактическа страна.

Касационната инстанция намира, че с действията си по отказ да събере доказателства по искане на касатора, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение на принципа на чл. 13 от НПК и на нормата на чл. 107, ал. 2 от НПК. По данните от делото, и най-вече от разпита на полицейските служители става ясно, че последните не са преки очевидци на ПТП, и че те са изяснили механизма на настъпване на ПТП именно и въз основа единствено на този видеозапис от камерите на ГДО, локализирани на Съдебна палата, по който, след оглед, са направили извод за виновността на касатора при причиняване на процесното ПТП. Т.е. този видеозапис е единствено първично доказателство, от което могат да се градят някакви изводи за механизма на причиняване на ПТП и за съпричастността на всеки един от двамата участници в него. А дейността по възприемане и възпроизвеждане на фактите и обстоятелствата, които са обективирани върху този запис, е оценъчна и субективна, тя е отношение към или поглед към въпроси, обикновено произтичащи от определени обстоятелства или убеждения, тя е израз на личното отношение към случващото се, съвкупност от познания и способност за тяхното възприемане, разбиране и възпроизвеждане. Тук е мястото да се посочи, че и актосъставителят, и другият полицейски служите-П., който е извършил разследване на спорните обстоятелства – и двамата прегледали видеозаписа от камерите, записали ПТП , е напълно възможно да са достигнали до правилни изводи- за виновност именно на касатора за причиняване на ПТП. Но съдът не е следвало да игнорира събирането на това основно, първично доказателство с мотиви, че показанията на полицейските служители доказват безспорно установената и отразена в АУАН и в НП фактическа обстановка, защото по този начин е придал предварително определена сила, в нарушение на повелята на чл.14, ал.2 от НПК, на други допустими и относими доказателства- свидетелските показания на полицейските служители. Въззивният съд е постановил своя съдебен акт , без да е взел всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина, в нарушение на прокламирания от чл.13 от НПК принцип. Съдът сам, служебно, дори и без да има направено искане от страна в процеса, е бил длъжен, след като има информация за наличието на доказателство, което е допустимо и относимо, а в случая-основно, първично такова, въз основа на което е възприета и възпроизведена цялата фактическа обстановка по случая, е бил длъжен да изиска и да приобщи по делото този процесен видеозапис, да извърши оглед на същия в съдебно заседание в присъствие на страните, да го предяви на свидетелите при необходимост и да изясни въз основа на него, на свидетелските показания и на останалите събрани доказателства, обстоятелствата от значение за отговорността на касатора. В този смисъл е и разпоредбата на чл.14 от НПК, съобразно която съдът взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. От своя страна разпоредбата на чл.107 от НПК също въвежда задължение на съда да събира доказателства по направените от страните искания, както и по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. Като съдът е длъжен да събира и проверява както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. В случая въззивния съд е постановил своето решение, без да е взел всички мерки за разкриването на обективната истина по делото в нарушение на чл.13 от НПК, като неколкократно е оставил без уважение искане на страна в процеса за събиране на относими и допустими доказателства, без да изложи конкретно относими мотиви за своя съдебен акт /определението по доказателствата/, като при това е придал предварително определена сила на други относими и допустими доказателства, без да положи усилия да събере всички доказателства от значение за разкриване на обективната истина. Правото на страната да сочи и да ползва доказателства е било ограничено чрез отказа на съда, с което е нарушена нормата на чл. 107, ал. 2 от НПК, като е нарушен и принципа за равенството на страните в наказателния процес, намиращо израз в правото да сочат доказателства, които да се противопоставят на доказателствата, ползвани от другата страна. Това нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и е неотстранимо пред настоящата инстанция. То налага въззивното решение да бъде отменено и делото- върнато за ново разглеждане на въззивния съд за отстраняването му. При новото въззивно производство съдът следва да събере по свой почин или по искане на страните всички доказателства относно обстоятелствата във връзка с настъпилото ПТП- да приобщи записите от видеокамерите на ГДО, локализирани в процесния ден на сградата на Съдебна палата, да извърши оглед в присъствие на страните на този видеозапис, да призове и разпита отново всички свидетели, взели отношение във връзка с ПТП, да изиска информация от Гаранционен фонд, отдел „Имуществени вреди за заведени застрахователни събития и претенции за обезщетения за имуществени вреди, в които да е участвало МПС „Фолксваген голф“ с рег.Р№[рег. номер] като причинител или потърпевш за период от пет години назад от датата на процесното ПТП. По данни от показанията на св.П., последният е гледал при възложената му проверка и видеозапис от камери, ситуирани на сградата на общината. Съдът следва да положи усилия да издири и приобщи по делото като доказателства и записите от тези камери на общината, да извърши оглед и на тях, за да може да направи цялостна преценка на фактите. След събиране на всички допустими и относими доказателства, съдът следва да направи съвкупен анализ на същите и да даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността и правилността на издаденото НП и съставомерността, доказаността и авторството на вмененото на Ц. нарушение, като направи конкретен анализ на всички повдигнати във въззивното и в настоящото производство оплаквания и възражения, и даде обоснован отговор дали ги приема за основателни или не и на какво основание.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 42/26.01.2024 г., постановено по анд № 20234430202601/2023 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.