Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………
Гр. София, 16.06.2025 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-12 състав в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година, в
състав:
Съдия: Кирил П.
при участието на секретаря И. Василева, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 3813 по описа на съда за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от И.И.Т. срещу З. „Л.И.“ АД.
Ищецът
твърди, че на 13.10.2019 г. в гр. София настъпва пътно-транспортно
произшествие, при което С.Д.П., като водач на л.а. Ауди А3 с ДК № ******, в
нарушение на правилата за движение блъснал велосипед управляван от П.Л.Т.,
вследствие на което последният починал. Ищцата е майка на починалия, като
твърди да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от загубата на сина си, с когото
били в много близки отношения, изпитвала силна мъка, не можела да се примири
със загубата. Обезщетяването претендира от ответника, в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Моли
ответникът З. „Л.И.“ АД да бъде осъден да ѝ заплати сумата в размер на
200 000 лв., представляваща обезщетение за търпени от последната
неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на сина ѝ П.Л.Иванов
при настъпило на 13.10.2019г. ПТП. Претендира се законна лихва върху главницата
считано от 05.02.2020г.
В
срока по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба. С отговора на
исковата молба се оспорват исковете по основание и размер. Ответникът оспорва
застрахования водач виновно да е причинил произшествието. Прави се възражение
за съпричиняване поради неизпълнение на задълженията по чл. 79 и чл. 80 ЗДвП.
С
определение от 09.09.2020 г. е конституиран като трето лице-помагач на страната
на ответника С.Д. П.. С постъпило становище от третото лице-помагач се оспорва
иска по основание и размер. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП, оспорва
се третото лице-помагач да има вина за настъпване на инцидента. Твърди се, че
причината за инцидента е поведението на пострадалия, който е управлявал
велосипеда алкохолно повлиян, без светлоотразителна жилетка, пътувал в насрещна
на разрешената за движение посока, поради което се твърди нарушение на чл. 80 ЗДвП. Твърди се, че починалият има изключителна вина за настъпване на
инцидента, а при евентуалност се прави възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Оспорва
се исковата претенция по размер.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ:
От фактическа страна съдът приема следното:
С определение от 10.02.2025 г. са
отделени като безспорно и признати следните обстоятелства, че към датата на ПТП
за л. а. Ауди А3 рег. № ****** е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при З.Л.И. АД, както и на основание чл. 300 ГПК, че НОХД №
1488/2022 г. на СГС, е приключило с присъда, с която С.Д.П. е признат за
виновен в това, че на 13.10.2019 г. около 18:45 ч. в гр. София, на ул.
„Околовръстен път“ в спомагателно платно с посока на движение от бул. „Ломско
шосе“ към бул. „Сливница“ при управление на
л. а. Ауди А3 рег. № ****** е нарушил правилата за движение по пътищата,
като се е движил с несъобразена скорост от 76 км./ч. и не е намалил скоростта
на движение при възникналата опасност и по непредпазливост причинил смъртта на П.Л.Т.,
движещ се в посока обратна на неговата ,като подсъдимият не е притежавал
свидетелство за управление на МПС – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.
предпоследно, б. „б“, вр. с ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 63,
ал. 2, т. 2 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Представен е констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № К-60 от 13.10.2019 г., в който като пострадал е посочен починалият П.Л.Т..
От
съобщение за смърт, издадено от УМБАЛСМ Н. И. Пирогов ЕАД се установява,
че П.Л.Т. е починал на 13.10.2019 г. в
21:16 ч. поради съчетана травма от ПТП. В тази насока и КСМАТЕ /част Медицинска
– приложена на л. 117-120/, от която се установява, че вследствие на ПТП П.Л.Т.
е получил съчетана травма, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, гръдна
травма, коремна травма, травми на опорно-двигателния апарат, от които е
настъпила смъртта му в 21:16 ч. на 13.10.2019 г. Уврежданията и настъпилата
смърт са в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП на 13.10.2019 г.
Травматичните увреждания са били крайно тежки и несъвместими с човешкия живот.
От
удостоверение за наследници с изх. № 1492 от 18.10.2019 г. се установява, че И.И.Т.
е майка на П.Л.Т., ЕГН **********.
Представена
е и писмена застрахователна претенция от ищцата във връзка с процесното ПТП. Претенцията
е получена от ответника на 05.11.2019 г. –
л. 11.
Приета
е по делото влязла в сила присъда по НОХД № 1488/2022 г. на СГС, с която С.Д.П.
е признават за виновен в това, че на 13.10.2019 г. около 18:45 ч. в гр. София,
на ул. „Околовръстен път“ в спомагателно платно с посока на движение от бул.
„Ломско шосе“ към бул. „Сливница“ при управление на л. а. Ауди А3 рег. № ****** е нарушил
правилата за движение по пътищата, като се е движил с несъобразена скорост от
76 км./ч. и не е намалил скоростта на движение при възникналата опасност и по
непредпазливост причинил смъртта на П.Л.Т., движещ се в посока обратна на
неговата, като подсъдимият не е притежавал свидетелство за управление на МПС –
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. предпоследно, б. „б“, вр. с ал. 1, б. „в“
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК
и е осъден на лишаване от свобода за една година, като изпълнението е отложено
за срок от три години. С.Д.П. е лишен и от правото да управлява МПС за срок от
две години.
От
КСМАТЕ /част автотехническа – приложена на л. 142-154/ се установява, че на
13.10.2019 г. около 18:45 ч. в гр. София л. а. Ауди А3 рег. № ******,
управляван от С.П., се движил на Околовръстен път с посока от бул. Ломско шосе
към бул. Сливница със скорост 76 км/ч. Видимостта била добра при ясно и сухо
време, като слънцето е залязло в 18:48 ч. Когато л. а. достигнал до отклонение
за навлизане в дясното локално платно, водачът предприел отклонение надясно и
се насочил към лявата пътна лента на локалното платно за движение в посока към
бул. Сливница. В същото време от страничен път, намиращ се в дясно от локалното
платно излезли 4 велосипеда и завили наляво в посока към бул. Ломско шосе по
локалното платно срещу посоката му на движение. В дясната лента за
велосипедистите срещу посоката на к. а. Ауди се движил пострадалият
велосипедист П.Т. със скорост около 20 км/ч. Водачът на л. а. навлязъл в лявата
пътна лента на локалното платно. Тъй като нито водачът на л. а., нито
велосипедистът не предприели спиране или други спасителни действия, то настъпил
челен удар на автомобила с велосипеда. При ударът е качен на предния капак на
автомобила, последвал удар на тялото в челното стъкло, след което тялото е
отхвърлено и след летеж е паднало и се е ударило в асфалта. Причина за
създаване на опасната ситуация и настъпване на ПТП е движението на
велосипедиста срещу посоката на движение за локалното платно и посоката на л.
а. Съответно бездействието на водача на л. а. Ауди, който не намалил скоростта
и не предприел аварийно спиране, което било технически възможно. Скоростта на
л. а. при удара била 76 км/ч., а на велосипеда 20 км/ч. Опасната зона за
спиране на л. а. Ауди при движение със скорост 76 км/ч. е 59 м., а при скорост
40 км/ч. е 24 м. Опасната зона за спиране на велосипеда е 10.5 м. Ограничението
на скоростта било 40 км/ч., за което бил поставен пътен знак В26. Мястото на
удара е 10.8 м. преди знака В26, но водачът дори и да е задействал спирачките
би могъл само да намали скоростта си до 60.63 км/ч. Водачът на л а. е могъл да
види велосипедистите на разстояние 260 м. преди ориентира.
От
допълнителна САТЕ се установява, че велосипедистът при завиване наляво до място
на удара е изминал път не повече от 6.5 м. за време 1.17 сек., което е
съизмеримо с времето за реакция при неочаквана маневра от насрещно движещ се
МПС. Спрямо моментът, в който велосипедистът е започнал да завива наляво водачът
на л. а. Ауди А3 е имал възможност само да реагира на възникналата нова
опасност, но не е имал възможност дори да започне спиране. Тъй като отстоянието
24.7 м. на л. а. Ауди от мястото на удара към момента на завиване на велосипеда
наляво е по-малко от опасната зона за спиране на автомобила 59.25 м. при
скорост 76 км/ч. следва, че водачът на л. а. не е имал възможност да спре преди
мястото на удара. Ако водачът на л. а. преди навлизане в локалното беше намалил
скоростта си предварително до 40 км/ч. преди да достигне отстоянието 24.7 м.,
което е по-голямо от опасната му зона за спиране 23.78 м. при 40 км/ч. водачът
би имал възможност да спре и да предотврати удара и ПТП спрямо момента, в който
велосипедистът е започнал да завива наляво и става явна опасност за него. В с.
з. вещото лице конкретизира, че на около 13 м. преди мястото на удара
велосипедистът е отклонил наляво.
Свидетелят
очевидец Б.Т.Б. установява, че той, П.Т. и още двама души на 13.10.2019 г. се
прибирали от Банкя, като и четиримата били с велосипеди. Установява, че П.Т.
бил употребил алкохол преди да тръгнат да се прибират с велосипедите, тъй като
били на пикник. Движили се с около 20 км/ч. Пострадалият се движел в дясната
част на платното в платното за насрещно движение. Пострадалият бил без
светлоотразителна жилетка.
Разпитан
е и друг свидетел И.П.Т., който е очевидец на случилото се. Свидетелят бил един
от четиримата велосипедисти, когато станало процесното ПТП. Прибирали се от
Банкя с велосипеди. Били в локалното платно и те се движели по него в
насрещната за автомобилите посока. Платното има две ленти за движение само в
една посока. Свидетелят се движел най-вляво по посоката на своето движение,
респ. обратно по посоката на движение на леките автомобили. П.Т. бил най-вдясно
по посоката на своето движение. Свидетелят установява, че когато П.Т. видял
автомобила да влиза в локалното, предприел маневра да се прибере в ляво по посока
на своето движение, преди лекия автомобил и тогава последвал удара – т. е.
кривнал срещу автомобила, за да се прибере в ляво. Ударът настъпил в средата на
автомобила. Били пили по 2-3 бири в Банкя. П.Т. бил на около 50 см. от края на
десния бордюр
От
приетото по делото заключение на съдебна химико-токсикологична експертиза се
установява, че към момента на ПТП – 18,45 часа на 13.10.2019 г. пострадалият се
е намирал в състояние на лека степен на алкохолно опиване с концентрация на
алкохол в кръвта между 0.8 – 1.0 ‰ и около 1.00 ‰ в урината. При тази
концентрация е характерно приповдигнато настроение, намалена критичност и
надценяване на собствените способности, понижено активно внимание, забавени
реакции, погрешна преценка на разстояние и скорост, недооценяване на
обстановката и риска. Въздействието на алкохола е намалило възможностите за
предотвратяване на инцидента от пострадалия.
За
установяване на търпените от ищеца болки и страдания е разпитан свидетелят Ц.М.Н..
Свидетелят ищцата и сина ѝ. Установява, че П.Т. живеел при родителите си
и се разбирал с тях. Майка му тежко приели съобщението за неговата смърт. И.Т.
постоянно плачела и всяка събота ходила на гробищата. Съдът цени показанията по
реда на чл. 172 ГПК, но доколкото същите са безпротиворечиви и съответстват на
останалите доказателства по делото, следва да бъдат кредитирани изцяло.
От правна страна съдът приема
следното:
Фактическият състав на вземането по чл.
432 КЗ включва осъществяването на следните юридически факти: ответникът да е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил, като в
срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът
да е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието телесни
увреждания.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Съответно в чл. 496, ал. 1
от КЗ е установено, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да
е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред
застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. В чл.
498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното или изплатеното обезщетение.
Представени са доказателства за
отправена застрахователна претенция, получена от ответника на 05.11.2019 г., поради
което и към дата на подаване на исковата молба тримесечният срок е изтекъл.
Съгласно
чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Осъдителната присъда е задължителна за гражданския съд досежно всички
признаци на престъпния състав, вкл. квалифициращите признаци от обективна
страна на престъплението, и правната квалификация на деянието – решение № 115 от 11.11.2014 г. по т. д. №
2542/2013 г. на II т. о. на ВКС, решение № 150 от 22.11.2011г. по т.д. №
1147/2010г. на ІІ т. о. на ВКС. Присъдата има задължителен характер относно
извършването на деянието с оглед на всички негови признаци, доколкото обаче
същите са въздигнати като елемент от престъпния състав – решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д.№ 211/2009г. на ІІ т. о. на ВКС.
Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя
тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на
доказване в исковия процес пред гражданския съд.
Оттук и на основание чл. 300 ГПК се
установява противоправното поведение на водача на л. а., който е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 2, 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на П.Л.Т.. Противоправното деяние
на С.Д.П. е доказано с влязлата в сила присъда, която съгласно 300 ГПК е
задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието от осъдения,
неговата вина и противоправността на извършеното. В
конкретния случай водачът на лек автомобил Ауди, при наличие на знак В26 и
възникналата опасност /велосипедисти на пътното платно, движещи се неправомерно
в неразрешена посока, която опасност е била видима за водача на 84,60 м./, е бил
длъжен да изпълни задълженията си, вменени му от чл. 20, ал. 2 ЗДвП по
отношение режима на скоростта, като извърши действия по нейното намаляване или
спиране на превозното средство. Ако бе сторил това, то е могъл да спре преди
мястото на удара, респ. нямаше да настъпи смъртта на велосипедиста. Водачът на лекия автомобил е нарушил изискването на чл. 5,
ал. 2, т. 1 ЗДвП да бъде особено внимателен към уязвимите участници в
движението, какъвто е велосипедиста в качеството му на водач на двуколесно
пътно превозно средство, нарушил задължението си по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП,
както и нормите на чл. 150 и чл. 150а ЗДвП, управлявайки лекия автомобил без
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство.
По делото не се оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответното дружество и водача на л. л.а. Ауди А3 с ДК № ****** към датата на
инцидента /което се установява и от представената справка на л. 14 от делото/. След
като З. „Л.И.“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” за процесния период на водача на автомобила, заради който е
причинено ПТП, то искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по
основание.
Относно възражението за съпричиняване:
Обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна
връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на
делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да е
по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за
съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при
условията на пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за
така настъпилата вреда – създали са условия или са я улеснили, и въз основа на
тях да определи обективния принос на последния. Процесуалното задължение
/доказателствената тежест/ за установяването на твърдения правнорелевантен факт
принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение,
като доказването трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/ съобразно правилата,
предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Приносът на пострадалия трябва да е конкретен
– да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива
от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и
предполагаем, съответно обстоятелствата, които навежда страната и на които
основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В отговора на исковата молба и становището на
третото лице-помагач са въведени конкретни възражения за съпричиняване.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на
ЗДвП и виновно. Прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат.
Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който
не би се стигнало до увреждането – решение № 60123 от 23.12.2021 г. по т. д. №
887 / 2020 г., I т. о. на ВКС. Съпричиняването на вредоносния резултат може
да има единствено при доказана причинната връзка между нарушението и
настъпването на ПТП.
В случая не се установява по делото липсата
на светлоотразителна жилетка да е способствала за настъпване на вредоносния
резултат. Видимостта е била добра при ясно и сухо време и л. а. е могъл да
забележи от значително разстояние велосипедистта. В присъдата е посочено, че
ПТП в настъпило около 18:45 ч., а слънцето на посочената дата залязва в 18:48
ч., т. е. не може и да се приеме, че е настъпила тъмната част от денонощието.
Основателни са останалите възражение за
съпричиняване. В присъдата е посочено, че велосипедистът се е движил в посока
обратна на посоката на движение на автомобила, поради което този въпрос не
подлежи на пререшаване.
Съобразно разпоредбата на § 6, т. 19 от ДР на
ЗДвП, велосипед е пътно превозно средство най-малко с две колела, което се
привежда в движение с мускулната сила на лицето, което го управлява. Съгласно
чл. 8, ал. 1 ЗДвП водачите на пътни превозни средства използват дясната
половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен
знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго. Не се установява наличие на
изключенията в посочената разпоредба, следователно използвайки дясната половина
на пътя по посока обратна на движението си и забранена за движение,
пострадалият е нарушил ЗДвП. Пострадалият е допуснал нарушение и на чл. 5, ал. 3,
т. 1 ЗДвП да управлява двуколесно пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 ‰, при която и съобразно заключението на приетата по
делото експертиза е налице отслабено внимание, преценка и контрол, известно
сензорно-моторно повлияване, забавено отработване на информацията, което
състояние с оглед доказателствата по делото очевидно е повлияло поведението и
преценката на пострадалия и е довело до предприемане неадекватна маневра пред
приближаващия го автомобил. Предприетата
маневра е самостоятелно нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Още повече, че
вещото лице в с. з. на 26.05.2022 г. сочи, че ако велосипедистът се е движил в
близост до десния бордюр без да се отклони в ляво, то е щяло да се разминат с
л. а., въпреки че страничното разстояние не осигурява безопасно разминаване. Безспорно
горните действия представляват нарушение на установените със ЗДвП правила за
движение и се намират в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
При определянето на степента на съпричиняване
по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се взема предвид степента на каузалност на поведението
на делинквента и пострадалото лице и съотношението между техните действия или
бездействия. В случая в нарушение на чл. 80, т. 2 ЗДвП велосипедистът не е
управлявал превозното средство възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение и е предприел маневра по начин и в момент, когато това не
е било безопасно, т. е. предприел е необезопасена маневра в нарушение на чл.
25, ал. 1 от ЗДвП, без да съобрази с идващия попътно лек автомобил, неговото
отстояние и скорост, при управление на двуколесно пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 ‰. Водачът на л. а. пък е нарушил чл.
5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, както и нормите на чл. 150 и
чл. 150а ЗДвП, управлявайки лекия автомобил без свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство. При съпоставката на нарушенията, съдът намира, че приносът на
починалия велосипедист за настъпване на пътния инцидент е по-голям и следва да
бъде определен в размер на 2/3.
Относно неимуществените вреди:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ се определя от съда в
съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението /т. 2
от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на
всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални,
физически и психически сътресения, които намират не само отражение върху
психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има
паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа
конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно
определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо че те сами
по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Установи се по делото силната емоционална
връзка между починалия и неговата майка, в която насока и свидетелските
показания на свидетеля Ц.М.Н.. Тази връзка се засилва от обитаваното общо
домакинство. Ищцата постоянно плачела и всяка събота ходила на гробищата. Съдът
отчете обстоятелството, че ищцата е живеела с починалия, че същите са били
много близки и си помагали. Съобрази се и младата възраст на починалия 34 г.
към датата на смъртта. Смъртта се е отразила тежко на ищцата. Ищцата е в
най-близката възможна родствена и емоционална връзка с починалия.
Субективната преценка за справедливо
определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва
да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото
справедливостта е елемент от правната реалност – решение № 204/07.11.2016 г. по т. д. № 3568/2015 г. на I т. о. на ВКС.
Макар и обезщетението по справедливост да се определя за всеки конкретен случай
съобразно фактите и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав
съобрази и съдебна практика относно размера на обезщетенията за подобни случаи,
касаеща обезщетения за неимуществени вреди на майка от смъртта на дете в
приблизително сходна възраст /в преимуществената
си част посочената практика касае случаи, в които детето и родителят живеят в
едно домакинство/ в периода 2018-2020 г. – решение
№ 60 от 08.08.2022 г. по т. д. № 616/2021 г. на I т. о. на ВКС, решение № 182 от 21.03.2024 г. по гр. д. №
1744/2023 г. на III г. о. на ВКС, решение № 50070 от 06.07.2023 г. по т. д. №
932/2022 г. на I т. о. на ВКС,
решение № 50092 от 04.10.2023 г. по т. д. № 1198/2022 г. на I т. о. на ВКС, Решение № 50 от 19.02.2025 г. по т. д. №
1281/2024 г. на II т. о. на ВКС. Настоящият съдебен състав е длъжен да отбележи отново,
че посочените съдебни актове са само сравнителен ориентир, а не коректив,
какъвто са фактите и обстоятелствата по конкретния казус и вътрешното убеждение
на съда, но от друга страна – когато при сходни обстоятелства определеният от
съда размер на обезщетенията съществено се различава, справедливостта е
нарушена.
Съдът,
взе предвид лимитите на застрахователните покрития и
обществено-икономическите отношения и отражението им към размера на
неимуществените вреди към м. 10.2019 г. Налице е
връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно
размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който
не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на
възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна
икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на
доходите /виж решение № 215 от 03.02.2017
г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/. Обществено-икономическите
условия се отразяват на размера на обезщетението доколкото са израз на
икономическата конюнктура и са зависими пряко от претърпените болки и страдания
и техния интензитет. Отчетоха се тенденциите относно увеличаване средногодишния
доход и разход на лице от домакинството, както и тенденцията за увеличаване на
минималната работна заплата.
При всичко изложено, съдът намира, че
определянето на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде в размер от 180 000 лева. Подобен размер на
обезщетението, съдът намира, че е съобразен с изискванията на справедливостта,
съобразно всички факти и обстоятелства по делото. Намален с определяния процент на съпричиняване от 2/3, то искът следва
да се уважи за сумата от 60 000 лв. За разликата до пълния предявен
размер претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
Ищцата
претендира законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди от 05.02.2020 г. /датата на изтичане на тримесечния срок
за произнасяне по доброволната претенция от застрахователя/ до окончателното
изплащане.
В
хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят,
покривайки отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата
на делинквента, които се включват в застрахователното обезщетение, съгл. чл.
493, ал.1, т.5 вр. чл. 429 ал. 2 т. 2 вр. ал. 3 КЗ, но не от датата на
увреждането, а в съответствие с възприетото от законодателя с разпоредбата на
чл. 429, ал. 3 изр. 2 КЗ разрешение – от по-ранната от двете възможни дати –
уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие
или предявяването на претенцията на увреденото лице пред застрахователя.
Застрахователят, от своя страна дължи на увредения и обезщетение в размер на
законната лихва по реда на чл. 497 ал. 1 КЗ, което обезщетение обаче е за
собствената му забава от датата, на която е следвало да определи и да изплати
обезщетението за вредите, ведно с изтеклата законна лихва - решение № 46 от 04.04.2024 г. по т. д. №
2274/2022 г. на I т. о. на ВКС, решение № 50086 от 07.11.2023 г. по т. д. №
1859/2022 г. на II т. о., решение № 15 от 15.08.2023 г. по т. д. № 2389/2022 г.
на I т. о., решение № 50073 от 20.07.2023 г. по т. д. № 587/2022 г. на I т. о.,
решение № 50043 от 06.06.2023 г. по т. д. № 53/2022 г. на I т. о., решение №
50040 от 30.05.2023 г. по т. д. № 790/2022 г. на II т. о. и др. В
обобщение, на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за
плащане на обезщетение за вреди от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва
върху обезщетението за собствената си забава.
Доколкото
се касае за обезщетение спрямо отговорността на делинквента, а отговорността на
застрахователя е функционално обусловена, то същият дължи лихва за забава върху
всички претенции от датата на уведомяване за настъпилото застрахователно
събитие. Доколкото отговорността в случая е за чуждо действие, то по арг. от
чл. 429, ал. 3 изр. 2 КЗ е достатъчно простото уведомяване, че е настъпило ПТП.
Застрахователят е уведомен на 05.11.2019 г., но ищецът претендира законна лихва
от 05.02.2020 г. Съобразно диспозитивно начало, съдът следва да присъди законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 05.02.2020 г. до окончателното изплащане.
По отговорността за разноски:
Разноски се дължат по съразмерност на страните:
На ищцата по съразмерност се следва сумата в
размер на 330 лв. за заплатена
държавна такса и депозити.
За адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен
договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният
адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл.
38, ал. 1 ЗА. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда,
поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на
страните. По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л.
226/, поради което на адв. Я.Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗА. Размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ не са
обвързващи за съда – решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Съобразно размера
на претенциите и правната и фактическа сложност на спора, възнаграждението
следва да се определи в общ размер на 10 000 лв. По съразмерност от тази сума
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Я.Д. следва да се присъди сумата от 3 000 лв.
Ответникът претендира разноски. Представен е
списък и доказателства за направата на разноски. Общият размер на разноските на
ищеца е размер на 600 лв. /вкл. и юрисконсултско възнаграждение определено от
съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с НЗПП/. От сумата в общ размер на 600
лв. по съразмерност на ответника се следва сумата от 420лв.
Ответникът следва да заплати на основание чл.
78, ал. 6 ГПК по сметка за държавни такси на СГС, сумата от 2 400 лв. за заплащането на
дължимата държавна такса по делото по съразмерност.
На третото лице-помагач не се дължат разноски
по арг. от чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на И.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от И.И.Т. неимуществени вреди /болки и страдания/ от смъртта на
сина ѝ П.Л.Т., ЕГН **********, която смърт е настъпила на 13.10.2019 г.,
вследствие на пътно-транспортно
произшествие на 13.10.2019
г. около 18:45 ч. в гр. София, на ул. „Околовръстен път“ в спомагателно платно
с посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към бул. „Сливница“, при което С.Д.П.,
като водач на л. а. Ауди А3 с ДК № ******, в нарушение на правилата за движение
блъснал велосипед управляван от П.Л.Т., за което е образувано НОХД № 1488/2022
г. на СГС, приключило с влязла в сила присъда, с което С.Д.П. е признат за
виновен за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. предпоследно, б. „б“, вр. с ал.
1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 55, ал.
1, т. 1 НК, като за л. а. Ауди А3 имало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност с ответника към датата на
ПТП, ведно със законната лихва от 05.02.2020 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 60 000 лв. до пълния
предявения размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.И.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 330 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляващи разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Я.Д.Д.,
ЕГН **********, САК, с адрес ***, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 3 000 лв. – адвокатско възнаграждение по съразмерност за оказана безплатна
правна помощ на И.И.Т..
ОСЪЖДА И.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 420 лв. – разноски по
съразмерност по производството.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
по сметка за държавни такси на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от общо 2 400 лв. за дължима държавна такса
по съразмерност по производството.
Решението е постановено при участието на третото
лице-помагач на страната на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД – С.Д.П., ЕГН
**********.
Ищцата е посочила банкова сметка ***. 127, ал. 4 ГПК
– IBAN ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
СЪДИЯ: