№ 203
гр. Кюстендил, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20221500500186 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от адв. Е. Й. от АК –
Кюстендил, със съдебен адрес: гр. К., ул. ***, в качеството му на особен представител на Х.
И. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. ***, насочена против Решение № 133 от
25.02.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1584/2020г. по описа на същия
съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС – Кюстендил е признал за
установено в отношенията между страните, че Х. И. И. дължи и следва да заплати на „***“
ЕАД, ЕИК *** сумата от 2029,54 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се гр. С., общ. В, ****, за периода
30.01.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2020г. до
окончателното изплащане на вземането; 338,30 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2017
г. до 21.01.2020 г., както и суми за дялово разпределение – 56,86лв. главница за периода
30.01.2017г. до м. 04.2019год., ведно със законната лихва от 30.01.2020г. до окончателното
изплащане на вземането и 11.51 лв. – лихва за периода 31.01.2017г. до 21.01.2020г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 559/2020г. на КнРС, отхвърлил е като неоснователни исковете
на „***“ ЕАД, ЕИК ***, да бъде признато за установено, че ответникът Х. И. дължи на
ищеца горницата над сумата 2029,54 лв. до пълно претендираната такава за главница от
2566,93 лв. (или сума от 537,39 –петстотин и тридесет и седем и тридесет и девет лева) и
горницата над 56,86 лв., представляваща главница за дялово разпределение до пълно
претендираната такава от 60,73 лв. (или сума от 3,87 лв.) поради погасяването им по давност
и е осъдил Х. И. да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, гр. С., ул. ***, сумата в размер на
1483,48 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство, както и сумата от
1
89,63 лв. – разноски в производството по ч.гр.д. № 559/2020г. на КРС, като решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Т***“ ЕООД.
Първоинстанционното решение се обжалва в осъдителната му част с аргументи за
неговата неправилност и незаконосъобразност. Въззивникът възразява срещу доводите на
районния съд, че след като процесуалният представител на ответника бил направил искане с
правно основание чл. 183 от ГПК и поисканите документи не са били представени в
оригинал, а третото лице помагач е депозирало писмените доказателства в препис, но по
отношение на него не било налице искане за представянето им в оригинал, било прието, че
за него са неприложими санкционните последици за ищеца на сочената правна норма, респ.
изключването им от доказателствата по делото, като счита, че в случая съдът е допуснал
пропуск и не е съобразил, че третото лице не е поискало същите документи да бъдат
приобщени като писмени доказателства.
Въззивната страна оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани по
основание и размер, тъй като по делото останало недоказано обстоятелството ответникът да
е бил собственик, ползвател или наемател на процесния топлоснабден имот за визирания в
исковата молба период, респективно не притежава качеството потребител на топлинна
енергия съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Твърди, че сключването на договор за
третото лице следвало да се докаже с допустимите по ГПК доказателствени средства, но не
можело да се презумира с установяване на факта (сочи ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.д №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС). Подчертава, че за вземане на решението за сключване на
договора с третото лице било свикано ОС на етажните собственици, като в същото под
номера на процесния апартамент било взело участие друго лице с посочен абонатен номер
325358. Сочи съдебна практика на въззивния съд. Иска се отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.
Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните,
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Производството пред РС Кюстендил е образувано по искова молба на ***“ ЕАД, с
която дружеството е предявило против Х. И. И., ЕГН: **********, иск да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 2977.47 лв., от която: 2566.93
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.
05.2016г. до м.04.2019г., отразена в Общи фактури № **********/31.07.2019г.; №
**********/31.07.2018г. и № 00820568330/31.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от 30.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането; 338,30 лв. мораторна лихва за
забава от 15.09.2017г. до 21.01.2020г., както и суми за дялово разпределение – 60,73 лв.
главница за периода м. 05.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 30.01.2020г. до
окончателното изплащане на вземането и 11.51 лв. – лихва за периода 31.01.2017г. до
21.01.2020г.
Ищцовото дружество е посочило, че ответникът е клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, доколкото се явява собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр.С., община В., ****,съответно, че през исковия период -
м.05/2016 год.-м.4/2019 год. между страните е съществувала валидна облигационна връзка,
регулирана от чл.150, ал.1 ЗЕ, като ищцовото ТД е изправна страна по правоотношението, а
ответникът не, тъй като бидейки потребител на топлинна енергия, за абонатен номер
325358, не е заплатил месечните си суми за исковия период, за размера на които е бил
известяван чрез изготвени от ищеца фактури, публикувани на Интернет страницата му, при
краен срок за плащане - 30 дневен срок от публикуването им. Твърди се още, че на
основание чл.139 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда -
2
етажна собственост се е осъществявало по системата на дялово разпределение - по
прогнозни месечни сметки и след края на отоплителния период - на база изравнителни
сметки, изготвяни от третото-лице помагач на страната на ищеца, отговарящо на
изискванията на закона да извършва тази дейност и на основание изрично сключен между
тях договор. Поради неплащане на сумите, предмет на исковата претенция, ищцовото ТД
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК въз основа на документ, и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 559/2020 год. по описа на КнРС. Доколкото
последната била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, то при условията на
чл.415,ал.2 ГПК, ищцовото дружество предявява иск за установяване дължимостта на
горните суми.
Ответникът, чрез особеният си представител, е оспорил иска с възражение, че между
страните не е възниквала и съществувала твърдяната облигационна връзка, защото
ответникът в исковия период не е бил собственик и/или ползвател на топлоснабденият имот.
Прави възражение и за погасяване на вземанията по давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не е изразило становище по иска и
обстоятелствата, на които се основава.
В хода на първоинстанционното производство са събрани и приети следните
доказателства: договор за покупко – продажба с рег.№22 от 1991 г.; уведомително писмо до
ответника с рег. индекс и дата: Г – 7355/14.05.2015 г.; извлечение от сметки по месеци за
процесния период; договор между СЕС и „Т***“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия; съобщения към общи фактури с
№**********/31.07.2019 г., №**********/31.07.2018 г. и №**********/31.07.2017 г.;
протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма
за дялово разпределение и списък на етажните собственици; договор между „***“ ЕАД и
„Т***“ ЕООД; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***“
ЕАД и потребители в гр. София.
Чрез приетата в първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, изготвена
от вещото лице Ана Томова, е установено, че за целия процесен период липсват извършвани
плащания. Изравнителните сметки, изготвени от ФДР, са въвеждани в информационната
система на „***“ ЕАД на името на ответника Х. И. за периода м. 05.2016г. – м.04.2019г.,
като установената надвнесена сума, в която следва да се извърши прихващане на сумата по
задължението за процесния период възлиза на 490,78 лв. Така, общата дължима сума за
процесния период за топлинна енергия, е установена на 2566,93 лв., а на тази за
предоставяне на услугата „дялово разпределение“ – на 60,73 лв. ; респ. общият размер на
задължението е определен на 2627.66 лв. В заключителния си отговор вещото лице сочи, че
изчислената лихва за периода 15.09.2017г. до 21.01.2020г. възлиза на 338,40 лв., а на тази
върху услугата за дялово разпределение – 11,51 лв., или общият размер на дълга (главници
за ТЕ и дялово разпределение и лихви върху двете главници) възлиза на 2977,47 лв. От
приетата допълнителна съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от същия експерт е
видно, че дължимите от ответника към дружеството суми към 29.01.2017г. са както следва:
главница – 537,39 лв.; лихва върху главницата – 128,50 лв.; дялово разпределение – 3,87 лв.;
лихва върху главница – дялово разпределение – 1.24 лв., или общо дължима сума към
29.01.2017г. от 671,00 лв.
От приетата в първоинстанционното производство съдебно – техническа експертиза се
установява, че „Топлофикация – София“ ЕАД е подавала ежемесечно за разпределение на
фирмата за дялово разпределение („Т***“ ЕООД) нетната топлоенергия с приспаднати
технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни периоди е идентична с тази,
отразена в индивидуалните изравнителни сметки. Фирмата за дялово разпределение е
извършвала надлежно отчетите си в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката.
3
Установява се още, че общо за процесния период начислената като задължение сума възлиза
на 2627,66 лв., в т.ч. суми за отопление, за БГВ, корекционна сума и вноски за дялово
разпределение. Общият топломер е освидетелстван по съответния ред регулярно от 2000 до
2021г.
Пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните правни изводи:
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Депозирана е в
законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е подадена от
лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението, чрез
постановилия атакувания акт Районен съд - Дупница.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с
оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия
съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение
е правилно и следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди в посочения
топлоснабдяван имот и свързаните с това други услуги (качеството на ответника на
"потребител на топлинна енергия"), че е доставяло ТЕ в имота на ответника за процесния
период от време, количеството на реално потребената от него топлинна енергия, както и
стойностите (размера) на начислените за това суми и тези за услугата дялово разпределение
и отчет на средствата за дялово разпределение. За да се приеме, че ответника дължи сумите,
търсени от него като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи
главно и пълно, че ответника има качеството "потребител на топлинна енергия", и ако това
бъде установено - да докаже размера на вземането си. Именно в тази насока е и изложеният
от особения представител на ответника довод за неправилност на обжалваното решение.
С тълкувателно решение ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГТК се
даде разрешение на спорен в съдебната практика въпрос, като се прие, че разпоредбите на
ЗЕ не противоречат на чл. 62, вр. § 1 от ДР на ЗЗП. Няма изискване за съгласие на
собствениците за топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост и по
Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия, издадена от министъра на енергетиката и
министъра на строежите и архитектурата, обн., ДВ, бр. 49/ 27.06.1975г., понастоящем
отменена. В чл.55 от нея обаче е предвидена възможност за етажните собственици да се
откажат от ползването на топлинна енергия (за цялата сграда или за отделни обекти в нея)
при определени предпоставки. Нормативните актове от този период не предвиждат
сключване на индивидуални договори между потребителите на топлинна енергия и
топлоснабдителните предприятия. За заварените от закона топлоснабдени сгради е
създадена възможност за отказ от ползването на централно отопление, като за целта е
необходимо съгласието понастоящем на 2/3 от етажните собственици и титуляри на вещно
право на ползване. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР, съгласието за
доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява
"искане" на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не
съществува противоречие. В този смисъл няма "принудителна продажба" на топлинната
4
енергия по чл. 62 ЗЗП, защото законът урежда способ за невъзникване на договорни
отношения и за отказ от доставките. Няма данни да са спазени изискванията за спиране на
топлоподаването в сградата /чл. 153, ал. 2 ЗЕ/ колективно да се декларира писмено това пред
топлопреносното предприятие и да се поиска прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение.
Съгласно Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС по к. д. № 15/2009 г. на всеки собственик
и титуляр на вещно право в сграда - етажна собственост, предварително преди придобиване
на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в
нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да сключи
договор при обши условия или при специални такива по чл. 150, ал. 3 ЗЕ с топлопреносното
дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и тази за
отопление на уредите в общите части.
Действащата през исковия период нормативна уредба предвижда две алтернативни
основания, при които договорното отношение по продажба на топлоенергия възниква, а
именно: писмен договор по чл. 149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно
право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда - етажна собственост -
чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Последната хипотеза е приложима обаче, доколкото относно доставката на
топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл. 149
ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения, приложим
и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени
договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда - етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен
относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен
страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго
лице, притежаващо вещни права върху имота /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т.
дело № 2/2017 г. на ОС на ГК/. Следователно, за да бъде определено едно лице като
потребител на топлинна енергия за битови нужди е достатъчно да се установи, че същото е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за
периода той реално да е ползвал, обитавал имота- като в изложения смисъл е и цитираната
от особения представител на ответника съдебна практика на Окръжен съд Кюстендил.
Поради изложеното съдът приема, че между ответника, в качеството му на собственик
на посочения в исковата молба топлоснабден имот /по което обстоятелство не се спори и
същото се установява от приложения договор за покупко – продажба с рег.№22 от 1991 г./ и
топлофикационното дружество е създадена валидна правна връзка по продажба на топлинна
енергия по силата на закона.
Приобщените в производството доказателства, преценени в своята съвкупност, водят
до извод, че ответника Х. И. И. е придобил качеството на клиент на топлинна енергия и се е
задължил да заплаща изцяло стойността на топлинната енергия, доставена до посочения в
исковата молба топлоснабден имот. Съдържанието на облигационната връзка е установено
от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "***" ЕАД на
потребители в гр. София. От приетите експертни заключения се доказва и размера на
исковите претенции.
По отношение на възражението на особения представител, че третото – лице помагач
не е представило в оригинал изисканите от него документи настоящият въззивен състав
напълно се консолидира с мотивите на районният съд, приемайки че такова изискване към
последния не е изрично зададено, при което същият не следва да понесе предвидените
неблагоприятни последици.
5
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение ще бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на
осн чл. 273 във връз. с чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат направените в
хода на въззивното производства разноски, възлизащи на сумата от 600 лева за заплатено
възнаграждение на особения представител на страната на ответника адв. Е. Й..
На основание чл. 280, ал. 2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Воден от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 133 от 25.02.2022 г., постановено по гр.дело №
1584/2020 г. по описа на РС – Кюстендил.
ОСЪЖДА Х. И. И., ЕГН: **********, с адрес гр. С., общ. В, *** да заплати на „***“
ЕАД, ЕИК ***, гр. С., ул. ***, сумата в размер на 600.00 /шестстотин лева/ деловодни
разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6