№ 22263
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:**
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20241110131674 по
описа за 2024 година
„**“ АД е предявило по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу В. Д. С. установителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 ЗВ за признаване за установено, че
ответницата дължи сумата от 4117,34 лв., представляваща главница за доставена и потребена
вода по фактура № **********/25.05.2023 г. за периода 18.05.2022 г. – 18.05.2023 г., ведно
със законната лихва от 05.03.2024 г. до изплащане на вземането, за водоснабден имот,
находящ се с. ** ул. „**“ № 1, къща преди гарата, договорна сметка **, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 12917/2024 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение по предоставяне на ** услуги
за процесния имот за исковия период, възникнало с ответницата въз основа на неформален
договор за предоставяне на ** услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил на ответницата в качеството на потребител **
услуги за процесния имот, като последната не е заплатила дължимата цена. Сочи, че фактура
№ **********/25.05.2023 г. била издадена въз основа на Контролен лист № НПРД
03265/18.05.2023 г. и Протокол № КНВ 0017382/23.05.2023 г. Падежът на фактурата бил на
24.06.2023 г., но плащане на било направено.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответницата, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорва
съществуването на договорни отношения между страните, както и че е собственик или
ползвател на процесния имот за процесния период. Сочи, че до имота не са доставяни
твърдените ** услуги, както и че не е потребявала вода в него. Излага, че длъжникът не е
бил поканен да заплати задълженията си. Не били посочено основанието за начисляване на
процесната сума. Възразява, че не съществува адрес на имот така, както е посочен в исковата
молба. Релевира възражение за погасяване на претендираното вземане по давност.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на
** услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
период ищецът е доставял ** услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято
стойност възлиза поне на претендираната сума. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ** са собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
От приетите по делото писмени доказателства не се установява ответницата В. Д. С.
да е собственик на имот в с. ** ул. „**“ № 1, къща преди гарата, доколкото не е представен
никакъв документ, който да доказва принадлежността на правото на собственост на
ответницата относно процесния имот.
Поради това съдът намира за безпредметно обсъждането на останалите предпоставки,
а именно дали до процесния имот са доставяни ** услуги, тяхното количество, обем и
стойност, за установяването на които обстоятелства по делото е прието заключение на
комплексна съдебно счетоводна и техническа експертиза, според което на база извършен
преглед на документи по делото и получената счетоводна информация от ищеца за кл. №
********** на името на В. Д. С. и създадена съдебна договорна сметка ** с адрес на обекта:
с. ** ул. „**“ № 1, къща преди гарата, в счетоводството на „**” АД експертизата е
констатирала за процесния период 18.05.2022 г. - 18.05.2023 г. незаплатено задължение по
партидата на абоната в размер на 4 117,34 лв. В случай на установено незаконно
присъединяване към ** системи съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
разходът на вода представлява по същество санкция и се изчислява, а не се отчита по
водомер по пропускателната способност на водопроводната тръба непосредствено преди
водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,5 m/s. Съгласно чл. 49 и 50 от
ОУ на оператора установеното незаконно присъединяване подлежи на санкция, която се
определя по пропускателната способност на водопроводната тръба непосредствено преди
водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s за
едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. В случая периодът е
едногодишен - 366 дни и е определен в Протокол № КНВ 0017382/23.05.2023 г.за периода
18.05.2022 г. - 18.05.2023г. Пропускателната способност на полиетиленова тръба при
незаконното отклонение от D 25 Ф20 /3/4"/ /КЛ №032625/18.05.2022 г. при скорост на водата
1 м/сек, отчетена от оразмерителните таблици за ПЕ, е 0,27778 л/сек. За 21600 сек /6 часа/
дневното потребление е 6103,28 л/дн или обемът на водата по санкцията е 2233,80 м³.
Начислената санкция е определена правилно в съответствие с нормативната уредба.
2
Размерът на задължението, което е санкция, е формирано на база изчисленото водно
количество от 2233,80 м³ вода. От 01.01.2021 г. цената на водата е 1, 536 лв/м³ и начисленото
водно количество е на стойност 4117,34 лв. и е отразено в ДИ № **********/25.05.2023 г. То
е фактурирано от ищцовото дружество в съответствие с начислените водни количества.
СВО, захранващо дворна чешма, което не е обхванато от водомер, не съществува като обект
от подземния кадастър, затова се квалифицира като незаконно. Останалата водопроводна
инсталация, която е уличният водопровод, съществува като елемент от подземния кадастър
от 1960 г., когато е построен етернитов водопровод Ф100. Уличната ** инфраструктура е
публична собственост и не е собственост на „**“ АД. Съгласно концесионния договор от
15.12.2000 г. и Анекс № 2 към него, тези публични активи се предоставят на концесионера
„**“ АД за оперативно ползване и поддръжка. Всички имоти в района до гара Световрачане,
която се намира на 150 м от оста на ул. „**“, са захранени с вода от разпределителна шахта
до гарата, където е монтиран общ приходен водомер, а след него по изградена
разпределителна мрежа се захранват всички имоти. Това е станало при изграждането на
гарата много преди закупуването на имота от ответницата през 2013 г. При ремонтни работи
на водопровод по ул.“**“ се открива отклонение в посока жп коловозите – 6 бр., което
минава под тях, с дължина около 150 м до процесния имот. При последваща проверка от
представители на дружеството в процесния имот в отсъствието на ответницата се
констатира наличие на дворна чешма, която се захранва от въпросното сградно
водопроводно отклонение, което не е обхванато от водомер, за което е съставен КЛ №
032625/18.05.2022 г. По твърдения на ответницата въпросната чешма се е захранвала от
сградата с маркуч. Съвместен оглед не е извършен. Без разкопаване не може да се установи
от какви материали е изпълнено въпросното СВО. Съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 г. сградните водопроводни отклонения и водомерния възел са част от общите
водопроводни мрежи. Уличната ** инфраструктура е публична собственост и не е
собственост на „**“ АД.
Поради изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора право на разноски има ответницата, която е претендирала
следните разноски: 425 лева – депозит за експертиза и 600 лева – адвокатско
възнаграждение. С протоколно определение от 03.12.2024 г. съдът е определил
допълнителен депозит за изготвената експертиза в размер на 75 лева, вносим от ищеца, като
същият следва да бъде осъден да заплати сумата по сметка на съда на основание чл. 77 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „**” АД, ЕИК **, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск срещу
В. Д. С., ЕГН **********, за признаване за установено, че В. Д. С. дължи на „**” АД на
основание чл. 79, ал. 1, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ сумата от 4117,34 лв.,
представляваща главница за доставена и потребена вода по фактура №
3
**********/25.05.2023 г. за периода 18.05.2022 г. – 18.05.2023 г., ведно със законната лихва
от 05.03.2024 г. до изплащане на вземането, за водоснабден имот, находящ се с. ** ул. „**“
№ 1, къща преди гарата, договорна сметка **, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 12917/2024 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА „**” АД, ЕИК **, да заплати на В. Д. С., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1100 лева – разноски за исковото и заповедното производства.
ОСЪЖДА „**” АД, ЕИК **, да заплати на Софийски районен съд, на основание чл.
77 ГПК сумата от 75 лева – допълнителен депозит за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4